Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 13363 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба от ищеца С.С.А.,
чрез надлежно упълномощения представител,
срещу съдебно решение № 181994 от 21.08.2020г., постановено по гр. дело № 50987/2019г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 89 с-в, с което е отхвърлен иска по чл. 150, предл. 2
от СК – за прекратяване заплащането на присъдената със съдебно решение месечна
издръжка за детето А.С.А. в размер на 105 лева. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания, че
съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,
като не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл. 150, предл.
2 от СК. Не претендира разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна А.С.А. не е подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Във въззивното производство не са събрани
нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като
обсъди събраните по делото доказателства, становището и доводите на въззивника,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. д. № 50987/2019г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, съдът е отхвърлил предявения от С.С.А. срещу детето
му А.С.А., действащо със съгласието на неговата майка и Д.Н.Т., иск за прекратяване
на присъдената с решение от 25.01.2016г. по гр. д. № 22423/2015г. по описа на
СРС, 83 състав месечна издръжка на 105 лв., като неоснователен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна
такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост
на решението поради неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Наведените доводи за неправилност на
решението са изцяло неоснователни.
По иск за прекратяване на месечна издръжка
ищецът трябва да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът не е навършил
пълнолетие, респ. че е навършил пълнолетие, но продължава да учи редовна форма
на обучение в средно или висше учебно заведение и не е навършил двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение; 2) че е родител (рожден или осиновител) на
ответника, 3) че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена
месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и 4) че трайно
съществено са отпаднали нуждите на ответника от определената месечна издръжка.
Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да
се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение №
2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Страните не спорят, че са изпълнени
предпоставките по т. 1, т. 2 и т. 3 от изброените, а от ищеца не се твърди за
ответника да е отпаднала нуждата от издръжка.
В настоящия случай въззивникът-ищец е основал иска
си на трайно влошаване на здравословното му състояние и необходимостта му от
средства за лечение. По делото са приети писмени доказателства от първата
инстанция, с които действително се установява посоченото в исковата молба.
Първоинстанционният съд е установил точно
фактическата обстановка и е направил правилни изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (арг.
от чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че в исковата
молба въззивникът-ищец не е изложил твърдения, че влошаването на здравословното
му състояние е довело до нововъзникнали разходи за лечение, а фактът, че не
реализира трудови доходи не го освобождава от алиментните задължения към детето
му. Последното следва от императивната норма на чл. 143, ал. 2 от СК, която
постановява, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и
следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 181994 от 21.08.2020 година, постановено по гр. дело № 50987/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.