РЕШЕНИЕ
№313/14.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1007 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.М.Н., гражданка на А., действаща като майка и законен представител на малолетното дете А.Н.А.А., гражданин на А., роден на ***г., с посочен по делото адрес: гр.Х. към ДАБ при МС, срещу Решение №4414/29.07.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се излагат съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Нищожността се обосновава с твърдение за издаване на решението в противоречие със съществуващите по ЗУБ процедурни правила, при липса на компетентност за подобна процедура от самия административен орган. Сочи се, че ЗУБ не предвиждал самостоятелно производство за закрила на лица под 14-годишна възраст. Наличното такова се отнасяло само до непридружените непълнолетни лица, а това за придружените било част от производствата на един от родителите или законните представители. Смята се, че независимо от диспозитива на Решение №8839/28.06.2018г. по адм. д. №12517/2017г. на ВАС, административният орган имал задължението да приложи изискванията на ЗУБ спрямо откриване на повторна процедура за закрила на детето по начин, който не нарушавал изричните разпоредби на закона. На следващо място, твърдяната незаконосъобразност на административния акт се аргументира с доводи за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ при постановяването му. Счита се, че в решението били допуснати груби нарушения при оценката на бежанската история на А.Н.А.А., като неправилно било прието, че по отношение на него не били налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Липсвала обективна и всестранна оценка, не били спазени установените критерии за изследване на бежанската история на търсещото закрила лице. В тази връзка се моли съдът да вземе предвид, че към настоящия момент бащата на детето и съпруг на оспорващата бил с открита процедура за закрила по подадена от него последваща молба и представени нови доказателства за преследване. Тази процедура била в съответствие с Решение №15163 от 06.12.2018г. по адм. д. №11438/2018г. на ВАС, по което последния бил установил, че по отношение на бащата действително били налице нови доказателства, които не били разгледани и обсъдени. Тези доказателства не били обсъдени и в производството на детето. Сериозно нарушение в случая било допуснато и с оглед на това, че органът не анализирал рисковете за детето на оспорващата в страната му по произход на фона констатирани нарушения на основните права на жените и децата в А.. Многократно жалбоподателката потвърждавала пред административния орган, че нейният живот и този на детето ѝ били в заплаха в А., не само поради бежанската история на съпруга ѝ, но и поради лична заплаха спрямо нея и детето ѝ. Анализ на това обстоятелство в обжалваното решение не бил извършен. Сочи се още, че към настоящия момент майката също била с повторно подадена пред ДАБ молба за закрила, по която все още нямало произнасяне. Изтъква се, че органът разгледал само обстоятелствата около родителите на детето, но не анализирал ситуацията на малолетното дете в А.. Не били съобразени рисковете за децата на фона на обстановката в страната по произход. Не бил съобразен и факта, че детето, макар и родено в А., прекарало целия си съзнателен живот в България, където било цялото му семейство в момента. Изтъква се, че съгласно Насоките на ВКБООН момчетата и младите мъже представлявали особено уязвима група. При принудителното им вербуване се използвали методи на насилие и мъчения, а тези, които се противопоставяли, били изложени на риск да бъдат убити или линчувани. Терористичните групировки вербували деца, за да ги използват за живи мишени или като извършители на самоубийствени атентати. Счита се, че обстоен анализ на бежанската история в оспореното решение липсвал. В акта били налице и съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната по произход, която била извършена едностранчиво и избирателно, без да бил направен обективен анализ. Не били взети предвид Насоките на ВКБООН, а вместо това ДАБ се позовал на собствени тенденциозни данни, без да били съпоставени с други източници и оценки. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, поради нищожност, или отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение се навеждат в писмени бележки. В същите се възразява срещу официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А., като се акцентира на това, че в нея не било отразено, че споразумението за примирие в А. не се спазвало.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и от процесуален представител, който излага съображения за основателността ѝ.
Майката на детето посочва, че съпругът ѝ бил преводач в А., имали проблеми и затова напуснали страната и дошли в България. Тъй като имали дете, не можели да се върнат обратно в А., защото там положението „не било добре“. Връщането назад било невъзможно. Иска детето ѝ да посещава училище тук, да се грижат за него и да го лекуват.
Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-5378 от 21.09.2016г. (л.142), лицата М. М. Ф. Н. и А. Н. Н. са поискали закрила в Република България. На 28.09.2016г. в РПЦ – Харманли е подадена молба под вх.№4422/28.09.2016г., заведена в ДАБ под рег.№УП 11289/28.09.2016г., с която М.М.Н. от А. е поискала лично и като законен представител на детето си А.Н., закрила от Република България.
Търсещата закрила е била регистрирана с Регистрационен лист с рег.№ УП 11289/28.09.2016г. (л.140), в който е била записана като М.М.Н., гражданка на А., родена на ***г. в А., гр.К., със същия постоянен адрес, религия – сунит, етническа принадлежност – таджик, професия - учителка, с висше образование, омъжена. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение малолетното дете А.Н.Н., 07.04.2014г., мъж.
Във връзка с подадената от майката М.М.Н. молба за закрила с Писмо с рег. №УП 11289/25.10.2016г. на ДАБ (л.128), И.Д. Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище. В отговор с писмо с рег. № М-21142/29.11.2016г. (рег. № УП 11289/01.12.2016г. на ДАБ при МС) /л.128/ Директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС дал становище, че дирекцията не възразява по отношение на М.М.Н. да бъде предоставена закрила в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 30.01.2017г. с М.М.Н. е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол с рег. №УП 11289/30.01.2017г. (л.125 и сл.) В хода на интервюто същата посочила, че не била арестувана или осъждана в страната си по произход или в друга държава. Нямала проблеми на етническа или религиозна основа. Не членувала в политически партии или организации. Нямало лична заплаха, отправена към нея, не ѝ било упражнявано насилие. Споделила, че напуснала А. на 10.08.2016г. легално, със самолет за Иран. От там веднага влезли нелегално в Турция. Били две седмици в гр.Истанбул. Шест месеца преди датата на интервюто влезли нелегално в България, пеша, през гората, с помощта на трафикант. Заявила, че далечни роднини, братовчеди на бащата на съпруга ѝ, не ги харесвали. Заплашвали съпруга ѝ, защото той работел като преводач. Снимали къщата им, проследили сестрите му от училище до дома им. Страхували се за живота си. Заявила, че след заплахите нямали работа и трябвало да се измисли вариант как да продължат да живеят.
С Решение № 9851/17.05.2017г. (л.117 и сл.) на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.М.Н. и на малолетното ѝ дете А.Н.Н..
Постановеното решение на Председателя на ДАБ е било оспорвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №628/14.09.2017г. (л.92 и сл.), посатановено по адм. д. №650 по описа на съда за 2017г. отменил Решение №9851/17.05.2017г. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на М.М.Н., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете А.Н.Н., при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Така постановеното съдебно решение е било оспорено от административния орган пред Върховния административен съд, който с Решение №8839/28.06.2018г. (л.99 и сл.), постановено по адм. д. №12517/2017г. отменил Решение № 628 от 14.09.2017г. по адм. д. № 650/2017г. на АдмС - Хасково в частта му, с която е отменено Решение № 9851/17.05.2017г. на председателя на Държавна агенция за бежанците по отношение на М.М.Н. и върнал делото в тази част за ново произнасяне на друг състав на АдмС – Хасково, а в останалата част оставил решението в сила.
Във връзка с постановеното решение на ВАС, в Административен съд – Хасково е било образувано адм. д. №646/2018г., по което с Решение №892 от 20.11.2018г. (л.61 и сл.) съдът е отменил Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, с която е било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М.М.Н. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата за международна закрила на М.М.Н..
Със Заповед № РД-1162 от 23.11.2018г. (л.70) Кметът на община Харманли назначил М.М.Н. – майка и законен предствител на малолетния А.Н.Н., граждани на А., роден на ***г., за негов представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-326/03.12.2018г. (л.69) Директорът на ДСП – Харманли е определил Д. С. К. – социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Харманли, да присъства по време на провеждане на интервю с малолетния А.Н.Н.. В заповедта е посочено, че детето е на територията на България със свой родител - М.М.Н..
