Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 301 по описа за 2021 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр.
чл.118 КСО. Делото е образувано по жалба на М.В.И. срещу Решение № 2153-27-53/10.08.2021г.
на Директора на ТП на НОИ– Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, с което е
установено, че по смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, на жалбоподателя
неоснователно е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за
периода 01.04.2021г.- до 12.04.2021г. в размер на 371,54лв. и е разпоредено неговото
възстановяване. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното
решение и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност. Излагат се
подробни съображения, че към датата на установяване на заразно заболяване, се е
намирал във валидно трудово правоотношение и последвалите действия по анулиране
на издадения болничен лист с диагноза- „Ковид- 19“, установен с ПСР тест и
издаване на нов с причина „Карантина“ са действия на личния му лекар, на които
не може да влияе и не следва да носи отговорност за последствията им. Не се
правят доказателствени искания. Въз
основа на изложеното се моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло
обжалвания акт и се претендират разноски. В съдебно заседание оспорващият се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител- адв.Обретенов,
който поддържа жалбата и искането за отмяна на решението.
Ответникът– Директор
на Териториално поделение– Шумен на НОИ, представляван в съдебно заседание от главен
юрисконсулт Л.Б.И., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което
да я отхвърли като неоснователна.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За периода от 11.10.2019г. до
01.04.2021г., жалбоподателят се намирал в трудово правоотношение с "Артемис"
ООД като заемал длъжността „програмист- софтуеърни приложения“ с код по НКПД
25146001. Видно от рецепта от 26.03.2021г. на И. бил предписан антибиотик Augmentin, витамин В и капки за нос от др.В.В.. По повод на
влошено здравословно състояние на жалбоподателя И. изразяващо се в болки гърлото,
затруднено преглъщане и кашлица от десет дни, на 30.03.2021г. в 07,23ч. бил
извършен преглед от лекуващия го лекар др.В., за който бил издаден Амбулаторен
лист 001206. Била снета анамнеза относно обективното състояние на пациента с
клинични признаци на остър бронхит, потвърден с ренгенова снимка. На същата
дата бил издаден първичен болничен лист №Е20210712787 за периода 30.03.2021г.
до 12.04.2021г. за временна неработоспособност на жалбоподателя с причина „общо
заболяване“, код- 1 и диагноза- „остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“
с код по МКБ- „J20.8“. Било назначено изследване-
полимеразна верижна реакция за доказване на COvid-19 и на същата дата бил изготвен PCR тест от „Първа МДЛ“ООД-гр.Шумен, приложен по делото, от който е видно, че М.И.
бил с положителен резултат за наличие на коронавирус- Covid-19. На 31.03.2021г. от лекуващия лекар били предписани два
различни антибиотични лекарствени препарата- Azatril и Augmentin, както и други медикаменти. На 01.04.2021г. от РЗИ- Шумен
било издадено Предписание за изолация в домашни условия на жалбоподателя за
периода от 30.03.2021г. до 12.04.2021г. На същата дата било прекратено
трудовото му правоотношение с работодателя „Артемис“ООД.
На 12.04.2021г., при проведен
контролен преглед на пациента от др.В., видно от Амбулаторен лист №001375 от
12.04.2021г./стр.40/, била установена анамнеза за болки в гърлото, кашлица от
14 дни и обективно състояние- силно изострено до грубо дишане с влажни хрипове
в белите дробове. В графа „терапия“ е посочено, че пациента поради
гореизложените обстоятелства е временно неработоспособен и е назначен лежим на
домашно лечение- домашен амбулаторен с причина- общо заболяване. На същата дата
издаденият болничен лист бил анулиран и съответно бил издаден нов с номер №
Е20210712796 с посочена причина за временна неработоспособност „Карантина“, код
12 и диагноза- „Covid-19 уточнен“, диагноза с код по МКБ- „U07.1“.
На 14.04.2021г. било изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност, на осн.чл. 42 ал.1 т.1 от КСО,
поради общо заболяване. Видно от представените писмени доказателства, част от
административната преписка, болничните листове са надлежно представени пред
работодателя, който от своя страна своевременно ги е представил в ТП на НОИ– Шумен
със съответните удостоверения с данни в Приложение №9 към Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, в чиято
графа по т.7 е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на
01.04.2021г.
С Разпореждане № РВ-3-27-00920825 от
14.05.2021г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, било прието по
смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, че на жалбоподателя неоснователно е било
изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.04.2021г.- до 12.04.2021г. в размер на
371,54лв. и е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените суми по
сметка на ТП на НОИ или в брой в 14-дневен срок от връчване на акта. В мотивите
е посочено, че при настъпване на временна неработоспособност поради причина
извън посочените в чл.42 ал.1 от КСО, в случая „карантина“, няма основание за
изплащане на парично обезщетение след прекратяване на осигуряването, понеже
лицето не отговаря на условието по чл.40 ал.1 от КСО. В този смисъл е
разпоредбата на чл.43 т.1 от КСО, съгласно която парично обезщетение за
неработоспособност поради карантина се изплаща за времето, през което
осигуреният е под карантина, а в настоящия казус лицето не е осигурено.
Цитираното разпореждане е връчено
на 23.06.2021г. и обжалвано от М.И. в законоустановения срок, като с Решение №
2153-27-62/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, е отхвърлена
подадената жалба вх. № 1012-27-62/06.07.2021г. против разпореждането. В
мотивите на решението е цитирана разпоредбата на чл.42 ал.1 от КСО, като от
административния орган е прието, че кръгът на хипотезите, при които се изплаща
парично обезщетение за временна неработоспособност от първия ден на
настъпването ѝ до възстановяване на работоспособността е стеснен, спрямо
визираните в чл.43 т.1 от КСО хипотези и изключва причина „карантина“. Това се
потвърждава и от анализа на специалната разпоредба на чл.43 т.1 от КСО,
уреждаща особения случай на неработоспособност в следствие на карантина, като
въвежда и условието лицето да е осигурено, което в настоящия казус не е налице.
Прието е още, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е
добросъвестно получено, но подлежи на възстановяване при условията на
хипотезата на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, а именно наличие на нови документи след
изплащането на обезщетението- Удостоверение от работодателя от 19.04.2021г.
относно болничен лист с причина „карантина“ след анулиране на предходно
представен болничен лист с причина „общо заболяване“.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 16.08.2021г., а
настоящата жалба е подадена на 30.08.2021г. чрез административния орган.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи
административната преписка по издаване на акта.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на
оспорване е Решение № 2153-27-62/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ-
гр.Шумен, което е индивидуален административен акт, за който изрично е
предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1
от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес и констатираните от съда
нередовности в жалбата са били своевременно отстранени, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО- ръководител
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява Директорът и в предписаната
от чл.117 ал.3 от КСО писмена форма, като съдържа фактическите и правни
основания за постановяването му.
Фактите по делото не са спорни между
страните. Жалбоподателят е представил болничен лист № Е20210712798 от
12.04.2021г. с причина за временна неработоспособност/ВН/ код "12"
/карантина/, за времето от 30.03.2021г.– 12.04.2021г. Предходно издаденият
болничен лист с причина за ВН- „общо заболяване“ е бил анулиран от лекуващия
лекар по реда на чл.54 ал.1 от Наредба
за медицинската експертиза от 2017г. Безспорно е също така, че жалбоподателят е
бил диагностициран като носител на вируса на Covid-19 при назначено PCR
изследване и същият е имал множество клинични оплаквания и диагноза „остър
бронхит“, потвърдена с рентгенова снимка. Жалбоподателят е бил поставен в задължителна
изолация и лечение в домашни условия с предписание по образец съгласно
Приложение № 2 към т.4 от Заповед №РД-01-167/12.30.2021г. на Министър на здравеопазването
на Директора на РЗИ-Шумен по предложение на лекуващия лекар въз основа на
положителния резултат за Covid-19. Не е спорно също така, че
трудовото правоотношение на М.И. е било прекратено, считано от 01.04.2021г.,
т.е. след 30.03.2020г., включително жалбоподателят е неосигурено лице.
Съгласно чл.11 ал.1 от КСО, осигурените
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право
на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване,
трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при
належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по
предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството
под карантина, и др.
Съгласно чл.40 ал.1 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Чл.42
ал.1 от кодекса регламентира срока на изплащане на обезщетението, а именно паричното
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова
злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността
или до установяване на инвалидност.
Съгласно чл.6 ал.1 от Наредба за
медицинската експертиза, която възпроизвежда понятието „временна
неработоспособност“, дадено и в §1 т.34 от ДР на ЗЗ, ВН е налице в случаите,
при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо
заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно
лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от
работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран
член от семейството и др., като отпускът поради временна неработоспособност се оформя
с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а
от Закона за здравето.
Съгласно § 1 ал.1 т.3 от
Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Според ал.1 на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл. 4а ал.1 от КСО и
за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ.
Съдът намира, че незаконосъобразно
административният орган се е позовал в оспорения административен акт на
разпоредбата на чл.43 т.1 от КСО, съгласно
която, парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина, се
изплаща съответно за времето, за което осигуреният е под карантина.
Разпоредбата е специална, както предвид съдържанието ѝ, с което се урежда
особен случай на временна неработоспособност, така и поради систематичното
ѝ място, като чл.43 урежда самостоятелно срока, за който се изплаща
обезщетение в случай на карантина, като въвежда условие и лицето да е осигурено. В чл.43 т.1 КСО е предвиден допълнителен юридически факт, указващ правото
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина, а
именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на
задължително социално осигуряване, като са внесени или дължими осигурителни вноски,
като безспорно жалбоподателят не е бил осигурено лице за периода 01.04.2021г.-
12.04.2021г.Но нормата на чл.43 т.1 от КСО е неприложима в настоящия казус,
защото жалбоподателят не се е намирал в карантина и доказателствата за това са
събрани в административната преписка.
Съгласно чл.61 ал.1 от ЗЗ,
на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък
остър респираторен синдром, COVID-19
и туберкулоза с бацилоотделяне. В настоящия казус е безспорно установено, че
жалбоподателят е бил не само заразоносител, но и болен от посочено в
разпоредбата заболяване, като се е лекувал в изолация в домашни условия. Според
чл.61 ал.2 от Закон за здравето/ЗЗ/, на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна
болест по ал.1, като задължителната карантина на лице по ал.2 се извършва с
предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция. Карантината
представлява мярка за ограничаване разпространението на зарази, предвидена в
закона, чрез ограничаване свободата на придвижване и контакти. Жалбоподателят И.
не е бил поставен под карантина като контактно лице и няма доказателства по
делото в обратния смисъл.
Към датата на издаване на Разпореждане
№РВ-3-27-00920825 от 14.05.2021г. и потвърждаващото го Решение № 2153-27-53 от
10.08.2021г. вече са били в сила измененията в т.46 и 47 от ДР на ЗЗ, въвеждащи
понятията "изолация" като действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1
или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на
съответната заразна болест и "карантина" като действие по отделяне на
контактни лица на лица, болни от заразна
болест по чл.61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на
страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на
съответната заразна болест. Същите не са били съобразени при издаването на
оспорения акт.
Действително чл.37 ал.1 от Наредба за
медицинската експертиза, посочва, че при карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за
борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия
лекар за срока на карантинния период, като приравнява понятията на „изолация“ и
„картина“, но административният орган е следвало да направи анализ на фактите
по случая и представените доказателства от осигурителя, като съобрази специалните
разпоредби на ЗЗ, приети след възникването на епидемичната обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19 на територията на страната. Ако беше изпълнил
задълженията си по чл35 от АПК, следваше да установи, че по-късно издаденият
болничен лист не е за чистата хипотеза на карантина на контактно лице, при
която в код на диагнозата по Международната класификация на болестите/МКБ/ в
болничния лист се посочва код- „Z29.8“, „Други уточнени профилактични мерки за
лица с друга потенциална опасност за здравето, свързана с инфекциозни болести“,
а издадения болничен лист е с код „U07.1“, при
случай когато Covid-19 е потвърден чрез лабораторно
изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми. Освен
това, в издадения при контролния преглед на 12.04.2021г. амбулаторен лист,
който е първичен медицински документ и по своята правна същност представлява официален удостоверителен документ, ползващ
се с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти,
отново е посочена причина за домашен амбулаторен режим на лечение- общо
заболяване.
Действително в списъка на причините
за ВН, съгласно КСО и НМЕ, изброени в Приложение № 1 към чл.2 т.2 в Инструкция
№ 1 от 20 май 2011г. за работата и отчетността с болничните листове за временна
неработоспособност на НОИ липсва причина „изолация“, поради което лекуващият
лекар е издал болничен лист с причина „карантина“- код 12, но болничният лист е
съвкупност от медицинска част и причина за временна неработоспособност,
съгласно чл.2 от Инструкцията. По своята правна същност, той представлява индивидуален
административен акт, който обвързва осигурителя, както и органите по социално
осигуряване да приемат, че служителят е временно неработоспособен, причината за
тази неработоспособност и конкретната диагноза, както и, че е разрешен от компетентните
органи на медицинската експертиза отпуск, поради временна неработоспособност за
съответен период от време. Поради което, болничният лист, в настоящия казус
следва да се отчита като издаден в следствие на диагностициране и лечение на
инфекция от Covid-19, представляваща общо заболяване
по смисъла на чл.42 ал.1 от КСО и за която е наложена изолация в домашни
условия на пациента до 12.04.2021г. Съгласно правната теория, понятието „общо
заболяване“ е правна, а не медицинска категория, която съдържа два белега- обективното
състояние на осигуреното лице в следствие на заболяването и неблагоприятните
последици, до които е довело това състояние– неработоспособност /чл.3 от
Конвенция №24 относно осигуровката болест от 1927г./. Въпреки липсата на
прецизна нормативна уредба по казус като процесния, настоящият съдебен състав
намира, че законодателят не е имал намерение чрез съществуващите разпоредби в
закона и подзаконовите нормативни актове, които са и динамични, да доведе до
неравнопоставеност в реда за обезщетяване на лицата, страдащи от заболявания,
различни от Covid-19 и тези с потвърдена
коронавирусна инфекция. Целта на специалната разпоредба на чл.43 т.1 от КСО,
приложена неправилно от административния орган в казуса, е да се разграничи режимът
на обезщетяване при случаите на реално заболели лица от тези лица, които са
поставени под карантина единствено като мярка срещу разпространение на заразно
заболяване.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че след прекратяване на осигуряването на жалбоподателя И. за периода 01.04.2021г.-
12.04.2021г. за него е продължило да е налице нормативно основание за изплащане
на обезщетение за временна неработоспособност до възстановяване на
работоспособността на 12.04.2021г., въпреки, че лицето вече е неосигурено. Съответно,
незаконосъобразен е изводът на административния орган, че платеното на
жалбоподателя обезщетение за периода 01.04.2021г.- 12.04.2021г. в размер на 371,54лв.
подлежи на възстановяване. Поради това настоящият състав на Шуменския
административен съд приема, че жалбата против Решение № 2153-27-53/10.08.2021г.
на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, е основателна и следва да бъде уважена.
Оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ- Шумен, макар
и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, е в нарушение на административнопроцесуалните
правила при постановяване на административния акт, изискващи изясняване на
фактите, и в несъответствие с материалноправните разпоредби, и като такова следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото,
основателна се явява претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи внесена държавна такса, като липсват доказателства за сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
Шуменският административен съд и на основание чл.172 ал.2 и
чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-53/10.08.2021г.
на Директора на ТП на НОИ– Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на М.В.И.
с ЕГН: ********** *** срещу Разпореждане № РВ-3-27-00920825 от
14.05.2021г. на ръководителя на контрол
по разходите на ДОО, с което е установено, че по смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, на жалбоподателя неоснователно е било изплатено парично обезщетение поради
общо заболяване за периода 01.04.2021г.- до 12.04.2021г. в размер на 371,54лв.
и е разпоредено неговото възстановяване.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- гр.Шумен да заплати на М.В.И. с ЕГН: **********
*** направените по делото разноски в
размер на 10.00лв. (десет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 от КСО.
На основание
чл.138 ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните. СЪДИЯ: