№ 807
гр. Варна, 29.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500439 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. К., гражданин на Руска
Федерация, роден на **********г., ЛНЧ1005297248, срещу Решение
№3750/18.11.2023г. по гр. дело №3917/2023г. на ВРС, 30-ти състав, с което:
- е задължен А. К. да се въздържа от домашно насилие по
отношение на Е. Б., гражданка на Руска Федерация, родена на 14.08.1980г., с
л.к. на продължително пребиваваща в Република България с
№*********/15.09.2022г., на осн.чл.5, т.1 от ЗЗДН;
- е забранено на А. К. да приближава Е. Б., както и обитаваното от нея
жилище на адрес: гр.Варна, ул. „Райно Попович“ № 8, ет.2, ап.6, на
разстояние по-малко от 100, за срок от седем месеца, на осн. чл.5, т.3 от
ЗЗДН;
- е осъден А. К. да заплати глоба от 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от
ЗЗДН;
- е осъден А. К. да заплати държавна такса от 25.00лв., на осн. чл.11,
ал.3 от ЗЗДН;
- е осъден А. К. да заплати на Е. Б., сумата от 850.00лв. разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и за необоснованост
на решението на ВРС, както и за постановяването му при нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. В третото о.с.з. ВРС е приел
представени от молителката писмени доказателства, въпреки възраженията на
ответника за преклудираност на искането. Приел е и документи (разпечатки
1
от „Вайбър“ и молба на ответника до съда в гр. Москва), въпреки
предприетото от ответника оспорване на авторството им. Така ВРС е
достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Освен
това е възприел голословните твърдения на молителката, без да обсъди
противоречията в тях. В основата на решението си е поставил декларацията
по чл.9 от ЗЗДН, но молителката я била подписала без да разбира български
език. Самата декларация не съдържа конкретни данни за твърдяните актове на
насилие, нито ги установява – в нея не са посочени дни, часове и места на
осъществяване на сочените действия на ответника, поради което същята е
негодно доказателствено средство. Липсват и други доказателства в подкрепа
на декларираното. Въззивникът поддържа и твърденията си и пред първата
инстанция за отношенията между страните към и около започване на
бракоразводното им дело в Русия, както и че за да угоди на Е. Б., А. К. е
напуснал семейството и Република България, като в никакъв момент не е
нарушавал заповедта за незабавна закрила. С оглед на изложеното счита
соченото домашно насилие за напълно недоказано, поради което моли за
отмяна на решението на ВРС в цялост и за разноски на въззивника за две
съдебни инстанции.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна не депозира отговор.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Няма отправени пред ВОС доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.03.2024г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
2
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3