Във връзка със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-326/03.12.2018г. от ДСП – Харманли е бил издаден Социален доклад, заведен в ДАБ под рег.№11289/07.01.2019г. (л.68). В същия е отразено, че А.Н.Н. е роден на ***г. в А.. На територията на Р. България бил придружено от родителите си М.М.Н. - майка и А. Н. – баща. Посочено е, че семейството е в България от септември 2016г. Към момента майката работила в цех за баклава в с.П., общ.Х., а бащата бил преводач към МОМ. Според обективираното в доклада, майката споделила, че напуснали А. поради размирната обстановка там и липсата на условия за нормален живот. Посочено е, че нелегално преминали в България. Заловени били от полицията на 12.09.2016г. Отразено е още, че детето пристигнало на територията на РПЦ – Харманли, заедно с родителите си. Главната цел на семейството била да живеят в държава-членка на ЕС.
Междувременно с Решение №3287/07.03.2019г. (л.57 и сл.), постановено по адм. д. №940/2019г., ВАС отменил Решение № 892 от 20.11.2018г. по адм. д. № 646/2018г. на АдмС – Хасково, вместо което отхвърлил жалбата на М.М.Н. срещу Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.
Видно от преписката, на настоящия жалбоподател отново е била извършена регистрация чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 14807/27.03.2019г. (л.157) , в който е записан като А.Н.А.А., гражданство А., етническа принадлежност – неотразена, родено на ***г. в гр.К. в А., със същия постоянен адрес, религия - неотразена, образование – неотразено, с адрес в Република България: гр.Х., с документ за самоличност Карта №***, изд. от А. на 20.02.2015г., валидна до 20.02.3000г. В регистрационният лист освен индивидуализиращи данни по отношение на малолетното дете, са посочени и данни за родители - майка М.М.Н. и баща А. Н.. Данни за родителите се съдържат и в приложение към регистрационния лист като е посочено, че по време на попълването му и двамата са в България.
С Докладна записка с рег.№УП 14807/17.04.2019г. (л.30), служител в РПЦ – Харманли докладвал на Директора на РПЦ – Харманли, че в изпълнение на съдебно разпореждане на 27.03.2019г. била извършена регистрация и било отделено производство с рег.№ УП 14807/27.03.2019г. на А.Н.Н., от мъжки пол, роден на ***г. в А., гражданин на А., и било образувано производство по предоставяне на закрила в Република България. В докладната е отразено, че от представения по време на регистрация документ за самоличност било установено, че имената му са А.Н.А.А., като е предложено имената А.Н.Н. да бъдат променени в АИС „Бежанци“, личния картон и личното дело на чужденеца на А.Н.А.А..
Изложеното в Докладна записка с рег.№УП 14807/17.04.2019г. по отношение на имената на детето се установява от превод на Лична карта №***, заведен в ДАБ под рег.№УП 14807/27.04.2016г. (л.144). От същата е видно, че е издадена на притежател с имена А.Н.А.А., роден в К., с гражданство А.н, от мъжки пол.
С Писмо с рег. №УП 14807/17.04.2019г. на ДАБ (л.29), Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила с вх.№4422/28.04.2016г. на А.Н.А.А., като в писмото е посочено, че при задържането лицето се представило с имената А. Н. Н., роден на ***г. в А..
С Писмо с рег. № М-6661/14.05.2019г. (рег. № УП 14807/17.05.2019г. на ДАБ при МС /л.28/ Директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС дал становище, че дирекцията не възразява по отношение на А.Н.А.А. да бъде предоставена закрила в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Видно от настанителна Заповед №1563/21.05.2019г., с рег.№ УП 14807/22.05.219г. (л.27) лицето А.Н.Н. ***.
С Решение №4414/29.07.2019г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките на чл.8 и чл.9, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Н.А.А..
