Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 109/2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на ЕТ „Стил 71 – В. Г.“, представлявано от В. Р.Г. срещу
заповед № 415-ФК/29.12.2020г., издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
гр.Варна, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС – забрана достъпа до търговския обект, стопанисван от
едноличния търговец за нарушение на чл.25 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и запечатването му за срок от 14 дни.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна,
твърдейки, че не е налице нарушение на
данъчното законодателство, каквото е посочено в нея. Смята, че липсва описание
на нарушението и мотиви досежно
определената продължителност на срока на налагане на принудителната
административна мярка. Изтъква, че същата не съответства на целта на закона и
нарушава принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Иска отмяна на обжалвания
административен акт.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в молба с вх.№ 1690/01.02.2021г.
оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Смята, че заповедта е
законосъобразна и не съществуват основания за нейната отмяна.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 415-ФК/29.12.2020г. е била
съобщена на ЕТ „Стил 70-В. Г.“ на 03.01.2021г., жалбата срещу нея е постъпила
на 15.01.2021г., поради което е
представена в срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежния съд и
от лице с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 23.12.2020
в магазин, стопанисван от ЕТ „Стил 71 – В. Г.“ е установено, че при извършена
контролна покупка на дамска блуза от 44 лева не е била издадена фискална касова
бележка от фискалното устройство, регистрирано и работещо в търговския обект. В
изготвения протокол за извършена проверка не е отразена разлика между наличност
от фискалното устройство и фактическа такава. Контролните органи се позовават
на дневния отчет от 23.12.2020г., като твърдят, че отразената в него покупка е
била заплатена с карта и това изтъкват като причина за несъставяне на опис на
касовата наличност.
При разглеждане на
делото бяха разпитани в съдебното заседание на 16.06.2021г. данъчните
служители, извършили проверката и самия продавач, в чието присъствие е била
извършена. От показанията на свидетелите става ясно, че веднага след покупката
данъчната служителка извършила контролната покупка е излязла от магазина. Продавачът твърди, че
се е забавил с отразяването на покупката около 5-10 минути и когато я е отбелязал
във фискалното устройство, проверяващата вече е била излязла от магазина.
За описаното в
обжалваната заповед нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение №F 584614/03.01.2021г., който същия ден е връчен на
управителя.
Определената продължителност
на принудителната административна мярка от
14 дни е мотивирана с посочване
единствено , че принципа за съразмерност е спазен без да са изложени
конкретни доводи и факти обосноваващи срокът, който е половината от 30-дневния
срок, предвиден в чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от
компетентен орган , оправомощен със заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изп.директор на НАП във връзка със заповед №ЗЦУ-928/05.07.2018г. на гл.секретар
на НАП и в установената от закона форма, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон по чл.6 от АПК, което
представлява отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.
Принципът на съразмерност по чл.6 от АПК е
основополагащ правен принцип, който изначално е свързан със справедливостта,
като ценностно явление и основен елемент на социалната и правна действителност.
Цитираната разпоредба гласи: „Административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“.
Принципът на съразмерност е залегнат в
практиката на Съда на Европейския съюз и се числи към основните принципи на
правото на Европейския съюз – принципа на пропорционалност по чл.5 §4 от
Договора за Европейския съюз, според който: „По силата на принципа на
пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят
необходимото за постигане на целите на Договорите.“. Принципът на съразмерност
се следва стриктно и в практиката на Европейския съд по правата на човека по
тълкуването и прилагането на чл.6 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека възприема
разбирането, че принципът на пропорционалност/съразмерност изисква държавните
органи следва да постигнат справедливо равновесие между изискванията на общия
интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права /решение от
23 септември 1982г. по дело Sporrongand
Lonnrothv. Sweden/. Националните власти трябва да
докажат, че причината наложила намесата е относима и достатъчна и предприетата
принудителна административна мярка е пропорционална на преследваните законни
цели /решение от 2 октомври 2012г. по делото Йорданова и Тошев срещу България по
жалба №5126/05/ §46; решение от 24 .04.2012г. по делото Йорданова и други срещу
България, жалба №25446/06 §117, §118 и
§123/.
Целта на
закона е отправната точки при преценката за спазване на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК /ал.5/, който е неразривно свързан с преследваната
цел. В тази връзка Конституционния съд на Република България в свое решение
№13/13.10.2012г. по к.д. №6/2012г. сочи, че целта на закона е особено съществен
негов елемент и трябва да бъде очертана точно и ясно, защото това има важно
значение при тълкуването на неясни законови разпоредби. Според практиката на
ЕСПЧ, ефективна правна регулация може бъде постигната само въз основа на ясен
закон с предвидимо правно действие.
Принципът
на съразмерност се разглежда и от българските съдилища като основен критерий за
начина, по който се преследва целта на закона, когато с издаването или
изпълнението на административния акт се засягат права, свободи или законни
интереси или се създават задължения. Следователно, нарушението на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК представлява несъответствие с целта на закона,
което е отменително основание по чл.146 т.5 от АПК.
Не е
достатъчно контролните органи на НАП да посочат само наличието на обществен
интерес от налагането на принудителната административна мярка, но са длъжни при
определяне на нейната продължителност да извършат преценка за наличие на
равновесие между публичните интереси свързани с отчитане на продажбите,
проследяване на реализираните обороти и данъчната дисциплина и личните интереси
на търговеца за свободна стопанска инициатива, за еднакви правни условия за
стопанска дейност, гарантирани в чл.19 от Конституцията на Република България. Съразмерността
на принудителната административна мярка се преценява въз основа на всички
данни, които трябва да бъдат събрани при проверката за конкуренцията между личните
и обществените интереси, като нейната продължителност не може да засяга
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта на закона. Преценката за съответствието на определения срок на запечатване на търговските обекти спрямо
конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по приходите в
разглеждания случай. В практиката си настоящия съдия-докладчик е установил, че 14-15-дневен
срок се определя както при неиздаване на фискален бон за покупка на стойност 50
стотинки, така и за неотчитане на продажба от 9 000 лева. Изборът на най-леката принудителна
административна мярка с оглед нейната продължителност не е въпрос на преценка
на административния орган, а негово задължение, чието неизпълнение води до
незаконосъобразност на акта му. Видно от текста на чл.6 от АПК, административният
орган е длъжен да обсъди законосъобразните възможности и да мотивира избора си.
Той не е сторил това и този негов пропуск представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания акт по чл.146 т.3 от АПК.
Друго
нарушение на административно-производствените правила при определяне срока на
принудителната административна мярка е липсата на данни по делото, от които да е видно, че административният
орган своевременно да е огласил публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му, каквито са изискванията на чл.13
от АПК.
Според правната теория и практиката на СЕС и
ЕСПЧ, принципът на съразмерност има превес над правилността на административния
акт. В случая със запечатването на търговския обект за 14 дни за покупка от 44
лева и без установена разлика между фискална и касова наличност, след като
липсва преценка на контролния орган какъв срок бил по-благоприятен и справедлив
за постигане целта на закона, съдът счита, че правата на търговеца, защитени от
чл.19 от Конституцията на Република България са несъразмерно засегнати със
срок, който е половината от законоустановения
по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Целта на закона би могла да се постигне и с
по-кратък срок на запечатване на магазина и като не е определил
по-благоприятния такъв, административният орган е допуснал незаконосъобразност,
която не може да бъде поправена от съда, т.е. не може да бъде определен друг
срок в съдебното решение, защото съдът действа като контролно-отменителна
инстанция, а не такава по същество, както е при съдебното обжалване на ревизионния
актове.
Изложеното обосновава
извода, че жалбата е основателна и принудителната административна мярка е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. В жалбата и в молба с
вх.№4272/22.03.2021г. едноличният търговец не е поискал присъждане на разноски,
поради което въпреки този изход на
делото, такива не му се следват.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3, 4 и 6 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 415-ФК/29.12.2020г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП гр.Варна, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС – забрана достъпа до магазин, находящ се в
гр.Варна, бул.“Княз Борис І“ №2, стопанисван от ЕТ „Стил 71 – В. Г.“,
представлявано от В. Р.Г. за нарушение на чл.25 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и запечатването му за срок от 14 дни.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: