Определение по дело №1241/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ІV-1633                                                                                                    град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                                                 ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 1241 по описа за 2019 година  

 

Производството по делото е по реда на чл.344, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по повод частна жалба на И. Бонев М. ***, чрез адв.К. от БАК, против Решение №1835/16.07.2019г., постановено по гр.д.№7326 по описа на Районен съд Бургас за 2018г., в частта, имаща характер на определение, с което на осн. чл.344, ал.2 ГПК е разпределено ползването на делбените имоти, като на частния жалбоподател е възложено ползването на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.271.1.5 – жилище, апартамент, с площ от 100 кв.м. и същият е осъден да заплаща на съделителя А.С. обезщетение за ползване на апартамента, в размер на 86 лева месечно, а на съделителите А.Б.М. – С. и Б.Х.С. е възложено ползването на поземлен имот, находящ се в с. Изворище, на площ от 167.511 кв.м., като не е определено обезщетението, което те следва да заплатят на жалбоподателя. В жалбата са изложени съображения на първо място за недопустимост на определението, т.к. съдът се е произнесъл плюс – петитум – направеното от насрещните страни искане е било за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, а съдът е извършил разпределение ползването на двата делбени имота. Съдът е съвместил двете алтернативни хипотези на чл.344, ал.2 ГПК, като е разпределил ползването и е определил обезщетение. Определението се оспорва като незаконосъобразно – изложени са съображения за липса на основание за заплащане на обезщетение в посочения размер, предвид липсата на доказателства за наемна цена на имота, възложен за ползване на съделителите Сендови. Претендира се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК.

Съделителите А.Б.М. – С. и Б.Х.С., чрез процесуални представители адв. Х. и К., представят писмен отговор по жалбата. Според тях, право на всеки съделител е да поиска по реда на чл.344, ал.2 ГПК произнасяне и с какво съдържание да е това искане; искането на ответницата С. да бъде определено обезщетение за ползване само от ищеца на делбения имот – жилище, съставлява искане за разпределение на ползването на имотите. Съдът е отчел неравностойността на имотите, за да определи обезщетение, което частният жалбоподател следва да изплаща. С посочване на съдебна практика, е обоснован извод, че разпределението на ползването на делбените имоти и постановяване на заплащане на обезщетение не са алтернативни, а комулативни варианти.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Бургас, ищецът И.Б.М. е предявил срещу ответниците А.Б.С. и Б.Х.С., иск за делба на недвижими имоти – апартамент, - жилище, находящо се в гр.Бургас и поземлен имот, находящ се в с.Изворище, Бургаска област.

С отговора на исковата молба, наред с възраженията си срещу иска и с признаване на някои факти и обстоятелства, ответницата Б. е направила искане (т.ІV – 3), на осн. чл.344, ал.2 ГПК, съдът да постанови до извършване на делбата, недвижимият имот – апартамент с прилежащи помещения и ид.ч. от дворното място, да се ползва от ищеца и последният да бъде осъден да й заплаща обезщетение, в размер на 150.00 лева.

С Решение №1835/16.07.19г., съдът е допуснал извършване на делбата на двата имота, при квоти за апартамента: 5/6 ид.ч. за М. и 1/6 ид.ч. за С.; на дворното място – 4/6ид.ч.  за Сендови и по 1/6 ид.ч. за С. и М.. По  реда на чл.344, ал.2 ГПК, съдът е разпределил ползването на делбените имоти, като на частния жалбоподател е възложено ползването на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.271.1.5 – жилище, апартамент, с площ от 100 кв.м., а на съделителите А.Б.М. – С. и Б.Х.С. е възложено ползването на поземлен имот, находящ се в с. Изворище, на площ от 167.511 кв.м., като частният жалбоподател е осъден да заплаща на съделителите Сендови обезщетение за ползване на апартамента, в размер на 86 лева месечно.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно – в частта, относно разпределяне по реда на чл.344, ал.2 ГПК на ползването на дворното място.

Според нормата на чл.344, ал.2 ГПК, „В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването“. Според въззивната инстанция, доколкото става въпрос за факултативна възможност – предявяване на искане за своеобразни привременни мерки, подлежащи на изменение от самия съд, нормата не задължава съда да разпредели ползването на всички делбени имоти, а само онези, за които искането се отнася.

В настоящия случай, ответницата С. е направила искане само по отношение на апартамента, чието ползване да се възложи на ищеца. В тази насока са събирани доказателства – за установяване на месечния пазарен наем за апартамента. Поради това, съдът не е следвало да се произнася по ползването на дворното място.

Дори да се приеме, че произнасянето на съда следва да касае всички делбени имоти, то не може да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за ищеца, поради ниската стойност на дворното място. Касае се за имущество, което има стойност и ползването на което носи ползи и доходи. Поради това, след като съдът е счел, че искането на ответницата касае разпределение на ползването на двата делбени имота, е следвало да оцени стойността на правото на ползване и по отношение на двата.

Съображенията на частния жалбоподател, че в хипотезата на чл.344, ал.2 ГПК, съдът разпределя или ползването, или присъжда обезщетение не се споделят от въззивния съд – касае се за комулативна възможност – съдът следва да разпредели ползването и да присъди обезщетение, с оглед забраната за неоснователно разместване на блага.

По тези съображения, обжалваното решение, в частта, имаща характер на определение, досежно разпределение ползването на дворното място следва да бъде отменено. В останалата част – досежно разпределение ползването на апартамента и заплащането на обезщетение, същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.278, вр. чл.344, ал.3  ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1835/16.07.2019г., постановено по гр.д.№7326 по описа на Районен съд Бургас за 2018г., в частта, имаща характер на определение, с което на осн. чл.344, ал.2 ГПК е разпределено ползването на делбените имоти, като на съделителите А.Б.М. – С. и Б.Х.С. е възложено ползването на поземлен имот, находящ се в с. Изворище, на площ от 167.511 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1835/16.07.2019г., постановено по гр.д.№7326 по описа на Районен съд Бургас за 2018г., в частта, имаща характер на определение, с което на осн. чл.344, ал.2 ГПК на съделителя И.Б.М. разпределено ползването на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.271.1.5 – жилище, апартамент, с площ от 100 кв.м., като М. е осъден да заплаща на съделителя А.С. обезщетение за ползване на апартамента, в размер на 86 лева месечно.

Настоящото определение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                         2.