На 06.08.2019г. срещу подпис решението е връчено на законния представител на А.Н.А.А. – майка му, като последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е подадена на
14.08.2019г.
По делото са
представени Решение №9850/17.05.2017г. (л.53 и сл.) на Председателя на
Държавната агенция за бежанците, с което на А. Н. – баща на детето А.Н.Н., е
отказано предоставянето на бежански хуманитарен статут. Същото е било оспорено
пред АдмС – Хасково, който с Решение №609/21.09.2017г. (л.49 и сл.),
постановено по адм. д. №643 по описа за 2017г., отхвърлил жалбата на А. Н..***
е бил оспорен пред ВАС, който с Решение №6571/18.05.2018г. (л.47 и сл.) по адм.
д. №13026/2017г., отменил Решение №609/21.09.2017г., постановено по адм. д.
№643 по описа за 2017г. и върнал делото за разглеждане от друг състав на съда.
Във връзка с решението на ВАС, в АдмС – Хасково е било образувано адм. д.
№526/2018г., по което с Решение №667/20.07.2018г. (42 и сл.) съдът отхвърлил
жалбата на А. Н. против Решение №9850/17.05.2017г. на Председателя на
Държавната агенция за бежанците. С Решение №15163/06.12.2018г. (л.35 и сл.),
постановено по адм. д. №11438/2018г., ВАС оставил в сила Решение
№667/20.07.2018г., постановено по адм. д. №526 по описа на АдмС – Хасково за
2018г.
За целите на настоящото производство е представен Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/157-001/29.10.2019г. (л.222). Според данните в него семейството – майка: М.М.Н. , баща: А. Н. и син: А.Н.А.А.,***, в двустаен апартамент с електричество и водоснабдяване, осигурени комунално-битови условия, като за детето се поддържала необходимата хигиена. Към момента на изготвяне на доклада майката била домакиня, а преди работила в сладкарски цех за баклава в с.П., общ.Х.. Мъжът ѝ бил преводач към МОМ. Съпрузите не боледували често, детето обаче имало здравословен проблем и често боледувало. Същото една година редовно посещавало детска градина „Пролет“, с голямо желание. В доклада е отразено, че детето е родено на ***г. в А.. На територията на страната било придружено от родителите си, които имали брак от близо 7 години. Същите били мюсюлмани – сунити. В Българи били от септември 2016г. Като основна причина за напускане на страната на произход в доклада е отразено, че била посочена размирната обстановка в А. и липсата на условия за нормален живот. В А. детето не посещавало учебно заведение. Семейството напуснало родината си на 10.08.2016г., легално, със самолет до Иран, а оттам преминали в Турция, нелегално. В Истанбул останали 14 дни. След това нелегално преминали в България. Заловени били от полицията на 12.09.2016г. Посочено е, че главната цел на семейството била да живеят в държава-членка на ЕС. Отразено е още, че детето пристигнало на територията на РПЦ – Харманли, заедно с родителите си, но към момента живеело извън територията на РПЦ, на външен адрес в ж.к.“Тракия“ в гр.Харманли. В доклада се посочва също, че от извършените срещи и посещения било установено, че детето се отглеждало в семейна среда, получавало адекватно обгрижване и се задоволявали жизнените му потребности. Получавало внимание, обич и топлина. Осигурена му била сигурна и безопасна среда.
В хода на съдебното производство беше изготвен и трети Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/157-005/13.02.2020г. (л.270). В него са обективирани същите обстоятелства и констатации по отношение на семейството на М.М.Н., А. Н. и детето А.Н.А.А..
По делото, освен представените официални справки на ДАБ за актуалното положение в А., е приета и писмена Позиция на ВКБООН относно ситуацията в А. от представителството на организацията в България, заведено в АдмС – Хасково под вх.№389/20.01.2020г. (л.231 и сл.)
Представено е и окончателно Решение №7832/11.12.2019г. по адм. д. №10175/2019г. на Административен съд София – град (АССГ), видно от което е била отхвърлена жалбата на М.М.Н., подадена против Решение №9Х от 16.08.2019г. на Интервюиращ орган при ДАБ при МС, с което не е допусната последваща молба с вх.№771/05.08.2019г. до производство по предоставяне на международна закрила.
Представен е и Протокол за проведено интервю с А. Н. с рег.№ УП 11291 от 10.09.2019г. /л.195 и сл./ (баща на А.Н.А.А.), от който се установява, че по отношение на последния АССГ е отменил Решение 4-Х от 07.06.2019г. на Интервюиращ орган на ДАБ и върнал преписката на компетентния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата му за закрила. В същото интервю А. Н. заявил пред интервюиращ орган пред РПЦ – Харманли, че в България е със съпругата си, детето си, родителите и част от сестрите си. Напуснал А., защото имало отправена заплаха срещу него. Първо през 2014г. го издирвали непознати лица, като бил сигурен, че това било свързано с работата му като преводач. Разбрал, че го издирвали с цел да го ликвидират. След месец пак бил търсен на адреса си в А., но не успели да го открият. През 2014г. участвал в демонстрация пред „английското“ посолство, заедно с други преводачи, с искане да заминат за Англия, тъй като две години бил преводач за английския контингент в А.. След този случай талибаните започнали операция, чиято цел била да избие участниците в демонстрацията. Били обвинени от тях, че са богохулци и предатели, и като слуги на англичаните трябвало да бъдат убити. Не можел да каже колко от тези преводачи били убити, защото нямал доказателства, но рискът за неговия живот бил голям. След като два пъти бил търсен, се преместил да живее в друг квартал на гр.Кабул, но и там не намерил сигурност, тъй като и на този адрес го търсили. През 2015г. отново бил на демонстрация, този път пред военна база „Гринвилидж“, като там говорили с представители на този контингент, които им казали, че се водят преговори за преминаване на преводачи на английска страна, но реално нищо не се случило. Казали им да чакат, но те нямали време да го направят, защото животът му бил в опасност. В края на 2015г. в дома му в кв.“Д.“ в гр.К. отново бил търсен от непознати лица, два пъти. Риск имало и за живота на баща му, защото професията му била считана от талибаните за недостойна. Сестрите му също били изложени на риск, били следени. Поради всички тези причини решили заедно да напуснат А..
По делото са
представени заплашителни писма ( с превод) от Главна дирекция „Разследване“,
дирекция „Разпити“ от Ислямско емирство А. (л.205), Главна дирекция
„Сигурност“, отдел „Криминално разследване и разпити“ – 2 бр. от Министерство
на вътрешните работи на И. Р. А., Главна дирекция „Сигурност“, Командваща зона
101 Асман, Отдел „Криминално разследване и разпити“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.
Оспореното в настоящото производство решение
изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че оспореното решение е нищожно, поради допуснато нарушение на административнороизводствените правила. Действително ЗУБ не предвижда самостоятелно производство по предоставяне на закрила по отношение на придружени малолетни, каквото лице е настоящият жалбоподател. Според настоящия състав в случая не се касае за провеждане на самостоятелно производство по отношение на малолетното дете, а за продължаване на производството, започнало по Молба рег.№УП 11289/28.09.2016г., с която М.М.Н. от А. е поискала лично и като законен представител на детето си А.Н., Н. (настоящият жалбоподател А.Н.А.А.) закрила от Република България. Продължаването на производството единствено относно малолетното дете е в изпълнение на влязлото в сила Решение № 628/14.09.2017г. по адм. д. № 650/2017г. на АдмС – Хасково, с което Решение № 9851/17.05.2017г. на Председателя на ДАБ е отменено по отношение на малолетното дете и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и в резултат на Решение №3287/07.03.2019г. , постановено по адм. д. №940/2019г. на ВАС, с което окончателно е отхвърлена жалбата на М.М.Н. срещу Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на ДАБ. Съобразявайки се изцяло с резултатите от съдебните производства, развили се по повод обжалване на Решение №9851/17.05.2017г. на Председателя на ДАБ, както и в изпълнение указанията на съда, административният орган е процедирал законосъобразно, продължавайки производството по Молба рег.№УП 11289/28.09.2016г. единствено в частта ѝ, касаеща поисканата закрила за малолетното дете. Обстоятелството, че след окончателното разрешаване на въпроса относно предоставяне на закрила на М.М.Н. е извършена нова регистрация на малолетното дете, не обосновава извод, че по отношение на него е образувано самостоятелно производство по смисъла на ЗУБ .
Предвид
гореизложеното съдът счита, че оспореното решение не е нищожно, а направеното в
тази насока оплакване е неоснователно.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му.
Спазена е процедурата по ЗУБ, регламентираща
протичането на административното производство, в случаите в които е поискана
закрила на малолетно дете чрез законен представител. В съответствие с разпоредбите
на чл.25, ал.2 от ЗУБ, е назначен законен представител на детето в лицето на М.М.Н.
– негова майка. Уведомена е и Дирекция
„Социално подпомагане“ – Харманли съгласно разпоредбите на чл.15 от ЗЗДет като
от определения социален работник в административното производство е изготвен
социален доклад.
Отчетено е, че малолетното дете черпи основанията
за търсената закрила от тези на майка си, на които вече е извършена преценка
при постановяване на влязлото в сила Решение №3287/07.03.2019г. по адм.
д. №940/2019г. на ВАС. Изследвана е и
бежанската история на бащата на малолетното дете, като е прието, че той не е
изложил факти и обстоятелства, релевантни към неговата молба за международна
закрила.
В хода на
производството по общия ред има проведено интервю със законния представител на
малолетния жалбоподател, отразено в нарочен протокол, като интервюто е
проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещата закрила като
разбираем и владян от нея.
Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ.
В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за
предоставяне на международна закрила на малолетното дете и такова е дадено
преди произнасянето на органа, което сочи, че същото е взето предвид, а и с
него не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
Независимо от горното, съдът счита, че при издаване на оспореното решене е допуснато съществено нарушение на административнопроиводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон, поради следните съображения:
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно административният орган е отчел, че малолетното дете черпи основанията за търсената закрила от тези на майка си. В тази връзка, позовавайки се на влезлите в сила съдебни решения, с които е отказано предоставяне на закрила на родителите на детето, правилно е приел, че не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на този вид закрила се явява законосъобразен, поради което в тази й част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Позоваването на решенията по молбите на двамата родители на малолетния жалбоподател, с които им се отказва предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут не е достатъчно обаче да обоснове извод за неоснователност и на молбата на настоящия жалбоподател за субсидиарна закрила.
В случая при преценката за наличие предпоставките по чл.9 от ЗУБ следва да се отчете, че търсещият закрила е дете.
Като малолетно лице молителят се обхваща от понятието "уязвими лица" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, а това налага органът да отчита и прилага принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците , съгласно която, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, „най-добрият интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В този смисъл е и съображение 18 от Директора 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета, че "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Отделно и според съображение 19 на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета се сочи необходимостта от разширяване на понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето, което намира конкретно отражение вече в чл. 2, б. "й" на директивата. Ето защо Председателят на ДАБ, в качеството му на държавен орган, при произнасянето си в това производство, има задължението да не допуска нарушаване на правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, а наред с това притежава правомощието да преценява наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право, като се ръководи основно от висшия интерес на детето, особено когато молителят е именно дете по см. на българския закон и уязвимо лице по см. на бежанското право.
Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в
тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства от смъртно
наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско
лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на
държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае
ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да
се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си
по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако
тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този
закон - чл.
9, ал. 2 и ал.
3 от ЗУБ.
В случая не се установява молителят, както и неговите родители, да са били принудени да напуснат А., поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността им, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. От представената от органа справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в А. не се установява да е налице повсеместен въоръжен конфликт, достигащ такава степен на безогледно насилие, че да се активира защитата по т. 3 на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
Независимо от това настоящият състав намира, че изводът на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут е необоснован.
В случая правилно са обследвани всички факти и обстоятелства от бежанските истории на двамата родители, доколкото с оглед възрастта на детето, то няма как да има собствена бежанска история. Както вече се посочи по-горе, по молбите и на двамата родители за закрила са постановени откази. Независимо от последното, доколкото се касае за „уязвимо лице“ – малолетно дете, административният орган е следвало да извърши преценка в контекста на разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ т.е. да съобрази висшия интерес на детето, а в случая това не е направено. В процесното решение не са изложи съображения, че връщането на малолетния жалбоподател в А. ведно с родителите му, няма да има за него негативни последици и неговият висш интерес няма да бъде накърнен. Видно от представената по делото Позиция от представителството на ВКБООН в България (л.231), в А. продължава да съществува риск от принудително вербуване от антиправителствени елементи на деца, вкл. момчета, за самоубийствени атентати и като човешки щит, за участие в активни бойни действия, за извършване на различни дейности като тайно пренасяне на оръжия и униформи, за шпиониране и др. , както и че въпреки усилията на правителството да се бори срещу мобилизирането на деца и независимо от криминализирането на това деяние, продължава набирането им за военни действия от Националните сили за сигурност на А., по- специално от А.ската местна полиция, от А.ската национална полиция и от проправителствена милиция като липсват ефикасни механизми за предотвратяване на подобни практики. Видно е също, че в А. е ограничен достъпът до образование, поради продължаващата практика да се окупират училищни сгради с цел използването им като бази за военни операции, както и тенденцията антиправителствените елементи да насочват атаките си към училища и персонала в тях, което се отразява на безопасността на децата.
Същевременно по преписката, а и пред съда са налични социални доклади, сочещи на нормално психическо развитие към настоящия момент на молителя, за наличие на спокойна семейна среда, както и за добро социализиране. Видно от докладите, на детето е осигурена безопасна и сигурна среда, в която да расте и да се развива.
Горните обстоятелства, отнесени към ситуацията в А., макар и не такава до степен на безогледен въоръжен конфликт, но с данни за наличие на напрежения, несигурност и продължаващо насилие, не оправдават извода на органа, че по отношение на детето не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, вкл. и на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В процесното решение относно тази хипотеза на предоставяне на хуманитарен статут липсват каквито и да било мотиви.
Наред със задължението да обследва и преценява общо фактите от бежанските истории на двамата родители, органът е длъжен едновременно с това да извършва и самостоятелна преценка за положението на малолетния молител, която преценка следва да се основава на висшия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, а тази преценка следва да обхваща при възможност желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Неизвършването на преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в страната на произход, както и лисата на изложени съображения относно прилагането на хипотезата по чл.9 ал.8 от ЗУБ налагат извод, че оспореното решение в частта му, в която на малолетния жалбоподател е отказано предоставянето на хуманитарен статут, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до несъответствието му с материалния закон. С оглед възрастта на търсещия закрила, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече предвид данните за конкретното място на произход, от което идва лицето.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на А.Н.А.А. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут.
При новото произнасяне следва да се извърши нова преценка относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут , вкл. на други хуманитарни причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила при съобразяване на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, за което да се изложат мотиви. С оглед спецификата на конкретния случай, при определяне на висшия интерес на детето, решаващият административен орган следва да извърши преценка на неговите физически, психически и емоционални потребности, на опасността или вредата, която има вероятност да му бъде причинена при евентуално връщане в А., респ. последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Следва да се обърне внимание и на принципа за запазване целостта на семейството като в тази връзка, макар и да не е пряко относимо към настоящият спор, следва да се отчете, че семейството на молителя е в България вече близо 4 години, което може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по реда на ЗЧРБ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №4414/29.07.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците в частта му, в която на А.Н.А.А., гражданин на А., е отказано предоставянето на хуманитарен статут.
ВРЪЩА преписката на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила в частта на поискания хуманитарен статут, подадена от М.М.Н. от А., действаща като законен представител на малолетния А.Н.А.А., при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Н. от А.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете А.Н.А.А.,
гражданин на А., срещу Решение №4414/29.07.2019г. на Председателя на Държавната
агенция за бежанците в частта му, в която е постановен отказ за
предоставяне на бежански статут.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: