Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
гр.Горна Оряховица, 05.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски
районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора . . . . . ,
като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№70/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявени искове в условията на евентуалност: по чл.55 ал.1 от ЗЗД и по чл.57 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Автотрансснаб”АД
с ЕИК:*****(чрез адв.С.С. от САК) твърди в исковата
молба, че на 28.06.2018г. около 10h Н.С.М. посетил търговски обект на
дружеството(бензиностанция, находяща се в гр.Г.Оряховица бул.„Св. Княз Борис
I“№37), като се представил като
пълномощник на търговец и негов баща - ЕТ„С.-С. М.“, който бил клиент на дружеството и поискал да зареди дизелово
гориво от обекта при условието на разсрочено плащане впоследствие в 5-дневен
срок. След изразеното от ответника съгласие да подпише нужния договор, той
посочил като получател на горивото предприятието на едноличния търговец ЕТ„С.-С.
М.“ с ЕИК:***** и заредил във външен резервоар, натоварен на лекотоварен автомобил
1158.97литра дизелово гориво на стойност 2503.38лв. с ДДС. Твърди се, че бил договорен падеж на
плащането - 05.07.2018г. по банковата сметка на дружеството и съответно била
издадена клиентска карта на името на едноличния търговец, както и съставена
фактура №**********/28.06.2018г. за сумата 2503.38лв. с ДДС и 2бр. клиентски
бона, които ответникът М. собственоръчно подписал. След среща между управителя
на търговския обект с лицето А.М., а впоследствие лично с ЕТ, било
отречено да е упълномощавано друго лице да представлява ЕТ, в т.ч. и да му е възлагано закупуването на
гориво за негова сметка. ЕТ отказал плащане, като обещал да съдейства на ищеца да си получи сумата от ответника.
Независимо от обещанията плащане за зареденото гориво не постъпило от ответника
до момента. По заявление по реда на чл.410 от
ГПК в ГОРС било образувано ч.гр.дело №1729/2018г. и била издадена Заповед №2040/31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение в полза
на „Автотрансснаб”АД с ЕИК:***** против ЕТ„С.-С. М.“ с ЕИК:*****. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът-ЕТ възразил, че не бил сключвал договор с дружеството,
не са му предоставяни за плащане фактури и не бил упълномощавал лице да го
представлява. Ищецът счита, че е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ(след като
търговецът се е противопоставил на сделката по закупуване на горивото веднага,
след като е узнал за нея), то сделка между „Автотрансснаб”АД и ЕТ„С.-С. М.“ няма, а страна по
правоотношението за зареденото гориво следвал да е Н.С.М.. Предявен е иск от страна на „Автотрансснаб”АД с ЕИК:*****,
против Н.С.М. за връщане на получено
дизелово гориво – 1158литра, респ., ако горивото не се намира у Н.С.М. или е потребено да бъде заплатена сумата 2503.38лв.,
представляваща стойността на полученото гориво, с което Н.С.М. се обогатил
неоснователно. Претендират се направените по делото разноски(ДТ и
възнаграждение за особен представител).
Ответникът Н.С.М. с редовно връчено
съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Ю.М. от ВТАК(мл.адв.Г. Ив.Г.
от ВТАК-преупълномощен), съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител счита исковете за неоснователни. Доколкото от
изложението на исковата молба ставало ясно че ответникът се е представил за
пълномощник на ЕТ„С.-С. М.“, а физическото лице С. М. е негов баща, то следвало
да се счита възражението на ЕТ„С. - С. М."
депозирано до ГОPC по ч.гр.дело№1729/2018г. за невярно, като оспорва истинността на възражението, че Н.С.М. е
действал без пълномощия от ЕТ„С.-С. М.“, както и че ЕТ не е получил процесното гориво. Оспорва и обстоятелството, че ответникът
лично и в своя полза е получил процесното количество
гориво и дължи връщане на това гориво и или неговата парична равностойност. Алтернативно,
особеният представител счита, че след като била установена нищожност на процесната
сделка с дизелово гориво, на основание действие без представителна власт, то
данъчното събитие се счита за несъстояло се. Ищецът е следвало да издаде
кредитно известие, с което да нулира данъчната основа по доставката на гориво,
при което ищецът нямало да дължи ДДС и следователно ДДС следва да бъде
приспаднат от общата сума по фактура.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено
следното:
На
28.06.2018г.(сутринта) Н.С.М. посетил търговски обект на дружеството (бензиностанция,
находяща се в гр.Г.Оряховица бул.„Св. Княз Борис I“№37), като се
представил като пълномощник на търговец
и негов баща ЕТ„С.-С. М.“, който бил
клиент на дружеството и поискал да
зареди дизелово гориво от обекта при условието на разсрочено плащане
впоследствие в 5-дневен срок. След изразеното от ответника съгласие(чрез
управителя на дружество-ищец), М. посочил като получател на горивото
предприятието на едноличния търговец ЕТ„С.-С. М.“ с ЕИК:***** и заредил във
външен резервоар, натоварен на лекотоварен автомобил 1158.97литра дизелово
гориво на стойност 2503.38лв. с ДДС. Била
издадена клиентска карта на името на едноличния търговец, както и съставена
фактура №**********/28.06.2018г. за сумата 2503.38лв. с ДДС и 2бр. клиентски
бона, които ответникът М. собственоръчно подписал.
След среща между управителя на търговския
обект с представляващия ЕТ„С.-С. М.“ било отречено да е упълномощавано друго лице да
представлява ЕТ, в т.ч. и да му е
възлагано закупуването на гориво за негова сметка.
По заявление по реда на чл.410 от ГПК в ГОРС било образувано
ч.гр.дело№1729/2018г. и била издадена
Заповед№2040/31.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение в полза на „Автотрансснаб”АД с ЕИК:***** против ЕТ„С.-С. М.“
с ЕИК:*****. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът-ЕТ e депозирал възражение, че
не бил сключвал договор с дружеството, не са му предоставяни за плащане фактури
и не бил упълномощавал лице да го представлява.
По делото
са допуснати гласни доказателства. Св.Ц. М.Н.(бивш служител на
"Автотрансснаб" АД) Работила съм на обект - бензиностанция в
гр.Г.Оряховица, бул.„Св.княз Борис І" №37.
В края на м.юни.2018г. в бензиностанция на дружеството-ищец дошъл Н.С.М., който често зареждал гориво. Имал
желание да зареди при големи количества
горива за пътни машини(зареждане през
няколко дни от седмицата). Имало
уговорка с Изп.директор на
дружеството-ищец(уговорката била - пет дни след издаване на фактурата, да
заплаща горивото). Същият ден М. заредил две цистерни-кубчета в един бял бус. Издадена била фактура и клиентска карта на Н.М.. Като
задълженото лице бил вписан ЕТ„С.-С. М.“,
както пожелал Н.М.. Н.М. много пъти
купувал горива от името на ЕТ„С.-С. М.“, като баща и син работели заедно. Били
издадени и два клиентски бона(в момента на зареждането, когато нямало плащане в
брой – с изписване на номера на автомобила, лицето и отбелязване, че плащането не е в брой). Твърди, че Н.М.
подписал както издадената фактура, така и клиентските бонове. Св.С.Д.Г.(счетоводител
в „Автотрансснаб”АД) твърди, че в края
на м.юни.2018г. била очевидец на постигната договорка между Изп.директор
на дружеството и Н.М.. Тогава Изп.директор разрешил М.
да зареди гориво на бензиностанцията.
Практиката била, „след като лицето зареди, да се подпише запис на заповед,
който да бъде попълнен от Изп.директор с данните на
лицето. Този документ следвало да бъде подписан от Н.М. на следващия ден.
Същият не се явил. В бензиностанцията издали фактура и клиентски бонове, който
били попълнени от Ц.Н.(служителка на бензиностанцията). Съдът кредитира
показанията на свидетелите(тези на св. С.Д.Г. през призмата на чл.172 от ГПК) и
им дава вяра.
По делото
са представени Flash-памет и DVD-диск с идентично
съдържание /записани общо 18файла(формат *.asf) в две
поддиректории kam2(два файла), kam4(шестнадесет файла)/. В откритото съдебно
заседание, проведено на 25.11.2019г., е извършен оглед в присъствието на процесуалните представители
на страни, по реда на чл.204 от ГПК, на приложените Flash-памет
и DVD-диск като е възпроизведено тяхното съдържание. Видеозаснемането
е извършено от охранителни камери, находящи се в офис-помещението на
бензиностанцията в гр.Г.Оряховица бул.“Св.Княз Борис I“№37 и отвън в самата
бензиностанция пред колонките за зареждане с гориво. По отношение на външната камера са изготвени в поддиректория
kam4 – 16бр. файла, като: -установи се, че на 28.06.2018г. към 11:01 в района
на бензиностанцията, с автомобил е влязло лицето(за което се твърди, че е Н.С.М.);
-почти непосредствено след влизането му(към 11:02) в района на бензиностанцията
влиза бял бус „Peugеot” с
ДК№**** и спира пред колонка за зареждане на гориво; -водачът на буса излиза и отваря задната врата(към 11:02) и започва
зареждането на две малки цистерни, находящи се в задното пространство на буса; -към буса се приближава
лицето(за което се твърди, че е Н.С.М.) и разговаря с водача на буса(11:10); -към 11:14 лицето(за което се твърди, че е Н.С.М.)
влиза в кабината на буса и оставя документи; -към
11:16 бусът напуска района на бензиностанцията. По
отношение на външната камера са
изготвени в поддиректория kam2 – 2бр. файла, като: -за времето след 12:40
лице(за което се твърди, че е Н.С.М.) неколкократно
влиза и излиза в офис-помещението на бензиностанцията; -към 12:53 служителка от
бензиностранцията(св.Ц. М.Н.) издава 2бр. клиентски
бона в присъствието на лицето(Н.С.М.), които са подписват от нето; -също в
негово присъствие към 12:56 e издадена фактура, която лицето подписва;
-непосредствено след това – към 12:57 служителката издава клиентска карта,
която връчва заедно с оригинала от фактурата на лицето(Н.С.М.), което напуска
помещението. Записите са предявени на двете свидетелки(св.Ц. М.Н. и св.С.Д.Г.),
които разпознават лицето, за което единодушно твърдят, че е Н.С.М., предвид
продължителните търговски взаимоотношения между дружеството и ЕТ„С.-С. М.“(лицето
Н.С.М. действал от името на ЕТ в предишни сделки и е син на представляващия
търговеца – С. М.). Съдът отчита, че
приложените Flash-памет и DVD-диск(с идентично съдържание) са годно
доказателствено средство, въз основа, от прегледа на които се внася яснота в
описаната фактическа обстановка. Същите имат материална доказателствена сила за
установените факти, предвид липсата на оспорването им и съобразено със
свидетелките показания и изготвените фактура и клиентски бонове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието
на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Изложеното в исковата молба обуславя извод, че досежно
отношенията между страните са приложими правилата на извъндоговорния
източник на облигационни отношения - неоснователно обогатяване(чл.55-чл.59 от ЗЗД). Правната уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е
обединена от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено
разместване, за отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като
запазването му би противоречало на принципите на справедливостта,
еквивалентността и добросъвестността.
Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на
имуществено разместване между ищеца и ответника - фактическото предаване от
страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага;
неоснователността на това имуществено разместване, в случая - начална липса на
правно основание и липса на връщане на
полученото от страна на ответника. За да бъде уважен предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да бъдат налице
следните предпоставки: 1.наличие на определено имуществено разместване, при
което ищецът е предал, а ответникът е получил имуществено благо; 2.липса на
правно основание или макар такова да е съществувало към момента на
имущественото разместване, вече е отпаднало или пък основанието не се е
осъществило; 3.липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента
на предявяване на иска. Доказателствената тежест по отношение на първата
предпоставка - имущественото разместване, се носи от ищеца, който следва да
докаже наличието на такова и неговия размер. Тъй като в случая твърдението на
ищеца е за предаване на вещ/стока без основание, т.е. за начална липса на
основание за имущественото разместване, то ответникът е този, който ако твърди
наличие на основание за извършеното предаване на вещ/стока следва да го докаже.
Разпоредбата на чл.57 ал.2 от ЗЗД
е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната
реституция на вещ е невъзможна. Реституционната норма на чл.55 ал.1 от ЗЗД и
компенсаторната норма на чл.57 ал.2 от ЗЗД следва да се разглеждат във взаимовръзка и като едно цяло. Съгласно чл.57
ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ/стока погине след поканата или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал(при потребимите
вещи), след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и
стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Ако обаче е
бил добросъвестен(ако вещта/стоката е погинала или ако получателят я е отчуждил
или изразходвал преди поканата), той дължи само онова, от което се е
възползвал(с изключение на плодовете). Това, от което се е възползвал е това, с
което реално се е увеличило имуществото му. Ето защо, за да бъде уважен искът е
необходимо да се установи, че: 1.вещ/стока, която е подлежала на връщане; 2.тази вещ/стока е отчуждена или изразходвана
от получателя, след като е разбрал, че я държи без основание; 3.тази вещ/стока е погинала след поканата. За
да бъде уважен искът за връщане на вещта/стоката обаче, е необходимо да бъде
налице и още едно условие – вещта/стоката да съществува в материалния свят във
вида и състоянието, в което е получена. В този смисъл е и изричната претенция
на ищеца, който е заявил евентуален иск, ако се установи, че вещта/стоката е
изразходвана/потребена, да бъде присъдена нейната
равностойност.
Предвид
събраните доказателства се установява, че на 28.06.2018г. от търговски обект на
дружеството-ищец(бензиностанция, находяща се в гр.Г.Оряховица бул.„Св. Княз
Борис I“№37), е било заредено дизелово
гориво от обекта във външен резервоар, натоварен на лекотоварен автомобил
1158.97литра дизелово гориво на стойност 2503.38лв. с ДДС. Зареждането на
горивото било извършено във връзка с
договорка между управителя на
дружеството и Н.С.М. и в присъствието на служители на дружеството, работещи на
обекта-бензиностанция. Били съставени от Ц. М.Н.(служителка на
дружеството) фактура за сумата
2503.38лв. с ДДС и 2бр. клиентски бона. Изложеното до тук налага да се приеме,
че безспорно е установено предаването на посоченото количество дизелово гориво
на лицето Н.С.М., представил се като пълномощник на търговец и негов баща - ЕТ„С.-С.
М.“. Следва да се има предвид, че коментираният факт е удостоверен и с
подписите на служителката на дружеството-продавач и Н.С.М., поставени върху
издадената фактура и бонове. Предаването на вещта(гориво) се установява, както
от приетите писмени доказателства, които макар и оспорени като съдържание не са
опровергани от останалите събрани доказателства, дори напротив, категорично се
подкрепят от гласните такива.
Следва да
се посочи, че доказателствено значение за наличието на продажбено
правоотношение имат само двустранно подписаните фактури от продавача и
купувача, когато съдържат всички необходими елементи от съдържанието на
сделката(чл.6, чл.7 от ЗСч.) - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
време и място на съставянето им, както и когато са осчетоводявани, както при продавача,
така и при купувача, т.е изявленията на страните са записани по начин, който
позволява да бъдат възпроизведени – чл.293 ал.4 от ТЗ. Необходимо в тази връзка
е да се посочи, че макар и фактурата да не е основание за плащане цената на
доставената стока, нито се явява елемент от фактическия състав на търговската
продажба, то тя е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява
материализираното в нея изявление, т.е. получаването на описаната стока.
Следователно, доколкото в съставения и подписан счетоводен документ изрично е
налице отразено получаването на доставената стока от купувача в посочените в
същия количества и вид(дори и фактурата да не съдържа подпис на купувача, тя
може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба
на движима вещ - Решение№252/03.01.2013г. по т.дело№1067/2011г. - ІІт.о. ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато
едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването(чл.42 ал.2 от ЗЗД касае същата уредба на договорите въобще и
предвижда изрично потвърждаване на действията, като разпоредбите на специалните
закони дерогират разпоредбите на общите закони –
чл.11 ал.2 от ЗНА). Затова следва да се възприеме принципът на конклудентното съгласие при липса на изрично
противопоставяне на тези действия. Презумпцията на чл.301 от ТЗ би могла да се
приложи само, ако е доказана доставката на стоката по конкретната стопанска
операция, но същата е получена от лице, действало от името на търговеца без
представителна власт. По този начин търговският оборот се рационализира.
Сключената сделка, макар без представителна власт, по начало се зачита за действителна.
Ако иска да я лиши от правно действие, търговецът изрично трябва да и се
противопостави. Това той трябва да направи веднага след узнаването, че е
сключена сделка от негово име (Решение №1859/16.11/2001г. по гр.дело №359/2001г.
– Vг.о. ВКС;
Решение №37/01.04.2009г. по т.дело №106/2008г. ВКС). В случая, от страна на ЕТ„С.-С. М.“ е заявено
противопоставяне на действията на лицето Н.С.М., представил се като пълномощник
на търговец и негов баща - ЕТ„С.-С. М.“, извършени без надлежна представителна
власт(в тази връзка е признанието на дружеството-ищец, по реда на чл.175 от ГПК, за отречено упълномощаване на друго
лице да представлява ЕТ, както и депозираното
възражение по чл.414 от ГПК в цитираното заповедно производство по чл.410 и сл.
от ГПК). При това положение, съдът намира, че действията на Н.С.М., изразяващи
се в подписването на съответните документи(фактура и клиентски бонове) от името
и за сметка на ЕТ не са произвели своето действие и не задължават търговеца с
факти и обстоятелствата, удостоверени в
тези документи. С оглед това, че процесният договор за покупко-продажба на дизелово гориво е
прекратен, съдът намира, че се касае за хипотезата на неоснователно
обогатяване.
При това
положение, съдът намира, че по принцип е налице основание за връщане на
вещта(дизелово гориво) на „Автотрансснаб”АД,
на основание чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД, тъй
като същата се явява получена при начална липса на основание, като връщането се
дължи от физическото лице Н.С.М., в чийто патримониум
вещта е постъпила. За да бъде уважен искът за връщане на вещта, обаче, е
необходимо да бъде налице и още едно условие – вещта-гориво да съществува в
материалния свят във вида и състоянието, в което е получена. В този смисъл е и
изричната претенция на ищеца, който е заявил евентуален иск, ако се установи,
че вещта е изразходвана/потрeбена, да бъде присъдена
нейната равностойност. Налага се, обаче, извод за неоснователност на главния
иск за връщане на процесната
вещ-гориво във вид и състояние, каквото е било към момента на получаването и.
Искът следва да бъде отхвърлен предвид обстоятелството, че вещта вече не
съществува в този и вид, като същата са разходвана. Със
задържането на вещта-гориво и липса на доказателства за наличието и състоянието
и към момента за възможността да бъде ползвана от ищеца следва, че се дължи
равностойността и. Затова съдът счита за допустима и основателна претендираната от ищеца равностойност на вещта по чл.57
ал.2 от ЗЗД, която разпоредба е приложима в случаите при липса на основание за
получаването от ответника на фактическа власт върху самата вещ и при положение,
че към момента тя липсва, не е налице в ответната страна(погинала е или се е
разпоредила с нея). Със сумата, представляваща равностойността на движимата вещ
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Затова и от този
момент за него възниква и задължението за предаването и като е изпаднал в
забава за изпълнение на това задължение. Естеството на правна норма изисква пълна реституция на това,
от което е лишен обеднелия се. С оглед формулировката на визираната по-горе
правната норма се изисква връщане само на онова, от което получателят, който е
отчуждил вещта, се е възползвал. Това е стойността на вещта по пазарната цена
към момента на отчуждаването. Липсата на отправена покана, съобразно изискването на чл.57 ал.2 от ЗЗД не би могло да обоснове
неоснователност на претенцията. Отправянето на покана е въведено от законодателя за
очертаване добросъвестността на получилия вещта, знанието му на факта, че е
получил същата без основание. В случая не може да се приеме, че ответникът е
добросъвестен, доколкото с установяването на факта, че сделката е лишена от правно
действие(не би могла да реализира последиците, които страните желаят), като в
същото време е налице увреждащо кредитора действие - нееквивалентност на престациите към момента на сключване на договора за покупко-продажба,
което е довело до обедняване на продавача и обогатяване на трето за сделката
лице. Така, за ответника възниква задължение да върне вещта и следва да се
приеме, че е в известност, че дължи връщане на вещта. Фактът
на задържането на вещта, а впоследствие за липсата на доказателства за наличието
и състоянието и към момента и за
възможността да бъдат ползвана от ищеца, обуславя отговорността на ответника за
нейната равностойност(Решение№104/09.09.2019г.
по т.дело №1954/2018г. – IIт.о. ВКС). Ето защо с
оглед основанието, въз основа на което, сделката е била лишена от правно
действие, следва да се приеме, че ответникът е знаел за този факт и дължи
възмездяване чрез пълната стойност на вещта.
Според
чл.2 т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга. Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Иначе казано,
съгласно ЗДДС данък върху добавена стойност се дължи при извършване на доставки
на стоки и услуги, като данъкът се дължи от крайния им получател. При
получаване на парични средства във връзка с доставка(прехвърляне на право на
собственост върху стока) по силата на закона настъпва изискуемост на ДДС, при
която за доставчика възниква задължение да начисли ДДС, а за получателя
възниква право на приспадане на начисления данък. При нормално развитие на
правоотношенията на страните доставката се осъществява, като е възможно да бъде
увеличена или намалена цената или количеството на стоката, което води до
задължение за издаване на фактура за окончателната цена или кредитно известие и
връщане на пари при получена по-висока сума. В хипотезата, в която въпреки
уговорките, сделка не се осъществява, законът предвижда ефекта на изискуемостта
на ДДС да бъде отстранен чрез издаване на кредитно известие, тъй като данък се
дължи за доставка, а не за прехвърляне на парични средства, каквито, впрочем не
се постъпили в полза на издателя на фактурата(доставчик). В случая, съгласно
изискванията на чл.115 ал.1, ал.2 от ЗДДС, доставчикът-ищец при хипотеза на развалянето на доставката, за
която е издадена фактурата е бил длъжен
да издаде кредитно известие към фактурата не по-късно от 5 дни от
възникване на съответното обстоятелство. Изпълнението на публичното задължение
към държавата за заплащане на данък добавена стойност, който съгласно чл.82
ал.1 от ЗДДС е дължим от доставчика на облагаемата доставка(в частност от
дружеството-ищец) и възникването и упражняването на правото на получателя на
съответната доставка(в частност ЕТ, вписан в данъчната фактура) да приспадне
данъчен кредит, са факти, които са без значение в отношенията между страните,
възникнали въз основа на правното основание, което впоследствие е отпаднало,
както и в отношенията, възникнали с оглед настъпилото неоснователно обогатяване. Тези обстоятелства имат значение
за отношенията, които съществуват между доставчика и получателя на облагаемата
услуга и държавата във връзка с начисления данък по ЗДДС. При отпадането на
основанието, на което е извършена доставката, отношенията във връзка с платения
ДДС и ползвания данъчен кредит ще следва да се уредят между всяко едно от
регистрираните по ЗДДС лица и държавата, а не между доставчика и трето лице(в случая ответника по
делото). Предвид изложеното, ответникът дължи връщане на стойността на
полученото на 28.06.2018г. без правно основание дизелово гориво - 2086.15лв.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна сумата 506.14лв., представляваща направените по делото
разноски(ДТ и заплатено възнаграждение за особен представител).
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „Автотрансснаб”АД
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София Район „Надежда”
ул.”Елов дол”№1, представлявано от Изп.директор К.П.К.-Г.,
против Н.С.М. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***,
с настоящ адрес:*** и с друг известен адрес: гр.Г.О., за връщане на получено на 28.06.2018г. без
основание дизелово гориво – 1158литра от бензиностанция, находяща се в
гр.Г.Оряховица бул.„Св. Княз Борис I“№37.
Осъжда Н.С.М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с настоящ адрес:***
и с друг известен адрес: гр.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОТРАНССНАБ”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес
на управление: гр.София Район „Надежда” ул.”Елов дол”№1, представлявано от Изп.директор К.П.К.-Г.: сумата 2086.15лв./две хиляди
осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността на получено на 28.06.2018г. без
основание дизелово гориво – 1158литра от бензиностанция, находяща се в
гр.Г.Оряховица бул.„Св. Княз Борис I“№37; сумата 506.14лв./петстотин и шест
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направените разноски по
гр.дело№70/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Районен съдия: