Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. ***, 11.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в открито заседание на тринадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1** по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид, следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.Д.П. срещу М.И.С. и В.И.С. иск с правно
основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено в отношенията на страните,
че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот – самостоятелен обект,
находящ се в гр. ***, в сграда с идентификатор 10135.1501.144.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
гр. ***, район „***“, ***, намиращ се в сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1501.144, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 55,18 кв.м., с прилежащи части изба
№ 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% общи
части, ниво – 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.1501.144.1.3 и 10135.1501.144.1; под обекта 10135.1501.144.1.28,
10135.1501.144.1.27, 10135.1501.144.1.25 и 10135.1501.144.1.24 и над обекта
10135.1501.144.1.6, и за осъждане на ответниците да му предадат владението
върху същия имот.
Ищецът
твърди, че е собственик на имота въз основа на правна сделка покупко-продажба,
обективирана в нот.акт № 146, т.ХIII, дело № 3626/18.03.1997г. на нотариус при
ВРС, както и че на 15.03.2010г. по силата на нот.акт за учредяване на договорна
ипотека, обективирана в нот.акт № 34, том 1, рег.№ 2553, дело № 34/15.03.2010г.
на нотариус Б. В. е учредил в полза на „Райфайзен България“ ЕАД ипотека върху
имота във връзка с изтеглен от него кредит. Излага се, че ищецът и ответницата С.
били в близки отношения и живели на семейни начала. През 2009г. тя и дъщеря й –
ответницата С., имали семейни проблеми, поради което ищецът им предоставил апартамента
си, за да живеят там. И двете ответници се развели и ищецът не се
противопоставил те да продължат да живеят в собствения му имот. Твърди се, че
между страните по делото няма наемно правоотношение и че ищецът не получава
никакви пари от ответниците за ползването на имота от тях в продължение на осем
години. Преди време поискал те да освободят имота, но последвал скандал, след
което ищецът подал оплакване в полицията, като и до момента не е получил
владението върху имота си и е лишен от възможността да го управлява и да
получава наем от него. Във връзка с депозираните отговори на исковата молба
ищецът е оспорил, че ищцата С. е извършила подобрения в имота и че извършването
на такива подобрения е било необходимо, както и че част от сочените от
ответницата С. подобрения не са такива, като е оспорил стойността на
претенцията за заплащането им, а в условията на евентуалност е направил възражение
за прихващане в размер до сумата 24 000 лв., представляващо обезщетение за
ползване на имота за пет години – за времето от 25.05.2013г. до 25.05.2018г.
Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които са
оспорили предявения иск. Ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като ответницата С. сочи, че осъществяваното от нея владение
е от 2003г. до момента, а ответницата С. твърди, че от 1997г. ползва имота със
знанието и съгласието на ищеца, с когото имали интимни отношения, като не се
оспорва, че и към момента апартаментът се владее от ответниците. Излага се, че
ответницата С. поддържала имота като свой, обзавела го, винаги имала
съзнанието, че този имот е нейна собственост, извършила ремонти и подобрения в
имота за времето от м.06.2015г. до м.12.2017г., като направила и разходи за
материали, както следва: подмяна пломби на
водомер - 1 бр., на стойност **лв. на 18.11.2016г.; бойлер - 1 бр., на стойност
294.61 лв. на 07.09.2015г.; Решетка ПО - 1 бр., на стойност 11,80лв. на 21.10.2015
г.; Пяна ръчна 750 мл. - 1бр., Стиропор 4 см. 50/10, лепило шпакловка 1 бр. на
стойност 70,83лв. на 07.07.2015г., Лепило гипсокартон 1 бр. на стойност 10,89
лв. на 03.07.2015г.; Лепило за керамични плочки на стойност 7,69 лв. на
06.07.2015г., Лепило гипсокартон 1 бр. на стойност 10,89 лв. на
02.07.2015г.;Гипсокартон 1 бр. на стойност 17,** лв. на 02.07.2015г.;Профил UD 3 м. на стойност 7,17
лв на 02.07.2015г.;Цимент водоспиращ 1 бр., гипс строителен 2 кг., цимент бял 1
кг на стойност 6,14 лв. на 25.10.2015г.;Терафлекс 3 бр. на стойност 29.97 лв.
