Решение по дело №300/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 189
Дата: 11 февруари 2016 г. (в сила от 11 февруари 2016 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20165300500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 189

 

гр. Пловдив,11.02.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №300  по описа за 2016г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  „Джи  Би  Груп“ АД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Белмекен“ №3,   ЕИК  *********, представлявано  от  изпълнителния  директор  Р.  Г.  Ч.,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. Н.  А.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20158240402935  по описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов,  рег.  №824,  против  постановление от  21.12.2015г. за  разноските  по  изпълнителното  дело.    В  жалбата  се  твърди,  че обжалваното  постановление  е  незаконосъобразно,  тъй  като  изпълнителното  дело  е  образувано  по  три  изпълнителни  листа,  издадени  в  полза  на  взискателя  „Банка  ДСК“  ЕАД, по които  длъжници  били различни  лица,  поради  което   в  постановлението  за  разноските  следвало  да  бъде посочен  размерът  на  задължението  на  всеки  от  длъжниците.  Твърди  се  и  че  постановлението  било  неправилно  в  частта  му,  в  която  било  определено  възнаграждение  на  вещо  лице,  тъй като  били  извършени  оценки  на три  недвижими  имота,  а  било  определени  четири  възнаграждения. Оспорват  се  и  посочените  в  постановлението  разноски  за  „заварки  на портална  врата“  в  размер  на  36  лв.,  както  и  за  възнаграждение  на ключар  в  размер  на  190  лв.  По  така  изложените съображения  се  иска  отмяна  на  обжалваното  постановление.      

         Ответната  страна  по  жалбата-  „Банка  ДСК“  ЕАД,  чрез пълномощника  си  юрк.  Б.  С.,  в  писмен  отговор  изразява  становище, че  същата  е  неоснователна.  

         Ответните  страни  по  жалбата-  „Турист  спорт  ко  ЕООД,  Г.  Н.  Б.,  И.  Г.  П.,  Н.  Г.  Б.,  С.  Г.  Б.,  ТД  на  НАП,  не  изразяват  становище  по  нея. 

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.        

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  изхожда  от  длъжник  по  изпълнително  дело  и  е  насочена  срещу  подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител.  Същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Обжалваното  постановление  за разноските  по  изпълнително  дело  №20158240402935  по описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов  е  издадено  по молба  на  жалбоподателя  „Джи  Би  Груп“  АД,  като  в  същото  съдебният  изпълнител  е  описал   и  приел  направените  и  претендирани от  взискателя  „Банка  ДСК“  ЕАД  до  момента  на  издаването  му разноски  по  изпълнителното  дело,  включващи  юрисконсултски  възнаграждения,  такси  и  разноски  по  ТТРЗЧСИ.       

Доводите  на  жалбоподателя, че постановлението  за  възлагане  е незаконосъобразно,  тъй  като  в  него  не  бил  посочен  размерът  на  задължението  на всеки  от  длъжниците, са  неоснователни.  Действително  предмет  на  принудително  изпълнение  по  изпълнителното  дело  са вземания  на взискателя  „Банка  ДСК“  ЕАД  по  три изпълнителни  листа,  по  които  длъжници  са  различни лица.  В  същото време  обаче  жалбоподателят  „Джи  Би  Груп“  АД  се  явява  солидарен  длъжник  по  два  от  изпълнителните  листове  и  ипотекарен  длъжник  по  третия.  Съгласно  разпоредбата на  чл.79, ал.1  от  ГПК  разноските  за изпълнението  са  за  сметка  на  длъжника,  поради  което  в  качеството  си  на  солидарен  длъжник  по  два  от  изпълнителните  листове  „Джи  Би  Груп“  АД  дължи  разноските  на  взискателя  за събиране  на  вземанията  му  по  посочените  листове.  В  качеството си  на ипотекарен  длъжник  по  третия  изпълнителен  лист  „Джи  Би Груп“  АД  също дължи  направените  от  взискателя  разноски  за събиране  на  вземането  му,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.174, изр.3  от  ЗЗД  ипотеката  обезпечава  и  разноските  на  кредитора  по  изпълнението,  като  особеното  в  случая  е, че  за  разноските  за  събиране  на вземането, по което  „Джи  Би  Груп“  АД  е  ипотекарен  длъжник,  дружеството  ще  отговаря  не  с  цялото  си  имущество,  а  само  с  ипотекирания  имот.  Това  обстоятелство  обаче  ще  следва  да бъде съобразено  от  съдебния  изпълнител  при  принудителното  изпълнение  на  вземането  на  взискателя  за разноските  и  същото  не  се  отразява  на  законосъобразността  на  постановлението  за  разноските,  в  което  същите  са  описани  и  приети.  Предвид  горното  и  доколкото  жалбоподателят  дължи  всички  описани  в  обжалваното  постановление  разноски,  то  същият  не  може  да  се  позовава  на  обстоятелството,  че  в  него  не  били  разграничени  задълженията  за разноски  на  всеки  от  длъжниците.  Действително   с  оглед  обстоятелството,  че  някои  от  останалите  длъжници   нямат качеството  на  такива  и  по  трите  изпълнителни  листа,  то те  следва  да  дължат  само  разноските,  направени  от  взискателя  за  събиране  на  вземането,  което  дължат.  Същите  обаче разполагат  със  самостоятелно  право  да  обжалват  постановлението  за  разноските,  в  случай  че  считат,  че  с  издаването  му  се  засягат по  някакъв начин правата  им,  като  съдът не  би  могъл  да  го  отмени  на  това  основание по  жалба  на  лице,  чийто  права  не  са  накърнени.

Втората  група доводи  на  жалбоподателя  са свързани  с  приемането  в  обжалваното  постановление  на  разноски  за  вещо  лице,  за  заварки  на  портална  врата  и  за  ключар.  Видно  от  постановлението,  в  същото  са  включени разноски  за  вещо  лице  за  изготвяне  на  заключения  за  пазарната  стойност  на недвижимите  имоти-  предмет  на  изпълнението,  в  общ  размер  от  1200  лв.,   която  сума   не може  да  се  приеме  за прекомерна  предвид  обстоятелството,  че  са  оценявани  общо  седем  самостоятелни  обекта,  като  са  представени  три  заключения.  Неоснователни  са  и  доводите  на жалбоподателя  срещу  включването  на  разноски  за  ключар,  тъй като  видно  от  протокол  за  опис  на  недвижим имот  от  19.10.2015г.  при извършването  на опис  на  единия  от  имотите  достъп  не  е  бил  осигурен,  което  е  наложило  ползването  на услуги  от  ключар.  Неоснователни  са  и  доводите  срещу  включването  на  разноски  за  заварки  на  портална  врата,  тъй  като  посочените  разноски  са  свързани  с  опазването  на  имота,  което  е  част  от  принудителното  изпълнение. 

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.  

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   „Джи  Би  Груп“ АД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Белмекен“ №3,   ЕИК  *********, представлявано  от  изпълнителния  директор  Р. Г.  Ч.,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. Н.  А.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20158240402935  по описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов,  рег.  №824,  против  постановление от  21.12.2015г. за  разноските  по  изпълнителното  дело.

Решението не подлежи на обжалване.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.