РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Велико Търново, 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети юли две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №325 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на С.Х.Т. от гр. В. Търново срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/
№21-1275-000267/23.04.2021г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – В. Търново, с която заповед е разпоредено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на оспорващия. Жалбоподателят счита, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като изводите на административния
орган са направени в противоречие с разпоредбите на закона и събраните
доказателства в хода на административното производство. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново,
не е взел становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед за налагане на ПАМ №21-1275-000267/23.04.2021г. на началника група
в сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е връчена на С.Т. на 11.05.2021г.,
което се установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването
й, стр. 6 от делото. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена до ОД
на МВР – В. Търново на 14.05.2021г., което се установява от поставения върху
нея вх. №127500-8969/14.05.2021г. по описа на ОД на МВР – В. Търново.
Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице,
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваната Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки №17-1275-000267/23.04.2021г. на началник
група в сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността.
Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че жалбоподателят е
извършил административни нарушения по чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл.
174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, което е било установено по надлежния ред.
Възраженията на оспорващия, дадени в жалбата и поддържани в съдебно
заседание се свеждат до съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
в административното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неправилно установена фактическа обстановка, както и
липса на материално-правните основания за издаване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. Съгласно Заповед №8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, началниците на
структурни звена "Пътна полиция" при ОД на МВР са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки/ПАМ/ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От представената с
административната преписка по делото Заповед №366з-659/26.02.2021г. е видно, че
директорът на ОД на МВР – В. Търново е оправомощил началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1
от ЗДвП/стр. 7 то делото/. Оправомощаването е допустимо, съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и е извършено редовно съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Видно от самата заповед,
при излагане на фактическите и правни основания за издаването й,
административният орган се е позовал на констатациите в АУАН серия GA, бл. №353284, с който е образувано административнонаказателно производство срещу С.Т.
за извършени от него нарушения по чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 174,
ал. 3, пр. първо от ЗДвП. В тези случаи съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство се налага за определен срок – до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка е с
превантивен и временен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения, а не представлява административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание.
За да наложи процесната ПАМ административният
орган е приел, че на 23.04.2021г., около 0,15 часа в гр. В. Търново,
оспорващият Т. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №ВТ ... КР, като е
навлязъл в улица срещу пътен знак В1 „забранено влизането на ППС“. Т. не е
носил със себе си СУМПС и контролен талон към него. Той отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкохолтест
7510“. Посочената фактическа обстановка е отразена в съставения АУАН,
издаденото въз основа на него наказателно постановление
№21-1275-000929/01.06.2021г./стр. 43 от делото/ и в текста на оспорваната
заповед. Същата обаче не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
В хода на административното производство са
изискани писмени обяснения от трети лица, които на посочената дата са
контактували с жалбоподателя и които посочват, че друго лице/свидетел по
делото/ е управлявало лекият автомобил. Тези четири лица, разпитани като
свидетели по делото, потвърждават дадените от тях обяснения и категорично
твърдят, че не оспорващият, а единият от свидетелите е управлявал автомобила.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да
докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай, при съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, не са установени по категоричен начин предпоставките
за прилагането на наложената ПАМ. Не са ангажирани от страна на ответника
други доказателства, които да установят надлежно авторството на деянията,
сочени като административни нарушения. По тези съображения оспорваната заповед
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Следва да се посочи, че съдебният акт по
настоящото производство, сам по себе си не предрешава спора досежно извършването
на сочените административни нарушения и вината на нарушителя в
админисративнонаказателното производство, образувано по повод на подадената по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН жалба от С.Т. срещу наказателно постановление №21-1275-000929/01.06.2021г./стр.
45 и сл. от делото/. В това отделно производство, развиващо се по друг ред,
следва да се установяват предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на оспорващия с всички допустими по
НПК процесуални способи, съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на
оспорващия за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да му
заплати направените и доказани такива в размер на 310 лв., представляващи
държавна такса от 10 лв. и платен адвокатски
хонорар от 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-000267/23.04.2021г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– В. Търново да за плати на С.Х.Т. от гр. В. Търново
разноски по делото в размер на 310/ триста и десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: