Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6586 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 286 ЗЗД.
Ищецът - „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, Турция, твърди, че на 13.07.2015 г. сключил с ответниците „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд. договор за разработване на проекти, по силата на който се е задължил да извършва следното: 1) да определя подходящи обекти на територията на Република Турция чрез пряко или косвено разработване, финансиране, изграждане и експлоатация на фотоволтаични електроцентрали; 2) да ръководи и извършва всички дейности и действия, необходими за получаване на лицензии, разрешения и съгласия, които се изискват от държавен орган или институция за разработване, изграждане, взаимосвързаност и експлоатация на фотоволтаични електроцентрали на територията на Република Турция; 3) да разработи проекти за минимум осем нелицензирани фотоволтаични централи, всеки от тях с мощност от 1 MWp. С договора ответниците са поели задължение да заплатят възнаграждение на ищеца в общ размер от 168 400 евро, чието изплащане е предвидено да стане на шест различни по размер части, първата от които платима при сключването на договора, а останалите – след осъществяването на съответните етапи от договора. Посочва, че ответниците дължат възнаграждението по договора съобразно размера на дяловете им, с които участват в регистрираното специално дружество под турска юрисдикция „БСС Д.Е.Л.Ш.“, а именно „С.Х.“ АД дължи 12, 5 % от общото възнаграждение, а „Г.И.М.“ Лтд., Унгария - 87 % от него. Ищецът твърди, че е изпълнил първите три етапа от договора – предал е на ответниците характеризиращи данни на земята и е получил тяхното одобрение, както и е влязъл в договорни отношения със собствениците на земята и е подсигурил нейното закупуване, като е сключил предварителен договор за продажба на определената за целите на проекта земя и договор за наем на земята. С оглед на това счита, че ответниците дължат да му заплатят възнаграждение за изпълнение на първите два етапа от договора. Посочва, че те са изпълнили част от това задължение като са платили сума в размер съответно на 15 % и 10 % от общо дължимото възнаграждение, като не са изпълнили задължението за заплащане на възнаграждение в размер на още 15 % от общата му уговорена стойност, което се дължи при приключването на третия етап от договора. Поради изложеното, ищецът моли съдът да осъди ответника „С.Х.“ АД да му заплати сумата от 3 725,85 евро, представляваща част от уговореното възнаграждение, дължимо при приключване на трети етап от договора, което е в общ размер от 29 806, 80 евро, както и да осъди ответника „Г.И.М.“ Лтд. да му заплати сумата от 26 080,95 евро, представляваща част от уговореното възнаграждение, дължимо при приключване на трети етап от договора, което е в общ размер от 29 806, 80 евро. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците по иска - „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд., го оспорват. Твърдят, че не дължат възнаграждение на ищеца в претендирания размер, тъй като третият етап от договора не е приключен, защото не е сключен договор за продажба на земята, определена по съгласие на страните за реализиране на целия инвестиционен проект, нито пък дългосрочен договор за наем на такава земя за срок, който да е достатъчен за реализиране на инвестицията и гарантиране на възвръщаемостта от нея. Посочват, че договорът за наем, който ищецът сочи, че е сключил не е дългосрочен, а и е прекратен, след като е установено, че наетият терен не отговаря на характеристиките за реализиране на инвестиционно намерение. Ответниците твърдят, че договорът за разработване на проекти е прекратен от тях с едностранно изявление до изпълнителя, съгласно изрично уговорената в съдържанието му възможност за това. С оглед на изложеното, молят съдът да отхвърли предявения иск. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата
на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.07.2015 г. между „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд., като възложители, и „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, Турция, като изпълнител, е сключен договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши разработване на проекти на територията на Република Турция за минимум осем проекта за нелицензирани фотоволтаични електроцентрали, всяка от тях с инсталирана мощност от 1 MWp или обща инсталирана мощност от 8 MWp, които разпределят максимум на две части, всяка от които с мощност от 4 MWp. В чл. 2.1. от договора е предвидено, че изпълнителят отговаря за разработване на всеки проект от инвестиция на зелено до етап на готовност за строеж. В договора са конкретизирани услугите, които изпълнителят се задължава да предостави на възложителите, както следва: I) да определи подходящи обекти/ земя, където да бъдат разработени фотоволтаичните проекти, обхващайки всички етапи, които са: 1) предоставяне на услуги, свързани с дейности по обезпечаване, определяне и подбор на земя и/или обекти, чиито характеристики могат да бъдат подходящи за изграждането и експлоатацията на нелицензирани фотоволтаичните проекти, които се избират според характеристиките, описани в Приложение I; 2) изготвяне на характеризиращи данни за земите и/или обектите, които са били определени преди това, за да им се направи оценка, както е описано в Приложение II; 3) предоставяне на услуги за придобиване на право на ползване на земята от възложителите и за подаване на заявление за нелицензирани проекти след изрично писмено одобрение на възложителите; 4) първо посещение в избрания преди това обект; II) да разработи всеки фотоволтаичен проект, обхващайки всички етапи, както следва: 1) заявление за нелицензирана производствена свързаност, 2) заявление до разпределителното дружество и други документи, 3) абонатен номер, 4) документ за право на ползване на производственото съоръжение, 5) сертификат за пригодност относно въздействие върху околната среда, 6) координирана схема за заявяване, 7) координирана схема за заявяване, 8) сертификат за съответствие на производственото съоръжение от общината/ областната администрация, 9) формуляр за техническа оценка на GES в екселски формат за Главна дирекция възобновяема енергия, 10) проследяване относно вестника на Търговския регистър, 11) проследяване относно сертификата за право, 12) сертификат за търговска дейност, 13) заявление за нелицензирано електропроизводство до разпределителното дружество, 14) оглед на свързаността на разпределителното дружество, 15) получаване на писмо-покана, 16) одобряване на проекта, 17) договор за свързаност, 18) разрешение за строеж, 19) разрешение за изкопни работи. С чл. 3.1. от договора страните са постигнали съгласие, че за разработване на проект таксата за услугите ще бъде 21 050 евро за MWp, като се заплаща както следва: - 15 % от цената се заплаща от възложителите на изпълнителя авансово в началото на действие на договора, - 10 % от цената се заплаща от възложителите на изпълнителя на датата на подаване на характеризиращите данни и след получаване на писмено уведомление от възложителите за одобрение на земята в срок от седем дни след като изпълнителят получи одобрените характеризиращи данни, - 15 % от цената се заплаща от възложителите на изпълнителя на датата на придобиване или наемане на земята чрез подписване на нотариален акт или дългосрочен договор за наем на земята, избрана от възложителите, - 20 % от цената се заплаща от възложителите при придобиване на писмото-покана, - 20 % от цената се заплаща от възложителите при подаване на геоложкото проучване, - 20 % от цената се заплаща от възложителите след получаване на одобрението на проекта и разрешението за строеж и изкопни работи. В чл. 8.5. от договора е предвидено, че възложителите имат право да прекратят договора по всяко време със седемдневен период на предизвестие. С чл. 21.1. от договора е постигната уговорка, че договорът и всички спорове или извъндоговорни задължения, произтичащи от или във връзка с него, се уреждат и за всички цели се тълкуват в съответствие със законите на България. В чл. 21.2. от договора е предвидено че всяка от страните приема, че съдилищата в София ще имат изключителна компетентност за разрешаване на спорове, произтичащи от или във връзка с договора включително във връзка с извъндоговорни задължения.
На 26.11.2015 г. между „БСС Д.Е.Л.Ш.”, Турция, като купувач, и 12 физически лица, турски граждани, в качеството им на продавачи, е сключен предварителен договор за продажба. По силата на този договор продавачите са се съгласили преди датата на закриване и след получаване на уведомлението за продажба да продадат и прехвърлят по приемлив за купувача начин собствеността върху имота, представляващ поземлен имот, намиращ се в област Аксарай, околия Център, с площ от 158, 600 кв.м., кв. 0, парцел № 1394, заедно с всички права върху него, правото на собственост и ползи, освободен от всякакъв род ограничения, неподлежащ към датата на закриване на никакви претенции и законови ограничения или неплатени данъци, или други задължения, свързани с имота, а купувачът поема задължение да закупи и приеме от продавачите този имот. В чл. 4.1. от договора е предвидено, че прехвърлянето на собствеността е свързано с условието от властите, компетентни в извършването на процедурата, да са взети всички разрешителни, необходими за регистриране на имота на името на купувача и да са отстранени всички пречки за прехвърлянето в кадастралния регистър и извършването на процедурата по регистриране на имота.
По делото е представен договор за наем, сключен между 12 физически лица, турски граждани, в качеството им на наемодатели, и „БСС Д.Е.Л.Ш.”, Турция, като наемател. Във въведението от съдържанието на договора е посочено, че той е сключен предвид това, че наемателят иска да закупи поземления имот, за да построи върху него централа за фотоволтаична енергия и да осъществи съответните функционални, помощни дейности и да построи комуникации и инфраструктура, а наемодателите искат да продадат и прехвърлят поземления имот съгласно предварителния договор за продажба, подписан между същите страни на 26.11.2015 г. С този договор наемодателите са се съгласили да отдадат под наем на наемателя поземлен имот, намиращ се в област Аксарай, околия Център, с площ от 158, 600 кв.м., кв. 0, парцел № 1394, срещу получаване на месечен наем. В чл. 4.1. от договора е предвидено, че договорът влиза в сила на 26.11.2015 г. и ще бъде в сила в зависимост от това кое от следните две събития настъпи по-напред: в продължение на шестмесечния наемен период или до датата, на която наемателят закупи поземления имот, предмет на договора, съгласно предварителния договор за продажба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството са претенциите
на ищеца за заплащане на
възнаграждение, дължимо от ответниците по сключен между тях
договор,
имащ характер на договор за поръчка. Този извод се налага при съобразяване на това, че ищцовото
дружество основава исковете си на сключен между страните договор, по силата на
който в негова тежест е възникнало задължение за извършване на правни действия
по сключване на сделки с трети лица, която престация
в характерна такава за договора за поръчка съгласно чл. 280 ЗЗД и следователно
това е правопораждащия вземанията юридически факт.
При произнасянето си по основателността на предявените осъдителни искове съдът трябва да съобрази относимите към процесните отношения материалноправни разпоредби, действащи в Република България, чието право страните по спора са избрали да урежда сключения от тях договор и всички облигационни отношения, които възникват във връзка с неговото изпълнение съгласно уговорката на чл. 21.1. от договора от 13.07.2015 г., който се сочи като правопораждащ предявените вземания факт, и на основание чл. 93, ал. 1 КМЧП.
По делото не е спорно, че между „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, Турция, от една страна, и „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд., от друга страна, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на
13.07.2015 г. договор. Това е видно и от приетия като
доказателство в производството
писмен договор от 13.07.2015 г., който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание
на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите,
такова каквото е отразено в него. При тълкуване на клаузите от съдържанието на
този договор, се налага изводът, че с него дружеството „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ е поело
задължения да извърши срещу получаване на възнаграждение както правни действия,
чието възлагане е характерен елемент на договора за поръчка, каквито са
сключване на определени договори за придобиване или за наем на недвижими имоти
от името и за сметка на ответниците, а така също и
фактически действия, като например да изготви определени проекти, да изготви
кадастрално проучване, да се снабди с определени документи като разрешение за
строеж и разрешение за изкопни работи и т.н., чието осъществяване по възлагане
е характерна престация за договора за изработка. Ето
защо този договор следва да се определи като такъв, съдържащ елементи на
договор за изработка и на договор за поръчка. Доколкото като правопораждащ претенцията си за получаване на
възнаграждение факт ищецът сочи изпълнението на поето от него задължение да сключи
от името и за сметка на ответниците на договори с
трети лица, с които да бъде осигурено придобиването на правото да ползва недвижими
имоти, в които да бъдат изградени фотоволтаични
електроцентрали, т.е. изпълнението на задължение за извършване на правни
действия, то съдът ще разгледа сключената сделка само в частта й имаща характер
на договор за поръчка и ще отговори на въпроса дали за ответниците,
в качеството им на доверители, е възникнало задължение да заплатят на ищеца,
като довереник, възнаграждение за осъществени от него правни действия и какъв е
неговия размер.
За да стигне до
извода какви правни действия се е задължил да извърши ищецът по силата на
сключения с ответниците договор от 13.07.2015 г.,
съдът тълкува относимите към този въпрос уговорки,
постигнати между страните с него, които са тези на чл. 2.1.1.
и на чл. 3.1.1. от договора във връзката им една с
друга, както и с оглед целта на сключената сделка, която се извежда от всички
клаузи, които са част от нейното съдържание.
От уговорката на
чл. 2 от договора се установява, че между страните е постигнато съгласие, че
задължението, което ще възниква в тежест на „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ да извърши
разработване на проекти на териториятя на Република
Турция за изграждане на минимум осем фотоволтаични
електроцентрали, включва изпълнението на две групи действия: първата са тези,
които са индивидуализирани по вид в чл. 2.1.1. от
договора и имат за цел определяне на недвижими имоти на територията на Репубика Турция, които да бъдат подходящи за разработване
на фотоволтаичните централи, а втората са тези, които
са конкретизирани в чл. 2.1.2. от договора и са свързани с извършване на
действия по самото разработване – изграждане и въвеждане в експлоатация, на фотоволтаичните централи във вече избраните терени.
Страните са постигнали съгласие и за това какви изрични действия трябва да бъдат
извършени от ищеца във всяка една от двете групи дейности, като относими към настоящия спор са само тези, които е
предвидено да бъдат осъществени като част от първата група. Те са
конкретизирани в чл. 2.1.1. и са следните: 1) да
извърши дейности по обезпечаване, определяне и подбор на земя и/или обекти,
чиито характеристики могат да бъдат подходящи за изграждането и експлоатацията
на нелицензирани фотоволтаичните проекти, които се
избират според характеристиките, уговорени с Приложение I, което е неразделна
част от договора /чл. 2.1.1., т. 1 от договора/; 2) да
изготви характеризиращи данни за земите и/или обектите, които са били
определени преди това, за да им се направи оценка /чл. 2.1.1.,
т. 2 от договора/; 3) да извърши действия по придобиване право на ползване на
земите от ответниците и за подаване на заявление за
нелицензирани проекти след изрично писмено одобрение на ответниците
/чл. 2.1.1., т. 3 от договора/; 4) да направи първо
посещение в избраните обекти от едно местно лице, избрано от него и от ответниците /чл. 2.1.1., т. 4 от
договора/. По делото не се спори, че ищецът е изпълнил действията по определяне
и подбор на земя и/или обекти, в които да бъдат изградени фотоволтаичните
електроцентрали, които са били одобрени от ответниците,
както и по изготвяне на характеризиращи данни за избраните имоти – това се твърди
от ищеца в исковата молба, в която се сочи, че той е извършил така описаните
дейности и е получил уговореното възнаграждение за това, като тези факти не се
оспорват и от ответниците в нито един момент в хода
на производството.
Спорни по
делото, обаче, са въпросите какви конкретни действия са възложени за извършване
на ищеца, за да се приеме, че той е предоставил „услуги за придобиване на право
на ползване на земята”, които са посочени в чл. 2.1.1.,
т. 3 от договора, и съответно дали от представените в производството
доказателства се установява такива да са извършени или не.
При тълкуване на
съдържанието на самата клауза на чл. 2.1.1., т. 3 от
договора се установява, че „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ е поел задължение да извърши такива
действия, които да доведат до придобиване от двете ответни дружества на право
на ползване на избраните и одобрени от последните недвижими имоти, върху които
трябва впоследствие да се извърши реализация на проектите по изграждане и
експлоатация на минимум осем фотоволтаични
електроцентрали, като не е конкретизирано как трябва да стане това. Начинът, по
който един правен субект може да придобие правомощието ползване на определен
недвижим имот съгласно приложимото в случая право на Република България, е чрез
сключване на правна сделка със собственика на имота, по силата на която правото
на собственост да бъде прехвърлено в негова полза, като тази сделка може да
бъде както възмездна, така и безвъзмездна. Правото на едно лице да ползва чужд
недвижим имот може да се придобие и по силата на договор, с който в негова
полза бъде учредено ограничено вещно право на ползване. Това може да стане и по
силата на облигационен договор, с който на едно лице бъде предоставено временно
и възмездно правото да ползва един чужд недвижим имот срещу задължението за
заплащане на наемна цена, т.е. по договор за наем. Следователно от съдържанието
на уговорката на чл. 2.1.1., т. 3 от договора се
налага изводът, че на ищеца е възложено да извърши правни действия, които
представляват сключване на сделка, с която ответниците
да придобият правомощието да ползват предложения от него и одобрения от тях
недвижим имот с цел изграждане на фотоволтаична
електроцентрала.
Съдът счита, че
въпреки че в клаузата на чл. 2.1.1., т. 3 от договора
не е конкретизиран видът на сделката, която довереникът се е задължил да сключи
от името и за сметка на доверителя, волята на страните не е била това да бъде
всяка сделка, в резултат на която ответниците ще
получат правото да ползват недвижимите имоти, а трябва да е сделка от точно
определен вид. Този извод следва при тълкуване на чл. 2.1.1.,
т. 3 от договора във връзка с клаузата на чл. 3.1.1.,
т. 3 от него, с която е уговорен момента, в който ответниците
трябва да заплатят на ищеца третата част от общо дължимото възнаграждение,
която част е в размер на 15 % и е тази, която се претендира в настоящия процес.
В чл. 3.1.1., т. 3 от договора е предвидено, че това
възнаграждение трябва да се плати на датата на придобиване или наемане на
земята чрез подписване на нотариален акт или дългосрочен договор за наем. След
като заплащането на възнаграждението за извършени действия е обвързано с датата
на сключване на определен вид правни сделки, в резултат на които се постига
придобиване от ответниците на правомощието да ползват
одобрените от тях имоти, което е целта на задължението, поето с чл. 2.1.1., т. 3 от договора, то съдът приема, че уговорките на чл.
2.1.1., т. 3 и на чл. 3.1.1.,
т. 3 от договора трябва да се разглеждат заедно и да се приеме, че те в
съвкупност определят задължението, което възниква в тежест на ищеца по договора
в частта му, имаща характер на такъв за поръчка. С клаузата на чл. 3.1.1., т. 3 от договора страните са направили конкретизация на
правните действия, които дружеството „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ се е задължило да извърши чл.
2.1.1., т. 3 от съдържанието ан
сделката, като изрично са посочили, че за да бъде изпълнено точно това
задължение и да се дължи част от общо уговореното възнаграждение, довереникът
трябва да сключи или договор във формата на нотариален акт, по силата на който ответниците да придобият избраните недвижими имоти, които
са одобрени за реализиране на фотоволтаичните
проекти, или договор за наем, който да е дългосрочен, т.е. в него да е уговорен
срок на действието му, който да може да се определи като дълъг с оглед целта на
проекта, който ще бъде реализиран върху имота, а именно изграждане и
експлоатация на фотовлтаична електроцентрала.
С оглед на изложеното,
се налага крайният извод, че за да се счете, че ищцовото
дружество е изпълнило точно процесното задължение,
което е възникнало в негова тежест по силата на чл. 2.1.1.,
т. 3 от договора, трябва да се докаже, че то е осъществило действия по
подготовка и сключване от името на ответниците на
договор за придобиване на определените от страните недвижими имоти, какъвто
характер има договора за продажба, или на договор за наем, сключен за период от
време, който да е достатъчен за реализиране на инвестицията по изграждане и
експлоатация на фотоволтаични електроцентрали в
Република Турция, който съдът приема, че трябва да е от поне няколко години.
Само при установяване на този факт възниква задължението на ответниците,
в качеството им на доверители, да заплатят уговореното възнаграждение на
довереника. Доказването на това обстоятелство в настоящия процес съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК е поставено в тежест на ищеца, който е страната, черпеща
благоприятни от неговото настъпване правни последици.
В
производството, обаче, не са ангажирани никакви доказателства, от които да е
видно, че са подписани договор за придобиване от ответниците
на правото на собственост върху одобрени поземлени имоти в Република Турция или
договор за наем, по силата на който за тях е възникнало правото да ползват тези
земи срещу заплащане на наемна цена за дълъг период от време. Това не се
установява от представените по делото предварителен договор за продажба и
договор за наем, тъй като в тези два документа като страна, в качеството на
купувач по първата сделка и като наемодател по втората, е посочен следният субект
- „БСС Д.Е.Л.Ш.”, Турция, който е напълно различен от ответниците
„С.Х.“ АД и „Г.С.И.М.“ Лтд., които с оглед
уговореното с договора от 13.07.2015 г. трябва да придобият правото да ползват
имотите, предмет на сделките, сключени от ищеца, като доверител. В производството
не се представени доказателства, от които да може да се направи извод, че „БСС Д.Е.Л.Ш.”
е дружество, регистрирано като специално в Република Турция, в което ответниците са съдружници, както
се твърди в исковата молба, поради което съдът намира, че този факт не е
установен в процеса. По делото не се доказва това дружество, което е подписало
предварителния договор и договора за наем, да има и някаква друга връзка с
търговците „С.Х.“ АД и „Г.С.И.М.“ Лтд. Или между тях
да са възникнали облигационни отношения, от които да следва, че правата по сключените от него сделки са възникнали
ответниците или са преминали по някакъв начин в тяхна полза.
Дори и да се
приеме, че страна по представените предварителен договор за продажба на
недвижим имот, находящ се в област Аксарай в Република Турция, и по договор за наем на същия
имот са ответните търговски дружества и правата по тези сделки са възникнали за
тях, като купувачи по първата и като наематели по втората, то това не
разколебава изводът, че в производството не се доказва, че ищецът е изпълнил
задължението си за извършване на възложените му правни действия. Това е така,
защото нито един от двата договора не е от този вид сделки, които страните са
се съгласили, че трябва да бъдат сключени от „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ с чл. 2.1.1., т. 3 и чл. 3.1.1., т. 3 от процесния договор. Предварителният договор за продажба на
недвижим имот няма вещнопрехвърлително действие и с
него правото на собственост не преминава от патримониума
на продавачите в този на купувача, поради което и по силата на тази сделка ответниците не биха могли да придобият недвижим имот, дори
и да са страни по нея. Договорът за наем на имота, находящ
се в област Аксарай в Република Турция, е сключен за
срок от максимум шест месеца, което е видно от клаузата на чл. 4.1. от неговото
съдържание, поради което и той не представлява дългосрочен договор за наем, с
който би се осигурило на ответниците да изпълнят
планираната инвестиция в Република Турция по изграждане и експлоатация на фотоволтаични електроцентрали. Ето защо и сключването на
този наемен договор не представлява изпълнение на задължението на ищеца, поето
с чл. 2.1.1., т. 3 и на чл. 3.1.1.,
т. 3 от процесния договор от 13.07.2015 г., за което
се претендира заплащане на възнаграждение в настоящото съдебно производство.
Следователно при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът следва да приеме, че фактът на извършване от ищеца на правните
действия, възложени му с процесния договор за
поръчка, за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта за това, не е осъществен. След като не се установява довереникът да е
осъществил действия по подготовка и сключване от името на ответниците
на договор за придобиване на определените от страните недвижими имоти в
Република Турция, или дългосрочен договор за наем на тези имоти, то и за
последните не е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение в общ размер от 29 806, 80 евро. Това прави предявените в процеса
субективно съединени осъдителни искове изцяло неоснователни и като такива
трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. Доказаха се реално заплатени разходи от тези лица за водене на делото в общ размер от 100 лв. – платен депозит за възнаграждение на преводач.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Турция, с адрес: ********, кв. „19 май”, ул. „*******, Бизнес център Д*, ап. 9, срещу „С.Х.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 286 за заплащане на сума в размер на 3 725,85 евро /осемдесет три хиляди седемстотин двадесет и пет евро и осемдесет и пет евроцента/, представляваща част от уговореното и неплатено възнаграждение в общ размер от 29 806, 80 евро, дължимо съгласно чл. 3.1.1., т. 3 от договор за разработване на проекти, сключен на 13.07.2015 г. между „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд., за извършени от „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“ правни действия, уговорени в чл. 2.1.1., т. 3 и чл. 3.1.1., т. 3 от договора за разработване на проекти, изразяващи се в подготовка и сключване от името на „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд. на договор за придобиване на недвижими имоти в Република Турция, или на дългосрочен договор за наем на тези имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, дружество учредено и
съществуващо съгласно законите на Турция, с адрес: *******, кв. „19 май”, ул. „*******,
Бизнес център Доданлъ, ап. 9, срещу „Г.И.М.“ Лтд.,
дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Унгария, с рег. №
01-09-931016, с адрес на управление: Унгария, гр. Будапеща, п.к. 1103, ул. „********,
иск с правно основание чл. 286 за заплащане на сума в размер на 26
080,95 евро /двадесет и шест хиляди и осемдесет евро и деветдесет и пет
евроцента/, представляваща част
от уговореното и неплатено възнаграждение в общ размер от 29 806, 80 евро,
дължимо съгласно чл. 3.1.1., т. 3 от договор за
разработване на проекти, сключен на 13.07.2015 г. между „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, „С.Х.“
АД и „Г.И.М.“ Лтд., за извършени от „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“
правни действия, уговорени в чл. 2.1.1., т. 3 и чл.
3.1.1., т. 3 от договора за разработване на проекти,
изразяващи се в подготовка и сключване от името на „С.Х.“ АД и „Г.И.М.“ Лтд. на договор за придобиване на недвижими имоти в
Република Турция, или на дългосрочен договор за наем на тези имоти.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.Д.Х.Т.Л.Ш.“, Турция да заплати на „С.Х.“ АД и на „Г.И.М.“ Лтд. сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: