№ 149
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503404 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.08.2020г по гр.д. № 1785/2018г СГС, ГО, І-12 състав е осъдил
ЗД“Бул инс“ АД да заплати на Е. Ф. сумата от 5 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В. Ф., сестра на ищеца, която смърт е настъпила
вследствие ПТП на 13.09.2013г, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, като е отхвърлил
предявения иск до пълния му предявен размер от 200 000лв. С решението си съдът е
приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на В. Ф..
С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано в отхвърлителната си част
за сумата над 100 000лв.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът- ищец Е. Ф. , представляван от адв. Б. от САК, обжалва решението в
отхвърлителната му част за сумата над 5 000лв до 100 000лв, с оплакване за
неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че по делото се
установява, че сестрата на ищеца е починала вследствие претърпяно ПТП, че виновен
1
за ПТП е водач на МПС, чиято ГО е застрахована при ответника, както и че ищецът
търпи изключителни неимуществени вреди от смъртта на сестра си. Оспорва изводите
на първоинстанционния състав за приложимост на разпоредбата на пар.96 от ПЗР на
КЗ вр. чл.493,ал.4 от КЗ. Поддържа, че определеното от СГС обезщетение е занижено
и несправедливо, че решението противоречи на практиката на съдилищата по сходни
казуси. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за още
95 000лв до сумата от 100 000лв. Претендира разноските, направени по делото.
Въззивникът- ответник ЗД”Бул инс”АД, представлявано от адв. Д. от САК
обжалва решението в осъдителната част като поддържа, че СГС е допуснал нарушение
на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че в нарушение на процесуалния
закон съдът не е съобразил всички установени по делото факти. Поддържа, че по
делото не се установяват предпоставките за обезщетяване на ищеца като брат на
починалата при ПТП В. Ф.. Поддържа, че по делото не се установява, че ПТП е
настъпило само поради противоправно и виновно поведение на водача на МПС ,
застрахован при ответника. Поддържа направеното възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на починалата, поради това, че е пътувала в автомобила без
правилно поставен обезопасителен колан. Поддържа, че по делото не са установени
вреди, претърпени от ищеца, които да подлежат на обезщетяване със сумата от
5 000лв. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск да бъда изцяло отхвърлен. Евентуално претендира при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът да вземе предвид възражението на
застрахователя за съпричиняване. Претендира разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
Ищецът пред първата инстанция Е. Ф. е депозирал отговор на въззивната жалба
на застрахователя, с който изцяло оспорва жалбата.
В о.с.з страните се представляват.
Въззивникът- ищец не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа своята
въззивна жалба и моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от застрахователя.
Въззивникът – ищец депозира писмени бележки, в които развива съображения
против прилагането на пар. 96 от ПЗР на КЗ към спора, както и такива за доказаност по
основание и размер на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца , претърпени от смъртта на сестра му, настъпила при ПТП.
Въззивникът- застраховател се представляват от адв. Д., който поддържа своята
жалбата и оспорва жалбата на ищеца. Моли решението на СГС да бъде отменено в
осъдителната част , а предявеният иск- отхвърлен изцяло. Претендира разноските по
делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ/отм./ против застраховател, сключил договор за
застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото
лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение
между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от
договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на
застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за
вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се
установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и
противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка
между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера
на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
Пред настоящата инстанция няма спор , а и се установява от доказателствата по
делото , че на 13.09.2013г е починала В. Л. Ф. вследствие ПТП, причинено от водач
на МПС, застраховал своята ГО при ответното дружество.
Няма спор също и по отношение на факта, че ищецът Е. Ф. е брат на починалата.
Установено е още по делото, че към 13.09.2013г ищецът е бил на 8години , а
неговата сестра В. – на 22години.
В о.с.з. на 13.02.2020г е изслушана свид. В. Д.. Същата установява, че като
педагог се е запознала със семейството на ищеца. Установява, че първоначално
3
ищецът имал проблеми с преглъщането, впоследствие забелязала ,че не може да стои и
ходи самостоятелно. Свидетелката установява, че детето общува трудно и първото име,
което е запомнило, е било това на сестра му.Установява, че сестра му била близо до
него, помагала му, играела с него и го гушкала. Според свидетелката когато В.
излизала ищецът започвал да плаче.Свидетелката установява още, че В. е заминала да
учи в Гърция , но след няколко месеца се върнала , за да бъде близо до брат си.
Свидетелката установява, че ищецът е бил в ступор на погребението на своята сестра,
след което изпаднал в буйство. Установява, че половин година след погредебението
ищецът е бил раздразнителен, наложило се да бъде сменено лечението му.И досега
ищецът не желаел да ходи на гроба на сестра си. Свидетелката установява, че когато
родителите на ищеца пътували той оставал на грижите на сестра си и тя била като
втора майка за него. Свидетелката установяво още, че ищецът посещава
специализирано училище, но не може да общува пълноценно. Установява още, че
детето знае както е болест, катастрофа и какво е да умре някой.
В о.с.з. на 11.02.2021г са разпитани свидетелите А. и Д..
Свид. А. , приятелка на В. Ф., установява, че В. се радвала много да има братче,
обръщала му е много внимание, играели заедно. Установява, че В. била много
загрижена за брат си, а той винаги се радвал в нейна компания- грейвал, подобрявал се
дори и здравословно.Свидетелката установява, че Е. има детска церебрална парализа,
общува затруднено, но разбира какво става около него. Според свидетелката В.
възприемала Е. повече като майка . Свидетелката установява , че е видяла детето след
смъртта на В. и то изглеждало сякаш е загубило част от себе си. Установява, че и до
днес ищецът изпада в агресия когато бъде спомената сестра му. Установява още, че
родителите на Е. полагат големи грижи за него.
Свид. Д.- шофьор в семейството на ищеца установява , че чувствата между В. и Е.
са били много силни.Свидетелят установява, че Е. е бил щастлив в присъствието на
сестра си и ставал агресивен когато тя излизала. Установява, че В. се е върнала от
Гърция, където е живяла около година , за да бъде край брат си. Установява, че тя е
била единствената , която можела да замести родителите им след време.Свидетелят
установява, че на погредебението на В. детето станало агресивно, усетило, че е
загубило сестра си. След това се влошило здравословното му състояние. Според
свидетеля ищецът е станал агресивен след смъртта на сестра си, тъй като рязко след
погребението са се появили агресивните изблици. Свидетелят установява още, че
родителите на Е. се грижат много за него.
Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се, неопровергани от събрани
по делото доказателства. Свидетелите установяват факти, които са възприели лично,
поради което съдебният състав приема,че може да ги цени като доказателства за факти
4
по делото.
Спорният по делото въпрос е дали ищецът е материалноправно легитимиран да
получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговата
сестра.
Съдебната практика създадена по приложението на чл.52 от ЗЗД приема,че братя
и сестри имат право да претендират за обезщетение за неимуществени вреди при
смърт, при определени предпоставки.
По-старите ППВС № 4/61г, ППВС № 5/69г и ППВС 2/84г отричат правото на
братя и сестри да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт .
Това ограничаване на кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на лице, настъпила при деликт, е преодоляно с ТР №
1/2016г на ОСНГТК на ВКС , с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице,
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съобразно мотивите на цитираното ТР и решение № 124/2019г по т.д. №
1427/2017г на ІІТО на ВКС е прието, че правото на обезщетение в изключителните
хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. При наличие на
родствена връзка, макар и не сред посочените лица съгласно ППВС № 4/61 , по
изключение, при наличие на доказателства може да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Прието е, че следва
да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за
проявление на значителни морални болки и страдания, когато претендиращият
докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителен
проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат да получат
обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между
починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с
починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.
С оглед така гореизложените доказани по делото факти и тълкуването на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящият съдебен състав приема, че по делото се
5
установяват предпоставките, които дават основание на ищеца да получи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, настъпила при
ПТП.
По делото, на първо място, се установява, че между ищецът и починалата В. е
имало изградена дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща традиционната за
българското семейство връзка между брат и сестра. Установява се по делото , че
отношенията между починалата В. и ищеца са съществували със съдържание,
надхвърлящо нормалните близки отношения между брат и сестра в младежка възраст.
Те не само са живеели в един дом и са имали общ бит и ежедневие. Връзката им се е
развила и характеризирала с близост, подкрепа и привързаност, по-силни от
традиционните отношения брат-сестра. Свидетелите безпротиворечиво установяват, че
Е. е бил лишен от нормален контакт с деца, поради заболяване и се е радвал
изключително силно на присъствието и вниманието на своята сестра. Двамата са
намирали начин да се забавляват и да изграят заедно, което е било важно за
здравословното развитие на детето. За силата на тяхната връзка говори
обстоятелството , че присъствието на сестрата се е отразявало силно и благоприятно на
живота и здравето на ищеца и тя е можела, при необходимост, при тяхно отсъствие или
в бъдеще, да замести родители им в грижите към ищеца. Ролята на В. Ф. в живота на
нейния брат е била много по –значителна от ролята на голяма сестра в живота на едно
малко момче. Тези отношения надхвърлят нормалните и традиционни за страната
отношения- брат- сестра. В отношенията между ищеца и неговата сестра се
установяват емоции и връзки на особена близост, споделено щастие и въздействие
върху живота на ищеца в степен, надхвърлящи традиционната привързаност между
брат и сестра и даващи основание да се приеме, че е справедливо ищецът да бъде
обезщетена за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на нейния брат.
На следващо място съдът приема за установено, че смъртта на сестра му В. е
причинала на ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщи такива при смърт на брат. Установява се безпротиворечиво от
изслушаните свидетели, че ищецът е приел изключително тежко смъртта на своята
сестра, че се е влошило неговото здравословно състояние, че е станал агресивен и
необщителен и че досега не могат да се преодолеят последиците от това. Установеното
мотивира извод за претърпени от ищеца необичайно силни, интензивни и
продължителни неимуществени вреди , които дават основание на съдебния състав да
постанови обезщетяването им .
Като съобрази описаните болки и страдания , изпитани от ищеца- изключително
близките отношения между него и сестра му, необходимостта за детето от този контакт
с негов връстник и тежкото преживяване на загубата на този контакт , непреодолените
последствия от неочакваната загуба на сестрата съдът приема , че по справедливост
6
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 50 000лв, която следва да се възложи върху ответника. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца , но и момента на настъпване на
вредата – в случая 2013г и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на
живот в страната , конкретните икономически условия, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
Неоснователно е позоваването на ответника за приложението на пар.96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г/, съгласно който до влизането в сила на наредба
за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, каквото лице е настоящият ищец,
се определя в размер до 5000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че тази норма е неприложима в случая.
Разглеждания в настоящото производство иск е по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, доколкото
процесното ПТП, при което е загинал братът на ищцата, е станало на 06.09.2013 г.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователни договори, сключени преди влизане в
сила на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, се прилага част ІV от КЗ/отм/.
Материалноправните норми на действащия сега КЗ, на които се позовава
застрахователят са приложими само за ПТП, в резултат на които се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили след влизането му сила, а именно
след 01.01.2016 г. В този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси - решение №
57/2019 г по т. д. № 1218/2018 г на ВКС, ІІТО, както и определение № 291/2020 г по т.
д. № 2108/2019 г на ВКС, ІІ ТО, определение № 234/2020 г по т. д. № 1726/2019 г на
ВКС, І ТО.
По отношение на възражението за съпричиняване
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на починалата , поради несъобразяване на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и неизползване на обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
7
По делото се установява,че починалата е била пътник на предна дясна седалка
в л.а. Ауди А6.
Според КСМАТЕ, изготвена от в.л. Д. и д-р С. л.а. Ауди А6, в което е била
пътник В. Ф., поради управление с несъобразена скорост е загубил устойчивост,
завъртял се е около вертикалната си ос, ударил се е в насрещно движещ се автомобил,
след което е бил отблъснат и е спрял в покой. Според вещите лица няма данни дали Ф.
е била с колан, увредите които тя е претърпяла са били от нейна дясна страна,
причинени от страничния удар в дясната предна врата при ротацията на автомобила.
Според вещите лица при страничен удар коланите не фиксират достатъчно телата на
водача и пътниците и те са сравнително подвижни.
От изложеното следва да се приеме извод, че по делото няма събрани
категорични доказателства, че сестрата на ищеца е пътувала в автомобила Ауди А6 без
правилно поставен предпазен колан. Но дори и да е било така, то следва да се приеме,
че нейното поведение е било противоправно- в нарушение на разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП , но не се установява по категоричен начин пряка причинна връзка на това
поведение с настъпилото увреждане и смърт. Категорично е заключението на вещите
лица по делото , че с оглед механизма на ПТП, обезопасителният колан не би имал
значение, тъй като той не фиксира телата при страничен удар. От изложеното следва,
че дори и при поставен колан за починалата В. Ф. е бил възможен леталния изход,
поради което следва извод, че няма доказана причинна връзка между евентуално
непоставения колан и настъпилата смърт. Причинената смърт няма категорични
доказателства , че се намира във връзка с липсата на обезопасителен колан.
С оглед изложеното съдебният състав намира направеното възражение за
съпричиняване за недоказано. Определеното обезщетение следва да бъде възложено в
пълен размер върху ответника-застраховател.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният осъдителен иск за сумата над 5 000лв до 50 000.00лв и в тази част искът
следва да бъде уважен.В останалата си обжалвана част решението на СГС следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Поради промения изход на спора на изменение подлежи първоинстанционното
решение и в частта за разноските.
Възприетите мкато пълен размер разноски от първоинстанционния съд не са
предмет на оспорване по реда на чл.248 от ГПК. Ето защо, настоящата инстанция няма
8
възможност да приеме друг размер на разноските на страните , а може само да ги
преизчисли съобразно изхода от спора.
Пред първата инстанция на ищeца, с оглед изхода от спора му, се дължат
разноски от 1250лв или сумата от още 1125.00лв, която следва да се възложи върху
ответника.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса пред СГС в размер на още
1800лв, а по сметка на САС- държавна такса в размер на 90лв.
На ответника се дължат разноски, направени пред СГС в размер на 4597.50лв, над
която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция ищецът претендира разноски от 3 000лв-заплатено
адв. възнаграждение.Застрахователят прави възражение за прекомеронст на разноските
за адвокатско възнаграждение.При обжалваем интерес от 100 000лв минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ
възлиза на 3530лв. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение за защита от един адвокат е неоснователно. С оглед изхода от спора на
ищеца се дължат разноски в размер на 1500лв.
На ответникът, поради неоснователност на неговата жалба държавна такса не се
дължи.
Ответникът претендира възстановяване на заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 4000лв. С оглед гореизложеното и направеното
възражение от ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдебният състав приема, че възнаграждението , претендирано от застрахователя
следва да бъде намалено до минималния размер. Този извод съда приема като
съобразява, че по делото пред настоящата инстнация е проведено едно о.с.з и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото. С оглед ихода от спора на
ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1765лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4740 от 05.08.2020г , постановено по гр.д. №
11785/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-12 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Е. Ф. против ЗД”Бул инс”АД за заплащане на обезщетение за
9
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на В. Ф., настъпила вследствие на ПТП
на 13.09.2013г за сумата над 5 000лв до 50 000лв, както и в частта, с която Е. Ф. е
осъден да заплати на ЗД”Бул инс”АД разноски за сумата над 4597.50лв и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Е. Ф. с ЕГН
********** сумата от още 45 000лв, преставляващи разликата между присъдените
5 000лв и дължимите се 50 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от смъртта на В. Л. Ф., настъпила вследствие от ПТП на 13.09.2013г , на осн. чл.
226,ал.1 от КЗ/отм/, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 13.09.2013г
до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от още 1125лв- разноски по
делото на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4740 от 05.08.2020г , постановено по гр.д. №
11785/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-12състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Е. Ф. с ЕГН
********** сумата от 1500лв- разноски по делото , направени за адвоктска защита
пред САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 1800.00лв- държавна такса , а по сметка на Софийски
апелативен съд- сумата от 900.00лв- държавна такса за въззивното производство, на
осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Ф. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 1765лв- разноски за адв.възнаграждение, дължимо се за
представителство пред въззивната инстанция, на осн . чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10