О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../14.06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Диана Стоянова
търговско дело № 981 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от К.Н.К. *** АД, „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК, „Еко Мак Вилидж“
ЕООД при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой –
Варна“ АД, обявен в несъстоятелност.
В срока по чл.367 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, на
основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от тях на ищеца, който е
депозирал допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от К.Н.К. *** АД, както и срещу „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко
Мак Вилидж“ ЕООД, в качеството им на възразили
кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой
– Варна“ АД, обявен в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535
от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответниците,
че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС
сумата от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на
30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Длъжникът подал възражение по
чл.423 от ГПК, което било прието, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.
Излага се, че е бил
подписан запис на заповед на 30.05.2016г. по силата, на който „Мосстрой - Варна“ АД се е задължило
безусловно и неотменимо да заплати в полза на ищеца К.Н.К. сумата от 340000.00
лева с падеж на определен ден – 30.06.2016г.
На падежа длъжникът
не заплатил сумата по записа на заповед.
Твърди се, че след
издаване на заповедта за изпълнение, с решение №409/22.06.2017г. по т. дело
№1260/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна е открито производство по
несъстоятелност срещу „Мосстрой – Варна“ АД.
В производството по
несъстоятелност ищецът на 21.07.2017г. е предявил вземането си по записа на
заповед и същото е било включено в списък на приети вземания. Срещу вземането
са били подадени възражения от длъжника „Мосстрой –
Варна“ АД и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, които са
отхвърлени, като с определение от 29.09.2017г. е уважено възражението на „Инфинити уелт Кепитъл“
ИНК, като са изключени от списъка на приетите от синдика вземания всички
претенции на кредитора К.Н.К. като в това число и изискуема главница по запис
на заповед в размер на 340000.00лв. и присъдените разноски.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът „Мосстрой –Варна“ АД дължи сумите по
заповедта за изпълнение.
По делото са постъпил отговори от ответника „Мосстрой – Варна“ АД в срока по чл.367 от ГПК, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
процесният запис на заповед няма обвързващо действие.
Записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено
еднозначно мястото на плащане: по банкова сметка ***. На следващо място се прави
възражение за нищожност на менителничния ефект,
поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл.
второ от ЗЗД, като се твърди, че подписалата записа г-жа Антонина Лескина не владее достатъчно добре български език, в степен
да разбере съдържанието на документа.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
По делото е постъпил отговор от ответника от „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че е налице каузално правоотношение, което
обезпечава процесния запис на заповед, което е
изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ. По каузалното
правоотношение ищецът е посочил, че се легитимира като носител на вземане срещу
длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор
за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ООД. Този
договор обаче не е породил транслативен ефект, по
следните изложени съображения:
„Палма
Парк“ ООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент Василий Рибаулин.
Прехвърленото вземане на Василий Рибаулин срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв.,
главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006г. и
допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от
190828.28лв. девидент, въз основа на решение на
общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от
17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от
311970.61лв., девидент, въз основа на решение на
общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди, че преди
цесията от 01.05.2016г., на
09.01.2015г. „Палма Парк“ ООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“
ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД,
следователно ищецът не може да легитимира като носител на същите, тъй като вече
се е разпоредил с тях.
На следващо място
ответникът оспорва съществуването на вземания по т.1 от договора за цесия от
18.11.2013г. в полза на Рибаулин, произтичащи договор за заем на парични средства, тъй като
липсва реално предаване на тези суми на заемополучателя.
Ответникът релевира и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на задължението на длъжника за изплащане на дивиденти за 2007г. и
2008г., считано от 17.11.2013г., един ден преди цесията от 18.11.2013г.
По
изложените моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
По делото е постъпил отговор от ответника „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че записът на
заповед е сделка, увреждаща за масата на несъстоятелността и е недействителна
по отношение на кредиторите, доколкото същият е издаден на 30.05.2016г., т.е.
след началната дата на неплатежоспособността. На следващо място се твърди, че
записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено
еднозначно мястото на плащане /на адрес или по банков път/, както и поради
липса на съгласие тъй като същият не подписан от Антонина Лескина,
управител „Мосстрой – Варна“ АД.
Ответникът въвежда и
възражения за недължимост на сумата по поради липса
на задължение по каузалното правоотношение и поради погасяването й по давност.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
По делото са постъпил отговори от синдика Р.С., в срока
по чл.367 от ГПК, в
който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди се, че е налице
на каузално правоотношение, което обезпечава процесния
запис на заповед, което е изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1
от ТЗ. По каузалното правоотношение ищецът е посочил, че се легитимира като
носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой – Варна“
АД по силата на договор за цесия от 01.05.2016г. с цедент
„Палма Парк“ ООД. Този договор обаче не е породил транслативен
ефект, по следните изложени съображения:
„Палма
Парк“ ООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент Василий Рибаулин.
Прехвърленото вземане на Василий Рибаулин срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв.,
главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006г. и
допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от
190828.28лв. девидент, въз основа на решение на
общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от
17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от
311970.61лв., девидент, въз основа на решение на
общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди, че преди
цесията от 01.05.2016г., на
09.01.2015г. „Палма Парк“ ООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“
ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД,
следователно ищецът не може да легитимира като носител на същите.
По
изложените моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, че не налице твърдяната нередовност на процесния запис на заповед. Излага, че посочването на две
възможности за място на плащане не влече неяснота, а напротив, разрешава два
легитимни начина на плащане. Позовава се също на субсидиарно
приложение на разпоредбата на чл.536, ал.1, вр. ал.3 от
ТЗ. По повод възраженията за нищожност, поради липса на съгласие от страна на Антонина Лескина,
сочи, че самата тя потвърждава знанието си на български език с подписаната от
нея нотариално заверена декларация,
изготвена без участието на преводач и представена в производството по
несъстоятелност, с която в същото време заявява, че никога не е виждала и
подписвала записа на заповед.
По отношение с каузалните отношения без да оспорва наличието на предходна
цесия с предмет същите вземания като тези прехвърлени с договора за цесия от
01.05.2016г., ищецът излага, че впоследствие този договор е бил развален и
платената по него сума (цената на вземанията) била върната от „Надежда-55“ ООД
на „Палма Парк“ ЕООД.
Като се позовава на чл.60, ал.6 от ГПК, твърди, че петгодишният давностен срок за вземането, произтичащо от неизплатен
дивидент за 2007г., броен от настъпване на неговата изискуемост – 17.11.2008г.,
изтича на 17.11.2013г., който е неприсъствен, поради което давностният
срок изтича на 18.11.2013г., когато е цедирано
вземането на новия кредитор „Палма Парк“ ЕООД, който е придобил годно за
принудително изпълнение вземане. С изтичане на деня, обаче, давността е изтекла.
Сочи, че въпреки това, на 22.11.2013г. между новия кредитор „Палма Парк“ ЕООД и
длъжника „Мосстрой - Варна“ АД било сключено
споразумение, касаещо въпросния дълг, от съдържанието
на което може да се направи извод, че длъжникът се е отказал от изтеклата в
негова полза погасителна давност, тъй като е признат размера на задължението и
е уговорен нов падеж за погасяването му. Счита, че след отказа от давност е
започнала да тече нова такава. Относно твърденията за несъществуване на част от вземанията по цесионния договор, поради непредставени доказателства по
цитираните от ответника „Инфинит Уелт
Кепитъл“ ИНК договори за заем, излага, че същите са
били потвърдени с редица съглашения между тях.
Оспорва съображенията на „Еко Мак Вилидж“ ЕООД за
недействителност на процесната сделка като увреждаща
масата на несъстоятелността, които не са били предявени чрез съответните отменителни искове.
Постъпилите допълнителни отговори
от синдика и кредитора „Инфинит Уелт
Кепитъл“ ИНК възпроизвеждат възраженията и доводите
на първоначалните. Допълнително се сочат аргументи за неоснователност на
възражението за разваляне на договора за цесия от 09.01.2015г. между „Палма Парк“ ЕООД и „Надежда-55“ ООД, тъй като той е съществувал
към момента на сключване на цесията от 01.05.2016г. Посочва се, че не е налице осъществен отказ от изтеклата в полза на
длъжника погасителна давност, за който е необходимо изрично изявление в този
смисъл.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти:
че
в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед за процесните
суми от „Мосстрой – Варна“ АД,
както и че е настъпил падежът за плащане, че към момента на подписване
на записа на заповед Антонина Лескина е разбирала
български език
по наведената кауза
следва установи: че придобил вземане по договор за цесия от „Палма Парк“ ООД, което от своя страна
го е придобило по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент
Василий Рибаулин, че прехвърленото вземане на Василий
Рибаулин срещу „Мосстрой –
Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв., главница и 125115.00лв. лихви по
договор за парични средства от 05.04.2006г. и допълнителни споразумения от
15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от 190828.28лв. девидент,
въз основа на решение на общото събрание на „Мосстрой
– Варна“ АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата
от 311970.61лв., девидент, въз основа на решение на
общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г., че по
договора за заем са предоставени реално средствата, че са налице взети решения
за изплащане на дивиденти на Рибаулин в посочените
размери, че договорът за цесия от 09.01.2015г. между „Палма Парк“
ООД и „Надежда-55“ ООД е развален и цената по него е върната
по отношение на
възражението за давност следва да установи, че са извършени действия по
прекъсване и спиране на давността
по отношение на
оспорване на авторството на записа на заповед следва да установи, че същият е
подписан от Антонина Павловна Лескина.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците и на синдика, че носят доказателствената
тежест да установят положителните факти, на които се позовават, изключващи
отговорността на длъжника /давност и др./, както и направените други правоизключващи възражения, в това число и възраженията за
нищожност на записа на заповед поради липса на форма и съгласие, ответникът „Мосстрой – Варна“ следва да установи допълнително, че подписалата записа на заповет Антонина Лескина не
владее достатъчно добре български език, в степен да разбере съдържанието на
документа.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ищеца, че не сочи доказателства за следните факти:
по наведената кауза, че по договора за заем от 05.04.2006г. са
предоставени реално средствата на заемателя, че са
налице взети решения за изплащане на дивиденти на Рибаулин
в посочените размери, че договорът за цесия от 09.01.2015г. между
„Палма Парк“ ООД и „Надежда-55“ ООД е развален, поради виновно неизпълнение и
цената по него е върната на това основание.
по отношение на
оспорване на авторството на записа на заповед, че същият е подписан от Антонина
Павловна Лескина.
На
основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника ответникът „Мосстрой – Варна“, че не сочи доказателства, че подписалата записа на заповед Антонина
Лескина не владее достатъчно добре български език, в
степен да разбере съдържанието на документа.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът
намира, че не са налице други факти, по отношение на които страните не сочат
доказателства.
Не са налице предварителните въпроси по реда на чл.374,
ал.1 от ГПК, по които съдът се
произнася.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба,
отговорите и допълнителната искова молба от 19.12.2018г. писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора.
Направените от ответника „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и синдика Р.С. искания за изискване за послужване
и прилагане в цялост на прекратеното т.д.№ 1537/2017г. по описа на ВОС с
твърдения за идентичност в предмета с настоящото производство и за да се
ползват приложените по него писмени доказателства, следва да бъде оставено без
уважение, като на страните да се даде възможност да посочат конкретно от кои
писмени доказателства желаят да се ползват, респ. след снабдяването им с тях
/при необходимост и чрез издаване на съдебно удостоверение/ да ги представят в
настоящото производство.
Искането на ответника „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК за изискване за
послужване на производството по несъстоятелност срещу „Мосстрой
– Варна“ АД - т.д.№ 1260/2016г. по описа на ВОС, във връзка с оспорените на
основание чл.692 от ТЗ вземания също следва да бъде оставено без уважение, доколкото
фактът на направените възражения в производството по несъстоятелност срещу процесното вземане е служебно установен от настоящия
състав.
С оглед оспорването
на авторството от страна на ответника „Еко Мак Вилидж“
ЕООД на запис на заповед от 30.05.2016г.,
че същият не е подписан от изпълнителния директор Лескина,
следва да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. За
целите на оспорването не е необходимо изискване на документа по реда чл.183 от ГПК от ищеца. Същият вече е представен със заявлението по чл.417 от ГПК и се
намира в касата на Районен съд – Варна.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 11.07.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните като им се връчи копие
от настоящото определение, на ищеца препис от допълнителните отговори на синдика
и кредиторите.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
отговорите и допълнителна искова молба писмени
доказателства.
ОТКРИВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.193 ОТ ГПК ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на
авторството на запис на заповед от 30.05.2016г., издаден от „Мосстрой -
Варна“ АД за сумата от 340000.00лева, че същият не е подписан от
сочения в него автор - Антонина Павловна Лескина, в качеството й на изпълнителен директор и
представляващ на издателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и синдика Р.С. за изискване за послужване и
прилагане в цялост на прекратеното т.д.№ 1537/2017г. по описа на ВОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и на синдика да уточнят дали желаят да се
ползват от конкретни приложени по т.д.№ 1537/2017г. на ВОС доказателства, респ.
да представят същите, като при необходимост указва на страните възможността да
им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Инфинит Уелт
Кепитъл“ ИНК за изискване за послужване на
производството по несъстоятелност срещу „Мосстрой –
Варна“ АД - т.д.№ 1260/2016г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Еко Мак Вилидж“ ЕООД да бъде задължен
ищеца да представи в оригинал запис на заповед от 30.05.2016г. на основание
чл.183 от ГПК.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/