№ 628
гр. Пловдив, 29.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200475 по описа за 2022 година
намери, че не са налице основания за насрочване на делото в открито
заседание. При изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване
от наказателна отговорност са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемото лице, основание
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.
Доколкото производството е по реда на глава 28 НПК, в което не се
провежда разпоредително заседание, преценката за допуснати на ДП
процесуални нарушения следва да се извърши в закрито заседание от съдията
докладчик при насрочване на делото.
Констатира се, че делото вече на два пъти е връщано на ДП за
отстраняване на процесуални нарушения, а именно по АНД 20215330204340
по описа на Районен съд – Пловдив и АНД № 20215330206601 по описа на
ПРС. При съпоставка на разпорежданията, постановени по тези дела с текста
на актуално внесеното постановление на РП-Пловдив, прави впечатление, че
всички дадени от районния съд указания са надлежно спазени. Не така
стоят нещата, обаче досежно указанията дадени от Пловдивски окръжен
съд.
В тази връзка следва да се съобрази, че по протест на РП-Пловдив
срещу Разпореждане № 6797/19.10.2021 на настоящия състав по АНД №
20215330206601, е образувано ВАНД 20215300602433 по описа на Окръжен
съд Пловдив. С постановеното по него Определение № 673/08.12.2021
прекратяването на съдебното производство е потвърдено, като въззивната
1
инстанция изрично е отбелязала, че прокурорското постановление страда и
от допълнителни пороци, които не са били забелязани от първата
инстанция. В този смисъл са дадени указания за отстраняването им, които
са задължителни както за районния съд, така и за прокуратурата. Нито
едно от указанията на въззивната инстанция не е спазено.
На първо място в Определението на ПОС е посочено, че в
прокурорското постановление следва да се изложат обстоятелства,
относими към субективното отношение на дееца към причинените
телесни повреди. Действително от прокурора е направено прецизиране на
фактическата обстановка по делото, но тя касае само елементите от
обективната страна на престъпния състав, тоест прецизирани са конкретните
действия и бездействия на обвиняемата, които са относими към преценката
дали тя е положила дължимата грижа.
Продължава обаче да е налице пълна липса на твърдения в
прокурорското постановление какво е било субективното отношение на
обвиняемата към причиняването на съставомерния престъпен резултат,
тоест към причинената средна телесна повреда- дали то е било умишлено
или непредпазливо. По-конкретно не са изложени каквито и да било
твърдения:
-дали обвиняемата е предвиждала, че кучето може да нахапе детето и
да ми причини телесни увреждания;
-ако не е предвиждала този резултат, дали с оглед установената
фактическа обстановка, тя е могла и е била длъжна да го предвиди;
-ако пък е предвиждала възможността кучето да нахапе детето и да му
причини телесни увреждания- какво е било субективното й отношение към
тази възможност- дали я е искала, допускала или субективно е била уверена,
че ще я предотврати,
В прокурорското постановление продължава да липсва и изложение
факти, от които да се изведе това психично отношение.
Посоченото прави напълно неясна каква е действителната воля на
прокуратурата по този въпрос.
Същевременно, както изрично е посочено в определението на
Окръжен съд Пловдив- този въпрос е от ключово значение, както за
съставомерността на деянието, така и за вида отговорност, която евентуално
следва да понесе дееца, а и за реда по който следва да се разглежда
2
производство.
Това е така, доколкото съобразно трайната съдебна практика
разликата между престъпните състави по 325в, ал.1 НК и основния
състав на причиняване на средна телесна повреда по чл. 129 НК (който е
и по-тежко наказуем) се състои в психичното отношение на дееца към
съставомерния резултат- дали той е действал с някоя от формите на умисъл
или с някоя от формите на непредпазливост.
Същевременно, ако се окаже, че действителната квалификация на
деянието е по чл. 129 НК, изобщо не биха били налице условията за
приключване на производството по реда на глава 28 НПК.
В тази връзка, както е посочил и окръжният съд, в прокурорското
постановление следва да са изложени твърдения и факти от които да става
ясно каква е волята на държавното обвинение дали средната телесна
повреда е причинена по небрежност, при самонадеяност, при евентуален
или при пряк умисъл.
При оформяне на свободното си вътрешно убеждение по този въпрос,
прокурорът следва да съобрази и трайната съдебна практика за разликата
между самонадеяността и евентуалния умисъл, като форми на вина. Така
Решение № 36 от 17.07.2018 г. по н. д. № 1293 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 171 от 29.VI.1982 г. по н. д. № 162 / 82 г., I н. о.,
Решение № 41 от 5.III.1985 г. по н. д. № 620/84 г., III н. о., Решение № 33 от
29.03.1994 г. по н.д. № 36/94 г., ВК, Решение № 59 от 28.ХII.1984 г. по н. д. №
50/84 г., ОСНК, Решение № 319 от 08.06.2010 г. по н.д. № 261/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 187 от 13.07.2015 г. по н. д. № 459 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 164 от 26.IV.1982 г. по н. д.
№ 164/82 г., II н. о., Решение № 188 от 25.IV.1980 г. по н. д. № 188/80 г.
В същия смисъл и имащото задължителен характер- т.3 от ППВС
2/1957.
Във всеки случай въпросът за вината не може да се предрешава от съда,
а следва да бъде предшестван от надлежно изложение на факти в този смисъл
от страна на прокурора.
Не на последно място, Окръжният съд е съзрял порок и в начина на
изложение на фактическата обстановка в прокурорското постановление
досежно съставомерния резултат- причинената средна телесна повреда, като
3
по мнение на въззивната инстанция възпроизвеждането дословно на
съдържанието на назначената СМЕ не е равносилно на излагане на
собствени твърдения от прокурора по този въпрос. Посочените указания
са задължителни както за районния съд, така и за прокурора, но отново не са
съобразени при внасяне на прокурорското постановление.
Дадените указания от Окръжен съд освен, че са задължителни, са
важими с особен интензитет в производството по глава 28 НПК, при което
съдът на основание чл. 378, ал.3 НПК е задължен да се движи само в рамките
на фактическите положения, очертани в прокурорското постановление.
По изложените съображения настоящият състав счита, че сезиращият
съда акт продължава да страда от съществени пороци при излагане на
съставомерните по делото факти, поради което
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 377, ал.1, предл 2 НПК съдебното
производство по делото.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване
на съществените процесуални нарушения, констатирани в мотивната част.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от получаването му.
Препис от разпореждането да се връчи на обвиняемия, неговия
защитник И.Д. И. и на РП-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4