на 29.06.2015г.; Латекс 2 бр. на стойност 22.80лв. на 11.09.2015г.; Лепило
гипсокартон 1 бр. на стойност 10,89 лв. на 04.07.2015г.; Кош за смет 1 бр.,
дръжка София секрет 1 бр., на стойност 17.70лв. на 30.09.2015г.; Дръжка
Силистра секретна 1 бр., на стойност 11.30лв. на 01.10.2015г.; Гранитогрес на стойност
1**.35 лв. на 20.08.2015г.; Первази, паркет от дъб на стойност 423.26 лв. на
28.08.2015г.; Ключ бойлер, ключ СХ 1, контакт, рамка на стойност 14.49 лв. на
21.08.2015г.; Релса 1 бр. на стойност 2.45 лв. на 08.09.2015г.; Комплект за
мивка на стойност 42.34 лв. на 05.09.2015г.; Валяк, четка, маншон на стойност
7,81 лв. на 09.09.2015г.; Резевни части на стойност 10.50лв. на
17.09.2015г.;Вана бояджийска, телескоп, фасунги на стойност 10.98лв. на
23.07.2015г.; Гипс, свързващ и сатен на стойност 21.50лв. на 07.08.2015 г.; Теразит
на стойност 9.95 лв. на 29.08.2015 г.; Алуминеви лайсни 2бр. на стойност 18,68
лв. на 28.08.2015 г., Водно стъкло на стойност 2.40 лв. на 21.10.2015г.; Ъгъл
шпакловка на стойност 5.32 лв. на 03.07.2015г.; Теразит на стойност 9.95 лв. на
30.08.2015г.; Гипс и Ъгъл шпакловка на стойност 14.80 лв. на 08.08.2015г.;Гипс
свързващ на стойност 6.70 лв. на 08.08.2015г.; Подложки на стойност 68,80 лв.
на 01.09.2015г.; Строителни материали на стойност 5 лв. на 06.09.2015г.; Теразит,
пясък на стойност 38,69лв. на 01.09.2015г.; Теразит на стойност 9.95 лв. на
31.08.2015г.; Теразит на стойност 12,** лв. на 03.09.2015г.; Кран ъглов и ПВЦ
на стойност 7,98 лв. на 03.07.2015г.; Мрежа, конзола 2 бр., ъгъл шпакловка,
тапа на стойност 134.99 лв. на 01.07.2015г., Теразит на стойност 953,88 лв. на
26.08.2015г.; Закачалка на стойност 5,80 лв на 21.10.2015г., Шланг на стойност
8,40 лв. на 09.09.2015г.; Фурацит и фуга на стойност 17.85. лв. на
02.09.2015г.; Фугацит и лайсна на стойност 8,07 лв. на 27.08.2015г.; Латекс на
стойност 32,82 лв. на 08.07.2015г.; Теразит на стойност 16.99 лв. на
04.09.2015г.; Водобранна лайсна 2 бр., вентил баня, лепило, подложки, дюбели,
планки на стойност 85,46 лв. на 12.09.2015г.; Контакт шуко 3 бр., осветително
тяло 1 бр., и др.- на стойност 62.93 лв. на 25.10.2015г.; Уплътнител казанче на
стойност 1.99лв. на 20.10.2015г.; Лайсна 3 бр., тапа, държач за душ, простор на
стойност 51,75 лв. на 10.09.15г.; Меки връзки 2 бр., смесител, стопер и аплик
на стойност 52.26 лв. на 02.10.2015г.; Водонагревател 1 бр. на стойност 132 лв.
на 13.09.2012г.; Тоалетна седалка,
чиния и казанче на стойност 119,99лв. на 04.09.2015 г.; Мивка на стойност 140
лв. на 22.10.2015 г.; Фотьойл легло на стойност 199 лв. на 15.09.2015г., Гардероб на стойност 199 лв. на 15.09.2015 г.;
Климатик на стойност 915 лв. на
17.07.2015г.;Телевизор Sencor на стойност 255 лв. на 22.09.2015г.; Тостер
на стойност 19 лв. на 04.11.2015 г.; Мебели на стойност 386лв. на 07.10.2015г.;
Текущ ремонт на стойност 15 211лв. по договор от 01.06.2015 г. по протокол за
извършени СМР от 21.12.2015 г.; Доставка и монтаж на дограма на стойност 940 лв.
по договор от 01.09.2015 г. ; Врати на стойност 241.95 лв. от 29.08.2015г.; Секция
Скарлет на стойност 324.49 лв. на 24.08.2015г.; Профил ПВЦ и окачвач на
стойност 19,99 лв. на 07.09.2015 г., заплащала данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци, за което е представила платежни документи от 03.04.2017г.,
11.03.2016г. и 01.02.2018г. Ответницата твърди, че е извършила всички довършителни
работи в имота при въвеждане на сградата в експлоатация от вид на тапи до годен
за обитаване, съобразно молба вх.№ 15850/30.05-2018г. Същите, съгласно уточнителна молба вх.№ 18979/25.06.2018г.
възлизат на обща стойност от 22 000лв. - разходи за материали и строително-монтажни
работи/СМР/, като разликата до сумата от 37 225лв., а именно – 15 225лв., се
претендират като обезщетение за извършените от ответницата С. разходи
за довършителни работи при въвеждане на сградата в експлоатация, които твърди, че е заплатила със
собствени средства. Направено е възражение за право на задържане на имота от
ответницата С., на основание чл.72 ал.3 от ЗС, до изплащане на дължимите суми
за подобренията от ищеца.
Съдът, след
запознаване с доказателствата по делото и при съобразяване на становищата на
страните намира за установено от фактическа страна, следното:
От нот.акт №
146, т.ХIII, дело № 3626/18.03.1997г. на нотариус при ВРС се установява, че ищецът
е придобил правото на собственост върху имота като е закупил от СД”***” – ***
право на строеж върху апартамент № 4 на първи етаж със застроена площ 55,18
кв.м., състоящ се от: спалня, дневна с бокс, баня с тоалет, коридор, тераса,
при граници: ап.№ 1, стълбище, ап.№ 3, парцел XI-6, заедно с изба № 6 с площ от 6,05
кв.м., както и 2,7771% ид.ч. от общите части на сградата,
предвидена за изграждане с КЗСП, в съответствие с одобрен архитектурен проект,
както и 0,2/34 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. ***, *** с
пространство от 340 кв.м., представляващо парцел X-5 в кв.288 по плана на 9 подрайон
на гр. ***, при граници: ***, парцели №№ XI-6, IV-13 и IX-4.
Видно от
нот.акт № 34, том I, рег.№ 2553, дело № 34 от 2010г. на нотариус Борис
Василев е, че за обезпечаване на вземанията на „Райфайзен България” ЕАД към
кредитополучателя/ищеца/ по отпуснат му кредит в размер на 15 579,97
евро, в полза на банката е учредена
ипотека върху процесния имот, подробно описан в нотариалния акт.
От
показанията на свид. Г. се установява, че същият познава ищеца от 1999г. –
2000г., като се запознали в чужбина, когато П. работел по корабите. С М. се
запознал 2009г – 2010г., след раждането на малкото дете на дъщеря й В., която
познавал малко преди това. П. и М. живеели на семейни начала във вилната зона на
Виница във вила, собственост на П., който притежавал и апартамент в гр. *** на
първи жилищен етаж. В периода 2003-2005г., след връщане от контракт, свидетелят
помагал на П. да пренесе багажа си в апартамента, където ищецът живеел докато
строял вилата във Виница, като към 2003г. свидетелят не познавал ответницата С..
След построяването на вилата П. и М. живеели заедно и там, и в апартамента.
Около година и половина през периода 2009г. – 2010г. докъм 2011г. ищецът и
двете ответници, заедно с детето на В., живели във Виница, като свидетелят
често им гостувал – два до три пъти в месеца, а когато се родило бебето – през
месец по веднъж, докато поотрасне. После живели в апартамента на ***. П. и М.
се разделили през месец януари или месец февруари 2016г., като след скарването М.
и дъщеря й останали да живеят в апартамента без на свидетеля да му е известно
по какви причини. Двете ответници му се обаждали да го молят да вразумява П.,
като се притеснявали да не ги изгони от апартамента, но ищецът ги оставил да
живеят там, защото са с малко дете. От него свидетелят не бил чувал да оставя
апартамента на двете ответници. Апартаментът на ул. „***“ бил в перфектно
състояние към 2003г. – 2004г., след много хубав ремонт, с нова кухня, с тъмен
гранитогрес, с много хубави мебели. Бил напълно завършен. Кооперацията била
нова. През 2004г. – 2005г. свидетелят не бил виждал М. там.
Видно от показанията на свид. З. е, че познава П. и М., а за В. знае, че е нейна дъщеря.
Свидетелят познава ищеца от около 10 години, тъй като имат имоти в съседство
във Виница, като П. му бил клиент на казана за ракия, собственост на свидетеля.
С М. се запознал преди 7-8 години, като тя живеела с П. във вилата във Виница
за около година-две. По-късно от П. разбрал, че В. родила дете и М. отишла в
апартамента на П. да го гледа. Оттогава свидетелят виждал М. във Виница много
по-рядко, като последните 2-4 години почти не я бил виждал. Свидетелят знаел,
че П. има апартамент във *** на ***, но не бил ходил там. След като П. споделил
с него, че са се разделили с М., свидетелят го попитал какво става с апартамента,
защото имал приятели, които търсели апартамент в района на пазара и от П. разбрал,
че М. и дъщеря й са се настанили там да гледат детето и че ги е оставил да
живеят в имота докато си намерят жилище.
От
показанията на свид. П. се установява, че познава страните по делото. През 1997г.
свидетелят работел във фирма „***” на строителен обект, като изпълнявал ел.
инсталации. Впоследствие правили апартамент там, който бил на първия етаж на
този обект, находящ се на ул. „***“ № **. В. и М. обитават ап. 1, на първи
етаж, по стълбите, най-вдясно. На всеки етаж има по 4 апартамента. През 1997г.,
есента или зимата на 1998г., започнали да довършват апартамента във вид, годен
за живеене. Довършвала го М., която пренасяла доставените до обекта материали
от доставчиците – цимент и тухли. Издаването на апартаментите от фирмата било
във вид БДС, с измазани грубо стени и замазка, без подови покрития. Дограмата била
дървена, като впоследствие фирмата я сменила с най-евтината алумиева дограма. Вратите
били стандартни, фазерни, ключовете били заредени, по проект били изпълнени лампени
и контактни излази. Същата година – 1997г., М. ангажирала свидетеля да направи допълнителни
контактни излази. На следващата година видял и П., но не знаел, че той е
собственик на апартамента. М. заплащала за услугите, свързани с отстраняване на
ел.проблеми от свидетеля, който останал с впечатление, че тя е собственик.
Впоследствие разбрал, че П. е собственик на апартамента. В началото на 1998г.,
когато вече били направили жилището, свидетелят им ходил на гости. Тогава научил,
че П. е моряк, защото М. приготвяла софра да го посреща. Две-три години след
това свидетелят не се бил появявал там, като преди това живеел в сградата, бил
охрана. Ходил в сградата през 2002г., през 2004г. и тогава виждал М. там, а П.
видял през 2002г – 2003г., като поне два-три пъти го бил виждал там, разбрал,
че негов колега му помагал да сложи полилей в апартамента. Свидетелят знае, че В.
има дете, като тя живеела с майка си, а сега имала и второ дете. През 2015г. М.
извикала свидетеля да ремонтира пералня и микровълнова. Забелязал, че вратите в
жилището били подменени. М. правела ремонт и свидетелят й помагал – премествал
изводи за бойлерно табло, подменял контакти, подменял повредени кранове на
водопроводи, монтирал топлоизолация под терасата и изолация отвън, като
последните дейности извършвал когато работниците от наетата фирма нямали
възможност да дойдат. Свидетелят знаел, че П. живее във вилната зона на Виница
и че рейсовете му били за около 6 месеца, но не му било известно докога е
пътувал. Впоследствие разбрал, че ищецът и ответницата С. са живели на семейни
начала. Забелязал, че има разлика в жилището от 1998г. – имало настилки с
ламинат, било пребоядисано, като свидетелят дори виждал М. да грундира стените
преди боядисването. Свидетелят не знае откъде М. е вземала парите, за да плаща
ремонтите. Имало период – около 2000г., когато тя работела сезонна работа – в
кухня на ресторант на „Дружба”.
От
показанията на свид. ***се установява, че познава страните по делото като
съседи от същия етаж на *** № ** - М. от 1997г., впоследствие се запознал с
дъщеря й В., а след време и с П.. През 1997г бащата на свидетеля придобил съседен
на страните по делото апартамент, като оттогава свидетелят, макар да учел във
Велико Търново, идвал редовно във *** да помага за изграждането му. По-късно
баща му прехвърлил на свидетеля своето жилище чрез дарение. Свидетелят се
преместил да живее в дарения му апартамент през 2002г. От 1997г. процесното
жилище се обитавало основно от М., впоследствие дошла и В., а след раждането на
детето й и то заживяло там с тях. Апартаментите били на еднакво сдаване от
строителя, без подови настилки, без шпакловки. Свидетелят не знаел кой е
собственик на техния апартамент, но на общите събрания присъствала основно М.. П.
пътувал по кораби и свидетелят много рядко го виждал. Свидетелят често се
засичал във входа със съседите си от етажа, защото не ползвали асансьор, а
когато се извършвал ремонт – помагал в пренасянето на торби с цимент, фаянс,
теракот, врати. Още в началото помагал при ремонтите на страните. Преди 3-4
години М. извършила голям основен ремонт на жилището. Лично свидетелят пренесъл
вътрешните врати, а външната врата била сменена много отдавна. Имало майстори,
защото след избиване на вътрешните врати трябвало да се правят шпакловки,
боядисване. Подменена била ВиК и ел. инсталацията. Имало течове в тоалетната и
майсторите идвали да огледат откъде минават тръбите. При извършването на
ремонта бил премахнат съществуващия дотогава бар-плот в кухнята. Според
свидетеля заплащането на ремонтите се извършвало от М., защото тя се занимавала
с майсторите, но заяви, че не знае кой е осигурявал средствата за заплащане на
ремонтите. С П. се разминавал на входната врата. Знаел, че М. има съпруг, но от
2002г. досега не го бил виждал в апартамента. Свидетелят ходел на гости на М.,
а от съседи разбрал, че П. пътува по корабите. Впечатлението на свидетеля било,
че двамата са съпрузи. От М. научил, че са продали някакъв апартамент до
„Елпром”, като не знаел П. да има друг имот.
По делото са приложени като доказателства
представените от ищеца документи: приходни квитанции - № 121381/11.06.2008г., № 346739/
16.06.2014г., № 10855/23.02.2010г., №
471367/08.10.2013г. и № 148137/02.04.2012г. за платените от ищеца ДНИ и ТБО за
процесния имот, издадени от Община ***; разписка № 04000292697221/12.12.2014г.
за заплатена сума на ВиК за имота,
преводно нареждане ЦКБ за платен ДНИ за 2009г., такси и комисионни ЦКБ, съобщения
за дължими данъци за 2001г., 2003г., 2006г., 2008г., 2009г., 2011г., 2014г.,
2015г. от Община ***, отнасящи се до процесния апартамент; фактури, удостоверяващи заплащане от ищеца на
суми към ВиК за ползваната вода в имота.
Представени
и приети като доказателства по делото са и следните документи: молба по гр.д. №
3824/09г. по описа на ВРС - 25 състав, от която е виден настоящия адрес на М. С.
към 24.04.2009г.; молба по гр.д. № 3824/09г. по описа на ВРС, 25 състав, с
посочен от самата нея постоянен адрес към 28.04.2009г., пълномощно, представено
по същото дело, в което е посочен постоянния адрес на ответницата С., копие от
личната й карта. По отношение адреса, на който е живяла ответницата С. са
представени: решение, постановено във връзка с молба за прекратяване на брак по
гр. дело № 3824/2009г. по описа на ВРС, искова молба по гр.д. № 11529/09г. ВРС,
подадена от нея, отговор на искова молба по същото дело от Димо Колев; Епикриза
от 03.04.2009г., Социален доклад от 15.03.2010г., протокол по гр.д. №
11529/09г. ВРС, молба от ответницата С., в която сочи местоживеенето си към
08.06.2010г., решение по гр.д. №
11529/09г. ВРС, Определение № 12438 по гр.д. № 9755/2009г. на ВРС. Приложени са
и: молба от ***С. по гр.д. № 9755/09г. на ВРС, от която е виден нейния адрес
към 05.05.2010г., Договор за правна защита и съдействие, от който е виден
адреса на ***С. към 14.09.2009г.
След
справка с горепосочените документи съдът установи, че посочените адреси на
ответниците във всички тези документи са различни от адреса, на който се намира
процесния имот.
Приложените
от ответницата С. документи – фискални бонове за покупка на материали, Договор
за текущ ремонт от 01.06.2015г., Протокол за извършени СМР, Договор № 15**8/08.06.2015г.
за изработка и монтаж на изделия, договор за изработка от 16.10.2015г., договор
за поръчка от 01.09.2015г., фактура от 29.08.2015г., клиентска поръчка №
**********/24.07.2015г., гаранционна карта № **********, поръчка № 0001**2249/24.08.2015г.,
стокова разписка № **********/24.08.2015г., стокова разписка №
**********/04.11.2015г., касови бележки са оспорени от ищеца, като недоказващи
извършването на разходи от ответницата С., а договорите и протоколите, с оглед
оспорването им от ищеца и предвид обстоятелството, че са частни документи по
смисъла на чл.180 от ГПК, нямат достоверна дата за трети лица, какъвто се явява
и ищеца по делото и съставляват доказателства единствено за това, че
изявленията в тях са направени от подписалите ги лица.
От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните по делото и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се
установява, че стойността на апартамента
е увеличена с извършените в него необходими и полезни подобрения в общ размер
на 16 464лв., с включени 10% печалба на строителя и 20% ДДС, като подробни разчети са дадени
в Приложение № 1 към експертизата. Стойността на подвижното обзавеждане е
966лв.
Количествата
са по размери, установени при извършения оглед на 24.09.2018г., а единичните
цени са от Справочник на цените в строителството бр.2/2015г. – издание на
„Стройексперт-СЕК” – София.
Пазарната
цена на подобренията е 16 464лв., с включени 10% печалба на строителя и 20% ДДС, като подробни разчети са
дадени в Приложение № 1 към експертизата. Стойността на подвижното обзавеждане
е 966лв.
Количествата
са по размери, установени при извършения оглед на 24.09.2018г., а единичните
цени са от Справочник на цените в строителството бр.2/2015г. – издание на
„Стройексперт-СЕК” – София.
Вещото лице
е посочило, че не всички приложени по делото документи са четливи. Съгласно
заключението, по Договор за текущ ремонт с „Дефонс” ЕООД от 01.06.2015г. и
Протокол за извършените СМР към същия не са приложени платежни документи.
Заложените количества: къртене и демонтаж 14 куб.м. за 840лв., мазилка по стени
и тавани 165 кв.м. – за 1890 кв.м., консултации вътрешен дизайн за 1200лв. не
могат да се приемат за реални. По договор за изработка на кухня с „Масив” ДЗЗД
– ***/листи 44-45/ също няма приложени платежни документи, а клиентска поръчка
за интериорни врати/листи 31-36/ е с купувач „Евро Ка” ООД. Предвид
установеното от вещото лице същото е посочило, че не може да даде заключение на
каква стойност са разходите за запазване на имота, сторени от ответницата С.,
съгласно приложените документи.
Описаните в
таблица 1 и таблица 2 от уточнителна молба вх.№ 18979/25.06.2018г. дейности не
отговарят по квадратура на квадратурата на процесния имот.
Общата
квадратура на апартамента по Схема № 15-413110/25.08.2017г. е 55,18 кв.м./лист
16 от делото/.
По Таблица №
1/листи 180-184/ са дадени квадратури под/таван/ по помещения, както следва:
всекидневна – 28 кв.м., кухня-бокс – 28 кв.м., спалня – 10 кв.м., тераса – 25
кв.м., баня - 3,50 кв.м., коридор – 6,8 кв.м., като съгласно посоченото в тази
таблица към уточнителната молба общата квадратура на помещенията е 91,10 кв.м. Най-съществените
разминавания са при кухня-бокс и тераса.
Описаните в
таблица 1 и таблица 2 от уточнителна молба вх.№ 18979/25.06.2018г. дейности
отговарят по пазарни цени и видове материали на квадратурата на процесния имот.
От описаните
подобрения към имота не са трайно прикрепени: фотьойл-легло, гардероб и
телевизор Sencor.
Видно от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза е, че цената на пазарния наем за процесния апартамент № * в гр. ***,
*** **, ет.1, в периода 25.05.2013г. – 25.05.2018г. е в общ размер на
23 136лв., като експертът е посочил месечната наемна цена за всеки от
месеците през посочения период.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
За уважаване
на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него правно основание, както
и че ответниците владеят имота без основание или на основание, което не може да
му се противопостави.
Установи се
по безспорен начин, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент чрез правна сделка – покупко-продажба, съгласно представения по
делото нот.акт № 146, т.ХIII, дело № 3626/18.03.1997г. на нотариус при ВРС.
За
обезпечаване на вземанията на „Райфайзен България” ЕАД по отпуснат му на
15.03.2010г. кредит, ищецът е учредил в полза на банката договорна ипотека
върху същия имот, вписана в Служба по вписванията – гр. ***, с нот.акт № 34,
том I, рег.№
2553, дело № 34 от 2010г. на нотариус Б. Василев.
Липсва спор
между страните по делото, че имотът се владее от ответниците.
Единственият
спорен по делото въпрос е дали те са придобили имота по давност, т.е. дали
владеят имота на основание, което може да се противопостави на собственика –
ищеца.
Съгласно
чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя, като в чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: постоянно – фактическата власт върху вещта и
държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да
се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица:
непрекъснато – да не е загубено за повече от шест месеца, съгласно чл.81 от ЗС,
спокойно – да не е установено по насилствен начин, явно – да не е установено по
скрит начин и да се упражнява така, че всеки който е заинтересован да може да
научи за това, несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и
за това, че я държи за себе си, като намерението да се държи вещта за себе си
трябва да е изразено ясно и по начин, който не буди съмнение в намерението му
да осъществява фактическа власт единствено за себе си и с намерение да се държи
вещта като своя.
Когато
имотът е изцяло чужд, както е в случая, не е нужно лицето, което е установило
фактическа власт върху него без да има основание за това, да демонстрира
промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този
случай от момента на установяване на фактическа власт тя има характера на
владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиване на имота по давност
е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в
предвидения от закона срок.
Съдът, като взе предвид, че и двете ответници в
приложените по настоящото дело документи - молба по
гр.д. № 3824/09г. по описа на ВРС - 25 състав, от която е виден настоящия адрес
на ***С. към 24.04.2009г.; молба по гр.д. № 3824/09г. по описа на ВРС, 25
състав, с посочен от самата нея постоянен адрес към 28.04.2009г., пълномощно, представено
по същото дело, в което е посочен постоянния адрес на ответницата С., копие от
личната й карта. По отношение адреса, на който е живяла ответницата С. са
представени: решение, постановено във връзка с молба за прекратяване на брак по
гр. дело № 3824/2009г. по описа на ВРС, искова молба по гр.д. № 11529/09г. ВРС,
подадена от нея, отговор на искова молба по същото дело от Д. К. Епикриза от
03.04.2009г., Социален доклад от 15.03.2010г., протокол по гр.д. № 11529/09г.
