О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
27.11.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 714
по
описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с
чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „EМУ “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Разбойна, Област Търговище, подадена чрез адв. Д. Г. ***, срещу
определение № 3533/03.10.2019г., постановено по т.д. № 1519/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно приключване, с влязъл в сила съдебен
акт, на производството по т. д. № 75/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.
Търговище.
В частната жалба не са изложени съображения за липса на
преюдициалност между спряното производство и предмета на т. д. № 75/2019г. по
описа на ТОС, а се нищожност, в евентуалност неправилност на обжалвания съдебен
акт поради постановяването му преди отстраняване нередовностите на исковата
молба, по която е образувано т.д. № 1519/2019г. по описа на ВОС. Искането е за
отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по чл. 71 ГПК.
Насрещната страна „ АКАДЕМИКА ИНВЕСТ“ АД – гр. Варна,
с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, представя
писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с
подробно изложени доводи и съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима. Жалбоподателят има качеството на ответник в
производството по т.д. № 1519/2019г. по описа на ВОС, като процесуалното правоотношение
между него и съда е възникнало с връчване на препис от обжалваното определение,
с указания за възможност за инстанционен контрол.
Съставът на ВнАпС, като обсъди
доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази
становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за
неоснователна по следните съображенията:
Определението на ВОС е валидно
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, както и допустимо. По същество същото
е правилно предвид безспорното наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
Спряното производство
по т. д. № 1519/2019г. по описа на ВОС, както и прецененото като преюдициално
производство по т. д. № 75/2019г. по описа на Търговищки окръжен съд, са
образувано по предявени осъдителни искове между едни и същи страни, на едно и
също основание, но претенциите са за различни части на едно и също вземане. В
този случай, съгласно т. 3 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016
г., ОСГТК, производството по делото, по което е предявен последващия частичен
иск, следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по
първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако
първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови
спряното производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват
установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното
право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по
последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като
със сила на пресъдено нещо се отрича цялото спорно материално право.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че неизпълнението на дадените указания по чл. 129 ГПК на ищеца за заплащане на дължимата държавна такса, са процесуална пречка за
постановяване на валиден и допустим акт по чл. 229 ГПК.
Настоящият състав
напълно споделя изводът на окръжния съд, който е и в съответствие с посочения в
обжалваното определение съдебен акт на ВКС /Определение № 450 от 3.10.2011 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 364/2011 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3, т. 1 от ГПК/, за това, че няма правило спиране на производството
да се постановява само по редовна искова молба.
Характерното в случаите,
в които нередовността на исковата молба се състои само в неизпълнение на
задължението по чл. 128, т. 2 ГПК, е че тази нередовност няма отношение и не
препятства преценката относно наличието на преюдициален спор, за разлика от
нередовности, в резултат на които съществува неяснота относно предмета,
страните, фактическите основания, в какво се състои искането и т. н.
Няма основание ищецът да
бъде задължен, само за да запази правния ефект на предявена искова молба, да
заплаща държавна такса по искове, допустимостта и основателността на които е
обусловена от преюдициален спор, а последният е пречка за движението на
производството по последващия частичен иск. При спиране на производството по
делото спира да тече и срокът за изпълнение на указанията по чл. 129 ГПК, но
няма пречка те да бъдат изпълнени при възобновяване на производството, след
отпадане на пречките за движението му.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни
инстанции относно наличието на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и липсата
на процесуални пречки за произнасянето на съда, обжалваното определение следва
да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС,
ТО, І- ви състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3533/03.10.2019г., постановено по т.д. №
1519/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.