№ 16553
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110131542 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ***** срещу *****, ЕИК *****,
*****, ЕИК *****, А. Д. М., ЕГН ********** и П. Ц. М., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, под евентуалност иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и под евентуалност иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни по отношение на *****
на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „Мерцедес
АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № ***** за сумата от 10 000 лв., сключен между
***** като продавач и ***** като купувач и договор за покупко-продажба на
лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № *****
сключен между ***** като продавач и А. Д. М. като купувач.
Ищецът ***** твърди, че срещу ***** са налице неуредени публични
задължения в размер на 580 592,55 лв. Обосновава, че задълженията са
възникнали въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-
22221721002478-020-001/26.04.2021 г., в резултат на която е издаден
Ревизионен акт № Р-22221721002478-091-001/24.01.2022 г. Излага твърдения,
че заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 19.05.2021 г. по електронен
път. Посочва, че на 21.05.2021 г. ответникът ***** продава на ответника *****
лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № *****
за сумата от 10 000 лв. Релевира доводи, че стойността на даденото
значително надхвърля стойността на полученото. След това ***** продава
1
процесното МПС на ответницата А. М., съпруга на управителя П. М.,
представляващ дружеството – продавач *****. Аргументира, че е налице
свързаност между лицата по смисъла на пар. 1, т. 3, б. а от ДР на ДОПК между
управителя на дружеството-продавач и купувача. Подчертава, че с
отчуждаването на имуществото си ***** лишава кредитора от възможността
да се удовлетвори от него. Обръща внимание, че дружеството не разполага с
други свободни от тежести активи, които да обезпечат установените и
изискуеми задължения на същото.
В законоустановения срок ответницата А. М. е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Признава факта, че е закупила процесния автомобил за сумата в размер на
9800 лв. от *****. Оспорва да е знаела за публичните задължения на *****,
като счита, че същото не е надлежно уведомено от органите на ***** за
Заповед за извършване на ревизия. Твърди, че покупко-продажбата между
двете дружества е била договорена преди да бъде връчена заповедта за
ревизия. Релевира доводи, че двете дружества не са свързани лица. Оспорва
даденото значително да надхвърля полученото към монета на сключване на
сделката. Твърди, че процесното МПС е имало фабрични дефекти,
неизправности. Оспорва доказателствената стойност на представеното от
ищеца удостоверение за застрахователна стойност на МПС-то. Позовава се на
удостоверение за застрахователна стойност, вписано в договора за продажба.
Твърди, че двете дружества са договорили сделката за покупко-продажбата
още преди връчване на ревизионния акт. Оспорва да е налице знание за
увреждане у нея, или у П. М..
В законоустановения срок ответниците П. М. и ***** са депозирали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Правят възражение за недопустимост на предявения иск
срещи П. М.. Признават факта, че ***** е закупил процесния автомобил от
***** за сумата в размер на 10 000 лв., след което го е продал на А. М. за
сумата в размер на 9800 лв. Оспорва да е знаел за публичните задължения на
*****, като счита, че същото не е надлежно уведомено от органите на ***** за
Заповед за извършване на ревизия. Твърди, че покупко-продажбата между
двете дружества е била договорена преди да бъде връчена заповедта за
ревизия. Позовава се на предсварителен договор, сключен между страните.
2
Обръща внимание и че договорената цена е заплатена към момента на
сключване на предварителния договор. Релевира доводи, че двете дружества
не са свързани лица. Оспорва даденото значително да надхвърля полученото
към монета на сключване на сделката. Твърди, че процесното МПС е имало
ПТП преди покупко-продажбата, което значително намалило стойността му.
Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца
удостоверение за застрахователна стойност на МПС-то. Позовава се на
удостоверение за застрахователна стойност, вписано в договора за продажба.
Твърди, че двете дружества са договорили сделката за покупко-продажбата
още преди връчване на ревизионния акт. Оспорва да е налице знание за
увреждане.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответника *****, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е закупил
процесния автомобил на ниска стойност, доколкото бил в лошо състояние и
след ПТП. Заявява, че не го е ремонтирал преди да до продаде на *****.
Релевира доводи, че сделката между двете дружества е била уговорена през
април 2016 г. и тогава бил сключен предварителен договор и получил
продажната цена и предал владението на автомобила. Оспорва към датата на
сключване на предварителния или окончателния договор дружеството да е
имало данъчни задължения или да му е било известно, че е възложена данъчна
ревизия. Твърди, че стойността, на която е продадено процесното МПС, е
реална.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е по главния иск с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че разпоредителната сделка е извършена след датата на
установяване на публичното задължение на длъжника или след датата на
връчване на заповедта за ревизия и че последният е имал намерение да увреди
публичния взискател.
В доказателствена тежест на ищеца по иска, предявен като евентуален, с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК да докаже при условията на пълно
3
и главно доказване, че разпоредителната сделка е извършена след датата на
установяване на публичното задължение на длъжника или след датата на
връчване на заповедта за ревизия и че даденото значително надхвърля
стойността на полученото.
В доказателствена тежест на ищеца е по иска с правно основание чл. 135
ЗЗД да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на
кредитора и длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането,
произтичащо от сделката.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят възраженията
си.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
***** има публични задължения в размер на 580 592,55 лв., че на 21.05.2021 г.
***** като продавач и ***** като купувач сключват договор за покупко-
продажба на лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с
рег. № ***** за сумата от 10 000 лв., след което ***** като продавач сключва
договор за покупко-продажба на процесния автомобил с А. Д. М., като
купувач, съпруга на П. М., управител на *****.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
ответника ***** е връчена по електронен път Заповед за възлагане на ревизия
на 19.05.2021 г., т.е. преди датата на изповядване на атакуваната сделка за
покупко-продажба на МПС на 21.05.2021 г. Следователно първите две
процесуални предпоставки за уважаване на иска са налице – установени са
публични задължения с влязъл в сила ревизионен акт и разпоредителната
сделка е извършена след датата на връчване на заповедта за ревизия.
Спорно по делото е налице ли е третата предпоставка за уважаване на
иска – намерение за увреждане.
В тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, включително и
субективния елемент – намерението за увреждане, което не се предполага и не
следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключването на
сделка или извършването на действие след връчването на заповедта.
Намерението за увреждане на длъжника подлежи на установяване в
4
производството по иска след обсъждане на всички факти и обстоятелства при
сключване на атакуваната сделка. Намерението за увреждане трябва да е
налице към момента на извършване на сделката, поради което и подлежи на
установяване към този момент. /Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр.
дело № 308/2011 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т.
дело № 410/2012 г., II т. о., ТК/.
Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което
длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения /Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС
по т. дело № 534/2011 г., І т. о., ТК/.
Естеството на намерението за увреждане като вътрешно мисловно-
емоционално състояние на органния представител на длъжника ограничава
възможността за установяването му по пътя на прякото доказване, което
налага установяването му да стане при условията на косвено доказване.
Доколкото тежестта за доказване намерението за увреждане се носи от самия
ищец, предполагало провеждането именно от последния на главно косвено
доказване на факта на намерението за увреждане чрез система от
доказателствени факти, който в съвкупност могат да обосноват един
единствен извод и сигурност в неговото настъпване. Настоящият съдебен
състав приема, че е налице успешно проведено косвено доказване на факта на
намерението на длъжника да увреди кредитора /в случая държавата/ въз
основа на две обстоятелства, приети за установени: 1 обстоятелството, че
разпоредителната сделка е сключена в много кратък период от време след
узнаването от страна на длъжника за започналото ревизионно производство, а
именно само два дни след узнаване за ревиионното производство, както и
неблагоприятното имуществено състояние на длъжника. Не е спорно по
делото, че длъжникът няма други свободни от тежести материални активи,
които да обезпечават установеното вземане на държавата,
Настоящият съдебен състав приема, че в частност показателно за
намерението за увреждане е и обстоятелството, че въпреки знанието за
започналата ревизия и след получаването на продажната цена по процесната
сделка, първият ответник не е употребил същата впоследствие за погасяване
5
на част от установените с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения.
Различен извод не би последвал дори и да бе установено твърдението на
ответниците, че са водили преговори за продажба на МПС-то преди
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, тъй като релевантно в
частност е намерението към момента на разпоредителната сделка – дали то е
отсъствало в предходен момент е без значение, а и е несъмнено, че
предварителният договор за покупко-продажба е бил сключен на 21.05.2021 г.,
т. е. след като първият ответник вече е знаел за възложената ревизия.
Извършвайки продажба на собствена движима вещ длъжникът е
намалил имуществото си, което съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД служи за
общо обезпечение на кредиторите. Свободата на избор върху кое имущество
да се насочи принудителното изпълнение, дава основание на
неудовлетворения кредитор, докато вземането му съществува, да иска да се
запази в патримониума на длъжника всяко едно притежавано имущество.
Съдът намира за неотносими към главния иск възраженията на
ответниците приобретатели по правните сделки дали са знаели за публичните
задължения на дружеството – продавач и твърдението им, че не са свързани
лице. Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се явява специален закон по
отношение на общата разпоредба за обявяване на относителна
недействителност по чл. 135 ЗЗД и не предвижда, когато атакуваното
разпоредително действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което
длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането, а когато
разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у
длъжника.
Следователно с извършеното разпореждане имуществото на длъжника е
било намалено, което също обосновава извод за намерение за увреждане.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора /виж Решение № 320 от 05.11.2013
г. на ВКС по гр. дело № 1379/2012 г., ІV г. о., ГК/.
След като са осъществени всички кумулативно предвидени в чл. 216, ал.
6
1, т. 4 ДОПК предпоставки, то релевираната главна претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване.
Доколкото съдът е уважил главния иск, не следва да разглежда
предявените под евентуалност искове.
По разноските:
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищеца, съдът намира, че ответниците следва да заплатят на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на ДЪРЖАВАТА по предявения от ***** срещу *****, ЕИК *****,
*****, ЕИК *****, А. Д. М., ЕГН ********** и П. Ц. М., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК договор за покупко-продажба
от 21.05.2021 г. на лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4
Матик”, с рег. № ***** за сумата от 10 000 лв., сключен между ***** като
продавач и ***** като купувач и договор за покупко-продажба на лек
автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № *****
сключен между ***** като продавач и А. Д. М. като купувач.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, *****, ЕИК *****, А. Д. М., ЕГН
********** и П. Ц. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплатят на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7