Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 29 по описа на Районен съд – Сливен за 2024 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 68/23.02.2024 г., постановено по АНД № 29/2024 г. на Сливенски Районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 31/23.11.2023 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Сливен, с което на „Лестрансбул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Кирил Ботев“ № 11 за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и на основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗдр. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Лестрансбул“ ЕООД, което чрез своя законен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са обсъдени всички изложени от дружеството – жалбоподател доводи. Наказателното постановление било незаконосъобразно, поради непълнота на формираното административнонаказателно обвинение, включващо не само нарушената разпоредба, но и санкционната такава. Посочената норма на чл. 212 ал. 3 от ЗЗдр. била бланкетна, но препращане към ал. 1 не било извършено от наказващия орган. Тези съображения не били коментирани от първоинстанционния съдебен състав. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. ответникът по касационната жалба Директор на Регионална здравна инспекция - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен представител с юридическа правоспособност, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, с претенция за разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 02.10.2023 г. длъжностно лице – инспектор в РЗИ – Сливен извършил проверка в обект П. за х. в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – [населено място], стопанисван от „Лестрансбул“ ЕООД, резултатите от която обективирал в Протокол за извършена проверка относно спазване изискванията на чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 37/2009 г. за здравословно хранене на учениците. Съгласно съдържанието на този протокол, здравният инспектор установил, че в обекта се предлагат газирани безалкохолни напитки „Coca-cola“ със съдържание на захар 35 гр. на 330 мл., „Fanta“ с 39,5 гр. захар на 100 мл. продукт, както и следните захарни изделия: торта с шоколад и маслен крем „Today choco and cream“ с добавена захар 2,45 гр. и общо съдържание на захар 28,9 гр. на 100 гр. продукт, шоколадово изделие с пълнеж мармелоу „delirium“ със съдържание на захари на 28 гр. продукт е 15,4 гр., близалки „Blong“ със съдържание на захар 17 гр. на 25 гр. продукт. На дружеството било издадено Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки № 65/02.10.2023 г. Със същото на търговеца било указано да преустанови предлагането на захарни и шоколадови изделия, с изключение на шоколад и сладкарски продукти с високо съдържание на мазнина и захар – торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши, както и на газирани безалкохолни напитки и тониращи напитки във всички търговски обекти на „Лестрансбул“ ЕООД, намиращи се на територията на детски и/или учебни заведения. Предписанието било връчено на законния представител на дружеството в деня на неговото съставяне. На 18.10.2023 г. била извършена последваща проверка в обекта, с констатации, идентични с тези от предходната проверка, извършена на 02.10.2023 г., видно от представения Протокол за извършена проверка от 18.10.2023 г. Така установеното от фактическа страна било квалифицирано като административно нарушение по чл. 44 от Закона за здравето в съставен на 03.11.2023 г. Акт за установяване на административно нарушение № 36. Въз основа на съставения акт, на 23.11.2023 г. Директорът на РЗИ – Сливен издал Наказателно постановление № 31, с което на „Лестрансбул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Кирил Ботев“ № 11 за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и на основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗдр. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че нарушението е извършено и доказано по безспорен начин, като е съобразил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. Обсъдил е както всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, така и всички наведени от жалбоподателя доводи и съображения. С изводи, че нарушението е доказано, а наложеното наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за съответното нарушение, решаващият съдебен състав е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения на касационната инстанция:

От събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното нарушение е установено по безспорен начин, като правилно решаващият състав е кредитирал показанията на свидетелите К., С. и М.. Съдът с надлежна обосновка е установил относимите факти, подкрепени с надлежни доказателства и правилно е приложил материалния закон. Изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви са подробни, обосновани, напълно се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни, по арг. от чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК. При преценка на приложените относими правни разпоредби касационният състав намира, че нарушението е изяснено от фактическа страна, като правилно е приложена към същото и правната квалификация по чл. 44 от Закона за здравето. Съгласно тази норма, физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. В процесния случай, видно от представените два протокола, обективиращи резултати от извършени в търговския обект проверки, установените при първата такава от 02.10.2023 г. нарушения не са преустановени към втората на 18.10.2023 г., въпреки дадените задължителни предписания, връчени на представляващия дружеството. Нормата на чл. 44 от ЗЗдр е императивна, а неизпълнението на вменените със същата задължения има за своя логична последица ангажиране на отговорност с административнонаказателен характер. Противно на твърдяното в касационната жалба, санкционната разпоредба на чл. 212 ал. 3 от ЗЗдр също е приложена коректно от наказващия орган. Според нейното съдържание, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. Липсата на изрично препращане към ал. 1 в цифровото изписване на санкционната норма не може да се приеме въобще като порок, а и същото не е необходимо, доколкото самата логическа и правна конструкция на ал. 3 съдържа в себе си посочената препратка. Приложението на санкционната разпоредба не оставя никакво съмнение досежно волеизявлението на наказващия орган, формирано като резултат от установеното и доказано административно противоправно деяние.

Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил коректно всички събрани доказателства, както и изложените от жалбоподателя съображения. Последните са идентични с тези, изложени в настоящата касационна жалба и почти в пълнота са били предмет на обсъждане от първата съдебна инстанция. Мотивите на Районния съд са подробни и основани на задълбочен анализ на ангажираните в хода на съдебното дирене доказателствени средства. Предвид това и, както се отбеляза по – горе, касационният състав не намира основание да приповтаря същите.

При горните съображения касационният съдебен състав не споделя доводите, изложени в касационната жалба за неправилност на атакуваното съдебно решение. Районният съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че релевираните от касационния жалбоподател отменителни основания не са налице. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото доказателства и относимите норми, е формирал обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 31/23.11.2023 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Сливен, с което на „Лестрансбул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Кирил Ботев“ № 11 за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и на основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗдр. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на делото, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 (осемдесет) лева на основание чл. 63д ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/23.02.2024 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 29/2024 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА „Лестрансбул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Кирил Ботев“ № 11, представлявано от Г. М. Т. да заплати на Регионална здравна инспекция - Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.