Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Ихтиман, 23.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 06.10.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Адриана
Хаджипеткова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1076/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба е
по Молба с вх. № 6734/18.11.2019 г., депозирана от С.Г.М. против Заповед № РД –
04-296/29.07.2019 г. на кмета на община к., издадена на основание § 4к, ал. 13,
т. 1 ЗСПЗЗ, с която поради явна фактическа грешка е изменен регистърът на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени
за ползване на граждани въз основа на актовете по § от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност
„Б.“, землище с. Г.В., община К., одобрен със Заповед № ОА-91/14.04.2004 г. на
областния управител на Софийска област, като към плана вместо записаното трайно
предназначение – „У.“, е прието същото, че следва да бъде заменено със „З., за
всички новообразувани имоти“.
В хода на
производството по делото, на основание чл. 162, ал. 3 АПК, жалбите на Р.Б.К.,
на В.С.В., З.Х.И., С.З.И. и Ю.З.И., на И.Г.Л., К.С.Х. и Р.В.С., Т.Б.Т., Е.А.Г.
и И.В.Г., на Т.П.Р. и Р.А.Д., на И.Т.Г. и В.Т.Г. и на Й.А.Т., Н.Г.П., А.Г.Д.,
депозирани до началното на устните състезания срещу същата заповед са обединени
в рамките на производството по ГД № 1076/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.
По делото не са
ангажирани доказателства от административния орган – Общинска служба земеделие
– гр. Ихтиман, за връчване на жалбоподателите на препис от обжалваната заповед,
поради което следва да се приеме, че жалбите са депозирани в рамките на
законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбоподателите са лице с правен интерес
от обжалването тъй като притежават право на собственост върху недвижими имоти в
местността „Б.“ в землищесто на с. Г. В., община К..
Предмет на обжалване е
заповед на кмета на община к. издадена на основание § 4к., ал. 13, т. 1 вр. чл.
12 вр. ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На основание § 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58
от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) АПК и като съобрази указанията, дадени с Тълкувателно
постановление № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и с Определение № 31 от
29.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2019 г., 5-членен състав, постановено по
реда на чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият състав намира, че РС – Ихтиман е родово
компетентен да се произнесе по депозираните жалби, тъй като предмет на
обжалване е индивидуален административен акт, издаден от кмет на община по реда
на ЗСПЗЗ.
По
същество жалбите са основателни.
С
оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а въз основа на
представените от страните доказателства проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При извършена
проверка на законосъобразността на обжалваната заповед настоящият състав стигна
до следните фактически и правни изводи:
С обжалваната заповед Заповед
№ РД – 04-296/29.07.2019 г. на кмета на община К., на основание § 4к, ал. 13,
т. 1 вр. чл. 12 вр. ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради явна фактическа грешка
е изменен регистърът на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на
земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност „Б.“, землище с. Г.В., община К.ц, одобрен със
Заповед № ОА-91/14.04.2004 г. на областния управител на Софийска област, като
за имотите към плана вместо записаното трайно предназначение – „Урбанизирана“,
е прието, че следва да бъде заменено със „Земеделска, за всички новообразувани
имоти“.
Заповедта е нищожна
поради липса на материална компетентност от кмета на община к.. В ЗСПЗЗ липсва
дефиниция на понятието фактическа грешка. От разпоредбите на чл. 26, ал. 2
ППЗСПЗЗ и § 1., т. 9 от ПЗР на ЗКИР може да се направи извод, че явна фактическа
грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните, несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти.
В случая с обжалваната
заповед не са отстранени грешки в данните във влезлия в сила план на
новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Б.“, землище с. Г. В.,
общ. К., одобрен със Заповед № OA
– 91/14.04.2004 г. на областния управител на София
област, досежно засенмане граници, местност и геодезични замервания, а е променено
предназначението на всички новообразувани имоти в регистъра на новобразуваните
имоти, което от „урбанизирана“ е заменено със „земеделска“. Подобна промяна на
предназначението не представлява очевидна фактическа грешка и се провежда по
различна процедура, уредена в ЗУТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от цитирания
нормативен акт конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с
подробния устройствен план. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ в територии без устройствени
планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете
се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи
на закон, а съгласно ал. 2 промяната на предназначението на територии и на
поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ.
В раздел III от ЗУТ са посочени общите
характеристики на подробните устройствени планове, в Глава седма от същия закон
са регламентирани изискванията за създаване, одобряване и изменение да подробни
устройствени планове. Именно в посочената глава е регламентирана процедурата по
изменение на предназначение поземлените имоти, която представлява сложен
фактически състав, който включва поредица действия на множество административни
органи и завършва със заповед на кмета на общината или на областния управител
по чл. 135, ал. 4 ЗУТ според вида на изменението, което се иска. В настоящото
производство посоченият ред не е спазен, като по реда на отстраняване на явна
фактическа грешка по реда на § 4к., ал. 13, т. 1 вр. чл. 12 вр. ал. 8, т. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с оспорваната в производството заповед, административният орган е
променил предназначението на всички новообразувани имоти в регистъра на
новобразуваните имоти от „урбанизирана“ на земеделска“ в местност „Б.“, землище
с. Г.В., общ. К.. По този начин кметът е излязъл извън материалната си
компетентност, тъй като не спазена процедурата установена в Глава седма от ЗУТ
и заповедта следва да бъде обявена за нищожна.
Предвид изхода на
делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК административният орган – кметът на
община К., следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите сторените
разноски, както следва:
300 лв. разноски за
адвокатско възнаграждание, сторени от Т.П.Р.; - да (л. 109 от ГД № 1076/2019 г.
по описа на РС – Ихтиман);
550 лв. разноски за
адвокатско възнаграждание, сторени от Р.Б.К.. – да (л. 110 от ГД № 1076/2019 г.
по описа на РС – Ихтиман и л. 107 от АХД № 1203/2019 г. по описа на АССО)
300 лв. разноски за
адвокатско възнаграждание, сторени от И.В.Г. – да (л. 110 от ГД № 1076/2019 г.
по описа на РС - Ихтиман);
300 лв. разноски за
адвокатско възнаграждание, сторени от Е.А.Г. – да (л. 113 от ГД № 1076/2019 г.
по описа на РС - Ихтиман);
320 лв. разноски, от
които за адвокатско възнаграждание, сторени от И.Г. и В.Г. (л. 111 от ГД №
1076/2019 г. по описа на РС - Ихтиман) и 20 л. държавна такса (л. 63АХД №
320/2019 г. по описа на АССО.
На основание чл. 143,
ал. 1 АПК административният - кметът на община к., следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка РС – Ихтиман
заплатените 30 лв. за явяването на вещото лице С.П. в съдебно заседание на
23.06.2020 г.
Искането на
жалбоподателя С.М. в административният орган да бъде осъден да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като по
делото липсват доказателства действително да са сторени такива разноски.
Искането на
жалбоподателите И.Г.Л., Р.В.С. и К.С.Х.
в административният орган да бъде осъден да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото липсват
доказателства действително да са сторени такива разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 168, ал. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № РД –
04-296/29.07.2019 г. на кмета на община К..
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 300 лв. на Т.П.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***,представляваща разноски в производството. – липсват
доказателства да са платени - да
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 550 лв. на Р.Б.К.,
представляващи разноски в производството.
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 300 лв. на И.В.Г.,
представляващи разноски в производството. - да
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 300 лв. на Е.А.Г., ЕГН *********
с постоянен адрес ***-А, представляващи разноски в производството. – да
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 320 лв. на И.Т.Г., ЕГН **********
*** и В.Г., ЕГН **********,***, представляващи разноски в производството.
ОСЪЖДА
КМЕТА НА ОБЩИНА к. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 30 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС - Ихтиман, представляващи разноски в
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд София – област чрез РС - Ихтиман
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: