Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
11.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3738 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.66,ал.6 от ЗБН.
Молителя М. на З.И Х., като
представител на М. на земеделието и горите е предявил възражение срещу РЕШЕНИЕ
№ ЗБН66 - 204 от 18.01.2016г. на
синдиците на КТБ АД /н./, с което е оставено без уважение възражението на МЗГ
срещу неприетото вземане по четири банкови гаранции издадени от КТБ АД
/н./.
Във възражението си кредиторът
твърди, че има вземане по 4 банкови гаранции
от 04.10.2013г. - № 1348, 1347, 1346,
1345, издадени от КТБ АД , която е поела задължение безусловно и неотменяемо да
изплани на МЗХ сумата от 342 849 лв- всяка една от тях. Наред с това е
предявила вземане за законата лихва, което общо възлиза в размер на
40 229.66 лева. Предпоставки за изплащане на сумите по гаранциите са
писмено искане за плащане, предявено в срока на валидност на гаранцията,
представено чрез посредничеството на обслужващата М.то Б., която потвърждава,
че положените подписи от съответните лица са автентични и задължават М.то
съгласно закона и писмено потвърждение от страна на бенефициера, че съответния
клиент на Б.та не е изпълнил задължението си за осъществявавен на внос по издадените лицензии.
С четири писма от 10.02.2015г. М.то
е предявило претенциите си за плащане на сумите по банковите гаранции в срока
на валидност на същите / 31.10.2016г. / Върху писмата е положен печат на
обслужващата М.то банка БНБ, с което е удостоверено изискването за
автентичността на подписа на М.а и изискването за посредничество. Квесторите с
четири писма са отговорили на М.то, че не могат да извършват плащания по
гаранциите предвид забраната наложена с чл.3,ал.2 от ЗБН. Намира, че от
съдържанието на писмата може да се приеме
че исканията са приети за предявени от компетентния орган, но предвид
отнемането на лиценза на банката и невъзможността за извършване на погашения по
задълженията е следвало и са предявили вземанията си в производството по
несъстоятелност на банката, пред синдиците,
в съответветствие с чл.66,ал.1 от ЗБН.
Намира, че единствено и достатъчно условие за изплащане на сумите по
банковите гаранции е отпаване искане за плащане и писмено потвърждение от
бенефициера, което е направено с посочените по-горе писма, без да е необходимо
представянето на каквито и да е доказателства, в т.ч. искането да бъде съпроводено
с други документи. Намира, че неправилно синдиците не са приели вземането и са
оставали без уважение възражението, като са приели че изпълнени условията на
гаранцията.
Моли да се отмени решението и
вземанията на М.то за главници и лихви се включат в списъка на приетите
вземания.
Ответната
страна с отговора оспорва исковата молба. Твърди че за да се ангажира отговорността на
банката по банковите гаранции, бенефициерът
следва да представи всички посочени в гаранциите документи , както и
оригиналите на банковите гаранции. . Твърди, че исканията не са представени
чрез посредничеството на обслужващата банка, като в изпратените писма липсва
изрично искане за плащане. Липсва и валидно предявяване на гаранцията за
плащане. Намира, че са приложими разпоредбите на Еднообразните правила за
гаранциите на поискване ЕПГП, публикация 458 на Международната Т.камара. Предвид
абстрактния и строго формален характер на банковата гаранция като сделка
банката гарант е в правото си да обоснове отказа си за плащане само на
недействителност на самата гаранция, на неизпълнение на документарните
изисквания за плащането й или на наличие на отлагателни и прекратителни
модалитети, заложени в съдържанието й. В случая бенефициерът не е предоставил
валиден писмен иск, не е спазил документарните условия за плащане и не е
прадявил валидно процесните гаранции. Не е представено и писмено потвърждение
за неизпълнение на задълженията на дружествата за внос на сурова захар за
рафиниране. На следващо място не са представени и оригиналите на издадените
процесни банкови гаранции.Моли възражението да се отхвърли като неоснователно.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
С решението си от 18.01.2016г. синдиците
на КТБ АД /н./ са отхвърлили възражението на М.то на З.И Х. срещу невключване
на вземането му по четирите процесни банкови гаранции, предявени с молба за
предявяване на вземания с изх.№ 70 – 2821 от 04.06.2015г. В решението не се
оспорват фактите, за издаване на гаранциите от страна на банката, във връзка с
гарантиране, гаранциите на четири дружества, получили лицензии за внос на
захар, като не се оспорва, че същите не са изпълнили поетите задължения за внос
на определените количества захар и са върнали лицензиите. Изрично е прието
обаче, че няма данни за връчване на писмата на МЗХ до лицензополучателите за
внасяне на техните гаранции във връзка с неизпълнение на задълженията им. Синдиците
са мотивирали отказа си с липсата наличието на всички предпоставки за да се
платят сумите по гаранциите или по 342 849 лв. по всяка една от тях.
Приели са, че за да се платят гаранциите е необходимо предявено в срока на
валидност на гаранцията представено чрез посредничеството на обслужващата М.то
банка, която потвърждава, че положените от съответните лица подписи са
автентични и задължават М.то съгласно закона., както и писмено потвърждение от
страна на бенефициера, че съответния клиент на банката не е изпълнило
задължението си за осъществявяване на внос по издадените лицензии. Съответно
приели са, че искането е подадено в срока на действие на гаранциите, но не
отговаря на изискванията, тъй като е подадено без посредничеството на
обслужващата банка, а направо е депозирано в КТБ АД /н./ . Не са изпълнени
условията за посредничеството на обслужващата М.то банка, и съответно
потвърждение от нейна страна
автентичността на подписа на представляващия М.то, наред с това искането
не е придружено с изискваните по гаранциите документи.
По делото е представена цялата
преписка, включително и четирите банкови гаранции с идентично съдържание, с
изключение клиента на банката, чието изпълнение на задължението се обезпечава.
Видно от съдържанието на банковите гаранции издадени на 4.10.2013г. КТБ АД, към
този момент с действащ лиценз и необявена в несъстоятелност е поела неотменяем
и безусловен ангажимент да платим незабавно, в полза на МЗХ сума в размер на
342 849 лева, при получаване на писмено искане за изплащане и писмено
потвърждение, че техния клиент, а това са по отделно : Б.З. 2002 ЕАД, гр.Долна
Митрополия, Б.З.З. ЕАД, гр.Камено, „З.-Б. „ АД, гр.Р., Д.З.З. ЕАД, гр. Девня,
не е изпълнил изцяло или частично своето задължение да осъществи внос на
количествата по издадения лиценз за внос на земеделски и захарни продукти по
реда на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски и
захарни продукти. Посочено е изискването искането да бъде представено чрез
посредничеството на обслужващата МЗХ банка потвърждаваща автентичността на
представляващия на искателя. Банковата гаранция е валидна до 31.10.2016г.
Съдът, като съобрази исканията на
М.то до банката, депозирани направо в банката на 10.02.2015г., но със изрична
заверка на подписа на М. Танева, от служителите на обслужващата на М.то банка –
БНБ, предвид изрично положените печати, и отметката че писмата са получени на
ръка, следва изводът, че искането е отправено чрез обслужващата М.то банка БНБ,
като в последствие, след удостоверяването служител на М.то ги е получил на ръка
на 11.02.2015г. и са депозирани направно в банката издател на гаранцията КТБ /н./
АД. Предвид на това съдът намира, че е неоснователно твърдението, че искането
не е преминало през обслужващата банка и
съответно нямаме редовно удостоверяване подписа на представителя на молителя,
съобразно изискванията посочени в банковата гаранция. Към исканията не е
приложен оригинал на гаранциите, но в самия документ също няма такива
изисквания. Не се спори, че гаранцията е издадена, с което банката е ангажирала
своята отговорност, съответно спазени са изискванията към искането и съдът
намира, че искането на М.то е редовно предявено и с необходимите документи,
като представяне на оригинала на банковата гаранция не е из между тях.
Представянето на оригинала се изисква ако се прекрати предсрочно отговорността
на банката. Както е прието в решение на ВКС № 153 / 19.12. 2012г. ,т.д.1189/2011г.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК банковата гаранция е предявила своето действие с нейното издаване и
уведомяване на бенефициара. В конкретния случай са настъпили условията за
усвояване на сумите по банковата гаранция, тъй като клиентите на банката не са
изпълнили задължението си да внесат продукцията за която им е издаден лиценз и
са го върнали на МЗХ. Не се спори, че в тази хипотеза М.то има право да усвои
предоставените от тях гаранции, които са гарантирани чрез банковите гаранции.
Следователно за М.то е възникнало правото да усвои банковите гаранции. Не са установени
вътрешните отношения между банката и лицата, чиито задължения са гарантирани,
поради което съдът намира, че не е установено М.то да има задължение да поиска
сумите първо от лицензополучателите. Стои въпроса, след като основания да се
иска плащане по банковата гаранция е възникнало след отнемане на лиценза на
банката, за упражняване на банкова дейност, дали същата е отговорна за
вземането, което е гарантирала, след като М.то би могло да си го потърси и от
лицензополучателите. Дали с отнемането
правото на банката да упражнява банкови сделки, не е отпаднало и задължението
по издадените, но нереализирани до този момент гаранции. Съдът намира обаче, че
следва да съобрази изричната разпоредба на чл.4,ал.1 от ЗБН, а именно, че
масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на
банката по търговски и нетърговски вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Банковата гаранция е произвела своето действие с момента на
нейното издаване и до откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на банката вземането на М.то е било възникнало. Предид на тези
съображения съдът намира, че МЗХ е кредитор по смисъла на чл.4 от ЗБН е като
предявено в срок и в необходимата форма, то
вземането на МЗХ следва да бъде включено в списъка на приетите вземания
. Върху всяко от вземанията се дължи и следва да се приеме и съответната лихва.
По поредността на вземането,
касае се за вземане на М.то от банкова гаранция, във връзка с неизпълнение задължения
за внос по издадена лицензия. Съдът намира, че вземането на МЗХ е с поредност
по чл.94 на т.8 от ЗБН, тъй като съдът намира, че не може да го определи като
публично вземане. Самият ЗАКОН ЗА
ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ не
обвързва издаването на лицензията и осъществяване на задълженията по нея с
уговоряване на гаранция. Предвид на това и доколкото банковата гаранция е Т.сделка,
то съдът намира, че това вземане на МЗХ не може да се определи като публично
вземане, което е с поредност на удовлетворяване по т.7 от чл.94 от ЗБН.Съдът
приема, че поредността му на удовлетворяване е такова по чл.94,т.8 от ЗБН.
По отношение
на дължимата ДТ съдът намира следното : държавната такса изрично в
производството по чл. 68 не е предвидена, предвидена е такава единствено за
искът по чл.65 от ЗБН и то само за ищеца. Съдът намира, че производството по
възражение пред съда, в зависимост от претенцията – дали спора касае
поредността на удовлетворяване или размера на съответното вземане следва да се
събере държавна такса в първия случай като за неоценяем иск, а във втория
случай държавната такса на иска следва
да се изчисли като при оценяем иск съобразно стойността на вземането, за което
се спори. Аргумент за такъв извод може да се направи от разпоредбата на
чл.69,ал.2 от ЗБН, която за решенията по четири различни разпоредби, касаещи
установяване на вземяния към банката, в различни съдебни производства предвижда
установително действия за банката и за всички кредитори по несъстоятелността. Доколкото в конкретния случай искът се уважава
то държавната такса се дължи от несъстоятелната банка по см. на СГС в размер на
56 465.02 лв. , като вземането на
съда ще се събере от масата на несъстоятелността. Ответникът дължи на МЗХ и
направените разноски за адвокатско възнаграждение за съд.производство в размер
на 50 000 лв. съобразно приложен списък и фактура за извършено плащане,
като възражение относно размера не е правено.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПЪЛВА СПИСЪКА ПО ЧЛ.67 АЛ.2 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, като
ВКЛЮЧВА В НЕГО ВЗЕМАНИЯТА НА М. НА З.И
Х. , както следва :
- вземане в размер на 342 849 лв. – основание
- банкова гаранция изх.№
1347/04.10.2013г. , както и законна лихва за период 11.02.2015г. – 28.05.2015г.
в размер на 10 105.08 лв. , обезпечение няма, поредност на
удовлетворяване- чл.94,ал.1,т.8 ЗБН.
- вземане в размер на 342 849 лв. – основание
- банкова гаранция изх.№
1348/04.10.2013г. , както и законна лихва за период 11.02.2015г. – 28.05.2015г.
в размер на 10 105.08 лв. , обезпечение няма, поредност на
удовлетворяване- чл.94,ал.1,т.8 ЗБН.
- вземане в размер на 342 849 лв. – основание
- банкова гаранция изх.№
1345/04.10.2013г. , както и законна лихва за период 11.02.2015г. – 28.05.2015г.
в размер на 10 105.08 лв. , обезпечение няма, поредност на
удовлетворяване- чл.94,ал.1,т.8 ЗБН.
- вземане в размер на 342 849 лв. – основание
- банкова гаранция изх.№
1346/04.10.2013г. , както и законна лихва за период 13.02.2015г. – 28.05.2015г.
в размер на 9 914.42 лв. , обезпечение
няма, поредност на удовлетворяване- чл.94,ал.1,т.8 ЗБН.
ОСЪЖДА К.Т.Б. *** в несъстоятелност да заплати по сметка на
Софийски градски съд, гр.София, бул.******** държавна такса в размер на 56 465.02
лв. / петдесети шест хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и две стотинки/
ОСЪЖДА К.Т.Б. *** да заплати на М.
НА З.И Х., бул.******** разноски за съдебното производство в размер на 50 031.16
лв. / петдесет хиляди тридесет и един лев и шестнадесет стотинки/
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