Р Е
Ш Е Н
И Е
№
848 10.06.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, ХХІІІ състав, в
открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Галя Русева
секретар: И.
Г.
като
разгледа докладваното адм. дело № 248
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от Закона за МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството е по реда на чл. 211 ЗМВР
вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Т.С.С. *** против Заповед №
251з-5240/23.12.2020 г., издадена от директора на ОД МВР Бургас, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца на осн. чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 ЗМВР за
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на заповедта поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на
материалния закон, както и поради несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че заповедта е лишена от мотиви, тъй като не са изложени фактическите и правни основания
за налагане на наказанието. Сочи се, че наложеното наказание е несъразмерно
тежко с извършеното нарушение, като при определянето му не е отчетено, че
жалбоподателят не е наказван и са му присъдени 17 награди и отличия по ЗМВР. Твърди
се също, че наказанието не е индивидуализирано, както и че е използван еднакъв
подход по отношение на няколко служители, които за различни по тежест наказания
са наказани с порицание за срок от 6 месеца – едно и също по вид и размер
наказание. Твърди се и че неправилно нарушението е квалифицирано в заповедта
като такова по чл. 71 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител,
както и че действията на жалбоподателя не осъществяват белезите на състав на
дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР. Сочи се също, че
жалбоподателят не е бил запознат със заповедта от 03.09.2020 г., полагаща
началото на дисциплинарното производство, както и че същият не е бил запознат
със заповедта, с която е утвърден етичният кодекс за служителите на МВР, респ.
с разпоредбите на същия. Сочи се, че вмененото нарушение не е доказано по
никакъв начин, като се твърди, че телефонният номер, който се сочи да е
използван от жалбоподателя, не е негов, а на Л. М., както и че на дати
10.02.2020 г. и 19.02.2020 г., когато на жалбоподателя се вменяват извършени
нарушения, същият не е бил на работа. Оспорва се автентичността на
представените по делото разпечатки, послужили като основание за налагане на
наказанието, съдържащи информация, за която според жалбоподателя се твърди, че
представлява публикувани вайбър съобщения, като не е ясно кой се е сдобил с
тази информация и кой я е удостоверил, поради което и не могат да се ползват
като годно доказателствено средство. Сочи се също, че заповедта за налагане на
наказанието е подписана от директора на ОД МВР на 23.12.2020 г., но
фактическият състав по нейното издаване бил завършен едва на 06.01.2021 г.,
чрез извеждането на заповедта в деловодната система на ОД МВР Бургас, а към
дата 06.01.2021 г. бил изтекъл 4-месечният давностен срок по чл. 205, ал.6 ЗМВР
за налагане на наказанието, който е започнал да тече на 03.09.2020 г. с
издаването на Заповед № 251з-3557/03.09.2020 г. Иска се отмяна на заповедта.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят се представлява от упълномощения адв. Р., който подържа жалбата
и пледира за отмяна на процесната заповед. Претендира направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
Ответната страна - директор на ОД МВР Бургас,
представя цялата административна преписка, по която е издадена процесната
заповед. В съдебно заседание се представлява от упълномощения юрисконсулт Д.,
която оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Административен съд–
гр.Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По преписката, приобщена в хода на производството, е
представено писмо рег. № 7855р-5335/25.06.2020 г. на директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР /л.113/, с което до ответника са изпратени
постъпили и анализирани „съобщения
във „Вайбър“ група, качени от служители на ОДМВР-Бургас, съдържащи данни за
неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от страна на
подчинените Ви служители“. В писмото е посочено
още, че тези данни водят да извод за евентуално извършени дисциплинарни
нарушения от тези служители, поради което директорът на териториалната
структура следва да вземе отношение, по компетентност.
С оглед изясняване на всички факти и
обстоятелства, постъпили като данни с посоченото писмо на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ относно неетично поведение и изтичане на служебна информация от
служители на ОДМВР-Бургас, на основание чл.43, ал.4 от 3МВР, директорът на
ОДМВР-Бургас е постановил Заповед № 251з-2490/06.07.2020 г. /л.110/, с която в
т.1 е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на всички факти и
обстоятелствата по постъпилите данни и да се извърши проверка, като се установи
самоличността на всички служители, изпращали съобщения във „Вайбър“ групата, и
представляват ли изпращаните съобщения служебна тайна. В т.2 от заповедта е
определен състава на проверяващата комисия, а по т.3 – срокът за извършване на
проверката, който е 30 дни след издаване на заповедта.
Председателят на назначената комисия е отправил
предложение УРИ 251р-27368/04.08.2020 г. за удължаване на срока на проверката,
като са изложени и причини за това – събиране на допълнителни доказателства от
служител, който е платен годишен отпуск /л.111/.
Проверката е приключила с доклад УРИ
769р-10582/17.08.2020г., в който назначената комисия е обобщила установените
резултати /л.106-л.108/. Комисията е установила, че изпращаните съобщения във
вайбър група съдържат информация за разположението на използваните от
съответното структурно звено автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата за времето от 03.01.2020 г. до
18.05.2020 г. При съобразяване нормите на чл.88 във връзка с чл.20,
ал.1 (Приложение № 3) от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, в
доклада е посочено, че по своята същност указанията в Приложение №3 съдържат
служебна информация за безопасността на движението на определена територия,
част от която са и местата за работа с АТСС. В тази връзка комисията се е
позовала на чл.71 и чл.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (ЕКПДСМВР), съгласно които служебната информация не може да
бъде използвана от държавния служител с користна цел и той не може да я
разпространява. Също така комисията е обосновала извода, че съгласно §1, т.24
от ДР на ЗМВР посочените съобщения,
изпращани в приложение „Viber“, могат да бъдат квалифицирани и като служебна
тайна. В
доклада е описано още, че проверките за спазване на правилата за движение по
пътищата са част от контролната дейност на органите на МВР съгласно чл.30,
ал.1, т.5 от ЗМВР и разпространяването на информация относно местата за контрол
на скоростните режими с АТСС на съответна територия би могло да доведе до
чувство на безнаказаност в определен кръг лица, които разполагат с
информацията, а също и до пропуснати финансови ползи за републиканския бюджет,
който е пряко свързан с безопасността на движението по пътищата в Република България.
По тези съображения, комисията счита, че са налични данни за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на
правилата на ЕКПДСМВР от определени полицейски служители на ОДМВР-Бургас. В
заключение комисията е направила предложение копие от материалите да бъдат
изпратени на съответните РУ в областната дирекция, както и на сектор „Пътна полиция“
(ПП) при ОДМВР-Бургас за
издаване на заповед от компетентния дисциплинарно наказващ орган по реда на
чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на проверка срещу конкретните полицейски
служители по получените данни за допуснато дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят
не е обект на коментар в така посочения доклад и същият не му е връчван.
Със Заповед № 251з-3557/03.09.2020г. /л.139-л.141/, на
основание чл.205, ал.2 от ЗМВР Директорът на ОДМВР-Бургас е указал да се
изяснят всички факти и обстоятелства относно постъпили данни в доклад УРИ
769р-10582/17.08.2020 г. по описа на ОД на МВР-гр.Бургас. Разпоредено е да се
установят индивидуално полицейските служители и се извърши проверка срещу тях
за разпространяване на информация относно местата за контрол на скоростните
режими с АТСС в приложение „Viber“ за смартфони, която е пряко свързана с
безопасността на движението по пътищата в Република България, съставляваща
служебна тайна по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗМВР. Наредено е още да се
установи водената служебна документация и разпространяваната във връзка с нея
информация в приложение „Viber“ представлява ли дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на ЕКПДСМВР).
Определена е комисия, която да извърши проверката в срок до 30.09.2020 г. Тази
заповед е следвало да бъде връчена срещу подпис на всички проверявани лица,
като същата обаче не е била връчена на жалбоподателя.
По делото е представено сведение рег. № 769р-12020/11.09.2020г. /л.252/ от ст. инспектор Б. Г.
Ж.в качеството му на началник група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ (ОДПКПД)
в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР. В сведението е посочено, че служителите от
звено „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ (АСКПД) при група
ОДПКПД имат достъп до информация за точките на контрол с АТСС, тъй като работят
с тези средства за контрол на скоростния режим. При заемане на съответните
точки за контрол служителите уведомяват съответния оперативния дежурен в
дирекцията. По разпореждане на началник сектор ПП тези точки за контрол са
изписвани и в поставените ежедневни задачи на състава на „Пътна полиция“, като
по този начин достъп до информацията имат всички служители от сектора.
В хода на производството, с писмо рег.
№251р-33112/15.09.2020г. председателят на проверяващата комисия е поискал от
директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, София да му бъде
предоставена определена информация във връзка с провежданото дисциплинарно производство,
посочена в пет точки /л.142/.
В отговор на запитването, директорът на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР с писмо рег. № 7855р-82328/25.09.2020 г. /л.144-л.146/
е посочил, че информацията в тази дирекция е постъпила от лице, пожелало анонимност,
като тази информация е свързана с неправомерни действия на служители на
ОДМВР-Плевен и ОДМВР-Ловеч, изразяващи се в изнасяне на служебна информация за
наличие на камери за контрол на скоростта по главни пътища на страната,
използване на нецензурни и обидни думи спрямо граждани в направена за тази цел
чат група в мобилно приложение. Предоставени са снимки на част от съобщенията.
Описани са техническите действия за събиране на необходимата информация и
анализа, на който същата е била подложена. В частта, отнасяща се до служители
на ОДМВР-гр.Бургас, тази информация е предоставена с първоначалното писмо.
Участниците в чата във „Viber“ са
установени след осъществения анализ на информацията, предоставена от мобилните
оператори, изискани от същите по реда на Закона за електронните съобщения на
основание чл.4 от ЗМВР. Спрямо установените лица е изискано съдействие от
дирекция „Човешки ресурси” при МВР за изготвяне справка кои от същите са
настоящи служители на МВР. По отношение на искането, направено в т.3 от молбата
на ОДМВР Бургас от 15.09.2020 г., а именно – да бъдат изпратени с опис и
заверка за „вярност с оригинала“ извадките, приложение към писмо рег.№
7855р-5335/25.06.2020 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ гр. София от
вайбър групата, като отговор в писмото от 25.09.2020 г. на дирекция „Вътрешна
сигурност“ - МВР София са посочени причините, поради които първоначално
предоставената информация не може да бъде заверена за вярност с оригинала от
дирекция „Вътрешна сигурност“, а именно – съгласно чл.43, ал.1 от Вътрешните
правила за организация на документооборота в МВР, утвърдена с МЗ №
8121з-1013/080.08.2017 г., заверка на копие на документ се прави от длъжностно
лице, което е направило копието от оригинала, като се поставя обозначение „вярно
с оригинала“, дата на заверката, име, фамилия, длъжност и подпис на заверяващия
и се поставя печат на структурата, като в случая това няма как да бъде сторено
по отношение на писмото, изготвено от служители на ДЧР – МВР. Представена е
поименна извадка на настоящи служители на ОДМВР-Бургас, участници в процесната
група, като е посочен използваният от всеки от тях мобилен оператор. Жалбоподателят
не е сред тях. Посочено е в писмото, че след извършена проверка на участниците
в тази група са установени телефонни номера, собственост на 189 настоящи
служители на МВР; 39 телефонни номера, собственост на синдикални организации на
МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица.
Проверяващата комисия изготвила доклад рег.
№769р-12360/ 21.09.2020г. до директора
на ОДМВР-Бургас във връзка с писмото на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР
/л.149-л.159/. Установени са поименно служителите, които са участвали в
затворен група в приложение „Viber“, като са предоставени данни за извършените
от тях действия в тази група. Конкретно за тел.номер **********, за който в
хода на производството се твърди, че е използван от жалбоподателя Т.С., в
доклада е посочено, че сим карта с този номер е собственост на СФК
Свети Никола с ЕИК *********, като за периода от 24.01.2020 г. до 12.03.2020 г.
са публикувани във вайбър група общо 12 бр. съобщения с идентични
текстове /изброени са типовете АТСС за видеоконтрол, имената на различни улици
на територията на гр. Бургас, на различни километрични показатели на пътища І и
ІІ клас от републиканската пътна мрежа и различни наименования на местности,
както и часови период през различни дати и часове на публикациите/, които
гласят следното: TRF или
СПУКС на улица/път посока и ограничение, часови период, например „TRF ІІ-99 км 11 до б-я
Лукойл-Атия в посока Черноморец 80/94“ или „СПУКС гр. Бургас, ул. Проф.Я.Якимов
до Лидл в посока КАТ 50 км/ч“ и др. подобни. Посочено е, че е снето сведение от
мл.инспектор в РУ Карнобат Л. М., който използва сим картата с този
тел.номер, като същият е заявил, че използва сим карта с № ********** /т.3 от
доклада/. Посочено е, че този служител към периода на проверката е
работил в сектор ПП при ОД МВР Бургас, като в служебната си дейност е извършвал
контрол на скоростния режим с АТСС
В заключението си тази комисия отново е достигнала
до извода, вече изведен в доклад УРИ 769р-10582/17.08.2020г., че е налице
разпространение на служебна информация, което по своята същност
представлява дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормите на
ЕКПДСМВР. Поради факта, че едновременно с тази проверка, по същия повод в
ОДМВР-Бургас се реализира и проверка по Заповед №251з-3557/03.09.2020г.,
комисията е направила предложение този доклад да се приобщи към извършваната
дисциплинарна проверка. Няма доказателства по делото жалбоподателят
да е запознат с констатациите в този доклад.
Със Заповед №251з-3972/23.09.2020г. (л.136-л.138)
директорът на ОДМВР-Бургас, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР е изменил и
допълнил заповед №251з-3557/03.09.2020г. Допълнението е относно фактическите основания за
издаване на заповедта, както и във връзка с включване на нов член в
проверяващата комисия (полицейски инспектор К. Н., държавен служител в сектор
ПП, ОДМВР-Бургас). Сочи се, че изменението е свързано с удължаване на срока на
проверката до 16.10.2020г. Изрично е разпоредено в заповедта, че следва
проверяваните служители да се запознаят с нея, както и със Заповед №
251з-3557/03.09.2020 г. /заповедта, инициираща дисциплинарното производство/
срещу подпис и вписване на дата. По преписката няма доказателства на
жалбоподателя Т.С. да са били връчени за запознаване срещу подпис както Заповед
№ 251з-3557/03.09.2020 г., така и Заповед №251з-3972/23.09.2020г., и двете на
директора на ОД МВР Бургас.
По делото е представен протокол рег.№251р-34448 от
30.09.2020г. /л.882/ за запознаване на дисциплинарно-разследващата комисия с
материалите по преписка рег.№7855р-7100/12.08.2020г. по описа на Дирекция
„Вътрешна сигурност“. След това полицейски инспектор П. Г., с докладна записка
рег. №769р-13044/01.10.2020г. /л.881/ уведомил директора на ОДМВР-Бургас, че
следва да бъде сменен като член на комисията, защото е установил, че фигурира
като член на процесната група „Вайбър“.
Със заповед № 251з-4206/02.10.2020г. директорът на
ОДМВР-Бургас е изменил и допълнил своя заповед № 251з-3557/03.09.2020г. /л.132-л.135/.
Променен е съставът на комисията и е определен нов срок за приключване на
проверката – 23.10.2020г. Новоназначеният член на комисията – инспектор Т. С.Г.,
разузнавач IV степен в сектор ОАПС, отдел КП, ОДМВР-Бургас се е запознал с
материалите по делото, което се установява от съставения за целта протокол рег.
№ 251р-35105/05.10.2020г. /л.889-л.903/.
Заповед № 251з-4206/02.10.2020г. е връчена лично на
жалбоподателя срещу подпис на 07.10.2020 г., видно от отбелязването. С покана
рег.№ 769р-13318/07.10.2020 г. /л.615/
във връзка със Заповед № 251з-3557/03.09.2020г.
и Заповед № 251з-4206/02.10.2020г. и по повод постъпили данни за
извършено от С. дисциплинарно нарушение, в срок до 13.00 ч на 08.10.2020 г. същият
е поканен да даде писмени обяснения, в които да отговори вкл. на въпросите дали
той ползва тел.№ +359885858062, дали е бил член на вайбър група за периода от
06.02.2020 г. до 05.03.2020 г., в която се е обменяла информация за
използваните автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата
/скоростни режими/, дали може да посочи членовете на въпросната група, с каква
цел същата е създадена и каква информация е споделяна в нея, от какъв тип е
групата – отворен или затворен, какви лица са имали достъп до тази група и др.
По повод на поканата, С. е дал на 07.10.2020 г.
писмени обяснения /л.616/, в които във връзка със заповедта на директора от
02.10.2020 г. и писмото на ДВС от 12.08.2020 г. е посочил, че използва сим
карта с посочения номер, че не си спомня кой и кога го е добавил във въпросната
вайбър група, която била от затворен тип, че в нея членове са били единствено
служители от Пътна полиция в страната, като групата е била ползвана, за да се
разискват различни служебни казуси, както и за лична кореспонденция помежду им.
Изискването за присъединяване към групата е било членовете й да бъдат само и
единствено служители в Пътна полиция в страната. От писменото обяснение на С.
от 07.10.2020 г., обаче, не става ясно в кой период е ползван
телефонният номер от този служител. Дадените на 07.10.2020 г. обяснения от
служителя не са във връзка с конкретно приписваните му с процесната заповед
нарушения, за които жалбоподателят към този момент не е бил уведомяван.
По делото е наличен протокол от 08.10.2020 г. /л.904/,
с който комисията е удостоверила, че след проведен телефонен разговор от
служебен телефон на 08.10.2020 г. в 14.21 часа е установено, че държавният
служител Л. Р. М.ползва и отговаря на телефонен номер **********.
С писмо рег.№251р-35822 от 09.10.2020г. комисията
отправила до съответните подразделения на ОДМВР-Бургас искане за предоставяне
на копие от протокол за запознаване на състава със заповед
№8121з-1620/21.12.2016г. относно осигуряване защита на служебната информация,
представляваща държавна или служебна тайна и на служебна информация,
неправомерното използване или предоставяне на която би затруднило или
възпрепятствало дейността на МВР или неговите структури /л.942/. В тази връзка,
по делото е наличен протокол рег.№ 346р-475/18.01.2017 г., видно от който на
04.01.2017 г. жалбоподателят е бил запознат с МЗ 8121з-1619/21.12.2016 г.
относно изменение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
/л.939/. По делото е представена и Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г.
на министъра на вътрешните работи, публикувана в ДВ бр.67/12.08.2014 г. –
неофициален раздел, с която е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и е разпоредено ръководителите на структурите в МВР да
запознаят състава с тази заповед и със съдържанието на Етичния кодекс срещу
подпис /л.1028/. По делото липсват доказателства това да е сторено по отношение на
жалбоподателя.
С писмо до началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР
Бургас от 16.10.2020 г. /л.905/ председателят на комисията по Заповед №
251з-3557/03.09.2020 г. е изискал във връзка с образуваното дисциплинарно
производство да му бъдат предоставени кадрови справки на проверяваните държавни
служители, вкл. на жалбоподателя С..
По искане на комисията, отдел „Кадри“ на ОДМВР-Бургас
е предоставил кадрови справки на проверяваните служители. В кадровата справка
на В УРИ 251р-36764 от 16.10.2020г. (л.937-л.938) е дадена информация за професионалния стаж, получени отличия и награди и
наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя С.. Посочено е, че е награждаван
с отличия и награди по ЗМВР 17 пъти. По време на службата /а именно –
за периода от 09.01.2006 г. до настоящия момент/ на служителя не са
налагани дисциплинарни наказания.
Комисията обобщила резултатите от проверката за
дисциплинарни нарушения от държавни служители при ОДМВР-Бургас
в справка УРИ251р-37567/23.10.2020г. /л.9-л.86/. В справката са описани
действията, предприети във връзка с извършената проверка – приети писмени
обяснения и снети сведения от служителите; кореспонденцията с Дирекция
„Вътрешна сигурност“-МВР; събиране на писмени доказателства (ведомости,
графици, протоколи и др.); приобщаването на доклад №769р-12360/21.09.2020г. и
материалите към него за проверка по същия повод в сектор ПП, ОДМВР-Бургас.
Комисията е установила, че в периода от 03.01.2020г. до 18.05.2020г.
служителите от ОДМВР-Бургас, в качеството им на длъжностни лица, имащи
отношение и/или лично осъществяващи контрол с АТСС на правилата за движение по
пътищата, са публикували съобщения от ползваните от тях мобилни телефони със
съответните номера в създадена група от мобилно приложение „Viber“ за точното
място, на което е или ще бъде разположена АТСС. От събраните доказателства можело
да се направи извод, че в голяма част от съобщенията се съдържа информация и за
максимално допустимата скорост на движение в съответния участък и до каква
максимална скорост е настроено съответното техническо средство, за да не отчита
нарушенията на скоростния режим в участъка. Разгледани са публикуваните
съобщения в приложение „Viber“ на всеки от проверяваните служителите.
По отношение на жалбоподателя С. *** е
установено в т.11 от справката, че дейността му включва контрол на скоростния режим с АТСС за видеоконтрол. В тази връзка
служителят осъществява дейности по заснемането на нарушения на скоростния
режим; обработка на снимковите материали; издаването на електронни фишове и
съставянето на АУАН при установени нарушения на чл.21 от ЗДвП. Като член в
създадена група в приложение „Viber“, за периода 06.02.2020г. - 05.03.2020г. включително,
инспектор С. публикувал общо 6 съобщения, съдържащи информация за точното
местонахождение, на което е позиционирана или ще бъде разположена АТСС.
Анализирани са резултатите от
проверката по отношение на конкретния служител по месеци по данни от приложени разпечатки
от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР рег. №7855р-5335/25.06.2020г. и рег.
