Решение по дело №8071/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20171720108071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 983

 

гр. Перник, 11.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8071 по описа за 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по реда на чл. 124, ал. 1 .

Образувано е по постъпила искова молба от В.Д.Т. *** чрез адв. В. ***, с която при условията на обективно съединение са предявени искове за установяване несъществуването на парични вземания за сумата от  4433,37 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 31.08.2006г., за сумата от 1034,22 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 03.11.2003г. до 12.03.2007г., вкл. и  за разноските, поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите суми по гр.д. № 560/2007г. на РС-Перник.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на доставчик на комунални услуги, претендирал вземания към него за сумата от 4433,37 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 31.08.2006г. и за сумата от 1034,22 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 03.11.2003г. до 12.03.2007г., Твърди, че за същите вземания ответникът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.) по гр.д. № 560/2007г. на Районен съд-Перник.Поддържа, че след издаване на изпълнителния ответникът бездействал, при което  образуваното за събиране на вземанията изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и изтекъл законоустановеният давностен срок. Въпреки това, ответникът продължавал да търси от ищеца плащане на процесните задължения, като по негова молба било образувано ново изпълнително дело, от където ищецът обосновава правния си интерес от воденето на процесния отрицателен установителен иск за същите суми.

При така изложените съображения отправя искане към съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 4433,37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 31.08.2006г. и за сумата от 1034,22 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 03.11.2003г. до 12.03.2007г., и съответно начислените разноски за събирането на тези суми, поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите по гр.д. №560/2007г. на РС-Перник.

В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен със съображения, че давността за процесните вземания е била прекъсвана многократно, поради което не била изтекла. 

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към настоящето дело архивирано производство по ч.гр.д. № 560/2007г. на ПРС за процесните вземания на 26.03.2007г. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237 б „к“ ГПК /отм./, като същият е получен от представител на ответното дружество на 08.05.2007г.

От приетото като доказателство заверено копие от изпълнително дело № 1164/2017г. на ЧСИ Ст. Б. е видно, че същото е образувано въз основа на издадения на 26.03.2007г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 560/2007г.  и молба от 18.08.2017г. от „Топлофикация-Перник“ АД. Върху изпълнителния лист има направени отбелязвания за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК на изпълнително дело от 04.03.3014г., както и отбелязвания за събрани и изплатени суми. По изпълнителното дело са приложени запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 09.10.2017г., и запорно съобщение до „Централна коопреративна банка“ АД. В отговор на последното по изпълнителното дело е постъпило уведомление от 13.10.2017г., в което е посочено, че сметката на длъжника е блокирана до пълния размер на дължимата сума.

По делото е изслушано заключение по изготвена съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. За да отговори на поставените му задачи вещото лице е проверило книжата по делото, счетоводството на ответното дружество и образуваните за събиране на вземанията изпълнителни дела. Според вещото лице въз основа на издадения изпълнителен лист за процесните вземания по сметка на „Топлофикация-Перник“ АД и по образуваните изпълнителни дела за събирането им са постъпили общо 5 336,20 лв., от които 3119,20 лв. са постъпили по наложен запор по изпълнително дело при ЧСИ Б. № 200775304003931, по дати, които вещото лице е обобщило в табличен вид в заключението си, както и 2217 лв., по наложен запор по изпълнително дело при ЧСИ Б. № 20177530401164. Според експертизата общият размер на платеното е 8517 лв., от които 6300 лв. по изпълнително дело №391/2007г., по което последното плащане е било на 25.07.2014г.  и 2217 лв. по изпълнително дело № 1164/2017г.  Вещото лице е дало отговор на въпроса за размера на законната лихва за забава върху главницата за периода след издаване на изпълнителния лист и при съобразяване с направените плащания, като е посочило, че същата възлиза на 5509,96 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта на предявените искове

Съдът намира, че предявеният отрицател установителен искове с правно основание чл. 439 ГПК е процесуално допустими. Налице е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията, поради което за длъжника е налице правен интерес за предявяване на иска, който се основава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно – факта на изтичане на законоустановения срок на кредиторово бездействие, с което се свърза погасяването на правото на принудително изпълнение за вземанията. 

 

По същество

Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност -  с изтичането на тригодишната такава регламентирана в чл.111 ЗЗД.

Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Следователно изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период-м.08.2006 г. е настъпила на 01.10.2006 г.

С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното ТР давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист по реда на чл.237 и чл.242-248 ГПК /отм./, при който вземането не се счита признато със сила на  пресъдено нещо, поради което и не се погасява с общата 5-годишна давност, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други/.

 Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от ОУ на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен падеж на вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. По изпълнителното дело са извършвани плащания, като същите обаче не следва да се считат като прекъсващи давността действия по смисъла на чл.116 б „а“ ЗЗД. Съгласно постоянната и непротиворечива съдебна практика признание с последиците на чл. 116 б „а“ ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо непогасената му част. Освен това в случая видно от представените документи плащанията не са доброволни, а са извършени посредством запори на вземания на длъжника.

Ответникът не ангажира други доказателства за предприети от него правни действия, които да са основание за прекъсване или спиране течението на специалния 3-годишен давностен срок, поради което и по съображения за разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск съдът приема, че такива отсъстват.

Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД когато вземането е платено, въпреки че е погасено по давност, платената сума не е лишена от правно основание и не подлежи на връщане, тъй като погасителната давност само препятства възможността на кредитора да защити вземането си чрез средствата на държавната принуда, но не прави вземанията недължими. Предвид това основният спорен въпрос по делото е кое вземане и в какъв размер е погасено чрез плащане, за да се приеме, че останалите суми са погасени по давност и за техния размер предявеният отрицателен установителен иск би бил основателен.

 

 

 

 

Тъй като индивидуалното принудително изпълнение не се основава на волята на длъжника, както възможността да бъде предприето, така и условията, при които може да бъде осъществено, са регламентирани императивно. Докато нормата на чл. 136 ЗЗД урежда конкуренцията между различни кредитори, то правилото на чл. 76 ЗЗД утвърждава реда за погасяване на конкуриращи се вземания в полза на един кредитор в случаите, при които събраната сума е недостатъчна, за да покрие всички изцяло и по този начин обуславя частично плащане. В настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща, че най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. За да достигне до този извод съдът съобрази, че в чл. 76, ал. 2 ЗЗД законодателят не прави разграничение между различните видове лихва - възнаградителна или мораторна, договорна или законна, поради което същата включва и лихвата за забава в размер от 47,88 лв.. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение № 86 от 14.08.2014 г. по гр. дело № 6766/2013 г. по описа на IV г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

 

 

 

 

По отношение на лихвата за забава, дължима върху главницата, считано от 14.03.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът счита, че макар по своята правна същност последната да е законна последица от уважаване на искането за присъждане на главницата - по арг. от чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.), респ. 214, ал. 2 ГПК, то с оглед възприетото по-горе разбиране за дефиниране на понятието лихва по см. на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че и това вземане се погасява по описания ред - след разноските и преди главницата. Предвид това и с оглед обстоятелството, че се касае за вземания, предмет на изпълнителен процес, конкуренцията между двете лихви - тази в размер на сумата от 1034,22 лв., дължима за периода от 30.11.2003 г. до 12.03.2007 г. и представляваща обезщетение за забава върху неизплатената главница от 4433,37 лв. и тази, която по същността си е законна последица от уважаване на искането за присъждане на главницата, следва да бъде разрешена съгласно правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2-ро ГПК и по-напред да се погаси по-обременителното по своя характер задължение. В тази връзка съдът, след като съобрази данните, съдържащите се в заключението на вещото лице и отбелязванията върху изпълнителния лист, намира че размерът на законната лихва върху главницата, дължима от 14.03.2007 г. възлиза на 5509,96 лв. и именно тази сума следва да бъде съпоставена с лихвата в размер на 1034,22лв. при преценка кое от двете задължения се явява по-обременително. По-обременително при това сравнение се явява задължението на по-високата стойност, поради което и погасена чрез извършеното плащане преди лихвата в размер на сумата от 1034,22 лв. е лихвата на стойност 5509,96 лв.

 

 

 

 

От изложеното следва изводът, че с платеното са погасени разноските и законната лихва за периода след 14.03.2007г.  Следователно, процесните главница и лихви не са погасени чрез принудителното им събиране в хода на изпълнителното производство, а по силата на настъпилото действие на погасителната давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи предявените искове.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането  на ищцовата страна  за присъждане на разноски в размер на 218,70 лв. за платена държавна такса, 700 лв. за адвокатски хонорари 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.

С оглед изхода на делото ответника няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че В.Д. С. с ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република сумата от 4433,37 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 31.08.2006г., начислена по партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в ***и сумата от 1034,22 лв., представляваща лихва за забава в месечните плащания на главницата за периода от 30.11.2003г. до 12.03.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 26.03.2007г. по гр.д. № 560/2007г. по описа на Районен съд-Перник,  поради новонастъпили факти – погасяване на вземането по давност след издаване на изпълнителния лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на В.Д. С. с ЕГН **********, сумата  от  1018,70 лева за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжния съд-Перник в 2-седмичен срок от връчването му на страните.            

                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: