Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13731/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Н.В.И., ЕГН **********, чрез адв. В.Н. - САК, съдебен адрес:*** против ЗК Л.И.“ АД, ЕИК
********, София, бул. „********,
с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв. – частичен
иск от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва, върху двете претенции, считано от
датата на събитието - 04.09.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски,
вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2016 г. в
гр. Лом около 18:30 ч. Н.И. се намирал в дома си, находящ
се на ул. „Вакуумна фабрика” № 3. Същият седял под навеса на къщата си с излаз
към номер 19 на ул. „Софийска”. По същото време Я.Т. управлявал т. а. „Даф ФТ ХФ” е peг. № *******с
прикачено ремарке „Turbo’s Hoet”
е белгийски peг. № 1Q *******по ул. „Софийска” с
посока на движение към центъра на гр. Лом. Т., поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което излязъл вляво от пътното платно по посоката си на движение
и се ударил челно в къщата на ищеца. При така настъпилото ПТП на Н.И. били
причинени телесни увреждания. Ищецът е претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в артротомия на дясното коляно.
Във връзка е настъпилото събитие е образувано ДП №
589/2016 г. по описа на РУ МВР - Лом, пр. пр. № 1746/2016 г. по описа на ОП -
Монтана.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/22/115002195628/26.08.2015 г. със срок на валидност от
10.09.2015 г. до 09.09.2016 г.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък – адвокатско възнаграждение за един адвокат на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът ЗК Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както
и твърдението за вина на водача Я.Т.Т. за настъпване
на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на Община Лом, която е стопанин на пътя, на който е настъпило ПТП,
поради неизпълнение на задължението й вменено в чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Оспорва твърдението за настъпили вследствие на ПТП
неимуществени вреди, както и такива, обосноваващи размера на исковата
претенция.
Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и
началната дата, от която същата се претендира.
Поискал е прилагане на
писмени доказателства и назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 04.09.2016 г. около 18,30 ч. в гр. Лом е станало ПТП, със следния механизъм:
Товарен автомобил марка „ДАФ” модел „ФТ ХФ” рег. № *******с
прикачено седлово ремарке „Турбо,s Hoet”, с белгийски
рег. № 1Q *******управляван
от Я.Т. *** с посока от гр. Монтана към центъра на гр. Лом. На входа на гр. Лом
км. 143+580 имало поставен пътен знак А12 „Неравности по платното за движение”
с допълнителна табела Т2 „Дължина с указано разстояние 3 км. Скоростта на
движение била около 38 км/ч. Пред него на около 10 - 15 м. се движело друго
моторно превозно средство. Времето било ясно, сухо, през светлата част на деня, видимостта била нормална.
По време на движението зад неизвестното превозно средство водачът Т. не бил
поставил предпазен колан. Пътната настилка била паваж, неравен, сух. Наклонът
на пътя – спускане 6,5%. Ул. „Софийска” е била широка 7,2 метра с две ленти за
двупосочно движение без очертана пътна маркировка. По време на движението на
автомобила след ляв завой, следвало прав пътен участък, върху който имало пътни
неравности на настилката. Поради пропадане на предно дясно колело в неравност,
кабината се е разклатила, тялото на водача се е изместило, и Т. загубил контрол
върху управлението, не успял да осъществи аварийно спиране, завил наляво,
навлязъл в насрещната лента, след това се отклонил надясно, извършвайки зигзаобразни движения. След повторно навлизане в лявата
лента, автомобилът продължил движението си наляво, като навлязъл в двора на
къщата, намираща се на ул. „Вакуумна фабрика” № 3, където се били събрали гости
на празненство в дома на И. И.. При навлизането на автомобила в двора, бил
съборен навесът, под който седели гостите, след което композицията навлязла в
жилищната сграда и се спряла в изграден трегер на къщата. От началото на
загубване на контрол върху управлението до мястото на удара в навеса и къщата
автомобилът е изминал около 100 м.
От удара навесът и част от
къщата са се съборили и затрупали намиращите се под навеса и вътре в сградата хора, при което е починал З.З.. Увреждания са получили част от намиращите се на
празненството гости, между които и ищецът Н.В.И..
Според експерта, причините за
настъпването на ПТП са движение без поставен предпазен колан, по път с
неравности, сигнализирани със знак А12 и допълнителна табела Т2 от ЗДвП, в
съчетание със загуба на контрол върху управлението на композицията и
субективните действия, респективно бездействия на водача върху органите за
управление - кормилна уредба и спирачна система.
От назначената по делото съдебно медицинска експертиза се
установява, че, в резултат на станалото ПТП, Н.И. е получил следните
травматични увреждания: Контузия на главата с разкъсно-контузна
рана в париеталната част с размер 2-3 см, - разкъсно-контузна рана в областта на левия глезен, -
контузия на дясното коляно с излив на кръв в ставата
(хемартроза).Контузията на дясното коляно с излив на кръв в ставата (хемартроза)
наложила извършването на пункция за евакуация на кръвта и е реализирала
медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за повече от 30 дни.Контузията на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в париеталната
част с размер 2-3 см, разкъсно-контузната рана в
областта на левия глезен по своята съвкупност представляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
На ищеца е проведено е лечение с превръзки на
наранените участъци, обезболяващи медикаменти, Метронидазол
(антибактериално средство), а по отношение наличната хемартроза под спинална анестезия
е направена пункция с евакуация на 60 мл. кръв.