№7855р-7100/12.08.2020г. от ползвания от него мобилен телефон с номер
+359 88585 8062, като в справката е посочено, че изпратените от
жалбоподателя съобщения в този период са от дати 06.02.2020 г., 19.02.2020 г.,
25.02.2020 г., 28.02.2020 г. и 05.03.2020 г., като същите съдържат информация
за точното местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Посочено
е, че всички съобщения са публикувани от служителя по време на изпълнение на
служебните му задължения, видно от приложени протоколи за месечни графици, от
които се установявало, че С. е бил на работа на посочените дати и е изпълнявал
служебните си задължения по контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-M.
Комисията е описала в справката и
писмените обяснения на служителя С., дадени на 07.10.2020 г., като е посочила,
че в качеството на длъжностно лице, осъществяващо контрол с АТСС на правилата
за движение по пътищата, същият е придобивал и разполагал с точното
местонахождение и часовия диапазон, в който ще се осъществява контрол с АТСС и
е публикувал тази информация в общо 6 бр. съобщения в затворена група в приложение „Viber“ чрез ползвания от него мобилен телефон с номер +359885858062. В
съобщенията се съдържала информация за точното място, на което (към момента на
публикуване на съобщенията от него) е разположена или в бъдещ период ще бъде
разположена АТСС. В голяма част от съобщенията били посочени и съществуващите
ограничения на скоростта на движение в посочения участък, както и до каква
максимална скорост е настроено техническото средство да не отчита нарушенията
на скоростта. Комисията е приела, че с постъпките си служителят виновно е
нарушил разпоредбата на чл.71 от ЕКПДСМВР, съгласно който служебната
информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с
користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от
закона ред.
По делото е ангажирано доказателство, че жалбоподателят е запознат с
нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР.
Комисията е достигнала до извода, че деянието на младши инспектор Панайотов е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР -
неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, което деяние на основание чл.200, ал.1,
т.12 от ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР) се санкционира с дисциплинарно наказание порицание за срок от шест
месеца до една година. В заключение, на основание посочените фактически и
правни обстоятелства, комисията е предложила на дисциплинарнонаказващия орган
да наложи на служителя наказание порицание за срок от шест месеца до една
година. Справката е предоставена за запознаване на оспорващия на 03.12.2020 г. /л.86-гръб/.
Видно от поставена резолюция на
уводната част на справката, директорът на ОДМВР-Бургас
се е запознал с данните на 28.10.2020г. и е разпоредил проверяваните служители
да представят писмени обяснения по констатациите.
В изпълнение на разпореждането на
дисциплинарнонаказващия орган, комисията е изпратила писмена покана и до С. на 04.12.2020 г. /л.7-л.8/. В поканата е
посочено, че при проверката е установено, че същият е публикувал служебна
информация в затворена група в приложение „Viber“. Посочено е още, че с тези си
постъпки е нарушил чл.71 от ЕКПДСМВР, утвърден
със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, като е
цитиран текста на правната норма, а именно - „служебната информация, с която разполага
държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде
разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред“, за
което е посочено в справката, че служителят се е запознал със съдържанието на
така посочената разпоредба, част от етичния кодекс, съгласно цитирания по-горе
Протокол № 346р-475/18.01.2017 г. /който протокол, обаче, касае
запознаването на С. не с издадената заповед от министъра на вътрешните работи
от 25.07.2014 г., с която е утвърден Етичният кодекс за поведение на държавния
служител в МВР, а със заповед на министъра от 21.12.2016 г. за утвърждаване на
изменение на този кодекс/. Служителят е уведомен, че за констатираното
нарушение се предвижда наказание порицание за срок от шест месеца до една
година като са посочени правните основания в тази връзка. Поканен е на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да представи писмени обяснения по установените
спрямо него нарушения в справка УРИ251р-37657/23.10.2020г. и направеното с нея
предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Поканата за даване на
обяснения е връчена на С. на 07.12.2020 г., като с нея му е даден 24-часов срок
за отговор. С. не е депозирал обяснения по тази втора покана и това е
документирано с протокол от 09.12.2020 г. на началник сектор „Човешки ресурси“
при ОД МВР Бургас /л.6/.
В
резултат на така проведената проверка и изготвената справка, директорът на
ОДМВР-Бургас е постановил оспорената Заповед № 251з- 5240 от 23.12.2020 г.
/л.5/. Издателят на заповедта, в качеството на дисциплинарнонаказващ орган, е приел,
че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР/, за което на осн.чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР /а
именно – за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР/ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
6 месеца до 1 година. Прието е в заповедта, че С. е нарушил разпоредбата на чл.71
от ЕКПДСМВР, доколкото е нарушил забраната за
разгласяване на служебна информация пред други лица, освен по предвидения в
закона ред. Дисциплинарнонаказващият орган е
приел, че оспорващият е участник в създадена
група в приложение „Viber“ за мобилни телефони, в която са установени 189
настоящи служители на МВР, 39 телефонни номера на синдикални организации на МВР и 52 телефонни
номера на граждани и юридически лица. Именно в тази група, в периода от
06.02.2020г. до 05.03.2020г., по време на изпълнение на служебните си
задължения в качеството на длъжностно лице, осъществяващо контрол с АТСС на
правилата за движение по пътищата, след като е придобивал и разполагал със
служебна информация, свързана с точното местонахождение и часовия диапазон, в
който ще се осъществява контрол с АТСС на правилата за движение по пътищата, С.
е публикувал същата чрез ползвания от него мобилен телефон с номер +359885858062.
Служителят е публикувал общо 6 съобщения в тази група, като тези съобщения са
описани подробно по дни, местонахождение и часови диапазон в справката от
23.10.2020 г., към която заповедта препраща. Прието е, че в съобщенията, които
жалбоподателят е публикувал, се съдържа информация за точното място, на което
(към момента на публикуване на съобщенията от него) е разположена или в бъдещ
период ще бъде разположена АТСС. В мотивната част на заповедта е записано още,
че в голяма част от съобщенията са посочени и съществуващите ограничения на
скоростта на движение в посочения участък, както и до каква максимална скорост
е настроено техническото средство да не отчита нарушенията на скоростта. Органът е посочил в заповедта бланкетно, че
е отчетена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици /не
са изложени никакви мотиви за това/, и на основание
чл.197, ал.1, т.3; чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на
жалбоподателя дисциплинарно наказание порицание за срок от ШЕСТ месеца, считано
от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена лично на адресата на
08.01.2021г., видно от направеното върху нея отбелязване.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорената заповед № 251з- 5240 от 23.12.2020г. е
връчена на жалбоподателя на 08.01.2021г., видно от извършеното отбелязване.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез органа до Административен съд - Бургас на 19.01.2021г.,
поради което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за обжалване на
заповедта по съдебен ред съгласно чл. 149, ал.1 АПК. Същата е подадена от лице,
адресат на оспорения административен акт, за който същият е неблагоприятен, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл.211 от ЗМВР,
поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, по следните съображения:
Началото на процесното дисциплинарно производство е
поставено със Заповед №251р-3557/03.09.2020 г. на директора на ОДМВР-Бургас, за
която няма данни изобщо да е връчена на жалбоподателя. Разпоредената със същата
проверка обхваща 11 държавни служители и по тази причина представената по делото
административна преписка включва множество писмени доказателства, повечето от
които не са свързани с обжалваната от конкретния служител Заповед № 251з-5240
от 23.12.2020 г. и които се отнасят до останалите служители, поради което
същите са неотносими към предмета на делото.
По делото е безспорно, че жалбоподателят е държавен
служител в МВР, на длъжност полицейски инспектор V степен /ПК/ в група
„Охранителна полиция“ към РУ Созопол при ОД МВР- гр.Бургас.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган –
директора на ОД на МВР-Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР вр.чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.1 ЗМВР, дисциплинарно
производство се образува при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Според ал.2, за
изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване
на проверка, като определя срок за нейното приключване. Проверка не може
да се разпореди по постъпил анонимен сигнал, освен в случаите, в които в него
се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може
да се направи обоснован извод, че служител на МВР
е извършил дисциплинарно нарушение. Чл.205, ал.3 ЗМВР гласи, че държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР или от адвокат. Подпомагащите лица по ал. 3 със
съгласието и в присъствието на
държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, могат: 1. да се запознаят със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство, с
обобщената справка с резултатите от разследването и с всички материали по
производството; запознаването и получаването на
копия се удостоверява с подпис и дата; 2. да правят
необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл.
34 от Административнопроцесуалния кодекс; 3. да представят доказателства; 4. да правят
искания, бележки и възражения /чл.205, ал.4 ЗМВР/.
Анализът
на тези разпоредби налага безпротиворечивия извод, че проверяваният държавен
служител също има правото да се запознае с пълната административна преписка,
съдържаща всички материали по производството, вкл. със заповедта за образуване
на дисциплинарно производство, в случай, че такава е издадена.
Според чл.205, ал.6 ЗМВР, дисциплинарното производство приключва в срок до
4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи
фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца
със заповед на органа по чл. 204 ЗМВР.
Доколкото началото на дисциплинарното производство е поставено със Заповед №251р-3557/03.09.2020
г. на директора на ОДМВР-Бургас, то срокът по чл.205, ал.6 ЗМВР
изтича на 04.01.2021 г. – понеделник, присъствен ден. В тази връзка, съдът не
споделя като основателни възраженията на жалбоподателя, че процесната заповед е
издадена след изтичане на давностния срок по чл. 205, ал.6 ЗМВР, тъй като е
подписана от директора на ОД МВР Бургас на 23.12.2020 г., но деловодно е
изведена в системата за документооборот на дирекцията на 06.01.2021 г. – обстоятелство,
безспорно по делото. Не се споделя съждението на С., че деловодната обработка
на тази заповед, чрез извеждането й в системата, е част от фактическия състав
по издаването на заповедта и по налагането на дисциплинарното наказание, респ.
част от самото дисциплинарно производство, поради което същото не е приключило
в законоустановения срок. Заповедта на директора на ОД МВР е индивидуален
административен акт, материализиран в писмен документ, издаден в изискуемата
писмена форма, съдържащ мотивна и разпоредителна част, данни за датата на
направеното волеизявление /за което няма спор, че е станало на 23.12.2020 г./ и
за неговия издател. В този смисъл, изпълнени са всички законови изисквания за
форма и завършеност на издадения индивидуален административен акт, като датата
на извеждането му в системата за документооборот на ОД МВР Бургас не е част от
фактическия състав по издаването й, нито ЗМВР поставя такова допълнително
изискване към процедурата.
Съдът счита, обаче, че в случая
заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
В
случая, от доказателствата по цялата административна преписка се установява, че
на жалбоподателя не е била връчена Заповед
№251р-3557/03.09.2020 г. на директора на ОДМВР-Бургас, инициираща дисциплинарното
производство, както и повечето доказателства по преписката, които са част от
материалите във връзка с проведената и приключила проверка. На С. са били
връчвани избирателно материали по преписката, като не му е връчен Доклад УРИ 769р-10582/17.08.2020г. /жалбоподателят дори
не е бил обект на проверка съгласно доклада/, не му е връчена и Заповед
№251з-3972/23.09.2020г. на директора на ОД МВР Бургас, нито има по делото
доказателства същият да е бил запознат с разпоредбите на ЕКПДСМВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра
на вътрешните работи. По делото има доказателства, че на С. е връчена заповедта
на министъра на вътрешните работи, с която е утвърдено изменение в етичния
кодекс, но няма доказателства да е запознат същият със самите разпоредби на
ЕКПДСМВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е
нормативен акт, и по тази причина не може да се презумира, че разпоредбите му,
които в случая се сочат за нарушени от страна на жалбоподателя, са му били
известни и че същият виновно и съзнателно ги е нарушил. При изпълнение на
своите служебни задължения, служителите от системата на МВР са длъжни да
спазват и правилата на ЕКПДСМВР, наред с нормативните актове, относими към
заеманата от тях длъжност, но това не означава, че същите не следва да бъдат
запознати с правилата на ЕКПДСМВР, чието спазване им се вменява като
задължение. В конкретни случай, не се доказва това да е изпълнено по отношение
на жалбоподателя.
Същевременно, чл.206, ал.1 ЗМВР задължава
дисциплинарно наказващия орган преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. Тази
разпоредба следва да се разглежда в корелативна връзка с разпоредбата на чл.
205 ЗМВР, даваща право на държавния служител, обект на дисциплинарна проверка,
да се запознае с всички материали по дисциплинарната преписка и да организира
защитата си. Иначе казано, за да може ефективно да бъде упражнено правото на
даване на обяснения по реда на чл. 206, ал.1 ЗМВР, лицето трябва да е наясно:
за какво се проверява, въз основа на какви данни, каква е събраната до момента
информация, какво конкретно нарушение му се вменява и въз основа на кои
конкретно посочени по преписката доказателства. На лицето също следва да бъде
даден и подходящ и достатъчен срок, в рамките на който да депозира обясненията
си, защото в противен случай даването на неподходящ /т.е. прекалено кратък/
срок не би могло да изпълни изискванията на чл.206, ал.1 ЗМВР, тъй като би
представлявало само формално изпълнение на вменено от законодателя в тежест на
органа задължение, което не би изпълнило основната си функция, а именно – да
гарантира правото на защита на страната, която е обект на проверката.
В случая, както беше
споменато по-горе, на жалбоподателя е връчена от множеството материали по
преписката единствено последната справка от 23.10.2020 г., като с поканата от
07.12.2020 г. му е даден 24-часов срок за обяснения. Без значение е в случая,
че лицето не се е възползвало от това свое право, тъй като съдът намира, че с
оглед обстоятелствата и начинът, по който са били поискани от него обяснения
/предвид липсата на достатъчна осведоменост на лицето за всички събрани по
преписката доказателства, вкл. за издадените заповеди от директора на ОД МВР
Бургас, и предвид изключително краткия срок, който му е даден за обяснения – 24
часа/, на практика органът го е лишил от тази възможност и е нарушил свое
задължение, което му вменява чл.206, ал.1 ЗМВР. Изпращането на поканата за
даване на обяснение от 07.12.2020 г. при тези обстоятелства представлява само
формално изпълнение на вмененото задължение, но не изпълнява целта на това задължение
– да се гарантира правото на защита на лицето, срещу което се води
дисциплинарното производство. По тези причини, съдът счита, че заповедта е
издадена при съществено нарушение на производствените правила, доколкото
разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР е императивна.
В чл.206, ал.2 ЗМВР е
предвидено задължение за дисциплинарнонаказващия орган при
определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание да вземе предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Това в случая не е направено, тъй като органът не е
изложил мотиви в тази връзка /изложените такива в заповедта, че са преценени
тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, са бланкетни,
като такива мотиви не се извличат и от останалите доказателства по
административната преписка и в частност – от справката от 23.10.2020 г., към
която заповедта препраща/. По тази причина, органът е нарушил и разпоредбата на
чл.206, ал.2 ЗМВР, като не става ясно от заповедта как е преценено, че при
положение, че за периода на службата си С. е награждаван 17 пъти и няма нито
едно дисциплинарно наказание, същият следва да понесе същото по вид и размер
наказание, наложено на останалите проверявани служители, някои от които са с
множество дисциплинарни нарушения, извършени през годините.
Не на последно място, съдът намира, че органът е нарушил и императивната
разпоредба на чл.206, ал.3 ЗМВР, съгласно която за разкриване на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон. В тази връзка, издаването на процесната заповед се
основава на констатациите в справката от 23.10.2020 г., в която е записано, че С.
е изпратил в затворена вайбър група 6 бр. съобщения със съдържание,
представляващо служебна тайна, като по този начин е нарушил забраната за
разгласяване на тази служебна информация пред други лица. Тази справка пък се
основава на друго представено по преписката доказателство - „разпечатка“ от
анализирана и обобщена информация, изготвена от служители към ДВС – МВР с рег.№
7855р-5335/25.06.2020 г. и № 7855р-7100/12.08.2020 г. /и двете разпечатки не са
връчвани на С./, като тази „разпечатка“ не носи характеристиките на писмен
документ, тъй като не е ясно кой е нейният автор и в какво качество я е
съставил. Същевременно, от наличното по преписката писмо на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР с
рег. № 7855р-82328/25.09.2020 г. /л.144-л.146/ става ясно, че информацията в
тази дирекция е постъпила от лице, пожелало анонимност, като в частта, отнасяща
се до служители на ОДМВР-гр.Бургас, участниците в чата във „Viber“ са установени след
осъществения анализ на информацията, предоставена от мобилните оператори, изискани
от същите по реда на Закона за електронните съобщения на основание чл.4 от ЗМВР. Т.е.,“разпечатките“, които са приложени по делото от ДВС – МВР, представляват
обобщена информация, за която се твърди, че е получена по регламентиран ред –
Закона за електронните съобщения, на осн.чл.4 ЗМВР. Последният гласи следното: „Държавните органи, организациите, юридическите
лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР,
издадени при или по повод осъществяване на
определените им със закон функции“.
За да
бъде „средство, допустимо по закон“ по смисъла на чл.206, ал.3 ЗМВР, следва в
случая обобщената информация в „разпечатките“ да е годно доказателствено средство по смисъла на
чл. 206, ал.3 ЗМВР, т..е доказателствата чрез него да са събрани по предвидения
в закона ред и с предвидените в закон способи. Доказателства, които не са
събрани по предвидения в закона ред и способ, не са годни да установяват
нарушение по ЗМВР.
В
конкретния случай, източникът на информацията – ДВС – МВР, се позовава в
писмото си от 25.09.2020 г. на Закона за електронните съобщения като ред, по
който данните са добити. От своя страна, ЗЕС в строго регламентирана процедура
/чл.250в и сл. вр.чл.250а, ал.1/ постановява, че по този закон достъпът до
данните, посочени в чл.250а, ал.1 ЗЕС /сред които не е и съдържанието на съобщенията/,
се осъществява
след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него
съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. В
случая изобщо не е налице хипотеза в ЗЕС, при която може да бъде искано подобно
разрешение от председател на РС /за което не се твърди и да е получено/, тъй
като разкриването на данните по чл.250а, ал.1 ЗЕС е само за целите на разследването
на тежко престъпление. След като по отношение на тези данни, за които се
твърди, че са добити по реда на ЗЕС, не се установява да е спазена специалната
процедура, предвидена в закона, относно достъпа до същите, като не се твърди и
установява съдържанието на съобщенията да е станало чрез регламентирано
използване на специални разузнавателни средства по реда на ЗСРС, то съдът
намира, че така представената във формата на „разпечатка“ обобщена и
анализирана за целите на производството информация не представлява годно
доказателствено средство за установяване на нарушението по смисъла на чл. 206,
ал.3 ЗМВР и поради това не може да бъде кредитирана от съда, а други
доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение не са ангажирани. По тази причина,
нарушението остава недоказано.
Освен това, съдът намира, че в хода на
административното производство не е безспорно установен ползвателят на мобилен
тел. номер +359 ********* в процесния период от време, в рамките на който се
твърди да са изпращани съобщения, разгласяващи служебна тайна, тъй като в
редица доказателства по преписката е посочено, че сим карта с този номер е
собственост на СФК Свети Никола с ЕИК *********, както и че телефонният номер
се е ползвал от друг служител на ОД МВР Бургас – Л. Р. М.– мл.полицейски
инспектор в РУ Карнобат при ОД МВР Бургас. Жалбоподателят Т.С.С. – полицейски
инспектор в РУ Созопол при ОД МВР Бургас, собственоръчно е потвърдил, че ползва
този телефонен номер в писмено обяснение от 07.10.2020 г. /л.616/, но в същото
обяснение, а и от останалите доказателства по делото, не става ясно в кой
период е ползван телефонният номер от този служител, както и дали това ползване
и евентуално написаните във вайбър-чата съобщения от страна на жалбоподателя
съвпадат като период с посочения в оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, а именно – 06.02.2020 г. до 05.03.2020 г. /в
приложените по преписката доклади и др. документи, изготвени в резултат на
възложените проверки, са записани други периоди, през които се твърди да са
извършени нарушения от рода на вмененото, и то от друг служител – Л. М., за
който в доклад рег.№ 769р-12360/21.09.2020 г. е записано, че е използвал този
тел.номер в периода от 24.01.2020 г. до 12.03.2020 г./.
Не са събрани по делото и безспорни
доказателства кои са били членовете на затворената вайбър група и дали в
действителност сред тях е имало и лица, които не са служители в МВР, защото
само в тази хипотеза би имало разгласяване на служебна информация. Така
например, сим картата с телефонния номер, за който се твърди, че е ползван от
жалбоподателя, се сочи от ответника, че е собственост на юридическо лице - СФК Свети Никола с ЕИК *********, което съвсем не
означава, че същото това юридическо лице я ползва. От данните по преписката
става ясно, че органът се е сдобил с информация единствено относно
собствеността върху сим картите на ползваните във вайбър групата номера, което
обаче не означава, че собствениците на тези карти ги ползват в действителност и
че същите членуват в затворената група, т.е. че до тяхното знание е достигнала
служебна информация от МВР.
Ето защо, съдът счита, че наказващият орган е нарушил и чл. 206, ал.4 ЗМВР, тъй като не е изпълнил задължението си да
събере и оцени всички доказателства в тяхната съвкупност.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като е издадена в противоречие
с процесуалния и материалния закон.
При този изход на
делото и на осн.чл.143, ал.1 АПК, жалбоподателят има право на направените от
него разноски в размер на 610 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 600
лв. заплатен в брой адвокатски хонорар., която сума следва да му бъде заплатена
от ОД МВР Бургас.
Не следва да се уважава
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя на осн.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съдът намира, че
предвид минималния хонорар по този вид дела съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /400
лв./, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, вкл. обемистия
доказателствен материал, заплатеният хонорар на адв. Р. не е прекомерен.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
251з-5240/23.12.2020 г., издадена от директора на ОД МВР Бургас, с която на Т.С.С.
с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца на осн. чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 ЗМВР за
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители.
ОСЪЖДА ОД МВР
Бургас да заплати на Т.С.С. с
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 610 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно оспорване на основание чл.211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: