РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500467 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.дело №467/2021г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Ц. Х. К., представлявана от адв.П.,
против решение № 266/12.07.2021г. по гр.дело №1561/2020г. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта с която на ВР. К. е определен по реда на
чл.29, ал.3 СК дял в размер на 65% поради значително по-голям принос. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и необосновано.
При постановяването му съдът е констатирал единствено значителна разлика
в доходите на бившите съпрузи, при констатация за липса на закупуване на
недвижими и движими вещи и получаване на парични средства от дарение, с
които да са придобити вещите в режим на СИО.
Навеждат се оплаквания за липса на обективни критерии при
определяне на размера на приноса и не е съобразено обстоятелството, че не
всички доходи на бившия съпруг са послужили за придобиване на недвижимо
имущество от семейството и за отглеждане на непълнолетните деца.
Решението не е съобразено със съдебната практика и с Постановление
№5/1972 г. на ВКС, т.8. Твърди се, че презумпцията на СК за съвместен
принос не е оборена по делото, а наличието на по-високо възнаграждение не е
самостоятелно основание за определяне на по-голям принос. Счита, че при
съпоставяне на полаганите от съпругата грижи за домакинството и децата по
време на брака и средствата, осигурявани от нея с доходите на ответника в
чужбина, за чиито размер не са представени доказателства, не е налице
основание да се приеме принос в по-голям размер от страна на бившия
1
съпруг, тъй като и двамата са допринесли в равна степен посредством своите
действия за придобиване на имущество по време на брака. Горното се
подкрепя от назначената по делото експертиза. Според практиката на ВКС
при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на
финансовия принос не се дава превес, тъй като съвместният принос по чл.21,
ал.2 СК може да се изрази в полагане на труд, грижи за децата и работа в
домакинството. Счита, че съобразно установените факти, следва, че съпругът
е ползвал 2/3 от своите доходи за лични нужди, а остатъкът е послужил за
повишаване на материалната изгода на семейството. Не са налице
предпоставките за уважаване на иска предявения иск с правно основание
чл.29, ал.3 СК, тъй като доходите на съпрузите не са единствен критерий,
налице е нарушение на разпоредбата на чл.17 СК от страна на ищеца и не са
изследвани всички възможни форми на принос по смисъла на чл.21, ал.2 СК.
В отговор на въззивната жалба, подаден от В. Р. К., чрез
пълномощниците адв.Н. и адв.В., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Считат решението за правилно и законосъобразно, съобразено
с практиката на ВКС. Намират за безспорно установено по делото
значителното възнаграждение на ищеца, което възлиза на 93,5% от семейните
доходи. Твърденията във въззивната жалба за липса на доказателства лично
изтеглените суми от сметките в размер на 1/3 от доходите да са отивали за
придобиване на имущество като критерий за определяне на съотношението в
доходите на бившите съпрузи счита за ирелевантни съобразно разпоредбата
на чл.29, ал.3 СК. В подадения от ответницата отговор на исковата молба е
обяснено как е бил закупен всеки от четирите имота, с какви средства и са
представени доказателства за това, който се изтъкват отново. Сочи се, че по
делото е установено тегленето на значителни суми от сметката на ищеца от
бившата съпруга и прехвърлянето на средства по лични нейни сметки, до
които той не е имал достъп. Прехвърлена без съгласието на ищеца е и сумата
от 80 000 щ.долара по сметка на дъщеря им Е.. За неправомерно изтеглените
суми е подадена жалба до Районна прокуратура-Бургас. Изложеното сочи, че
и въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.17 СК, предвид укриването на
средства, включително наеми от семейни имоти, по личните си сметки. По
отношение на семейните имоти неколкократно е извършвала самоуправство,
препятствайки възможността на ищеца да ги ползва.
Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от В. Р. К., чрез
неговите пълномощници против решението в отхвърлителната му част.
Считат го за необосновано и се иска отмяната му в тази част и
постановяването на друго, с което приносът му да бъде определен в размер на
75 %. Съдът е приел, че и двете страни по делото са имали отговорно
отношение към семейството и участието им в грижите за децата е било
принципно еднакво. Отглеждането им от майката докато бащата е отсъствал
за изпълнение на трудовите си задължения не е особен и извънреден принос, а
обичайно, произтичащо от закона задължение. Правилно е отчетена
значителната разлика в доходите на страните, но неправилно е съобразен
спрямо нея размера на приноса на ищеца за придобиване на процесното
2
имущество, който следва да бъде взет предвид равните други условия в
отношението на страните към семейството. Обратното води до неоснователно
обогатяване за ответницата, което тя вече е осъществила, отклонявайки
средства по своите лични сметки.
В отговора подаден от Ц. Х. К., насрещната въззивна жалба се оспорва
изцяло.
По делото е подадена и частна жалба от В. Р. К. против определение
№260996/17.09.2021г. по гр.дело №1561/2021г. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските поради липса на
представен списък по чл.80 ГПК. Твърди, че списъкът е приложен към
писмените бележки по делото, депозирани на 22.06.2021г., преди
постановяване на решението. На следващо място сочи, че съдът определил
неправилно държавната такса за принос в размер на 80% от имущество на
стойност 214 204 лв., вместо върху претендираното завишение от 30% по
смисъла на чл.29, ал.3 СК. Моли молбата му да бъде уважена.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по
частната жалба.
Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С обжалваното решение окръжният съд е определил на основание чл.29,
ал.3 от Семейния кодекс по-голям дял от имуществото, придобито по време
на брака на ищеца с ответницата, в размер на 65 % за него, като е отхвърлил
предявеният иск над уважения размер до претендирания от 80%, като
неоснователен. За да приеме решението си съдът достигнал до извода за
значителна разлика в доходите на съпрузите по време на придобиването на
общото съпружеско имущество и я приел достатъчна на фона на всички
събрани по делото доказателства, за да се определи по-голям дял на съпруга с
по-високи доходи.
Искът е с правно основание чл. 29, ал.3 СК.
Страните са бивши съпрузи, чийто двадесет и три годишен брак е
прекратен със съдебно решение на 28.05.2020 год., в което съдът е утвърдил
постигнато между тях споразумение по чл.51 СК, незасягащо имуществените
им отношения. След като при развода съпрузите са останали съсобственици
на имуществото, придобито по време на брака, искът за по-голям принос е
допустим.
С Решение № 123 от 22.01.2015г. на ВКС по гр. д. № 137/2014г., II г. о.,
ГК съдът се е произнесъл, след допускане на касационно обжалване, по
въпроса оценяем или неоценяем е иска по чл.29, ал.3 СК, като е приел, че
след като искът има за предмет цялото имущество, придобито по време на
брака, независимо от стойността му, искът е неоценяем и размерът на
държавната такса се определя от съда (чл.71, ал.1, изр.2 ГПК). Съдът е
споделил аргументите, посочени в Определение № 303 от 13.07.2009г. на
ВКС по ч.гр.д.№197/2009г., II г. о., ГК. Така разрешен въпросът сочи на
подсъдност на делото пред районен съд, но на основание чл.270, ал.4 ГПК при
3
служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд приема обжалваното
решение за валидно и допустимо. Следва да се отбележи единствено, че
неправилната квалификация на иска като оценяем е довело до надхвърляне
на законовите размери на дължимата държавна такса, което поради липсата
на въззивно оплакване настоящият съд не може да поправи.
Страните не спорят по отношение на обема от имуществени права,
придобити от тях при условията на съпружеска имуществена общност –
недвижими имоти – апартамент в гр.Б., апартамент в гр.П., апартамент в гр.С.
и магазин със склад в гр.Б.с, както и движими вещи, представляващи
обзавеждане на недвижимите имоти и находящи се във всеки от тях, така
както са посочени в исковата молба. Страните не спорят и по заявените в
исковата молба цени на всяка от вещите, които в общ размер възлизат на 267
775 лв.
Спорът между страните е за обема на приноса на бившите съпрузи в
придобиването на имуществото, като твърдението на ищеца е, за принос от 80
% към 20 % за ответницата, а ответницата оспорва наличието на основание за
оборване на презумпцията за равенство на дяловете на съпрузите в общото
имущество. Основанието, посочено от ищеца, за да поиска такова
съотношение е получаваното от него възнаграждение през цялото време на
брака, при равенство между съпрузите в изпълнение на останалите
съпружески задължения по чл.17 СК – взаимно разбирателство и общи усилия
и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата.
От приетите основно и две допълнителни заключения на съдебно-
счетоводната експертизи се установява, че през време на брака – от 1997г. до
2018г. – ищецът е получил доходи от труд като капитан далечно плаване, в
размер на 967 055,15 щ.д., които възнаграждения са постъпвали по банков път
по сметката на ищеца. За същия период ответницата е получила трудови
възнаграждения и обезщетения за раждане и отглеждане на малко дете в общ
размер на 103 644,45 лв., съобразно декларираното от работодателите и , а по
банкови сметки се констатира постъпление на част от тези възнаграждения
от трудови доходи и обезщетения в размер на 71 874,84 лв. Съотношението,
условно прието с оглед динамичния курс на щатската валута, сочи, че
доходите на ищеца повече от 15 пъти надхвърлят тези на ответницата.
Ответницата е разполагала с пълномощно за теглене на суми от
сметките на ищеца и според заключението на вещото лице по време на брака
до 15.10.2018г. е изтеглила 209 745щ.д. и 13 500 евро.
На 16.10.2018г. ищецът е оттеглил пълномощното.
През 2018г. ищецът прекъсва работата си като капитан на кораб, поради
здравословни причини по негови неоспорени твърдения.
Имуществото, което притежават понастоящем и не се спори че е
придобито по време на брака включва следните недвижими вещи:
Магазин с прилежащ склад на площ 127 кв.м. в к-с Л., гр.Б. придобит
през 2004г. на цена 29 000щ.д. Финансирането на покупката е със заем от
ДСК, който е погасен през 2009г.
4
Апартамент в гр.П., на площ от 61 кв.м.в сграда за сезонно ползване,
придобит през 2007г. за сумата 40 300лв., изплатена на продавача напълно и в
брой ,преди сключване на сделката.
Апартамент гр.С. на площ 42,08 кв.м., в сграда за сезонно ползване
придобит през 2009г. за сумата 22 000лв.
Апартамент в гр.Б., на площ на площ 91,48 кв.м ., придобит през 2012г.
за сумата от 100 000лв.изплатена на продавачите по банков път. При
съпоставката между посоченото в нотариалния акт, относно начина на
плащане и извлеченията от сметките на ищеца по заключението на вещото
лице се установява, че плащането на двамата продавачи-съсобственици на
апартамента в гр.Б. е направено едновременно с две отделни вноски, които по
размер покриват изцяло цената по договора.
Страните имат две деца. Синът е роден през 2005г. и е непълнолетен.
Дъщерята е пълнолетна и живее в Г., където от 2016г. учи стоматология на
издръжка на двамата си родители.
Страните не спорят, че поради професията на ищеца, в по-голямата част
от времето грижите по отглеждането и възпитанието на родените от брака
деца са полагани от ответницата – тя е ползвала майчинство от 2 години за
отглеждане на второто им дете, р. 2005г. полагала е усилия по подготовката на
децата по време на учебните години, осигурявала е участието им в
допълнителни занимания със спорт, чуждоезиково обучение, следила е
здравословното им състояние и всичко друго свързано с пълноценното им
отглеждане. Сестрата на ответницата потвърждава, че след като майката на
ищеца се е разболяла е организирала пътуването и за лечение в гр.С, т.е.
отзовавала се е при необходимост от помощ.
Установява се, че във времето, през което не е бил на рейс, ищецът е
отменял съпругата си в тези ежедневни грижи. Свидетелите и от двете страни
потвърждават, че се е чувствал лично ангажиран да води и прибира децата си
от тренировки, уроци и пр., да организира почивките за цялото семейство, да
се грижи за семейните дела – ремонти, преустройства и пр. Свидетелите
използват израза „стараеше се да компенсира отсъствието си“. Установено е
също така ,че по време на брака е имало периоди – първия от около 11 месеца
и втория от около година, в които поради затруднения на компанията-
работодател, ищецът не е пътувал на рейсове. В останалото време почивките
между рейсовете му са били от порядъка на месец, до два месеца, което му е
позволявало да участва в живота на семейството. Последното може да се
установи, както от приложените трудови договори с различни компании, така
и от извадката приложена по делото за влизания и излизания на ищеца от
страната, при съобразяване на обстоятелството, че в това число са и
пътуванията със семейството до различни дестинации (напр. напускания на
страната по сухопътните граници с Г. очевидно не сочат на отпътуване за
провеждане на редовен рейс).
До 2012г. семейството е живяло в жилище на бабата на ищеца, а след
закупуване на апартамента в гр.Б. се е преместило в свое жилище.
Възрастната жена е живяла с младото семейство до 2010г., когато се
премества да живее при дъщеря си(майката на ищеца), а страните и децата им
5
остават да живеят в нейното жилище. По този начин, за продължителен
период от време- от сключване на брака през 1996г. до 2012г., ищецът е
допринесъл за намаляване на разходите, тъй като семейството не е плащало
наем.
По повод посрещане на разходите за издръжка на семейството
ответницата признава, че от своите доходи е заплащала битовите сметки, а
останалите разходи на нея и децата са покривани от сметките на ищеца.
Установява се, че в различни периоди от време, посочени в заключението на
вещото лице тя си е правила и срочни депозити в лева, щатски долари и в
евро, като сумите са несъпоставими с финансовите и възможности ( л.360).
Не се установява по несъмнен начин твърдението на ответницата, че е
получила сума от своята майка, която е вложена в закупуването на единия
апартамент.
Спори се относно причината за превод от сметката на ищеца на сума от
80 000щ.д. на 15.10.2018г.
Според ищеца сумата е изтеглена без негово знание и съгласие, а според
ответницата това е станало по взаимна уговорка на двамата родители, за да
осигурят образованието на дъщеря им Е.в Г. и издръжката и.
С помощта на вещо лице са изследвани преводите по сметката на Е. К. и
се установява, че след заминаване в Г. тя е получавала месечни преводи от
родителите си и това е продължило и след превода на сумата от 80 000щ.д.
Вещото лице е изследвало движението на средствата по сметката и е
установило, че скоро след получаването на сумата в брой са изтеглени 20
000щ.д., а 15 000щ.д. са вложени в инвестиционен пакет. Към този момент, по
показания на брата на ищеца и св. В., семеен приятел, ищецът споделил
разочарование от факта, че установил големи липси по сметките си и това го
мотивирало от оттегли пълномощното, дадено на ответницата.
Така установено, основанието за превода не може да обоснове извод, че
е направен за нуждите на обучението и издръжката на дъщерята на страните в
Г..
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В теорията и практиката през годините се приема, че формите на
приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за
придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане
на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството и т.н.
като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна.
В съдебната практика се подчертава, че разликата в доходите сама по себе си
не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-
големите доходи, но при изследване на всеки конкретен случай съдът би
следвало да не допуска запазването на равните дялове да се превърне в
източник на неоснователно обогатяване. Съотношението между доходите на
двамата може да има значение, само ако доходът се е реализирал като принос.
Съотношението между доходите, на следващо място според установените
стандарти, следва да има значение, само ако се е реализирало, като принос в
придобиване на имуществото.
6
В най-общ план се приемат три форми на осъществяване на приноса –
влагане на средства – лични и от трудова дейност, отглеждане на децата и
работа в домакинството. В съдебната практика се отстоява разбирането, че
формите са равностойни и никоя няма приоритет при определяне на приноса.
С т.8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд, което е
приложимо и при действието на новия Семеен кодекс но само в
съпоставимите му части, е прието, че основанието за изменяване на
възприетото от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи
сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за
отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на
другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са
от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане
благополучието на семейството.
Преценени в светлината на така обобщените правни постановки,
фактите по настоящото дело разкриват в действителност основание да се
приеме, че ищецът има значително по-голям принос от ответницата за
придобиване на общото имущество, доколкото е налице значителност на
приноса му именно в придобиването на имуществото, без това да е за сметка
на осигуряване на средствата за издръжка на семейството, отглеждането и
възпитанието на децата и подкрепа за съпругата. Този извод се подкрепя от
изследването на участието на всеки от двамата съпрузи във всички форми на
приноса, посочени по-горе.
За ищеца се доказва покриване на цената за апартамента в гр.Б. изцяло
от лични средства (СК от 2009г. изключва от режима на съпружеска
имуществена общност паричните влогове и те се считат лична собственост
на съпруга, на чието име са придобити), личен труд и усилия за довършване
на магазина и складовото помещение в гр.Бургас, осигуряване на средства за
изплащане за пет години на кредит от 29 000щ.д., с който е финансирана
покупката на магазина в гр. Б., участие в издръжката на семейството със
средства, многократно надвишаващи тези на ответницата, лични грижи за
децата по време на престоите си между рейсовете.
В настоящия случай от решаващо значение е именно обстоятелството,
че без многократно по-високия доход на ищеца не би могло да бъде
придобито общото имущество, което обуславя и значителността на неговия
принос.
С оглед на така изложеното следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.29, ал.3 ЗС и на ищеца следва да бъде определен по-
голям принос в размер на 20 % или искът е основателен за 65 %.
Неоснователно е оплакването на ответницата, че приносът на ищеца е
единствено по отношение на доходите. Въззивният съд установява личното
участие и на двамата съпрузи във всички активности на семейството, при
отчитане на спецификата на тяхната трудова заетост и финансови
възможности.
Неоснователно е оплакването на ищеца в насрещната жалба, че
приносът му е занижен и следва да бъде определен до размера на 75 %.
7
Определянето на подобен принос според въззивния съд би заличило в
значителна степен ефекта от участието на ответницата в семейните
задължения. Независимо от установената по делото в края на брака нейна
недобросъвестност в качеството и на пълномощник на ищеца, по делото
липсват данни за отказ от нейна страна да полага усилия за осигуряване
благополучието на семейството и са доказани положените фактически усилия
и за управление на имотите по време на брака, по време на отсъствие на
съпруга. Съдът отчита също общата продължителност на брака – над 20
години, постоянството на ответницата в усилията да отгледа и възпита
децата, подпомагайки ги да получат добро образование и пълноценни
занимания в свободното време.
При определяне на така посочения размер на приноса, съдът се съобрази
и с постановките, залегнали в съдебната практика по подобни случаи, напр.
Решение № 560 от 5.06.2009г. на ВКС по гр.д.№ 1535/2008г., I г. о., ГК,
Решение № 136 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 607/2016г., Г. К., І г. о. на ВКС,
решение по гр.д.№ 780 по описа за 2020г. на ВКС, IIг.о., общото при които са
от една страна значителна разлика в реализираните доходи по време на целия
брачен период и от друга общо участие на съпрузите в нематериалните
форми на приноса, съобразно личните възможности и способности.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
По частната жалба:
По делото е подадена и частна жалба от В. Р. К. против определение №
260996/17.09.2021г. по гр.дело №1561/2021г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради липса на
представен списък по чл.80 ГПК.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че молителят не
представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Този извод е оспорен от
настоящия частен жалбоподател, който сочи представяне на списък в
писмените бележки от 28.06.21г. приложени по делото.
Въззивният съд констатира, че последното съдебно заседание преди
постановяване на решението е проведено на 14.06.21г. и в това заседание е
направено искане за присъждане на разноски по делото от всяка от страните.
С решението си съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски
като е определил на основание чл.78 ГПК такива и за двете страни по делото
предвид частичното уважаване на иска, като е обосновал извода си, че
подадените писмени бележки, съдържащи списък на разноските по чл. 80
ГПК са извън срока.
В молбата си по чл.248 ГПК настоящият частен жалбоподател е
възразил против размера на така определеното вземане за съдебни разноски
като е изложил своето виждане за определяне на разноските.
Въззивният съд намира обжалваното определение за недопустимо по
следните съображения:
При произнасяне на обжалваното определение съдът е обсъдил
възраженията на страната по същество на направеното искане за изменение на
8
решението в частта за разноските, без да вземе предвид задължителното
тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/12г., на ОСГТК на ВКС , т.9.
В решението си съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по
валидно направеното искане за разноските независимо от отсъствието на
списък по чл. 80 ГПК, както ВКС е разяснил в т.8 при съобразяване с крайния
момент да бъде направено искането, съгласно т.11. Неправилно обаче съдът
не е съобразил дадените указания по т.9 в смисъл, че при пропуск на страната
да представи списък на разноските по чл.80 ГПК, молбата и по чл.248 ГПК е
недопустима. Произнасяне на съда по недопустима молба е действие, което е
процесуално недопустимо, за което съдът следи служебно и постановения
съдебен акт следва да бъде обезсилен, а частната жалба против този акт -
оставена без разглеждане.
По разноските:
Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, защото поради
изхода на делото следва да останат в тежест на страните, както са понесени.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/12.07.2021г. по гр.дело
№1561/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от В. Р. К. против
определение № 260996/17.09.2021г. по гр.дело №1561/2021г. по описа на
Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9