№ 17105
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110173368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
срещу С. Ц. К. и Д. Ц. К. установителни искове за признаване на установено,
че ответниците дължат сумата в общ размер от 2942,08 лева- главница,
представляваща задължения за заплащане на предоставените услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води, при условията на разделност и квоти от по ½, начислена за
имот находящ се в гр. София, жк. „Разсадника- Коньовица“, бл. 26А, вх. А, ет.
9, ап. 18, по партида с клиентски № ********** за периода от 28.01.2016 г. до
04.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2021 г., до окончателното плащане, за
която сума била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 29927 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото
са налице договорни отношения за клиентски номер ********** и имот,
находящ се в гр. София, жк. „Разсадника- Коньовица“, бл. 26А, вх. А, ет. 9, ап.
18, като получаването на ВиК услуги ставало чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. По силата на същите се твърди, че ответниците са
носители на качеството потребител и на ВиК услуги и дължат заплащане на
1
същите. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Ц. К. оспорва
предявените искове. Твърди се, че процесната сума за главница била
начислена без правно основание в нарушение с чл. 21, ал. 1 от Общите
условия. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 30 и сл. от Наредба № 4
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Поддържа се, че при
отчитането на общия и индивидуалните водомери ищецът не е спазил
законопредвидения ред за разпределяне на количества вода между отделните
потребители в етажната собственост. Следвало първо да се извърши отчет на
общия водомер и след това - на индивидуалните. Оспорва се да е било
поставяно съобщение за датите на отчитане на водомерите. Оспорва се да е
правен регулярен отчет. Оспорват се данните, въз основа на които са били
начислени процесните суми като формирани по показания от
несертифицирано средство за търговско измерване, неотговарящо на
техническите изисквания. Посочва се, че сумите били изчислени не на база
реално потребеното количество вода, с оглед което се оспорва стойността им
като неправилно изчислена. Оспорва се ответникът да е отказал осигуряване
на достъп на длъжностно лице на оператора до индивидуалния водомер на
процесния имот. Релевира се възражение за изтекла тригодишна давност.
Поддържа се, че претенцията е недоказана, тъй като не били приложени
доказателства за реално потребена услуга, не били представени карнети за
отчет на водата съгласно закона и Общите условия, нито доказателства за
техническата годност на измервателните уреди или за установяване, че
сградата е водоснабдена. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Ц. К., чрез назначения му
особен представител, оспорва предявените искове. Поддържа се, че между
страните не е налице валидно облигационно отношение и се оспорва
ответникът да е носител на качеството потребител. Посочва се, че ответникът
не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди се, че
процесната сума за главница била начислена без правно основание в
нарушение на Общите условия. Оспорва се твърдението на ищеца за доставка
на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни
2
води. Поддържа се, че ищецът не е поставял писмено уведомление за отчет на
индивидуалните водомери в сградата в рамките на процесния период, както и
не е отчитал нито общия, нито индивидуалните водомери в сградата. Оспорват
се данните, въз основа на които са били начислени процесните суми като
формирани по показания от несертифицирано средство за търговско
измерване, неотговарящо на техническите изисквания. Посочва се, че сумите
били изчислени не на база реално потребеното количество вода. Прави се
възражение за погасяване на сумите по давност. Направено е искане за
отхвърляне на исковите претенции.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със заявление с вх. № 7238/27.05.2021 г. съдът е бил сезиран с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу
ответниците за исковите суми. На 10.06.2021 г. съдът е издал такава, срещу
която в срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. Ц. К..
Заповедта е била връчена на длъжника С. Ц. К. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В едномесечен срок ищецът е подал искова молба за установяване на
дължимостта на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: наличието на облигационно
правоотношение между страните с предмет доставката на ВиК услуги,
количеството на реално доставени от него по договора ВиК услуги в
процесния имот за процесния период и размера на тяхната цена; че
ответниците са имали качеството на потребители на ВиК услуги за процесния
имот през исковия период.
Предвид разпределната доказателствена тежест и проведеното от ищеца
доказване, съдът счита, че по делото не се доказа успешно, че ответниците са
имали качеството потребители за процесния период, че за процесния период е
консумирано количество ВиК услуги, за което се дължи претендирата сума и
3
че същите са били фактурирани в посочения размер, че за процесния имот се
водят посочената от ищеца партида.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, както по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, дава качеството потребител на ВиК услуги на носителите на вещни
права върху водоснабдения имот и съответно при наличие на валидна
облигационна връзка за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди. В това си качество лицата се явяват клиенти
на дружеството и страна по продажбеното правоотношение с предмет -
доставка на ВиК услуги, предвид което дължат и заплащане на цената на
доставените услуги.
Ищецът твърди, че за имот, находящ се в гр. София, жк. „Разсадника-
Коньовица“, бл. 26А, вх. А, ет. 9, ап. 18, се води партида с клиентски №
**********, като по фактури, издадени за период от 11.11.2020 г. - 11.12.2020
г., са доставени ВиК услуги от 28.01.2016 г. до 04.10.2020 г. на стойност
2942,08 лева. Относно твърдението, че ответниците са задължени лица за
посочената сума, по делото се представя само справка от Агенция по
вписванията по данни за ответника С. Ц. К., видно от която на л. 3 е отразено
прехвърлянето на процесния недвижим имот от ответниците на трето лице за
спора с отразена дата 05.10.2020 г. По делото не се представят доказателства
обаче дали ответниците са били собственици на процесния имот към началото
на исковия период – 28.01.2016 г. С оглед оспорванията от ответната страна,
ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване, че в посочения исков
период, с твърдения начален и краен момент, именно ответниците са били
носители на вещно право върху процесния водоснабден обект и като такива
същите са били задължени по облигационна връзка с ищеца да заплащат
цената на доставените ВиК услуги. Отделно от това, прави впечатление, че по
делото не се представят каквито и да е доказателства относно твърденията, че
за апартамента се води партида с клиентски № ********** и че са издадени
каквито и да е фактури за ВиК услуги на калкулираната стойност. Ищецът е
4
представил само бланка за служебна регистрация на клиент, подадена от трето
лице за спора до ищцовото дружество, в което само е вписано, че следва да се
направи регистрация и да се прехвърли салдото поради продажба на исковия
апартамент на трето лице. Видно от вписаните данни не може да се извлече
дали ответниците са се водили титуляри на партидата за процесния
апартамент или по посочения клиентски номер. От вписаните в бланката
данни не може и еднозначно да се приеме, че същата касае регистрация на нов
клиент по отношение на процесния имот. Съдът счита, че по делото не е
проведено доказване според разпределената доказателствена тежест и на
ищцовите твърдения за реално доставени от него ВиК услуги в процесния
имот за процесния период, за които да се дължи цената в претендирания
размер, доколкото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в тази
насока.
Предвид това съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главни
доказване за предпоставките за основателност на исковата му претенция,
поради което предявените срещу ответниците искове се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Доколкото по делото не се установява
наличието на посочените правопораждащи факти, явяващи се
основополагащи за дължимостта на исковите суми, съдът счита за
безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски в полза на
ответника Д. Ц. К. се дължат разноски. Доколкото ответникът С. Ц. К. е бил
представляван от особен представител, същият не е сторил разноски и такива
не му се дължат. Претендира се адвокатски хонорар за безплатно предоставена
адвокатска защита в исковото производство в полза на адв. Любомиров –
400,00 лева, и в заповедното производство – 360,00 лева в полза на адв. Б..
Ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът счита, че следва да се
присъдят в полза на адвокатите, осъществили безплатна адвокатска защита,
минимални размери според чл. 7, ал. 2, т. 2 – 332,97 лева за исковото
производство, и чл. 6, т. 5 – 50,00 лева за заповедното производство, по
Наредба № 1/2004 г., предвид фактическата и правна сложност на делото и
процесуалната им активност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ........................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, срещу С. Ц. К., ЕГН
**********, и Д. Ц. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, жк.
„Разсадника- Коньовица“, бл. 26А, вх. А, ет. 9, ап. 18, искове за признаване на
установено, че С. Ц. К., ЕГН **********, и Д. Ц. К., ЕГН **********, дължат
на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ........................., при условията на
разделност и квоти от по ½, сумата в размер на 2942,08 лева, представляваща
задължения за цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, начислена за
имот, находящ се в гр. София, жк. „Разсадника- Коньовица“, бл. 26А, вх. А, ет.
9, ап. 18, по партида с клиентски № ********** за периода от 28.01.2016 г. до
04.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2021 г., до окончателното плащане, за
която сума била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 29927 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ........................., със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат К. И.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, сумата в
размер на 50,00 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно
предоставена адвокатска защита и съдействие на ответника Д. Ц. К. на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ........................., със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат Михаел
Любомиров Любомиров, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“
№ 31, ет. 1, сумата в размер на 332,97 лева, представляваща адвокатски
хонорар за безплатно предоставена адвокатска защита и съдействие на
ответника Д. Ц. К. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
6
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7