ВРС, молба от ответницата С., в която сочи местоживеенето си към 08.06.2010г., решение по гр.д. № 11529/09г. ВРС, Определение
№ 12438 по гр.д. № 9755/2009г. на ВРС, молба от ***С. по гр.д. № 9755/09г. на
ВРС, от която е виден нейния адрес към 05.05.2010г., Договор за правна защита и
съдействие, от който е виден адреса на ***С. към 14.09.2009г., са посочвали адреси – постоянни и
настоящи, които са различни от този на процесния имот, както и с оглед
изявлението на ищеца в исковата молба, че е предоставил процесния апартамент за
ползване на ответниците през 2009г., когато и двете имали семейни проблеми,
намира, че най-ранния момент, от който ответниците са установили фактическа
власт върху имота е 2009г.
В подкрепа на този извод са и показанията на свид. Г.
и свид.З., които познават страните и са наясно, че ищецът и ответницата С., с
която живели на семейни начала, за известен период от време, са живели във
вилата на ищеца в кв.“Виница“, заедно с другата ответницата и детето й. Свид. З.
– съсед по вила на ищеца, имащ непосредствени впечатления за отношенията между
страните, заяви, че научил от ищеца, че той оставил двете ответници и детето на
втората ответница да живеят в собствения му апартамент, докато си търсели
жилище. От показанията на свид.П. не се налага различен извод, доколкото същият
е имал епизодични контакти със страните по делото и дори дълго време не е бил
наясно, че ищецът и ответницата С. са живели на съпружески начала през известен
период от време, а същият не свидетелства за осъществявано постоянно,
непрекъснато и несъмнено владение от ответниците през твърдяните от тях периоди
от време. Дори от показанията на свид. С., притежаващ в собственост съседен на
процесния апартамент, не се установява по несъмнен начин, че ответниците са установили
фактическа власт върху имота в по-ранен момент, съвпадащ с твърдения от тях,
тъй като до 2002г. свидетелят не е живял в апартамента, той, макар да помагал
при извършване на ремонтни дейности в процесния имот, дълго време не бил
наясно, какъв е ищецът и че във връзка с работата му като моряк често му се
налагало да отсъства.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са
установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят като свой
собствен най-рано през 2009г. Дотогава, както и до началото на 2016г. ищецът и
ответницата С. са поддържали близки отношения и са живели на съпружески начала,
както в апартамента, така и във вилата на ищеца в кв.“Виница“, вкл. и
ответницата С., т.е. собственикът на имота, до 2009г. е осъществявал владението
си върху имота – участвал е при извършвани ремонтни дейности в апартамента,
живял е там и др.
Установи се по делото, че след 2009г. ответницата С. е
живяла в апартамента, а ответницата С. е поддържала имота и продължава да го
прави, в рамките на необходимата грижа, поради което и при липсата на действия,
целящи отблъскването на установеното владение, както и при липсата на заявени
претенции за имота след 2010г./когато ищецът учредил договорна ипотека/съдът
намира, че грижите за имота следва да се възприемат като действия по смисъла на
чл.68 ал.1 от ЗС, а според презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно - в продължение
на пет години.
В случая, доколкото владението не е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца
собственик /прехвърлителна сделка, административен акт с вещноправни последици,
съдебно решение по конститутивен искове относно правото на собственост/, съдът
намира, че осъществяваното от ответниците владение е недобросъвестно, поради
което и с оглед на това, че от 2009г. до предявяване на ревандикационния иск от ищеца
на 28.12.2017г. не е изтекъл законоустановения 10-годишен срок за придобиване
на имота по давност от ответниците, същите не се явяват собственици на имота на
твърдяното от тях основание.
Предвид
изложеното, съдът счита, че осъществяваното от ответниците владение върху имота
е без основание и с оглед наличието на останалите предпоставки по чл.108 от ЗС,
исковата претенция е основателна.
Посредством
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установи, че стойността
на апартамента е увеличена с извършените в него необходими и полезни подобрения
в общ размер на 16 464лв., с включени 10% печалба на строителя и 20% ДДС, като подробни разчети са
дадени в Приложение № 1 към експертизата.
Независимо
от установеното от експерта обаче, съдът счита направените от ответницата С. възражение
за заплащане от ищеца на извършени от нея подобрения в имота и възражение за
задържане на имота, на основание чл.72 ал.3 от ЗС, до заплащане на подобренията
от ищеца, за неоснователни, поради следното:
Предпоставките
за пораждане на вземането на владелеца за разноски и подобрения са същият да е
направил разноски за вещта и подобренията да съществуват към момента на
предявяване на вземането.
Вземанията
на владелеца за разноски възникват от момента на прекъсване на владението –
ППВС № 6/74г., което настъпва с предявяване на ревандикационния иск, като лицето,
което е направило разноските, трябва да докаже фактическото извършване на
определени разходи, тяхната необходимост и полезност.
По
делото не се представиха доказателства, че ответницата С. е разходвала лични
свои парични средства за твърдените от нея подобрения и строително-монтажни
работи в имота, като от показанията на свидетелите се установи, че през част от
периода, в който се излага в отговора на исковата молба, че са били направени
те /от
м.06.2015г. до м.12.2017г./, същата все още е поддържала близки отношения с ищеца,
собственик на процесния апартамент – разделили се едва през м.01.2016г.или
м.02.2016г., а и свид.***и свид.***в показанията си твърдят, че ремонт в
апартамента е бил направен през 2015г., т.е в период от време когато ищецът и
ответницата С. не са били с влошени взаимоотношения. Същевременно с това, от
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, се
установи, че описаните в
таблица 1 и таблица 2 от уточнителна молба вх.№ 18979/25.06.2018г. от
ответницата С. дейности не отговарят по квадратура на квадратурата на процесния
имот, макар да отговарят по пазарни цени и видове материали. Установи се, че по
Договор за текущ ремонт с „Дефонс” ЕООД от 01.06.2015г. и Протокол за
извършените СМР към същия не са приложени платежни документи. Според експерта,
заложените количества: къртене и демонтаж 14 куб.м. за 840лв., мазилка по стени
и тавани 165 кв.м. – за 1890 кв.м., консултации вътрешен дизайн за 1200лв., не
могат да се приемат за реални. По договор за изработка на кухня с „Масив” ДЗЗД
– *** също няма приложени платежни документи, а клиентска поръчка за интериорни
врати е с купувач „Евро Ка” ООД, а не ответницата С.. Предвид установеното от
вещото лице същото е посочило, че не може да даде заключение на каква стойност
са разходите за запазване на имота, сторени от ответницата С., съгласно
приложените документи.
По
безспорен начин, предвид изложените по-горе мотиви на съда по отношение
основателността на иска по чл.108 от ЗС, се установи, че ответницата С. е
недобросъвестен владелец, поради което и с оглед разпоредбите на чл.73 ал.2 и
чл.74 от ЗС тя има право на вземане за необходимите разноски, като следва да
докаже, че разходите са били извършени от нея, че са били обективно необходими,
че са отишли за вещта и че са запазили вещта от развала или погиване, но
доказателства за това ответницата не е ангажирала по делото. Като
недобросъвестен владелец тя има право и на разноски за подобренията, съгласно
чл.74 от ЗС – разноски, които са довели до увеличаване стойността на вещта. В
случая, ответницата не е посочила кое е наложило извършването на разходите,
какво е било състоянието на имота преди извършване на разходите, не е доказала,
че изобщо е извършила каквито и да било разходи и че ищецът се е обогатил.
Съществуването
на правото на задържане по чл.72 ал.3 от ЗС до заплащане на дължимото
обезщетение за разноски и подобрения е обусловено от наличието на непогасено
вземане за подобрения или разноски, като недобросъвестният владелец разполага с
право на задържане само в хипотезата на чл.74 ал.2 от ЗС – когато собственикът
е знаел за извършените подобрения, но не се е противопоставил, което не се
установи по делото и каквито твърдения ответницата не е навела.
Като
съобрази горното и поради това, че в общата хипотеза на чл.74 ал.1 от ЗС
недобросъвестният владелец няма право на задържане върху имота до заплащане на
подобренията, поради което и вземането му за подобрения не може да се упражни
чрез възражение, както и с оглед на това, че двете възражения на ответницата С.
са приети за разглеждане по делото, съдът намира, че същите следва да бъдат
отхвърлени.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.С., ЕГН **********
и В.И.С., ЕГН **********,***, по предявения срещу тях от П.Д.П., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС, че П.Д.П. е собственик въз основа на
правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 146, т.ХIII, дело №
3626/18.03.1997г. на нотариус при ВРС, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект, находящ се в гр. ***, в сграда с идентификатор 10135.1501.144.1.2 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***, район „***“, ***, намиращ се в сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1501.144, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 55,18 кв.м., с прилежащи части изба
№ 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% общи
части, ниво – 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.1501.144.1.3 и 10135.1501.144.1; под обекта 10135.1501.144.1.28,
10135.1501.144.1.27, 10135.1501.144.1.25 и 10135.1501.144.1.24 и над обекта
10135.1501.144.1.6 и ОСЪЖДА М.И.С. и
В.И.С. да предадат на П.Д.П. владението върху описания имот.
ОТХВЪРЛЯ възражението на М.И.С., ЕГН **********,***,
за заплащане от П.Д.П., ЕГН **********,***, на сумата в размер общо на
37 225лв., от които: 22 000лв. - разходи за материали и строително-монтажни
работи и 15 225лв. – разходи за довършителни
работи при въвеждане на сградата в експлоатация, както и възражението за право
на задържане, на основание чл.72 ал.3 от ЗС до изплащане на сумата за подобренията.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: