ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….…./...... 07.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 842 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №20707/11.03.2020г.
по описа на ВРС, на „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Е.С., АК-Варна, срещу решение №688/14.02.2020г., поправено с решение
№1929/19.05.2020г.,
на Варненски районен съд, 20 състав, постановено по гр.д. №10255/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за установено, че
жалбоподателят „СК-Варна 2007” ЕООД – ответник в първоинстанционното
производство, дължи на ищеца „ГБС-Варна” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, сумата 14 196,17 лева, представляваща дължима цена за доставена арматура
от 9389,00 кг. при единична цена 1,26 лв./кг. по сключени неформални договори
за продажба, за което ищецът е издал фактури №**********/21.11.2018г., №**********/28.11.2018г. и
№**********/28.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
25.04.2019 г., до окончателното ѝ плащане, за които вземания по ч.гр.д. №6458/2019г. на ВРС по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение №3849/20.05.2019г., като
ответникът е осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за исковото
производство в общ размер на 1 283,92 лева.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата за въззивното производство държавна
такса в размер на 283,92 лева е внесена предварително от въззивника.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна – ищеца „ГБС-Варна” АД. В срока по чл.263 от ГПК от пълномощника на
страната адвокат Ю.Д., ВАК, е подаден писмен отговор вх. №38728/18.06.2020г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен по
смисъла на чл.258, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.63, ал.2 от ЗСВ въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Основното оплакване във въззивната жалба е за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказа на
първоинстанционния съд да приеме за разглеждане насрещното възражение на
ответното дружество за прихващане с насрещни негови вземания към ищеца за
неплатено възнаграждение по сключен между тях договор за изработка от
01.11.2017г., за което са били издадени фактури №293/19.12.2017г., №307/09.01.2018г. и №314/23.01.2018г.
Като не оспорва факта, че вземанията му по тези
фактури са предмет на предявения от дружеството срещу ищеца „ГБС-
Варна” АД иск по гр.д. №4023/2019г. на ВРС, въззивникът счита, че липсва
процесуална пречка същите да бъдат предявени и в настоящия исков процес чрез
възражение за прихващане. Така, според него, правата и законните интереси на
дружеството биха били защитени в най-пълна степен, тъй като би се избегнала
отговорността му за забава, за разноски по делото, като спора между страните би
бил разрешен на принципа на процесуалната икономия.
Направено
е и оплакване за липса на мотиви по отношение позоваването на ответника на чл.
90 ЗЗД, според която разпоредба
поради наличието на неплатено възнаграждение, дължимо от ищеца на ответника за изпълнени
и приети СМР, отказът на последния да заплати на ищеца сумите по
процесните фактури е резонен, допустим и правно
оправдан.
При тези основни оплаквания ответникът моли въззивния съд
да отмени изцяло обжалвания съдебен акт като
неправилен и незаконосъобразен и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, като се дадат указания за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения. В условие на евентуалност се иска
заявеното възражение за прихващане да бъде допуснато във въззивното
производство и същото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
влизане в сила на решението по гр.д. №4023/2019г. на ВРС, а в условие на
евентуалност спрямо искането за спиране – жалбата да бъде разгледана по
същество и решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В подадения отговор въззиваемата страна „ГБС-Варна” АД, чрез пълномощника си по
делото адвокат Ю.Д., ВАК, обосновава
становище за неоснователност на въззивната жалба като обосновава твърдение за
липса на конкретни оплаквания по отношение правилността
и обосноваността на обжалваното с нея решение. Възразява срещу допустимостта на
възражението за прихващане, позовавайки се на факта, че вземанията на
ответника, с които се иска прихващане, са предмет на разглеждане по предходно
образуваното гр.д. №4023/2019г. на ВРС, от една страна, а от друга, възражение
за прихващане със същите тези вземания е прието за разглеждане и в предходно
образувано между страните исково производство по т.д. №946/2019г. по описа на ВОС.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, съответно
обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и обоснованите с оглед на това искания.
Исковият съд, в това число и на втора инстанция,
следи служебно за допустимостта на исканията на страните. Безспорно дублирането
чрез повторно предявяване на искането за съдебна компенсация с вече упражненото
за това по-ранно право в друг висящ исков процес е от категорията на процесуалните
предпоставки, водещи до липса на правен интерес от паралелното поддържане на
две искови производства по въпроса за компенсируемостта с едно и също насрещно
вземане. По силата на чл.126 от ГПК съдът, пред който исканата съдебна
компенсация съставлява повторно упражняване на вече предявените в друго исково
производство права по същото насрещно вземане на ответника от ищеца, има
задължението да прекрати производството по това повторно искане. В този ред,
първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да приеме за разглеждане
заявеното от ответника искане за съдебна компенсация. Жалбоподателя не оспорва
идентичността на паричното вземане, с което иска извършване на компенсация, с
вече упражнените от него права по това вземане в друг, по-ранно образуван
процес. Ето защо оплакването за преграждане на правата му в исковия процес се
явяват необосновани.
Относно исканото спиране
поради преюдициалност на изхода от висящото съдебно производство, по което
ответникът вече е упражнил правата си по вземането срещу ищеца (гр.д. №4023/2019г. на ВРС), предмет на отказаното от
първоинстанционния съд за разглеждане искане за съдебна компенсация:
По дефиниция на чл.126 от ГПК, претендираната от
жалбоподателя преюдициалност на изхода от висящото исково производство, в чийто
предмет е включено и процесното вземане, не може да обоснове наличие на
основания от категорията на закрепените в чл.229 от ГПК. С други думи,
решението по това друго исково производство се ползва със самостоятелна сила на
пресъдено нещо и изпълняемост, и реализацията на произнесените с него права на
ответника „СК-Варна 2007” ЕООД по неговото вземане от ищеца „ГБС-Варна” АД, не оказва влияние върху
обжалваното първоинстанционно решение в настоящото въззивно производство,
каквото изискване въвежда чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Нещо повече, по аргумент от
чл.104 от ЗЗД, по силата на решенията постановени в тези искови производства,
компенсируемостта на насрещните парични вземания между ищеца и ответника се
стабилизира.
По тези съображения оплакването за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и обоснованите с оглед на това
искания за приемане във въззивното производство на направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за прихващане и спиране на исковото
производство до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д. №4023/2019г. на ВРС се
преценяват като неоснователни и се оставят без уважение.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, с оглед на което и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №20707
от 11.03.2020г. по описа на ВРС, на „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Е.С., АК-Варна, срещу решение №688/14.02.2020г.,
поправено с решение №1929/19.05.2020г.,
на Варненски районен съд, 20 състав, постановено по гр.д. №10255/2019г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника „СК-Варна 2007” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
за приемане за разглеждане в процеса на заявеното от него с отговора на
исковата молба възражение за прихващане с насрещни негови вземания към ищеца за
неплатено възнаграждение по сключен между тях договор за изработка от
01.11.2017г., за което са били издадени фактури №293/19.12.2017г., №307/09.01.2018г. и №314/23.01.2018г., съответно за спиране на настоящото
исково производство до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на
исковото производство по гр.д. №4023/2019г. на
Варненски районен съд.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.09.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните на посочените във въззивната жалба и отговора съдебни адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на
Министерство на правосъдието, на посочените по делото съдебни адреси, чрез
пълномощници.
На въззивника ДА
СЕ ИЗПРАТИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.