РЕШЕНИЕ
Номер 131204.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502496 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна против решение №
2760 от 01.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 15023 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, шестнадесети състав, с което е прието за установено в отношенията между С.Б.Т. и
ответника Община Варна, че ответникът не е собственик на следния имот: поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор72709.88.20 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-29 от 23.04.2015
г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.м, находящ се в село Тополи,
община Варна, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - пасище, категория на земята при неполивни условия – четвърта, номер по
предходен план 000164, при съседи: ПИ с идентификатори 72709.514.163, 72709.513.168,
72709.513.152, 72709.88.21 и 72709.88.18, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е
осъдена Община Варна да заплати на С.Б.Т. сумата от 884 лева, представляваща сторени по
делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил материалната
доказателствена сила на протоколно решение № 6 от 10.12.2009 г. на комисия по член 19,
алинея 2 от ЗСПЗЗ, заповед № РД-09-190 от 14.12.2009 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – Варна и приемо-предавателен протокол от 26.02.2010 г., още
повече, че в комисията участват лица със специална компетентност, поради което излиза, че
работата на тази комисия е лишена от всякакъв смисъл. Решението на комисията
материализира право в полза на ответника, изразяващо се в стопанисване и управление.
Липсват данни за публично манифестиран и ясно заявен анимус от ищцата за своене на
1
имота, както и не е доказано осъществяваното владение в посочения от ищцата период. Не е
установено как ищцата се е грижила за имот, който не е ограден и чиито граници не са
материализирани. Навежда се и довод, че процесният имот е публична собственост,
респективно е забранено да се придобива по давност. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока
предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК. В него излага становище за неоснователност на
въззивната жалба, споделяйки мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е собственик по давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в землището на село Тополи, община Варна, а именно:
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
29 от 23.04.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.м, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, категория
на земята при неполивни условия - четвърта, номер по предходен план - 000164, при съседи:
ПИ 72709.514.163, 72709.513.168, 72709.513.152,72709.88.21 и 72709.88.18. сочи се, че
правото на собственост е придобито от ищцата по давност, тъй като тя е установила
владение върху имота през 1998 г. в трайно установените му граници и то е упражнявано
непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. В началото на месец август
2019 г. ищцата решила да предприеме действия за снабдяване с нотариален акт /НА/ по
обстоятелствена проверка и тогава е узнала, че за имота има съставен акт за публична
общинска собственост /АПОС/ № 10144 от 03.07.2019 г., вписан в Службата по вписванията
- акт № 30, том XLVIII, вх.peг.№ 17314, дв.вх.peг.№ 17169, дело № 10372 от 10.07.2019 г.,
като общината е актувала имота на основание член 2, алинея 1, точка 2 от ЗОС във връзка с
член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Ищцата навежда доводи, че АОС удостоверява несъществуващо
право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на собственост върху имота на
посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в член 2 от ЗОС способи.
Позоваването от общината на общо нормативно основание за трансформиране на
собствеността в общинска не сочи на удостоверяване на конкретно фактическо основание.
В полза на общината не е осъществен фактическия състав по член 19 и член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ, тъй като имотът не представлява остатъчен фонд. Липсват доказателства имотът да е
бил част от кооперативно земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а
оттам да е подлежал на реституция. При това положение не може да се приеме, че имотът е
имал статут на земеделска земя, подлежаща на възстановяване. Ищцата заявява, че за нея е
налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост
предвид неоснователното твърдение на общината за собственост върху процесния ПИ и
съставения без основание акт за публична общинска собственост, като действията на
2
Община Варна препятстват възможността ищцата да се позове на давността чрез издаване на
КНА за собственост по обстоятелствена проверка.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ
оспорване изцяло на насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Твърди, че
върху процесния имот няма признати права и възстановена собственост на бивши
собственици и към момента единственият вписан за този имот собственик в КР към КК и в
регистъра към Служба по вписвания Варна е Община Варна. Сочи, че правата на общината
произтичат от придобивния способ, даден от закона – член 25, алинея 1, изречение първо
във връзка с член19 от ЗСПЗЗ, тъй като извън признатите права на правоимащите лица, няма
призната и възстановена собственост върху земеделската земя, съставляваща процесния
имот. Следователно, при липса на други собственици върху тази земя и след възстановяване
на правата на собствениците, остатъкът от земята е придобит на горепосоченото основание
от Община Варна и този остатък към момента съставлява процесният имот. Преди да бъде
отразен в КК с настоящия си идентификатор по предходен план процесният имот е бил с
номер 000164 и със същата площ от 8 266 кв.м, със същия начин на трайно ползване, тоест
между ПИ с идентификатор 72709.88.20 и имот № 000164 е налице пълна идентичност. Това
обстоятелство и придобивното основание, въз основа на което Община Варна се легитимира
като единствен собственик на процесния имот, доказва с приложени към настоящия отговор
доказателства, а именно: протоколно решение № 6 от 10.12.2009 г. от заседание на
комисията по член 19, алинея 2 от ЗСПЗЗ, ведно с приложение № 1, неразделна част от него,
заповед № РД-09-190 от 14.12.2009 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" -
Варна, приемо-предавателен протокол от 26.02.2010 г., подписан между Общинска служба
по земеделие - Варна и Община Варна.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищцата в конкретния случай се
обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същата е станала собственик на
процесния имот въз основа на осъществявано от нея давностно владение от 1998 г., с което
заявява самостоятелни права върху имота, като същевременно ответникът за същия имот е
съставил АОС, с което също заявява свои права на собственост върху него.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищцата следва да
докаже фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът следва да установи по
пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: че процесният имот е бил придобит от общината на соченото основание – по
3
силата на закона на основание член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ.
От приетия по делото АПОС № 10144 от 03.07.2019 г. е ведно, че на основание член 2,
алинея 1, точка 2 от ЗОС във връзка с член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ е удостоверено право на
собственост на Община Варна върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
72709.88.20 с площ от 8 266 кв.м, находящ се в село Тополи.
Към доказателствата по делото е приета заповед № РД09-190 от 14.12.2009 г., с която
на основание член 45в, алинея 7 от ППЗСПЗЗ във връзка с член 19 от ЗСПЗЗ е одобрено
протоколно решение № 6 от 10.12.2009 г., изготвено и подписано от комисията по член 19,
алинея 2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ в землища,
намиращи се на територията на община Варна.
След като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият състав на съда намира, че Община Варна не е доказала безспорно при условията
на пълно и главно доказване, че е придобила процесния имот на посоченото от нея
придобивно основание. В АПОС е вписано, че ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот еx lege съгласно член 2, алинея 1, точка 2 от ЗОС във
връзка с член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, тоест съгласно твърденията - предоставен в
собственост на общината със закон. И в АОС и в отговора на исковата молба ответникът се
позовава на разпоредбата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските
имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване /земи по член 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на член 25, алинея 1
от ЗСПЗЗ е разпоредбата на член 19 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост
върху земите по член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона,
следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер,
не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен. Така визираните предпоставки обаче по никакъв начин
не са доказани от ответника Община Варна, който, както бе изложено по-горе, е натоварен с
доказателствената тежест да ги установи. Като се има предвид изложеното, то общината не
може да го придобие на основание член 25 от ЗСПЗЗ.
Така нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя по член 19 от ЗСПЗЗ се
формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху
земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и юридически лица,
държавата и общините. Физическите лица заявяват правата си върху земеделските земи по
реда и начина предвиден в член 11 и следващи от ЗСПЗЗ. Служебно задължение за
общинските служби по земеделие и гори е да установят земеделските земи от държавният и
общинският поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания и съгласно член 45,
4
алинея 2 от ППЗСПЗЗ те вземат решение за възстановяване правото на собственост на
общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани,
юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ. Именно по отношение на тези земи мораториумът, наложен от § 1 от ЗИД на ЗС за
придобиването им по давност, е приложим. Доколкото обаче настоящият състав на
въззивния съд достигна до извод, че процесният имот не попада в кръга, очертан от
приложното поле на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, то е безпредметно да се обсъжда въпросът
за мораториума.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемитея
следва да бъдат присъдени сторените от тях пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представения списък по член 80 от ГПК са в размер на 500 лева, заплатени за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 2760 от 01.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 15023 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, шестнадесети състав.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ ....... представлявана от кмета И.П., с адрес в
град Варна - бул. "О.р. полк № .. да заплати на С. Б.Т. ЕГН ********** от град В. – ул.
"А.К." № .. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща реализирани съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5