№ 3274
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110122742 по
описа за 2022 година
„Т.С. ЕАД е предявило срещу М. И. П. установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 306,05 лева за
периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 07.12.2021 г. до
окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр. ....
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е представила доказателства за погасяване на
главницата в размер на 306,05 лева.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70049/2021 г. е издадена за
следните суми: 1198,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 222,51 лв. за периода от 15.9.2019 г.
1
до 01.12.2021 г., сумата от 25,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
07.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,37 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 01.12.2021 г. и 29,02 лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
С определение от 23.03.2022 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70049/2021 г. на СРС, 82 състав, в
частта относно следните вземания: 891,98 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 222,51
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., 25,03
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.12.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата 5,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 29,02 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК и
указал на заявителя „Т.С. ЕАД, че може да предяви иск срещу длъжника М. И. П. в
едномесечен срок от съобщението за сумата от 306,05 лева, представляваща остатък от
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г.
С искова молба от 29.04.2022 г. е предявен иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата
от 306,05 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до изплащане
на вземането.
С платежен документ от 16.11.2022 г. ответницата е заплатила сума в размер на
306,05 лева по сметка на ищцовото дружество с основание главница от 05.2018 г. до 04.2020
г. за имот в ж. к. „Надежда“, бл. 108, вх. 3, ап. 61.
Поради изложеното съдът приема, че процесната сума е била изцяло погасена в хода
на производството, независимо, че това обстоятелство не се признава от ищеца.
С оглед осъщественото плащане от ответника и на основание чл. 153 ГПК съдът е
приел, че фактите, включени във фактическия състав на предявения иск, не се оспорват и не
се нуждаят от доказване.
Доколкото ответницата е станала повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и са били погасени в хода на процеса, същата дължи разноски на ищеца за
държавна такса за исковото производство в размер на 20,98 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева за
исковото и заповедното производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, срещу М. И. П., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия в размер на 306,05 лева за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане, за
топлоснабден имот в гр. .... за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 70049/2021 г. на СРС, 82 състав, поради погасяването на сумата чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,98 лева – разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3