Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 27.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14708 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД твърди, че на 20.03.2017г. Н.И.Ю. е сключил договор за паричен заем №
5344706 с „Вива кредит” ООД, което дружество се е
задължило да предаде в собственост на Ю. заемна сума в размер на 400 лева. Това
свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило, като сумата е усвоена в
търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. От
своя страна ответникът се е задължил да върне на заемодателя предоставената му
в заем сума, ведно с договорна лихва, като заплати сума в общ размер на 448
лева, на 14 равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 42.27 лева.
Излага, че заемателят е заявил допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите, за което същият дължи такса в размер на
143.78 лева. Наред с това се твърди, че съгласно разпоредбите на договора, заемателят се е задължил да предостави в 3-дневен срок от
сключване на договора обезпечение, като в случай на неизпълнение същият дължи
неустойка в размер на 143.78 лева, като задължението за заплащане на същата е
разсрочено също на 14 погасителни вноски, при което общото задължение по
вноските възлиза в размер на 52.54 лева. Твърди се, че Ю. не е изпълнил това
свое задължението, поради което и и дължи заплащане на уговорената неустойка.
Излага, че страните са уговорили, че при забава на плащане на погасителните
вноски, заемателят ще дължи разходи за извънсъдебно
събиране на вземането съобразно Тарифата на Вива
кредит ООД. Тъй като Ю. не е изпълнил задълженията си по договора се твърди,
кредиторът да е начислил такса разходи в размер на 195 лева. Твърди, че
ответникът е погасил задълженията си по заема и същите са станали изискуеми с
настъпване на крайния уговорен срок по договора – 02.10.2017г. Излага, че на
01.11.2017г. между ищеца и „Вива кредит” ООД е
подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016г., с което вземането по сключения договор за заем
№ 5344706 е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД. Тъй като Ю. не е заплатил
горните суми, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 400.00
лева, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № 5344706 от 20.03.2017г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, задълженията по който
договор за прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 01.11.2017г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от
48.00 лева – договорна лихва за
периода от 03.04.2017г. до 02.10.2017г., сумата от 143.78 лева – такса за експресно разглеждане на документи, сумата
от 143.78 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от
24.03.2017г. до 02.10.2017г., сумата от 195.00лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране. Заповедта за изпълнение е връчена на
Н.Ю. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответника дължимостта горната
сума. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.И.Ю.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК процесуален представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва договора за
цесия въз основа на който ищецът твърди, че се легитимира като носител на
вземане срещу ответника, като твърди рамковият договор да е сключен преди
заемното правоотношение и в този смисъл счита, че същият не породил действие.
Именно поради това и излага при подписване на приложение № 1 да е било
необходимо уговарянето на основните параметри по договора за цесия – страни,
условия, срок, плащане, цена и други, като в случая липсват доказателства в
тази насока. Оспорва ако и да е определена продажна цена между страните по
договора за цесия, то липсват доказателства същата да е заплатена от цесионера на цедента. Вън от
горното твърди цесията да не му е съобщавана, при липса на доказателства
представеното уведомление да е достигнало до Ю., още повече че в същото е
посочено, че се прехвърля вземане по договор с „Аксес
Файнанс“ ООД. Оспорва се представителната власт на
лицето подписало договора за паричен заем за дружеството-заемодател. Оспорва дължимостта на такса за експресно разглеждане на кредита,
като сочи, че от представения договор не може да бъде направен извод, че Ю. ще
се ползва от тази услуга. Вън от горното счита, че както посочената такса, така
и всички останали такива, включително и неустойката са прекомерно завишени и
несправедливи в съотношение с предоставения кредитен ресурс. По отношение на
тарифата на „Вива кредит“ ООД излага представената
такава с исковата молба да не носи подписа на доверителя й. Счита, че извън
законната лихва, всички други такси и неустойки за незаконосъобразни. Моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
32/03.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 9
състав по ч.гр.д. № 68/2018г., ВРС е разпоредил Н.И.Ю. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД сумата от 400.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 5344706 от 20.03.2017г. и приложение № 1 от 01.11.2017г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.;
48.00 лева – договорна лихва, начислена за периода от 03.04.2017г. до
02.10.2017г., 143.78 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 143.78
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
за периода от 24.03.2017г. до 02.10.2017г., 195.00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 27.40 лева – законна лихва за забава за периода от 04.04.2017г. до 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 7-12 от делото заверено от страната копие на договор за
предоставяне на паричен заем № 5344706/20.03.2017г., че на ответника е
предоставен от страна на „Вива кредит” ООД кредит в
размер на 400 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му
сума на 14 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.27 лева,
като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 591.78 лева, включващ
годишен фиксиран лихвен процент от 40.26% и такса за експресно разглеждане от
143.78 лева. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.27%.
Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с
подписване на договора, заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в
чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в
тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице,
което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател
шест месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години
да няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от
редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по
договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 143.78 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 52.54 лева. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от
договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифата на „Вива кредит” ООД,
актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място
във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Приложена на л. 15-19
от делото е Тарифата на „Вива кредит” ООД, относима към договора за паричен заем „Вива
кредит“ или „Вива кредит план“. В същата е
предвидено, че при забава на плащането на погасителни вноски по договор за
предоставяне на паричен заем със срок на погасяване на двуседмични погасителни
вноски, потребителят дължи на кредитора заплащане на 10.00 лева на всеки
четвърти ден забава от всяка погасителна вноска. На единадесетия ден забава от
всяка погасителна вноска, заемателят дължи на
заемодателя заплащането на 15.00 лева. Максималният размер на всички начислени
разходи не може да надвишава 125.00 лева за заеми за суми в размер на 400 лева.
Предвидено е, че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която
и да е погасителна вноска, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна
сума в размер на 70 лева, представляваща направени разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., че „Вива кредит” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД
вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1
срещу определена покупна цена. Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът
ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е
упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Представено е и приложение № 1 от 01.11.2017г., като видно от същото, че част
от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на
кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са
останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен
ред от нея. Така под № 11 е посочен номера на договора за кредит – 5344706, ЕГН
и имена на ответника, дата на сключване на договора – 20.03.2017г., отпуснат
размер на кредита – 400 лева, и остатъка от дълга към 01.11.2017г., както
следва: главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 48.00 лева,
такси/неустойки/разходи за забава в размер на 482.56 лева.
Представено е
изходящо от „Вива кредит“ ООД потвърждение на
извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното приложение № 1.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 68/2018г., по описа на ВРС, 9
състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, която е връчена на длъжника Н.И.Ю.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „Вива кредит” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., приложение № 1 от 01.11.2017г.,
с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за заем № 5344706/20.03.2017г. Така сключеният договор от
01.12.2016г. има рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията,
при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за
кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен да
породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото
споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване
на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия
състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който смисъл е
страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В случая
фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на
Приложение № 1 от 01.11.2017г., към която дата вземанията по заемното
правоотношение между „Вива кредит“ ООД и ответника са
били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по яден
и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към
Ю., като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество
да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за
кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора
с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Следва да се
отчете и че прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието
на конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на
собствеността върху вземането не засяга по никакъв начин длъжника, поради което
и последният не може да си служи с подобни възражения при липса на твърдения,
че е престирал на стария кредитор.
Следващата група възражения на
ответника касаят липсата на постигнато между страните по цесията несрещна престацията – цена за получените от цесионера
права, респ. ако такава е уговорена - изпълнение на задължението от страна на приобретателя да заплати същата. Оспорването обаче на
вътрешните отношения между цедента и цесионера се основана на облигационни отношения, които както
съдът нече посочи по-горе нямат никакво касетелство с
отношенията между всеки от тях и длъжника по прехвърленото вземане. Дали сключената
между стария и новия кредитор цесия има разрешено от закона основание, предмет
и съдържание или не е без значение за длъжника, който е надлежно уведомен за
промяната в титулярството на дълга и това уведомление
не е оттеглено до извършено от длъжника плащане на посочения нов кредитор. Като
отношения, които се развиват в чужда правна сфера, действието на цесията между
договарящите я цедент и цесионер,
не засягат длъжника. Затова и законът предвижда последният да може да
противопостави всички свои възражения, независимо от промяната в личността на
кредитора – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ако надлежно уведоменият длъжник изпълни на
новия кредитор той ще е погасил надлежно задълженията си и каквито и да е
пороци в отношенията между кредиторите няма да му бъдат противопоставени.
Следователно и възраженията по действителността на цесията може да бъде
преценявани само с оглед възможността една сделка да породи рефлексно действие
спрямо неучастващото в нея трето лице (длъжника). Такива възражения са само
липсата на идентичност на идентичност на предмета на цесията с материалното
право, породено между цедента и длъжника, какъвто
порок в случая не се твърди и не се установява.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че Ю. е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне
с получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
От коментираните доказателства се
установи, че цедираното вземане, произтича от сключен
между ответника и „Вива кредит” ООД договор за
предоставяне на паричен заем № 5344706/20.03.2017г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит
в размер на 400 лева.
В отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответника е оспорил представителната власт на
договарялото за дружеството-заемодател лице. Настоящият състав на съда намира,
че ответникът не разполага с това възражение, тъй като само юридическото лице
заемодател е субектът, който може да се позовава на този факт. Юридическото
лице е обвързано от действията на представляващия го. Когато между
представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на
представителната власт, то насрещната страна по договора не може да предизвиква
такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на
вложения от законодателя смисъл в института на представителството и последиците
за страните по договора, по който има действия чрез представител, както и на
справедливостта и добрите нрави. При това, нищожността на договора, сключен без
представителна власт е висяща, защото може да бъде потвърдена от лицето, от
чието име е сключен договора, а от всички действия на кредитора следва, че
същият приема договора за паричен заем /в този смисъл т. 2 от тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016г. по тълкувателно дело №
5/2014г., ОСГТК на ВКС/.
Относно изпълнение на задължението на
кредитора и усвояване на сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното
е установено чрез удостоверяване на този факт от Ю. с подписване на договора,
на който страните съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 2 са предали характер на
разписка. Следователно за ответника е възникнало задължение да върне заетата му
сума, ведно с уговореното договорно възнаграждение, на посочените в
погасителния план дати. Доказателства за изпълнение на това задължение от
страна на Ю. не са ангажирани, поради което и с изтичане на договорения срок за
ползване на заетата сума – 02.10.2017г., същият дължи непогасената главница от
400 лева и договорна лихва в размер на 48.00 лева, начислена за периода от
03.04.2017г. до 02.10.2017г.
Претенцията на ищеца, наред с главница
и договорна лихва, касае и начислени неустойка, такса за експресно разглеждане
на документи, такса разходи и такса за разходите на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. По отношение
на тези вземания ответникът е въвел възражения за недействителност на клаузите
на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при
неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия
се начислява неустойка в размер от 143.78 лева, разсрочена на равни части и
платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват
от 42.27 лева на 52.54 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен
на неговите задълженя да запати
необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 и 2 от
договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички
условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е от
естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора,
възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира
към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на претенцията за заплащане
на такса за експресно разглеждане на заявката:
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за
извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричния заем.
Разпоредбата на чл. 16 ЗПК изперативно предвижда задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно разглеждане
на докуменит, прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК. Също така, чл. 10а, ал.2 ЗПК императивно
въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а таксата за експресно
разглеждане на документите е и свързана с процедурата по усвояване на кредита.
Т.е., клаузата противоречи на цитираните норми на ЗПК и като такава също не
поражда действие.
По отношение на претенцията за такси и
разноски:
От коментирания договор за паричен
заем и в частност от изявлението в чл. 19, ал. 2 от същия, се установи, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на „Вива кредит”
ООД. Последната предвижда задължение за заемателя да
заплати на заемодателя такса от 10 лева на всеки четвърти ден забава от всяка
погасителна вноска, а на единадесетия ден забава сума в размер 15 лева, но не
повече от 125 лева, като наред с това заемятелят ще
дължи и такса от 70 лева на 58-я ден забава, представляваща разходи за събиране
на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,
което осъществява и административната дейност по събиране на вземането.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия
случай, в клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора е предвидено, че при забава в
плащанията заемателят дължи законна лихва за всеки
ден забава. Наред с това задължение заемателят следва
да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да са наименовани „такси и разноски”, това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне на
горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи по-горе,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 400 лева – представляваща непогасена главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му погасяване; сумата от 48 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 03.04.2017г. до 02.10.2017г. Претенциите
за неустойка, такса за експресно разглеждане на заявлението и такси и разноски
за събиране на просроченото задължение, следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 35.07 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Н.Ю. следва да бъде осъден да заплати н.
„А.з.к.н.п.з.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса и депозит за особен
представител, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер
на 252.75 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът
е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От така определеното възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следва сума от 72.21 лева. Или, общо в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД следва да се присъди сума от 324.96 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.И.Ю., ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, сумите, както следва:
400.00
лева /четиристотин лева/,
представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на паричен заем №
5344706/20.03.2017г., сключен между „Вива кредит”
ООД, като вземането е прехвърлено на ищеца с приложение № 1/01.11.2017г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,
сумата от 48.00 лева /четиридесет и осем
лева/, договорна лихва, начислена за периода от 03.04.2017г. до
02.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.01.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 32/03.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д.
№ 68/2018г., по описа на ВРС, 9 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
сумата от 143.78 лева – такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 143.78
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 24.03.2017г. до 02.10.2017г., сумата от 195.00лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Ю., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 35.07 лева
/тридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 324.96 лева /триста двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. Ж.О. Б.-Г.
*** възнаграждение
в размер на 300.00
лева /триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника Н.И.Ю..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: