ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. В., 06.04.2023 г.
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20231300500096 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248 и сл.ГПк.
Постъпила е писмена молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БВИГ”” ЕАД, ЕИК *, с което претендират
съдът да се произнесе по направеното с писмения отговор на въззивната
жалба искане, да се присъдят сторените разноски пред въззивната съдебна
инстанция, извършени, с оглед на депозирания писмен отговор на жалбата.
Посочват, че с постановеното определение съдът не се е произнесъл
по искането за разноски.
Молят, на основание чл.81 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, да им се присъдят
направените разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400.00
лева.
Прилагат договор за правна помощ от 01.12.2022г за въззивната
съдебна инстанция, ведно с адвокатско пълномощно, Препис от молбата за
ответника., Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Постъпило е становище от Агенция „ПИ -ОПУ-В. /ОПУ-В./. с адрес:
гр.С.. пл.М.* Служебен адрес: гр. В.. ул. „Ц.С.В.” №*, чрез П.Р.-Директор,
процесуален представител.
Възразяват против искането на ЗАД “БВИГ” ЕАД за присъждане на
1
направени разноски пред въззивна инстанция, поради не даден ход и
прекратено производство пред въззивната инстанция.
Поддържат, че съгласно цитираните разпоредби на чл.81на ГПК
Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално
обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК
предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, е който приключва делото в съответната
инстанция. Граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.
78 ГПК и чл. 81 ГПК води до категоричен извод, че за да бъдат присъдени,
разноските трябва да бъдат поискани от страните пред инстанцията, за
производството пред която са направени. Искането за разноски следва да
бъде заявено най-късно до приключване на устните състезания в съответната
инстанция, тъй като само в този случай съдът може да съобрази и да
разпредели разноските по правилата на чл. 78 ГПК с акта. с който разрешава
спора по същество или прекратява производството по делото.
Заявяването на искането за разноски до приключване на устните състезания е
условие за присъждане на разноски и в хипотезата на чл. 248 ГПК, в която
съдът се произнася по разноските с допълнителен акт.
Вят ОС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е с правно основание чл.248 ГПК.
С определение № 110/02.03.2023г. по вгрд № 96/2023гг. ВОС е приел,
че въззивна жалба вх. № 261033/27.06.2022г от Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М. №* ,
представлявана от П.Л.Р. ИД.Директор на ОПУ-гр. В. и процесуален
представител против Решение № 13/13.05.2022г, постановено по гр. д. №
1902/2020г.,ВРС, е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл.259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално недопустима и като такава е
оставена без разглеждане, а производството по вгрд № 96/2023г по описа на
ВОС прекратено.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
2
Правилото е, че разноските се понасят от страната, която
неоснователно е предизвикала правния спор. Така, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК,
когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца заплатените от последния
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на делото, както и
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца- чл. 78, ал.2, 3 и 4 ГПК.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК намират съответно приложение във
въззивното и в касационното производство.
Прекратяване на производството по делото пред съответната инстанция,
прегражда възможността спорът да приключи с постановяване на решение по
съществото на спора.
Затова когато въззивната /или касационната/ жалба се оставя без разглеждане
като процесуално недопустима, отговорността за разноски се възлага върху
жалбоподателя на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
В този смисъл доводът в становището на Агенция „ПИ , че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски в
полза на ответната страна във въззивното производство, поради това, че
съдът е прекратил производството по делото, а не е постановил акт по
същество е неоснователен.
Налице са условията на чл.248 ГПК.
В 1м. от постановяване на определение № 110/02.03.2023г. по вгрд №
96/2023гг. ВОС , страната е поискала допълването му в частта на разноските.
Изпълнена е и процедурата по чл.248 ал.2 ГПК.
Представени са и договор за правна помощ от 01.12.2022г за въззивната
съдебна инстанция, ведно с адвокатско пълномощно, Препис от молбата за
ответника., Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, ВОС :
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 110/02.03.2023г. по вгрд № 96/2023гг. ВОС , в
частта за разноските, като :
3
Осъжда Агенция „ПИ, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
М. №*, представлявана от П.Л.Р. ИД.Директор на Областно пътно
управление-гр. В. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС Г РУП””
ЕАД, ЕИК *, направените пред ВОС разноски в размер на 400 /
четиристотин / лв., претендирани с писмения отговор на въззивната жалба
Определението подлежи на обжалване по реда на обжалването на
определението – едноседмичен от връчването му на страните пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4