Р Е Ш Е Н И Е
№ 4467 19.12.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10141 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М.Д.П. се твърди, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.*** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 442.32 лв., от която 401.84 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. – 30.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2016г. до 06.02.2018г., в размер на 40.48 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2134 по описа на ПРС за 2018г. Направено е искане за признаване за установено по отношение на М.Д.П., че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД горепосочените суми, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.02.2018г., както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв.Т.М., в качеството й на *** на ответницата М.Д.П., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочено е, че страната ще се ползва от представените доказателства от ищцовата страна.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 2134 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 1367 от 08.02.2018г., с която е разпоредено М.Д.П. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 401.84 лв. главница – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2016г. до 06.02.2018г., в размер на 40.48 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.02.2018г. до пълното й изплащане, както и 75 лв. направени разноски.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представен е препис – извлечение от сметка на М.Д.П., за обект на потребление ИТН: ***, за дължима главница в размер на 401.84 лв. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и за лихва от 40.48 лв. за периода от 02.07.2016г. до 06.02.2018г., както и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент № ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.05.2016г. до 30.04.2017г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Отопляемият обем на имота е 141 куб.м. През имота на ответника не преминава щранг лира, като има 3 бр. отоплителни тела, снабдени с уреди за дистанционен отчет и 1 бр. водомерно устройство, за отчет на изразходваното количество топла вода. Посочено е от вещото лице количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния период, като няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.
Според заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, стойността на топлинната енергия, консумирана от потребител М.Д.П., кл.номер *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. е 401.84 лв. с ДДС, от които 104.64 лв. топлоенергия сградна инсталация, 231.30 лв. топлоенергия за отопление, 38.83 лв. топлоенергия за БГВ и 27.07 лв. услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху всяка неплатена месечна сума възлиза на сумата от 40.48 лв. За процесния период не са издавани кредитни известия. Счетоводството на ищцовото дружество според вещото лице е редовно водено.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2134 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и 765 лв. по исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.П., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 401.84 лв. /четиристотин и един лева и 84 ст./ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 40.48 лв. /четиридесет лева и 48 ст./ - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1367 от 08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2134 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за производството по частно гр. дело № 2134 от 2018г. и 765 лв. /седемстотин шестдесет и пет лева/ по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