№ 635
гр. Стара Загора, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530105127
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът в исковата молба твърди, че на 16.04.2018 г. между „Стара
Загора Проект“ ЕООД в качеството си на продавач и „Софстрой Инвест“
ЕООД в качеството си на купувач бил сключен договор за продажба, съгласно
който продавача продавал периодично и поетапно на купувача бетон и
строителни материали, при условия подробно изложени в договора. Договора
влизал в сила считано от неговото подписване и бил със срок на действие
една година, като съгласно чл.2 от договора, след изтичане на срока на
договора същият преминавал в безсрочен.
Съгласно договора предаването на стоката от продавача на купувача по
всяка отделна доставка се удостоверявал с подписване на експедиционна
бележка.
За периода юни 2019 г. - юли 2019 г., ищеца „Стара Загора Проект“
ЕООД бил продал и доставил стоки - строителни материали на ответника,
съгласно експедиционни бележки, приложени към настоящата молба. Извън
тези продажби и доставки, ищеца бил продал и доставил множество други
строителни материали, които обаче били платени и не били предмет на
1
настоящата претенция.
За продадените и доставени стоки за процесния период „Стара Загора
Проект“ ООД бил издал на ответника следните фактури:
1. Фактура № *************/******* г. на стойност 13 454,40 лв., с
вкл. ДДС. Факта на удостоверяване на продажбата се удостоверявал със
следните експедиционни бележки: - експедиционна бележка №
************* г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка №************* г., експедиционна бележка №
************* г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка № *************г., експедиционна бележка №
************* г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №
*************г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка *************г., експедиционна бележка №
************* г.
2. Фактура № *************/************* г. на стойност 5 884,80
лв. , с вкл. ДДС. Факта на удостоверяване на продажбата се удостоверявал със
следните експедиционни бележки: - експедиционна бележка №
************* г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №
************* г., експедиционна бележка № ************* г.,
експедиционна бележка № ************* г.
Услугите били извършени съобразно изискванията и в сроковете,
поставени от ответника и били приети без възражения. Факта на извършване
на услугите се удостоверявал от наличието на експедиционни бележки,
надлежно подписани от представители на ответника. Отделно от това,
съгласно чл.З, ал.З от Договора, подписването на експедиционната бележка
и/или фактурата от купувача или негов представител или включване на
фактурата в счетоводството на купувача се приемал за безусловно
доказателство, че купувача бил получил описаната там стока.
Изрично следвало да се подчертае, че по сключения между страните
договор от 16.04.2018 г. „Стара Загора Проект“ ЕООД, било издало на
„Софстрой Инвест” ЕООД освен стоките и услугите по горепосочените
фактури, множество други фактури, които обаче били заплатени от ответника
2
и не били предмет на настоящата претенция.
В раздел IV от договора били уредени цените и начина на плащане във
връзка с договора.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора купувачът бил длъжен да заплаща
цената на доставените стоки и услуги в срок до 10 работни дни от датата на
издаване на фактурата. Съгласно договора издаването на фактурата бил
единствения документ, въз основа, на който възложителя дължал заплащане
на фактурираната от изпълнителя сума.
Възложените дейности и услуги по договора били изпълнени
качествено и в срок, поради което не било налице правно основание,
дължимите суми по издадените фактури от „Стара Загора Проект“ ЕООД да
не бъдели заплатени от ответника. Фактурите били приети от ответника без
възражения и доколкото им било известно били заведени и в счетоводството
му. Същият бил ползвал и право на данъчен кредит по тези фактури. Съгласно
трайната съдебна практика, осчетоводяване на фактурата в счетоводството на
ответника и ползване на право на данъчен кредит по фактурата било
доказателство за получаване на стоките и дължимостта на сумите по
фактурите. Въпреки многобройните разговори проведени между страните за
уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимите суми не били
изплатени и били дължими от „Софстрой Инвест“ ЕООД.
Общия размер на задълженията на „Софстрой Инвест“ ЕООД,
представляващи неизплатени главници по описаните по - горе данъчни
фактури, издадени по договор от 16.04.2018 г. възлизал на 19 339,20 лв.
Отделно от това, освен дължимите главници по посочените фактури,
ответникът дължал и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка фактура, до
датата на предявяване на молбата в съда - 11.11.2021 г., която възлизала на
сумата в общ размер на 4 554,41 лв. Общият размер на всички обективно
съединени искове против „Софстрой Инвест” ЕООД по договор от 16.04.2018
г. възлизал на 23 893,61 лв.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди „Софстрой
Инвест“ ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р - н Южен, „Александър Стамболийски“
№ 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя София Колева Танева, да
3
заплати на „Стара Загора Проект“ ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Калояновско шосе“ № 1, сумите както следва:
1. Сумата 13 454,40 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по фактура № *************/******* г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
до датата на окончателното изплащане.
2. Сумата 5884,80 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по фактура № *************/************* г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до датата на окончателното изплащане.
3. Сумата 3 214,11 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на
падежа на фактура № ************* г., до датата на предявяване на молбата
в съда - 11.11.2021 г.
4. Сумата 1 340,43 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на
падежа на фактура № ************* г., до датата на предявяване на молбата
в съда - 11.11.2021 г.
На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка на ищеца:
Банка: *************, IBAN: *************, BIC: *************.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, процесуалният представител
на ответното дружество „Софстрой Инвест“ ЕООД е подал писмен отговор, в
който взима следното становище.
Оспорва изцяло по основание и размер всички заявени от ищеца в
настоящото производство претенции, като излага следните съображения.
Твърди, че предявените претенции за заплащане на главници по фактури в
общ размер от 19 339,30 лева били абсолютно неоснователни, защото:
- по всички извършени от ищеца доставки, същият бил доставил
бетон, различен от заявения, респ. различен от посочения в издадените от
самия него фактури и експедиционни бележки, поради което счита, че било
налице пълно неизпълнение на основното му задължение по процесния
4
договор, формулирано в чл.1 от споразумението;
- по всички извършени от ищеца доставки, същият бил доставил
бетон, несъответстващ на относимите БДС стандарти, поради което счита, че
било налице неточно изпълнение на основно договорно задължение,
предвидено в чл. 6 от договора за продажба;
- дори условно да се приемело, че не били налице горните две
хипотези, то евентуалното частично изпълнение било толкова некачествено и
лошо, че по естеството си съставлявало и се приравнявало на пълно
неизпълнение.
По отношение на предявената акцесорна претенция за заплащане на
мораторна лихва в размер на общо 4 554,54 лева - доколкото оспорва
основателността на главната претенция, счита, че неоснователна била и
акцесорната такава.
Не оспорва наличието на сключен договор за продажба от дата
16.04.2018 година, по силата на който ищецът се бил задължил да
доставя заявени от ответника количества и класове бетон при цени и
характеристики, съобразно приложение към договора. Не оспорват
твърдението, че съгласно договора за всяка една отделна доставка били
съставени експедиционни бележки.
Оспорва твърдението, че ищецът бил доставил стоките във връзка, с
които били издадени описаните в исковата молба фактури. Оспорва
твърденията, направени с исковата молба, че услугите били извършени
„съобразно изискванията“, както и че възложените дейности и услуги били
изпълнени „качествено“.
Твърди, че при описаните в исковата молба доставки ищецът бил
доставил стока, различна от заявената от ответника, несъответстваща на
приложимите стандарти за качество и съответствие на строителния продукт,
неотговаряща на изискванията на наредба РД-02-20-1/05.02.2015 година за
условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на
Република България, както и на нормативните изисквания за относимост на
строителния материал към приложимите стандарти и към наредбата.
В периода на действие на сключения между страните в настоящото
производство договор, ищецът следвало да доставя бетон от различни
5
класове, съобразно нуждите на ответника, който бил задължено лице и по
друг договор за строителство. Заявеният за доставяне бетон бил влаган в
обект: „Цех за пенливи вина в *************, *****, *************.
Съгласно одобрения архитектурен проект, сградата представлявала
правоъгълник от бетонни стени и колони, покрит с дъгообразен купол, който
също бил от бетон. На практика, 80 % от обекта се изисквало влагане на
конструктивен бетон с клас на якост на натиск В30.
В изпълнение на договора многократно бил доставян бетон от различни
класове и количества, както било посочено и в самата искова молба, като
отношенията между страните по повод на тези доставки били предмет на
отделни съдебни производства.
Във връзка с финализиране на обекта в ************* ответникът
решил, по своя инициатива и с цел гарантиране на качеството на изпълненото
строителство, да ангажира изпитателна лаборатория, която да извърши
проверка на якостта на натиск на вложения в процесния цех за пенливи вина
бетон.
Първата проверка за якостта на натиск на бетона била проведена на
29.05.2019 година. Същата била извършена от сертифицирана изпитателна
лаборатория с метод на изпитване съобразен с БДС KN 13791/NA:2011. От
нея се установявало, че стойността на резултатите от изпитването били по -
ниски от граничните стойности съгласно Българския държавен стандарт.
Сочи, че якостта на натиск на определен клас бетон нараствала във времето, в
резултат на зреенето и втвърдяването на материала. Така например, бетон от
клас В 30 (С 25/30), който бил и масово използваният в строителния обект и в
частност бил заявен за доставяне по процесиите фактури, предвид
обстоятелството, че в по - голямата си част бил излят през пролетта на 2018
година, до момента на извършване на тази първа проверка относно неговите
характеристики, технологично би следвало да е достигнал якост на натиск от
порядъка на поне клас В 32 - 33.
Силно обезпокоен от проведеното изпитване, посочено в предходния
абзац, ответникът заявил второ и трето такова, съответно на дати 17.06.2019
година и 16.07.2019 година. Резултатите и от двете проби отново показали
стойности далеч по - ниски от граничните такива, съгласно стандарта.
6
Нямало как да се допусне, че горните резултати били случайни или се
отнасяли само до определени части от конструкцията, тъй като и трите
изследвания показвали стойности далеч по - ниски от очакваните и
нормалните за конкретен вид бетон. Освен това от съдържанието на
протокола, обективиращ последното по ред изследване, направено на
31.01.2020 година било видно, че проби на бетона били взимани от различни
части на строителния обект, именно за да се придобиела цялостна представа
за относимостта и качеството на доставения материал.
Именно тези притеснителни резултати навели ответникът на мисълта,
че било твърде вероятно и последните доставки, извършени от ищеца от м.
юни и м. юли 2019 г. и чието плащане се търсило по настоящото дело, да
били некачествени и несъответстващи на предварително заявеното.
Към момента на доставката и изливането на място на бетона, било
обективно невъзможно да се установели неговата якост на натиск и
несъответствия, т.к. за коректността на подобно изследване било необходимо
да изтече технологично необходимото време за зреене и втвърдяване на
строителния материал. В този смисъл възраженията против качеството и
съответствието на бетона не били направени във времето на доставките не
поради нежеланието или бездействието на ответника, а тъй като било
невъзможно да бъдат установени реалните показатели на бетона към момента
на приключване на доставката. Към онзи момент тези показатели и
несъответствието им с необходимия за строежа и заявен клас бетон били
неустановими с просто око, при което ответникът се намирал при условията
на обективна невъзможност да направи възражение при условията на чл. 12
от сключения между страните договор, респективно да заяви рекламация при
условията на чл. 15 от същия. Отделно от това допреди извършването на
първата проба за качеството на бетона за ответникът не била съществувала
причина, поради която да възникнело съмнение относно характеристиките му.
С оглед на всичко изложено, твърденията на ищеца, че услугите били приети
„без възражения” били некоректно заявени.
В деня на получаване на резултата от извършената първа проба,
представител на ответника уведомил по телефона управителя на ищеца за
факта на констатираното несъответствие, като го поканил да бъдат
предприети съвместни действия по изясняване ситуацията. Следвали
7
множество телефонни разговори, проведени между страните, както и писмена
кореспонденция, в която ответникът сочил за откритото несъответствие
между заявеното и доставеното.
В съответствие с клаузите на изпълнявания договор за строителство,
ответникът уведомил за извършените проби инвеститора и лицето,
упражняващо строителен надзор, по отношение на обекта, където бил изливан
несъответстващия бетон.
Действително, ответникът бил задържал плащанията по посочените от
ищеца в исковата молба фактури, но същото било поради обстоятелството, че
било налице неизпълнение по договор за продажба от 16.04.2018 година от
ищцовата страна, защото последната била доставяла бетон, чийто технически
характеристики го определяли като несъответстващ на заявеното и негоден за
задоволяване на нуждите и целите на изпълняваното строителство в обект:
„Цех за пенливи вина, *************“. Нямало как да бъдат извършени
плащания по неплатените фактури, след като заплащане се дължало само на
изправна страна по договор, каквато „Стара Загора Проект“ ЕООД не било.
При наличието на пълно неизпълнение, необосновано било да се дължали
плащания като насрещна престация.
След множество неуспешни опити за доброволно уреждане на спора
страните били предявили претенции за разрешаването му по съдебен ред.
През м. юли 2019 г. било образувано т.д. № 235/2019 г. по описа на Окръжен
съд - Стара Загора, по което ищец бил ищецът и в настоящото производство -
„Стара Загора Проект“ ЕООД, а ответник бил „Софстрой Инвест“ ЕООД.
Предметът на делото бил идентичен с този на настоящото дело, а именно:
заплащане на суми по предходни фактури, издадени във връзка с процесния
договор за доставка и продажба на бетон. Към настоящия момент делото било
висящо пред ВКС с номер 1034/2021 г. и било на етап допускане до
касационно обжалване, като закритото заседание за произнасяне по
допустимостта на касационната жалба било насрочено за 15.02.2022 г.
Наред с това, през м. август 2019 г. „Софстрой Инвест“ ЕООД предявил
иск срещу „Стара Загора Проект“ ЕООД, с предмет заплащане на разликата в
стойността между заявените за доставка класове бетон и действително
доставения бетон. Образувано било т.д. № 271/2019 г. по описа на ОС - Стара
Загора, което към настоящия момент било спряно на основание чл. 229, ал.1,
8
т.4 ГПК с Определение № 202/21.02.2020 г. до приключване, с влязло в
законна сила решение, на производството по т.д. № 235/2019 г. на ОС - Стара
Загора. Основанието за спиране било, че изследването и доказването на
качеството на доставения бетон и неговото съответствие с необходимия и
заявен такъв от „Софстрой Инвест“ ЕООД бил от съществено значение за
изясняване на спора между страните и по двете дела и се явявало
преюдициален по отношение изхода на второто дело - т.д. 271/2019 г. и
основателността на претенциите и възраженията на двете страни.
В настоящия казус спорът бил свързан със същия договор за продажба и
доставка на бетон и предметът на делото бил идентичен с развиващо се пред
ВКС производство между същия страни, поради което счита, че и настоящото
съдебно производство следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4
ГПК. Счита, че спорът по т.д. 235/2019 г. на ОС - Стара Загора (към момента -
т.д. 1034/2021 г. ВКС) имало преюдициален характер по отношение на
настоящото съдебно производство и разрешаването му със сила на пресъдено
нещо щяло да има значение за правилното решаване и на настоящото дело.
Отделно от това, чрез спирането му щяло да се избегне евентуалното
постановяване на противоречиви съдебни актове по идентични казуси.
Претендира направените разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че
признава исковете за главници.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представения по делото Договор за продажба от 16.04.2018г.,
сключен между ищеца, като продава и ответника, като купувач, страните са
уговорили продавачът да продава периодично и поетапно на купувача бетон и
строителни материали срещу цена и при условия съгласно Приложения 1
(оферти) към договора. В чл. 5, ал.1 от договора страните са уговори, че
плащането на цената на продадените стоки и услуги ще бъде извършвано в
срок до 10 работни дни от датата на издаване на фактурата.
9
По делото не е спорно, че в изпълнение на горепосочения договор са
издадени представените по делото данъчни фактури и експедиционни
бележки, както следва:
данъчна фактура *************г., издадена от ищеца „Стара Загора
Проект" ЕООД с получател ответника, за продаден бетон на обща стойност
13 454, 40лв., с вкл. ДДС, както и Експедиционна бележка №*************г.;
Експедиционна бележка *************г.; Експедиционна бележка
№*************г.; Експедиционна бележка *************г.; Експедиционна
бележка №*************г.; Експедиционна бележка *************г.;
Експедиционна бележка №*************г.; Експедиционна бележка
*************г.; Експедиционна бележка №*************г.; Експедиционна
бележка *************г.; Експедиционна бележка №*************г.;
Експедиционна бележка *************г.; Експедиционна бележка
*************г. ;
данъчна фактура *************г., издадена от ищеца „Стара Загора
Проект" ЕООД, с получател ответника, за продаден бетон и за бетон помпа на
обща стойност 5 884, 80лв., с вкл. ДДС, както и Експедиционна бележка
*************г.;Експедиционна бележка №*************г.; Експедиционна
бележка *************г.; Експедиционна бележка №*************г.;
Експедиционна бележка *************г.; Експедиционна бележка
*************г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Между страните по делото е съществувало продажбено
правоотношение, породено от сключения между тях договор за продажба, по
силата на което ищецът периодично е продавал и предавал, а ответникът е
купувал и приемал стоки, за удостоверяването на което са били издавани
представените по делото данъчни фактури и експедиционни бележки,
съдържащи всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв - вид и количество закупена стока, стойност, дата и
начин на плащане, получател и доставчик, съставител на фактурата,
съответното време и място на съставянето й /Решение № 96 от 26.11.2009 г.
на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК, Решение№ 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/ 2009 г. на ВКС/.
10
Предвид това и предвид разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът
дължи заплащане на цените им. Всъщност с нарочна молба по делото
ответникът признава, че дължи на ищеца цената по фактура *************г.
в размер на 13 454, 40лв., с вкл. ДДС и цената по фактура *************г. в
размер на 5 884, 80лв., с вкл. ДДС.
Предвид горното, исковете по чл. 327, ал.1 ТЗ следва да бъдат изцяло
уважени изцяло, като бъде присъдена и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2021г. до
окончателното им изплащане.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
чл. 72 ЗЗД е определен начина на изчисляване на сроковете.
В случая, видно от чл. 5, ал. 1 от сключения между страните договор,
страните са уговорили заплащане на цената на доставените стоки и услуги в
срок до 10 (десет) работни дни от датата на издаване на фактурата.
Следователно и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД купувачът дължи на продавача
обезщетения за забава в плащането на цените на продадените стоки от деня,
следващ датата на падежа на задължението по всяка една от двете фактури до
датата на подаване на исковата молба, както следва:
- данъчна фактура №************* е издадена с дата *******г., десет
работни дни изтичат на 12.07.2019г., но доколкото 13.07.2019г. е неработен
ден, съгласно правилото на чл.72 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от
следващия работен ден – 15.07.2019г.
- данъчна фактура №************* е издадена с дата *************г.,
десет работни дни изтичат на 14.08.2019г., от което следва, че ответникът е в
забава от следващия работен ден – 15.08.2019г.
Извършвайки служебно изчисление, съдът намира, за установени
следните размери на обезщетенията за забава: сумата от 3 180, 47 лева,
изчислена върху сумата от 13 454, 40 лв. по фактура №*************
/******* г. за периода от 15.07.2019г. до 11.11.2021 г.; сумата от 1 340, 43
лева, изчислена върху сумата от 5 884, 80 лева по фактура *************г.
за периода от 15.08.2019 г. до 11.11.2021 г.
11
Предвид гореизложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава
в плащането на цената по фактура ************* г. следва да бъде уважен в
размера от 3 180,47 лева за периода от 15.07.2019г. до 11.11.2021 г. и
отхвърлен над този размер до пълния претендиран от 3 214, 11 лв. Искът за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на цената по фактура
*************г. следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1
340,43 лева за периода от 15.08.2019 г. до 11.11.2021 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца
на разноските съразмерно уважената част от исковете. Всички направени от
ищеца разноски възлизат на сумата от 2 905,80 лева, включваща
възнаграждение за един адвокат от 1950 лв. и държавна такса от 955,80 лв.
Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 2 901,71 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за сторени по делото
разноски, поради което такива не му се присъждат съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, „Александър Стамболийски“
№ 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя София Колева Танева да
заплати на „СТАРА ЗАГОРА ПРОЕКТ“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“ №
1, представлявано от управителя Аделин Вълчанов Донев, следните суми:
сумата в размер на 13 454,40 лв. /тринадесет хиляди четиристотин петдесет
и четири лева и 40 стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
главница по данъчна фактура №*************/ *******г.; сумата в размер
на 5 884, 80 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 80
стотинки/, с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница по данъчна
фактура *************г., ведно със законната лихва върху главниците,
12
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.11.2021г. до
окончателното им изплащане; сумата в размер на 1340,43лв. /хиляда триста
и четиридесет лева и 43 стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
плащането на цената по фактура №*************г. за периода от
15.08.2019г. до 11.11.2021 г.; сумата в размер на 3 180,47 лева /три хиляди
сто и осемдесет лева и 47 стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
плащането на цената по фактура №************* г. за периода от
15.07.2019г. до 11.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД над
присъдения размер от 3 180,47 лева до пълния претендиран размер от 3
214,11 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, „Александър Стамболийски“
№ 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя София Колева Танева да
заплати на „СТАРА ЗАГОРА ПРОЕКТ“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“ №
1, представлявано от управителя Аделин Вълчанов Донев, направените по
делото разноски в размер на 2 901,71 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на
ищеца "СТАРА ЗАГОРА ПРОЕКТ" ЕООД в *************, IBAN:
*************.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13