№ 978
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102587 по описа за 2021 година
Г.С. – юрисконсулт на „ЗАД Армеец“ АД заявява, че представляваното от нея
дружество сключило със собственика на лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег.№..............
договор за застраховка „Каско на МПС“, под формата на застрахователна полица
№0306Х0183587, със срок на действие от 12.02.2016г. до 11.02.2017г.
На 15.03.2016г. АН. Д. АНГ., управлявайки застрахованото МПС, преминала през
необозначено препятствие – необезопасена дупка на пътното платно, на път RSE2100 км
2+400, посока от с.Щръклево към с.Бъзън, вследствие което настъпило ПТП довело да
увреждане на автомобила.
Произшествието било посетено на място от служители на МВР, които изготвили
протокол №1451285/15.03.2016г., в който описали обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП.
Във връзка с подадено от собственика заявление, застрахователят образувал преписка
по щета №28016030100271. След извършен оглед и оценка на материалните щети,
молителят констатирал, че техният общ размер възлиза на 2617.34 лева, които изплатил на
20.06.2016г. на сервиза, в който бил извършен ремонта.
Застрахователят счита, че Община Иваново не е изпълнила задължението си да
управлява, стопанисва и поддържа в изправност участъкът от пътя, на който е възникнало
ПТП, поради което следва да понесе отговорността за причинените, вследствие
произшествието имуществени вреди на застрахованото превозно средство, тъй като с
виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Позовавайки се на чл.213, ал.1 КЗ (отм.) приема, че с изплащане на
застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования до размера на
1
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата – Община Иваново.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
Община Иваново, с адрес – село Иваново, област Русе, ул.“Олимпийска“№75 да заплати на
„ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Стефан Караджа“№2 сумата 2627.34 лева – изплатено от застрахователя обезщетение по
щета №28016030100271, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК Община Иваново е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че не са налице доказателства установяващи как и къде е настъпило ПТП.
Предвид несъответствията между обстоятелствата, визирани в уведомлението – декларация
и тези съдържащите с протокола за ПТП, изразява съмнение относно достоверността на
ищцовите твърдения. Приема, че описаните щети по автомобила биха настъпили, ако
водачът се е движил с несъобразена скорост.
Релевира възражение за погасяване вземането по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2016г., между „ЗАД Армеец“ АД и „Шанс 97“ ЕООД е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица №0306Х0183587 за
лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег.№.............. със срок на действие от 12.02.2016г. до
11.02.2017г.
Представен е протокол №1451285/15.03.2016г., в който са описани видимите щети по
застрахованото МПС, причинени вследствие ПТП настъпило на същата дата на път RSE2100
км 2+400, посока от с.Щръклево към с.Бъзън. В документа са посочени обстоятелства, при
които е настъпил инцидента: „Участник 2 се движи в посока с.Бъзън, като преминава през
препятствие на пътя – дупка с размер 1.10м на 1.30м с двете си гуми, вследствие което
настъпва ПТП с материални щети по двете десни гуми и джанти.“.
Застрахователят образувал преписка по щета №28016030100271 във връзка с искане
за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, депозирано от водача на
застрахованото МПС. След извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят
констатирал, че техният общ размер възлиза на 2617.34 лева. На 20.06.2016г. изплатил
посочената сума на сервиза, извършил ремонта на автомобила - „Русе кар“ ЕАД.
С приложения списък на общински пътища, утвърден с Решение №236/13.04.2007г-
от МС се установява, че път RSE2100, на който е настъпило произшествието се стопанисва и
управлява от Община Иваново.
АН. Д. АНГ. – водач на увреденото МПС твърди, че произшествието е настъпило на
пътя с.Щръклево – с.Бъзън. Поддържа, че не е имала обективна възможност да избегне
неравностите на пътното платно. Сочи, че вследствие преминаване през необозначена дупка
са увредени десните джанти (предна и задна) на автомобила.
2
По искане на страните е възложена и приета, автотехническа експертиза, чието
заключение съдът цени като обективно, ясно, пълно и обосновано. Вещото лице е приело, че
установените от застрахователя вреди са настъпили при преминаване на автомобила през
препятствие на пътя – дупка с размери 1.10м х 1.30м. Изчислени са разходите за
отстраняване уврежданията по лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег.№.............. – 2753.74 лева
с ДДС. Експертът сочи, че не са налице данни, въз основа които би могъл да определи
обективно скоростта на автомобила в конкретната ситуация. Приема, че при движение със
скорост 90 км/час, водачът би могъл да възприеме пътната неравност и да предотврати
произшествието чрез спиране. В обстоятелствената част на експертизата пояснява, че
настилката е в лошо състояние, с частично асфалтирани и разрушени участъци. Въпреки, че
пътят е прав, с видимост около и над 200 метра, трудно можело да се определи и различи от
разстояние, кои части от настилката са асфалтирани и кои неремонтирани.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.
Според § 22 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) за застрахователните договори, сключени
преди влизане в сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Следователно релевантна за
правната квалификация на иска е датата, на която е сключен застрахователния договор. В
настоящия случай приложената по делото застрахователна полица е от 08.02.2016г., т.е.
приложение намира разпоредбата на чл.410 КЗ, съгласно която, с плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетени и обичайните разноски.
Суброгацията включва възможността, застрахователят да предяви регресни претенции чрез
реализиране отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са налице основанията затова.
По своя характер, отговорността за чужди действия или бездействия е безвиновна и
от гледна точка на увредения има обезпечително – гаранционна функция. Ответникът е
юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран
да отговаря по предявения иск. Според т.1, б.”а” на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г.,
Пленум на ВС посочената отговорност може да възникне и в резултат на бездействието на
натоварените от ответника лица по отношение на изпълнението на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Безспорно е, че участъкът, в който е настъпило произшествието – път RSE2100 км 2+400 е
част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от община Иваново и като такъв, съгласно
чл.8, ал.3 ЗП е публична общинска собственост. Управлението на общинските пътища,
включващо ремонтът и поддържането им, е възложено на кметовете на съответните общини.
В § 1, т.14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „поддържане на
пътищата” - „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение през цялата година…”. От изложеното следва, че отговорността на
община Иваново за процесното произшествие е ангажирана поради неизпълнение на
задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.29 и сл. от ЗП.
3
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищцовото дружество. В тази връзка е представена застрахователна полица,
която към датата на инцидента, е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди в резултат на ПТП.
Неоснователни са възраженията на ответника, според които механизмът и причината
за настъпване на произшествието не е установено. Ангажирани са гласни доказателства,
според които увреждането на застрахования автомобил е настъпило при преминаване
несигнализирано препятствие на пътното платно по път RSE2100 км 2+400, посока от
с.Щръклево към с.Бъзън. В тази насока е и заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза.
Предвид възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача, следва да се отбележи, че в хода на производството община Иваново не
установи наличието на различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на
лицето, управлявало автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие или последиците от него. В съдебната практика е изяснено, че при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение
по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В
случая не са налице данни за скоростта, с която се е движил автомобила, но експертът сочи,
че въпреки добрата видимост в участъка, трудно би могло да се определи и различи от
разстояние кои части от настилката са асфалтирани и кои неремонтирани.
Съдът счита, че непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната
настилка са единствената предпоставка за възникване на инцидента, в резултат на което е
увредено застрахованото МПС. В дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на
движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на "препятствие на пътя" е дадена
в § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП - всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие, обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2
ЗДвП е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за
неравностите по пътя, води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не
е възникнало задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение като се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Изложеното води до извод, че единствената причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя. Не се установи нито
4
различен механизъм на събитието, нито друга евентуална възможност за възникване на
описаните щети.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза стойността
на възстановителните работи възлиза на 2753.74 лева.
Върху претендираната от ищеца главница - 2627.34 лева, следва да се присъди
законната лихва, считано от 20.05.2021г. (датата, на която е депозирана исковата молба).
По изложените съображения съдът намира претенциите за доказани по основание и
размер.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 305 лева – заплатена
държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице (списък по
чл.80 ГПК).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Иваново, с адрес – село Иваново, област Русе,
ул.“Олимпийска“№75 да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2 сумата 2627.34 лева – изплатено
от застрахователя обезщетение по щета №28016030100271 и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2021г. до окончателното й
изплащане и 305 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5