Преглед на Н.И. от ищеца
не е извършен от експерта при изготвяне на заключението, тъй като ищецът се
намира в чужбина. Понастоящем, според вещото лице, би трябвало да е налице
пълно възстановяване, но както в експертизата, така и в съдебно заседание
експертът заяви, че наличието на кръв в колянната
става, въпреки своевременната й евакуация, може да даде началото на един артрозен процес в ставата. Не може с категоричност да се
каже колко пункции са направени на ищеца във връзка с наличието на кръв в
коляното, възможно е да е една, може да са и повече, но конкретни данни по
делото липсват.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените от него неимуществени
вреди, съдът допусна и разпита свидетеля И. В.И., негов брат, който
е организирал празненството в къщата, където е станал инцидентът с товарния
автомобил. Свидетелят е видял брат си две седмици след инцидента. Според него
той бил в много лошо състояние, лицето му било подуто и имало оток, кракът му
бил гипсиран, не можел да ходи. След болницата за него се грижела съпругата му
и тя му помагала във всичко. Дълго време – около 6 – 7 месеца, е изпитвал болка
по цялото тяло и не е можел да спи, не е можел да се обслужва сам. Сега нещата
са отминали, но все още накуцва. Преди две години и половина заминал за
чужбина, но не може да работи, работи само съпругата
му. Преди ищецът е работел в строителството.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че с присъда от 12.07.2018 г. на
ОС, Монтана по н.о.х.д. № 134/2018 г., влязла в сила на 18.06.2019 г. водачът
на т.а. Я.Т.Т. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3-то НК виновен за настъпилото ПТП, на основание чл. 199 и чл. 243,
ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 НПК.
По делото е
прието за безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” относно
лекия автомобил, чиито водач е причинил катастрофата, с ответното дружество по з.п.
№ BG/22/115002195628/26.08.2015 г., със срок на валидност от 10.09.2015 г. до
09.09.2016 г.
Във връзка с
възраженията на ответника вещото лице – съдебен автоексперт
даде заключение, че, пред вид факта, че в материалите по
делото е посочено, че товарната композиция се е движила на около 10-15 м. след
друго моторно превозно средство, водачът на товарния автомобил /композиция е
могъл да възприеме неравностите на около 10-15 м. пред себе си, колкото е
дистанцията между двете превозни средства. Той е имал възможност да възприеме
първата неравност в момент, когато се е намирал на разстояние 10-15 м. - средно
12,5 метра от нея, а това разстояние при скорост 38 км/ч се изминава за 1,18
сек. При време за реакция 1сек. и време за сработване на кормилната уредба 0,2
сек., или общо време 1,2 сек., експертът е стигнал до извода, че водачът не е
имал техническа възможност да заобиколи първата
неравност, или да спре преди нея. Може
да се приеме, че разстоянието от пътя до оградата е около 4 метра. Наличието на
неравности и попадането на предно дясно колело на автомобила в първата
неравност са допрнесли за промяна в траекторията на
движение на товарната композиция и също са допринесли за настъпилото
произшествие.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане от застрахователя
ЗК Л.И.“, АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца от
станалото на 04.09.2016 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 30
000 лв. вследствие катастрофата, ведно със законните последици – лихви и
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се доказа наличието
на всички елементи от състава на непозволеното увреждане, както и фактът на сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по отношение на
автомобила, чиито водач е причинил увреждането на ищеца.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост,
като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца - както физически, така и душевни, вследствие получените от катастрофата травми. Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Безспорно е, че, във връзка с претърпените увреждания и
последвалия продължителен период на възстановяване, ищецът е изпитвал много
силни болки – особено интензивни първите месеци и постепенно отшумяващи, а в
момента е налице възстановяване. Доказан бе и фактът, че през първите месеци
ищецът не е можел да се обслужва без чужда помощ и е разчитал на грижата на
съпругата си, което му е причинявало допълнителен дискомфорт.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния
размер следва да се разгледа възражението
на ответника за съпричиняване от страна на Община
Лом, изразяващо се в неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на
пътищата, представляващо, съгласно пар. 1, т 14 от
Допълнителните разпоредби на закона за пътищата, дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година. Съдът намира, че, дори и да сне приеме, че Община Лом не е изпълнила
свои задължения за ремонт и поддръжка на пътния участък, на който е станала
катастрофата, това не може да обуслови намаляване отговорността на
застрахователя, пред вид факта, че, за да е налице съпричиняване,
е необходимо пострадалият със своите действия или бездействия да е допринесъл
за вредоносния резултат, което в настоящия случай не е налице.С оглед на това
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и
към настоящия момент, намира, че обезщетение в размер 30 000 лв. – така, както
искът е предявен, би било адекватна обезвреда на претърпените
от него и доказани в производството неимуществени вреди, поради което счита, че
претенцията следва да се уважи изцяло.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, както е поискана – от 04.09.2016 г.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник
на ищцовата страна следва да бъде изплатено
възнаграждение от ответника в размер 1 130 лв. на основание чл. 38 ЗА. Съдът не
уважава възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар
на ищеца, пред вид факта, че на ищцовия повереник се присъжда възнаграждение в минимален размер.
Пред вид изхода на делото на ответника не се дължат
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********,
София, бул. “********, да заплати на Н.В.И., ЕГН **********,
чрез адв. В.Н. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 30 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.“ АД да заплати на адв.
В.Н. - САК, съдебен адрес:*** адвокатско
възнаграждение в размер 1 130 лв. на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: