№ 325
гр. С.З., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20245500900013 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022 г., около 09:00 часа в гр.
С.З., на бул. „Ц.С.В.“, в посока запад се е движило електрическо превозно
средство (ИЕПС) марка „З.“, модел „**“, управлявано от ищеца Д. И. С..
Достигайки до № 133, бива ударен от л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ ****
РК, управляван от водача Ж. М. М., с ЕГН **********, който в нарушение на
правилата за двиЖ.е по пътищата, извършвал маневра излизане в ляво от
редица паркирани МПС за двиЖ.е в посока запад и отнел предимството на
ищеца. В резултат на удара, същият получил наранявания в областта на лявото
рамо и лявата ръка, а на електрическото превозно средство били причинени
значителни материални щети.
За станалото ПТП било образувано ДП № 1228-зм-168/2022г. по описа
на ОД на МВР - С.З. и пр.пр. № 7102/2022 г. по описа на РП – С.З.. С
протоколно определение от дата 11.12.2023 г., по АНД №3742/2023г., по описа
на PC С.З., е одобрено споразумение, с което Ж. М. М. е призната за виновна
за това, че на 08.07.2022 г., в гр. С.З., при управление на МПС л.а. „М.“, мод.
„***“ с peг. № СТ **** РК, е нарушила правилата за двиЖ.е:
1
- Чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за двиЖ.е, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в двиЖ.ето,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното полоЖ.е, посока и скорост на
двиЖ.е“;
- Чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея....“; и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.
И. С., в изразяваща се в счупване на лявата ключица във външния й
край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение
на двиЖ.ето на горния ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК и чл. 375а, ал.2 от
НПК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв.
Моли съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда (в случая одобрено споразумение по чл. 381 от НПК) на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това счита, че следва да
се приеме за установено, че описаното Д.ие е извършено виновно от
застрахования при ответника водач.
Ищецът излага обстоятелства, че на мястото на ПТП е пристигнал екип
на ЦСМП-С.З., който го е откарал в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД. След направените
изследвания, пострадалият е бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология на болницата. Посочва, че от издадената Епикриза към ИЗ №
12941 е видно, че при приемането му за лечение, ищецът е имал болезнени
двиЖ.я на лявата раменна става; травматичен оток; хематом. Налице са били и
рентгенографски данни за фрактура в дисталната част на ключицата. Още на
2
същия ден на ищеца е била направена операция за закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация. В оперативния протокол било отразено, че
под инфилтрационна анестезия е била извършена безкръвна репозиция на
фрактури на клавикула и дист. радиус в ляво. Поставени били имобилизации с
отреза и гипсова лонгета. От епикризата било видно, че при изписването, на
ищеца са дадени препоръки имобилизацията с ортеза на лявата клавикула да
продължи 30 дни, а имобилизацията с гипсова лонгета на лявата гривнена
става да продължи 20 дни и е назначена медикаментозна терапия.
Във връзка с инцидента е бил издаден болничен лист
№Е20213013902/12.07.2022 г. от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З. за периода от
08.07.2022г. до 07.08.2022г. (31 календарни дни), като режима на лечение е
първоначално болничен, с след това домашноамбулаторен.
Посочва, че от Амбулаторен лист № 22200504550D от 19.07.2023г.,
издаден от д р В.М. - общопрактикуващ лекар, е видно, че на ищеца е
извършен преглед, при който е поставена е основна диагноза „счупване на
ключицата“ и придружаващи заболявания и усложнения „последици от
неуточнена травма на горен крайник“, като са назначени изследвания
рентгенография на клавикула и гривнена става. Видно от изследване,
извършено от Д-р Г.В., специалист образна диагностика, същите са извършени
на 21.07.2022 г., като са установени „състояние след имобилизация на лява
гривнена става“ и „фрактура клавикуле син“.
Сочи, че от Амбулаторен лист № 22221906112F от 09.08.2023г., издаден
от д р С.С. - ортопед-травматолог, е видно, че на ищеца е извършен преглед,
при който е поставена основна диагноза „счупване на ключицата“ като е
установено, че има редукция на болката, но персистира деформитет на левия
раменен пояс.
Твърди се, че във връзка с получените в резултат на процесното ПТП
увреждания, ищецът е понесъл и имуществени вреди за лечение в общ размер
на 67.00 (шестдесет и седем) лева, включващи заплатена такса за запис на RO
изследване в размер на 10.00 лв. и заплатени ортези в общ размер на 57.00 лв.
След изписването му от болницата пострадалият продължил да се
лекува в домашни условия, но силните болки в областта на травмите не
отшумели. По време на възстановителния период ищецът изпитвал
затруднения при извършването на ежедневните дейности, поради което за
3
някои от тях се налагало да ползва помощта на своите близки. Инцидентът се
отразил изключително негативно на психиката на ищеца, тъй като е станал
внезапно, поставяйки го в една застрашаваща живота ситуация. При
инцидента той е изпитал силен страх за живота си, а периодът, през който е
изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал нужда от помощта на
близките си, го е накарал да се чувства непълноценен.
Посочва, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и от направената справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установило,
че към датата на ПТП - 08.07.2022г., л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ ****РК
е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална
дата на покритие 06.08.2021г. и крайна дата на покритие 05.08.2022г. към
„З.А.Д.О.З.“ АД.
Ищецът твърди, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на
18.07.2022г., получена на 19.07.2022г. По така заведената застрахователна
претенция, ответното дружество е образувало щета № 0411-190-003-2022г. за
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С писмо с изх. № 99-5997 от 19.10.2022г. по щета № 0411-190-003-2022г.
и с писмо с изх. № А345-3745 от 24.10.2022г. по щета № 0410 190 0056/2022г.,
ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД уведомило ищеца, че тъй като не са получили
документите, необходими за доказване на претенциите по основание/размер,
отказват да изплатят обезщетение като прекратяват преписката, въпреки че
съгласно чл.496 от КЗ със заглавие „ЗадълЖ.я на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при предявена претенция“, и по-конкретно според посоченото в ал.4, когато
представените документи не са достатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е
получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 08.07.2022г., счита, че
за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране
4
на причинените му неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования.
Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от
пострадалият телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания,
продължителността на възстановителния му период и причинените му стрес,
страх и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни
казуси, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от Д. И. С.
неимуществени вреди се явява сумата от 40 000 лв.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, ищецът моли съдът да му присъди и
дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 19.07.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.А.Д.О.З.“ АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., *****, представлявано
от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на Д. И. С., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С.З., кв. *****, сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на лявата ключица във външния й край, и счупване на лявата лъчева
кост, което е причинило трайно затруднение на двиЖ.ето на горния ляв
крайник и причинените му стрес, страх и негативни емоции в резултат на
претърпяното от него ПТП на 08.07.2022г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 19.07.2022г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца по чл.38, ал.2 от ЗА.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и оспорва същия
по основание и размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си
претенции.
5
Излага доводи, че с оглед на представеното като доказателство към
исковата молба определение на Районен съд - град Пловдив, постановено по
АНД № 3784/2023 година, с което е било одобрено споразумение по реда на
член 382 от НПК, следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на
дата 08.07.2021 година, вината на водача на автомобила, участвал в пътния
инцидент и противоправността на извършеното от него Д.ие. Според член 383
от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда, а по смисъла на член 300 от ГПК
постановената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от Д.ието, обективирано в обвинителния акт, с който
подсъдимия е предаден на съд, респ. за което е бил осъден.
Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба и в диспозитива
на определението на наказателния съд, с което е било одобрено
споразумението, не се съдържат данни за механизма на настъпването на ПТП
и поведението и действията на всеки един от участниците в него, респ.
действията на пострадалия пешеходец.
Счита, че при разглеждане на конкретния казус следва да бъде
анализирано поведението и действията на ищеца като участник в този пътен
инцидент и как тези действия рефлектират върху настъпилите и претендирани
от него за обезщетяване вреди, респ. налице ли е съпричиняване към
вредоносния резултат по смисъла на цитираната разпоредба на ЗЗД.
Позовава се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като посочва, че прилоЖ.ето на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и
вредоносния резултат.
Счита, че пострадалият при ПТП ищец като водач на електрическо
превозно средство с действията си в значителна степен е допринесъл за
настъпването на вредоносния за него резултат, като излага съобраЖ.я в тази
връзка.
Твърди, че в конкретния случай, от прилоЖ.те към исковата молба
документи се установява, че пострадалият водач на електрическата
6
тротинетка Д. С., при управлението й се е движел със скорост над максимално
допустимата за конкретния пътен участък, в който е настъпило ПТП. При
проведения от дата 15.07.2022 година разпит на пострадалия ищец в хода на
приключилото досъдебно производство същия е признал, че непосредствено
преди настъпване на пътния инцидент се е движил със скорост от 30 km/h,
която скорост надвишава максимално — допустимата според Закона за двиЖ.е
по пътищата. Счита, че няма пречка тези негови обяснения, макар и дадени
пред органите на досъдебното производство, да се ценят като достоверен
източник на информация предвид това, че съдържат изявления за неизгодни за
него факти.
Освен, че надвишава нормативно установената максимално допустимата
скорост за двиЖ.е, скоростта е била и несъобразена с конкретния пътен
участник и пътна обстановка. Факт е, че ПТП е настъпило в оживена част на
населено място, през светлата част на денонощието, на прав участък, на пътно
платно на централен булевард, при сравнително интензивно двиЖ.е на
превозни средства, предвид деня от седмицата и часа на настъпване на
произшествието/и според обясненията на участниците в ПТП/.
В дясната част на пътната лента по посоката на двиЖ.е на
електрическото превозно средство е имало множество паркирали автомобили.
От дясната граница на пътната лента е обособена територия за двиЖ.е на
пешеходци, в непосредствена близост до която се намират търговски обекти.
Посочва, че законодателят е поставил изискване към водачите на
превозни средства да съобразяват действията си с правилото на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП, винаги когато появата на възможно препятствие, което да предизвика
опасност за двиЖ.ето, е предвидима. Дали водачът на електрическото
превозно средство е бил длъжен и е могъл да предвиди излизащия от реда на
паркиралите МПС по посоката му на двиЖ.е лек автомобил, респ.
евентуалната поява на пешеходец на това място, следва да се изведе от
конкретната пътна обстановка и характеристиките на пътния участък, в който
е настъпило ПТП, мястото на удара, поведението на водача на лекия
автомобил като участник в ПТП, с оглед възможността водача на
електрическото превозно средство да го предвиди и възприеме като
препятствие и опасност за двиЖ.ето, както и каква е била технически
съобразената скорост на двиЖ.е, позволяваща му да спре преди да настъпи
7
пътния инцидент.
Счита, че при установената пътна обстановка, при която е настъпило
ПТП са били налице редица фактори, които по смисъла на ЗДвП следва да се
третират като възможни предвидими препятствия, които мотат да създадат
опасност за двиЖ.ето, които пострадалия ищец е следвало да съобрази при
избирането на скоростта му на двиЖ.е.
Твърди, че се налага извода, че ищецът не е съобразил поведението си
като водач на електрическо превозно средство с конкретната пътна
обстановка, което е довело до поставянето му в невъзможност да реагира
адекватно и чрез предприемането на необходимите действия за недопускане
на произшествието.
Посочва, че видно от представената като доказателство към исковата
молба Епикриза с ИЗ № 12941/08.07.2022 година след престоя на пострадалия
в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“, ищецът е
бил насочен за контролни прегледи, първият от който на дата 11.07.2022
година, а вторият на дата 15.07.2022 година. Въпреки това обаче, към
доказателствата в исковата молба липсват такива, които да установят, че
ищецът е посетил тези контролни прегледи.
Счита, че следва да бъде отчетено и това, че по отношение на
твърдените от ищеца като настъпили и търпени от него неимуществени вреди,
отразяващи се крайно негативно на психическото и здравословното му
състояние, не са ангажирани доказателства за извършени от ищеца Д. С.
прегледи със специалисти, за провеждани възстановителни /оздравителни/
медицински процедури, както по отношение на настъпилите травматични
увреждания, така и по отношения на твърдените като последица от тях
психически такива. Счита, че не полагането на грижи за собственото си здраве
е в пряка и причинно-следствена връзка със сочените като претърпени
неимуществени вреди.
Предвид изложеното счита, че допуснатите от пострадалия Диян И. С.
нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата са в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат и в значителна степен са
допринесли за неговото настъпване. Същите осъществяват, както от правна,
така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД, което счита, че следва да бъде
8
отчетено от съда при постановяване на решението му по съществото на спора,
дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника.
Предвид изложеното ответникът заявява, че прави възраЖ.е за
съпричиняване от страна на пострадалия при инцидента към настъпването на
вредоносния резултат.
Заявява, че прави и възраЖ.е за прекомерност на претендираното от
ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, като се позовава на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и излага подробни съобраЖ.я. Не на последно
място счита, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се отчете възрастта на всеки пострадал, неговата трудова заетост,
както и социално икономическите условия в страната към момента на
настъпването на пътния инцидент. Посочва, че в конкретния случай се касае за
млад човек, което от свои страна предполага, че при правилно и адекватно
проведен оздравителен процес възстановяването на здравословното му
състояние ще е сравнително по-кратко като време.
В случай, че съдът приеме, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по своето
основание, то ответникът заявява, че прави и възраЖ.е за прекомерност на
претенцията.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът, чрез своя
процесуален представител взема становище по направените в отговора
възраЖ.я.
Относно наведеното от ответника възраЖ.е за съпричиняване счита че
същото е неоснователно. Излага доводи, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача на л.а. „М.“ с peг. № СТ ****РК, който преди да
излезе от реда на паркираните превозни средства, не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в двиЖ.ето, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и е извършил маневрата, като не се е съобразил
с полоЖ.ето, посоката и скоростта на двиЖ.е на управляваното от ищеца
ИЕПС и освен това при навлизането си в съседната пътна лента не е
пропуснал управляваното от Д. С. превозно средство - нарушение на чл. 25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Освен това посочва, че водачът на лекият автомобил не е
съобразил поведението си и с разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според
9
която е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
двиЖ.ето, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Така с поведението си водачът на лекия автомобил е единственият,
допринесъл за настъпването на ПТП.
Ищецът твърди, че е управлявал ИЕПС със скорост, съобразена с
конкретните пътни условия. Освен това счита, че в случая скоростта на двиЖ.е
на ИЕПС няма отношение към възникването на ПТП. Лекият автомобил,
управляван от Ж. М. внезапно е навлязъл в лентата за двиЖ.е на ищеца и е
отнел предимството му. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП като е трябвало при
извършване на маневрата да наблюдава лентата за двиЖ.е на пътни превозни
средства с предимство и да не навлиза в нея при наличие на движещо се
ИЕПС. Ищецът твърди, че не е имал възможност да реагира с внезапно
спиране, независимо с каква скорост се е движел.
Счита, че с поведението си не е допринесъл по никакъв начин за
настъпването на ПТП и последиците от него, поради което не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Относно възраЖ.ето за прекомерност на размера на претендираните
неимуществени вреди, ищецът счита същото за неоснователно. Счита, че
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло
съобразен с получените травматични увреждания, отраЖ.ето на инцидента
върху психиката му и влошаването на качеството му на живот по време на
възстановителния период. Посочва, че от представените с исковата молба
доказателства се установява, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени две
средни телесни повреди (а не, както твърди отвеника - само една): счупване на
лява ключица във външния й край и счупване на лявата лъчева кост, всяка
една от които сама по себе си е причинила трайно затруднение на двиЖ.ята на
горния ляв крайник. По време на престоя му в болницата на 08.07.2022г. са му
извършени две оперативни интервенции за репозиция на двете фрактури, след
което лявата ключица е била обездвижена с ортеза, а лявата гривнена става е
била имобилизирана с гипсова лонгета. Следователно лявата ръка на ищеца е
била обездвижена на две места, което прави невъзможно използването й през
периода на възстановяване. Така ищецът е бил силно затруднен да се
обслужва сам само с една ръка, което драстично е нарушило обичайния му
10
активен начин на живот. Твърди, че претендираното обезщетение е съобразено
и с практиката на съдилищата.
Счита за неоснователно и възраЖ.ето на ответното дружество, че при
определяне на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
застрахователно събитие, не следва да се вземат предвуд установените в
Кодекса за застраховането лимити на отговорност на застрахователя, като в
тази връзка цитира съдебна практика.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания
на предявените искове.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си
претенции.
Доколкото в допълнителната искова молба ищецът не е изложил нови
пояснения и допълнения към обстоятелствата, на които е основал предявените
от него искове, предмет на настоящото съдебно производство, то завява, че
поддържам изцяло заявеното по реда на член 367 от ГПК становище в
отговора на исковата молба - предявените искове, основани на излоЖ.те в
исковата молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.
По отношение на заявеното с допълнителната искова молба оспорване
на наведеното възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, заявява, че ищецът не излага пови факти и
доказателства, касаещи липсата на противоправно поведение от страна на
пострадалия при ПТП.
Счита, че доводите, че ищецът е управлявал електрическото превозно
средство с максимално допустима за съответния пътен участък скорост са
„голословни“.
Моли да бъде отчетено, че в допълнителната искова молба, ищецът, чрез
своя представител не е оспорил факта, че към момента па ПТП Д. И. С. се е
движил в лявата лента на пътното платно, което е в разрез с правилото на член
80а, алинея 1, точка 2 от ЗДвП, което вменява на водачите на електрически
превозни средства при управлението им „да се движат по изградената
велосипедна инфраструктура, а при липса па такава - възможно най-близо до
дясната граница на платното за двиЖ.е.
11
По отношение на възстановителния период след настъпилото ПТП с
оглед на това, че ищецът не посочва нищо различно от това, което е отразил в
исковата молба, ответникът заявява, че поддържа всички наведени в отговора
на исковата молба възраЖ.я по отношение на неспазването на предписаното
на ищеца извънболнично лечение, както и неспазването на лекарските
препоръки и назначения, след изписване то му от болничното заведение.
Поддържа и заявеното възраЖ.е за прекомерност на претендираното от
ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Поддържа и застъпеното в отговора на исковата молба становище, че
конкретния случай като водещ при определянето на справедливия размер на
обезщетението критерий не следва да се възприема и да се дава приоритет на
законодателно определените в член 492 от Кодекса за Застраховането лимити
на отговорност по задължителната застраховка Гражданска отговорност.
Заявява, че поддържаме и всички заявени с отговора на първоначалната
искова молба възраЖ.я против предявените искове, които се оспорват от
ищеца с подадената от него допълнителна искова молба.
Поддържа, че предявените искове са неоснователни и необосновани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 08.07.2022 г., около 09:00 часа в гр. С.З.,
на бул. „Ц.С.В.“ е реализирано ПТП между л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ
**** РК, управляван от водача Ж. М. М., и електрическото превозно средство,
управлявано от Д. И. С..
За станалото ПТП е образувано ДП № 1228-зм-168/2022г. по описа на
ОД на МВР - С.З. и пр.пр. № 7102/2022 г. по описа на РП – С.З.. С протоколно
определение от дата 11.12.2023 г., по АНД №3742/2023г., по описа на PC С.З.,
е одобрено споразумение, с което Ж. М. М. е призната за виновна за това, че на
08.07.2022 г., в гр. С.З., при управление на МПС л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. №
СТ **** РК, е нарушила правилата за двиЖ.е:
12
- Чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за двиЖ.е, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в двиЖ.ето,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното полоЖ.е, посока и скорост на
двиЖ.е“;
- Чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея....“; и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д. И. С., в
изразяваща се в счупване на лявата ключица във външния й край, и счупване
на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение на двиЖ.ето на
горния ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, като на основание чл. 78а от НК и чл. 375а, ал.2 от НПК е освободена
от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание.
Към датата на ПТП - 08.07.2022г. за л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ
****РК е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
начална дата на покритие 06.08.2021г. и крайна дата на покритие 05.08.2022г.
към „З.А.Д.О.З.“ АД.
Съобразно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 18.07.2022г.,
получена на 19.07.2022г. По така заведената застрахователна претенция,
ответното дружество е образувало щета № 0411-190-003-2022г. за
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. С писмо с изх.
№ 99-5997 от 19.10.2022г. по щета № 0411-190-003-2022г. и с писмо с изх. №
А345-3745 от 24.10.2022г. по щета № 0410 190 0056/2022г., ЗАД„ОЗК-
Застраховане“ АД отказало да изплати обезщетение.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
13
автотехническа експертиза се установява следното:
Механизмът на ПТП е следният:
На 08.07.2022 г около 09:00 ч в гр. С.З. по бул. „Ц.С.В.“ в посока от
изток на запад, в северното платно за двиЖ.е, в лявата пътна лента, в близост
до разделителната линия със скорост 27,7 км/ч се е движило индивидуално
електрическо превозно средство „З. **” (ИЕПС), управлявано от Д. С..
Участъкът в района на ПТП е прав и хоризонтален, с две платна за двиЖ.е.
Било е светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална. Пътната
настилка е била суха. В същото време, от дясната пътна лента, в която е
обособен паркинг, от редица паркирани един зад друг автомобили, водачът на
л.а. М. ***Д с peг. № СТ **** РК - Ж. М., предприела потегляне, включвайки
се в двиЖ.ето в лявата пътна лента, с намерението да се включи в двиЖ.ето и
да продължи в посока на запад. В пътния участък на бул. „Ц.С.В.“ № 133, на
около 50,00 м западно от ориентира Ор и на около 4,11 м южно от северната
граница на платното за двиЖ.е, западно от автобусна спирка, е настъпил удар
между двете ПС. За л.а. М. ударът е настъпил в предната, странична лява част,
в областта на предно ляво колело, а за ИЕПС ударът е настъпил в странична
предна дясна част в областта на предното колело. Към момента на удара,
ИЕПС е било насочено под ъгъл от около 2°-3° наляво, спрямо надлъжната ос
на пътя, а л.а. М. на около 27° наляво, спрямо надлъжната ос на пътя.
Скоростта на л.а. М. към момента на удара е била 9,75 км/ч. След удара, л.а.
М. се установил в покой веднага, впоследствие водачът М. го е изместила
назад. В резултат на удара, водачът на ИЕПС е изпаднал на платното за
двиЖ.е, вляво пред автомобила, там, където е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица, а ИЕПС е изпаднало на пътната настилка на
лявата си страна, с предна част, насочена на югозапад, както е описано в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. Вследствие на ПТП е
пострадал водачът на ИЕПС - Д. С., а на двете ПС са нанесени материални
щети.
Няма данни, към момента на възникване на ПТП, двете ППС да са били
технически неизправни. В района на ПТП няма пътни знаци, с които да се
въвежда ограничение на скоростта на двиЖ.е.
Скоростта на двиЖ.е на ИЕПС преди настъпване на ПТП и към момента
14
на удара е била около 27,7 км/ч (средноаритметична стойност). Максимално
допустимата скорост на двиЖ.е за водача на електрическото превозно
средство марка и модел „З. **“ в района на пътния участък, в който е
настъпило ПТП е 25 км/ч.
Скоростта на двиЖ.е на л.а. М. непосредствено преди ПТП във всеки
един момент е била нарастваща величина от 0 км/ч до скоростта в момента на
удара - 9,75 км/ч.
Според автоексперта причините за възникване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на водача на л.а. М., който преди да
предприеме маневрата и да навлезе в лявата (южната) пътна лента, не се е
съобразил с полоЖ.ето, посоката и скоростта на приближаващото се по нея
ИЕПС и не го пропуснал да премине.
От резултатите, получени при изчисленията на вещото лице в
заключението е видно, че водачът на ИЕПС е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП тъй като времето за двиЖ.е на ИЕПС от
момента на възприемане на опасността от водача му (от момента на
предприемане на спиране), до момента на окончателно спиране, е по-голямо
от времето, за което автомобила е изминал до мястото на удара при
равноускорително двиЖ.е от нулева начална скорост - tHenc = 2,17 сек > ta =
1,5 сек.
Водачът на л.а. М. е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като преди да предприеме маневрата и да навлезе в лявата (южната)
пътна лента, се съобрази с полоЖ.ето, посоката и скоростта на
приближаващото се по нея ИЕПС и го пропусне да премине.
Видно от експертизата, безопасната скорост на двиЖ.е на ИЕПС, т.е.
скоростта, при която не би възникнало ПТП 24,55 км/ч. Водачът на ИЕПС би
имал техническата възможност да предотврати удара, като задейства
аварийно спирачната система, ако скоростта му на двиЖ.е преди ПТП, в
конкретната ситуация, е била 24,23 км/ч и по-малка от нея.
В материалите по ДП има данни, че пред ИЕПС се е движил друг
автомобил, когото водачът на л.а. М. е пропуснал преди да предприеме
включване в двиЖ.ето. Не може да се определи конкретно разстояние, от
което водачът на електрическото превозно средство е могъл да възприеме
извършващия маневра излизане в ляво лек автомобил марка и модел „М.
15
Е350“ с регистрационен № СТ **** РК.
От техническа гледна точка, л.а. М. представлява опасност за двиЖ.ето
на ИЕПС, от момента, в който водачът му е предприел потегляне и включване
в двиЖ.ето в лявата пътна лента. Към този момент, водачът на ИЕПС е нямал
техническата възможност да заобиколи извършващия маневра л.а. М.,
тъй като на практика автомобилът се явява преграда за двиЖ.ето на ИЕПС.
Вляво от лявата (южната) пътна лента се намира разделителната ивица, която
разделя двете платна за двиЖ.е, а вдясно към този момент е имало паркирани
автомобили.
Съгласно експертизата, технически правилно е, преди да предприеме
маневрата и да навлезе в лявата (южната) пътна лента, водачът на л.а. М. с peг.
№ СТ **** РК да се съобрази с полоЖ.ето, посоката и скоростта на
приближаващото се по нея ИЕПС, като го пропусне да премине. Водачът на
л.а. М. с peг. № СТ **** РК не се е съобразил с полоЖ.ето, посоката и
скоростта на приближаващото се по лявата пътна лента ИЕПС и е предприел
потегляне в момент, в който е поставил в невъзможност водачът на ИЕПС да
намали скоростта на двиЖ.е или да спре преди да настъпи ПТП.
При настъпилото ПТП на 08.07.2022 г. ищецът получил счупване на
лявата ключица и счупване в долния край на лъчевата кост на левия горен
крайник.
Счупването на лявата ключица е от характера и е осъществило медико-
биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в двиЖ.ето на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и при правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване на двиЖ.ята е бил необходим
период от около 2-3 месеца. Счупването в долния край на лъчевата кост на
левия горен крайник само по себе си, също е причинило трайно затруднение в
двиЖ.ето на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на двиЖ.ята е
бил необходим период от около 2-3 месеца. Няма медицински данни в делото
за настъпили усложнение.
След изписването му от болничното заведение няма данни в делото за
допълнително проведени възстановителни процедури на ищеца Д. С.. В
делото са налице амбулаторни листове от проведени консултативни прегледи
на 19.07.2022 г. при д-р В. Методиев - личен лекар, и на 09.08.2022 г. при д-р
16
Ст. Сталев - специалист ортопед-травматолог.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Ж. М. М., водач на л.а. М. с peг. № СТ **** РК, посочва,
че в деня на инцидента – 08.07.2022 г., е излизала от паркомясто, била е
паркирала между две коли. Видяла, че се приближава кола и въпреки, че тя е
била доста далече, я изчакала я за по- сигурно да мине и след това започнала
да излиза от паркомястото. Пуснала мигач за излизане. Движила се със
скорост 3,4 или 5 км/ч, излизала много бавно. Почти навлязла на пътното
платно и електрическото превозно средство се ударило в предницата на
колата. Счита, че се е движило прекалено бързо и тя не могла да реагира, не
го видяла, въпреки, че се е огледала. След ПТП видяла ищеца на земята с
тротинетката на около метър автомобила.
Свидетелката И. С.а Т.ова, майка на ищеца Д. С., го видяла след
инцидента в болницата, целия охлузен и в кървави рани. Имал наранявания по
рамото, лактите, китките, по гърба, по коленете. Извършени са му оперативни
интервенции на ключицата и на ръката. Изпитвал силни болки, за които
приемал болкоуспокояващи. Имал нужда от чужда помощ за тоалет, обличане,
приготвяне на храна. След 20-тия ден започнал да се обслужва сам.
Рехабилитация провеждал в къщи, тяхна близка, рехабилитатор, му показала
упражнения, които той правел редовно, три пъти на ден. Към момента С. все
още не бил възстановен. Не можел да вдига тежко и при промяна на времето
изпитва болки в ръката.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
17
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 08.07.2022 г., по силата на
което „З.А.Д.О.З.“ АД е поело задълЖ.е да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил марка: „М.“, модел „***“ с peг.
№ СТ ****РК, по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцът е депозирал претенция пред „З.А.Д.О.З.“ АД и е образувана
застрахователна преписка, но е последвал отказ за изплащане на обезщетение.
С оглед направеният отказ, съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр.
с чл. 380 КЗ, ищецът е предявил настоящият иск срещу „З.А.Д.О.З.“ АД, което
е пасивно легитимирано и се явява надлежна страна в настоящото
производство, поради това съдът намира предявените искове за процесуално
допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от Д.ието относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и
виновността на дееца. По силата на чл. 383 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
С оглед представеното по делото споразумение от дата 11.12.2023 г., по
АНД №3742/2023г., по описа на PC С.З., по делото безспорно се установи, че
причинените на Д. И. С. травматични увреждания са в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
водачът на л.а. М. ***Д с peг. № СТ **** РК - Ж. М..
Поради това съдът приема, че Д.ието на водача на лек автомобил М.
***Д с peг. № СТ **** РК осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на „З.А.Д.О.З.“ АД следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание.
18
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на лявата ключица и счупване в долния край на лъчевата кост на
левия горен крайник.
Счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение в
двиЖ.ето на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на двиЖ.ята е
бил необходим период от около 2-3 месеца. Счупването в долния край на
лъчевата кост на левия горен крайник само по себе си, също е причинило
трайно затруднение в двиЖ.ето на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на двиЖ.ята е бил необходим период от около 2-3 месеца.
Няма данни за настъпили усложнени, както и за допълнително проведени
възстановителни процедури на ищеца.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищецът е
изпитвал силни болки, имал е нужда от чужда помощ, за тоалет, обличане,
приготвяне на храна.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 27 години, неудобствата и ограниченията от личен, битов и
социален характер, които е претърпял, както и факта, че в резултат от
19
травмите от инцидента към момента не може да вдига тежко с травмираната
ръка, както и че изпитва болка при промяна на времето, приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от Д. И. С. неимуществени вреди
би била сумата от 40 000 лв.
По възраЖ.ето за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвижда възможност
обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предполоЖ.я. Затова при въведено възраЖ.е за съпричиняване, винаги следва
да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно
доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда –
създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възраЖ.е, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за двиЖ.е по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
20
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От страна на ответното дружество е направено възраЖ.е за
съпричиняване, изразяващо се в управление със скорост над максимално
допустимата за конкретния пътен участък, в който е настъпило ПТП.
В съдебно заседание, експертът заявява, че разликата над изчислената
скорост на индивидуалното електрическо превозно средство, управлявано от
ищеца Д. И. С., в момента на удара от 27,7 км/ч до максимално допустимата за
този вид превозни средства скорост от 25 км/ч е в рамките на грешките, които
формулите дават при изчисленията. В случая значение има времето, което е
необходимо на водача на индивидуалното електрическо превозно средство да
спре, което е 2,17 сек, като в него не се включва времето за възприемане на
опасността от водача. Това време е по-голямо от времето, за което
автомобилът излиза от мястото на паркиране до мястото на удара, при
равноускорително двиЖ.е при нулева начална скорост, което е 1,5 сек. Въз
основа на тези изчисления е направен извода, че водачът на ИЕПС е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта си на двиЖ.е от
27,7 км/ч чрез предприемане на аварийно спиране. Изчислената безопасна
скорост, т.е. скоростта, при която водачът на ИЕПС би имал техническата
възможност да предотврати удара, като задейства аварийно спирачната
система, е 24,23 км/ч, което означава, че дори при максимално допустимата,
разрешена скорост за двиЖ.е на този вид превозни средства скорост от 25 км/ч
ПТП би настъпило.
От друга страна в съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице е
определило скоростта на двиЖ.е на индивидуалното електрическо превозно
средство, управлявано от ищеца Д. И. С., в момента на удара по два различни
метода, в зависимост от разстоянието на отхвърляне на тялото. Мястото, на
което е изпаднал водачът на ИЕПС има значение за изчисление на скоростта
му на двиЖ.е. Това място е показано на контролните органи, то не е измерено,
показано им е и е приблизително. По метода Selare определената скорост е
25,31 км/ч и по метода Appel – 30,13 км/ч. Изчислявайки средно аритметично
от двата метода в експертизата се посочва, че скоростта на ИЕПС към момента
на удара е 27,7 км/ч. След изслушване на показанията на водача на л.а. М. – Ж.
21
М., че ищецът – водач на ИЕПС след удара е изпаднал на земята в близост до
автомобила, на около метър от него, експертът заявява, че той не се е движел с
висока скорост, тъй като при по-висока скорост от изчислената, тялото би се
установило все по-далеч и все по-наляво.
С оглед ненастъпване на удара, технически правилно е било преди да
предприеме маневрата и да се включи в лявата (южната) пътна лента, водачът
на л.а. М. с рег. № СТ **** РК да се съобрази с полоЖ.ето, посоката и
скоростта на приближаващото се по нея ИЕПС, като го пропусне и премине.
Същият е предприел потегляне в момент, в който е поставил в невъзможност
водача на ИЕПС да намали скоростта на двиЖ.е или да спре преди да настъпи
ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, за недоказано възраЖ.ето за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д. И. С., поради
двиЖ.е със скорост над максимално допустимата.
Недоказано остана и възраЖ.ето на ответника за съпричиняване от страна
на пострадалия поради непроведени прегледи при специалисти и
възстановителни процедури, които са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпените неимуществени вреди. Установи се от съдебномедицинската
експертиза, че са проведени консултативни прегледи на 19.07.2022 г. при
личния лекар на пострадалия и на 09.08.2022 г. при специалист ортопед-
травматолог. По делото не се твърди, а и не се установява настъпване на
усложнения, които да протрахират оздравителния процес, а твърдяната
невъзможност да се вдига тежко с пострадалата ръка, както и болките при
промяна на времето представляват нормална последица от този вид травми.
Предвид изложеното и това възраЖ.е следва да бъде отхвърлено.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 19.07.2022 г.
По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
22
претенция пред застрахователя на 18.07.2022 г., получена от застрахователя на
19.07.2022 г. (известие за доставяне № ИД РS 600 01SMD9 O), по която
застрахователят е отказал да изплати обезщетение и е прекратил преписката.
Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и при липса на
други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Датата, от
която следва да се присъди законната лихва е 19.10.2022 г., от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22,
съдът съдът не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно практиката на ВКС, посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В случая е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
По делото е направено е възраЖ.е от ответника за съпричиняване, от страна на
ищеца са направени доказателствени искания за установяване на
23
обстоятелствата, относими към прилоЖ.ето на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл.
за експертизи и свидетелски показания. Проведени две съдебни заседания, в
които са събрани доказателства – разпитани са свидетели, изслушани са и е
приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че на адв. М. З. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца Д. И. С. в размер на 4 500 лв. с вкл. ДДС, което е съобразено с
фактическата и правна сложност на материалноправния спор.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертизи в размер на 500 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.А.Д.О.З.“ АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1600 лв. и сумата от 500 лв., представляваща
възнаграждение за изготвяне на експертиза, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.О.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., *****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на Д.
И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., кв. *****, сумата от 40
000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица във
външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно
затруднение на двиЖ.ето на горния ляв крайник и причинените му стрес,
страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от него ПТП на
08.07.2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
19.07.2022г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с
IBAN: *****, открита в „О.Б.Б.“ АД.
24
ОСЪЖДА „З.А.Д.О.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., *****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на
адв. М. И. З., с личен № на адвокат 1****, с адрес на кантората: гр. С.З., ул.
***** адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „З.А.Д.О.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., *****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на
1600 лв. и сумата от 500 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
25