ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2293
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Н. Г. /Т./, ЕГН – **********, чрез
адв. С. А., против Разпореждане № 266194/10.06.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 10384/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е
отхвърлено искането да се издаде против „В и К“ ЕООД обратен
изпълнителен лист за събраните по изп.д.№ 67/2018г. по описа на ЧСИ Иво
Кралев, суми съответно в размери на 513,67 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 60,31 лв. лихва от
31.08.2014 г. до 31.05.2017 г., 25 лв. за държавна такса, 50 лв.-
възнаграждение на юрисконсулт, 340,19 лв. за разноски по изпълнителното
дело № 67/2018г. и 239,50 лв. – други събрани от длъжника суми. Моли да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
направеното искане за издаване на обратен изпълнителен лист.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
По ч.гр.д.№ 10384/2017г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII
1
гр.с., е издадена Заповед № 6522/06.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Н. Г. /Т./
да заплати на „В и К“ ЕООД сумите 513,67 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 60,31 лв. лихва от
31.08.2014 г. до 31.05.2017 г., 25 лв. за държавна такса, 50 лв.-
възнаграждение на юрисконсулт. С Разпореждане № 83226/12.09.2017г.
Районният съд е констатирал, че заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила,
без да е постъпило възражение от длъжника и е постановил издаването на
изпълнителен лист в полза на заявителя „В и К“ ЕООД. От В. Н. Г. /Т./ против
Заповед № 6522/06.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 10384/2017г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с.
е било депозирано Възражение по чл.423 от ГПК.
С Определение № 343/10.02.2022г. на Окръжен съд –Пловдив, X
гр.с., на осн. чл.423 от ГПК е прието Възражение по чл.423 от ГПК, спряно е
изпълнението на заповедта и е върнато делото на РС –Пловдив със
задължителни указания за предоставяне на процесуална възможност на
заявителя за предяви иск.
С Разпореждане № 264624/26.04.2022г. на РС –Пловдив, XII гр.с.
по ч.гр.д.№ 10384/2017г. е обезсилена Заповед № 6522/06.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено
производството по делото. В мотивите е посочено, че заявителят в указания
му срок не е предявил иск. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
От В. Н. Г. /Т./ е подадена Молба с вх.№ 266876/23.05.2022г. за
издаване на обратен изпълнителен лист против „В и К“ ЕООД за
принудително събраните гореописани суми от нея по образуваното изп.д.№
67/2018г. по описа на ЧСИ Иво Кралев, рег.№ 907, след наложен запор.
Уточнява, че изп.д.№ 67/2018г. е приключило на 16.11.2021г. поради
погасяване на сумите по дълга към „В и К“ ЕООД вследствие на този запор,
поради което не може да се иска спиране на изп. дело.
Районният съд, за да откаже издаването на обратен изп. лист,
излага основни съображения, че ГПК предвижда само две хипотези, при
които може да бъде издаден обратен изпълнителен лист при събрани суми, а
именно: 1/. При неоснователно допуснато предварително изпълнение на осн.
2
чл.245 ал.3 от ГПК, след което искът е бил отхвърлен и 2/. Издадени заповед
за незабавно плащане и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, след като обаче
установителният иск за вземането е бил отхвърлен. Районният съд посочва, че
и в двата случая съществуването на изпълняемото право е било отречено със
сила на пресъдено нещо, за разлика от процесния случай, при който
съществуването на вземането не е било отречено със сила на пресъдено нещо,
поради което и не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.245
ал.3 от ГПК. Ако е платил без основание, обеднелият длъжник може да се
защити по реда на чл.55 от ЗЗД.
С частната жалба се въвеждат възражения, че не следва да бъде
отказван обратен изпълнителен лист, а по аналогия следва да се приложи
разпоредбата на чл. 245 ал. 3 от ГПК. Изтъква, че е било проведено
принудително изпълнение от страна на ЧСИ Иво Кралев рег.№ 907 /по изп.д. №
67/2018г./, по което, в резултат на запор върху банкова сметка, сумата,
предмет на заповедта за изпълнение, понастоящем обезсилена - е събрана, а
изп. дело на ЧСИ Кралев е прекратено. В този смисъл, става въпрос не за
доброволно плащане, а за принудително такова. Използвано е правото си по
чл. 423 ГПК да подаде възражение, което е било прието от Окръжен съд-
Пловдив. Оспорването, което е направено посредством възражението по чл.
423 от ГПК, прието от ПдОС, задължава заявителя - "В и К" ЕООД да
депозира иск по чл. 422 от ГПК, което не е било сторено, тоест налице е
бездействие на кредитора да упражни правото си на доказване на вземането
си по същество. Счита, че в такава ситуация, в която кредиторът е
бездействал при вменено му задължение по смисъла на чл. 415 във връзка с
чл. 422 от ГПК, то не следва длъжникът, упражнил правата си, да бъде
поставян в по-неблагоприятна ситуация. Верен е изводът на Районен съд -
Пловдив, че вземането не е било отречено със сила на пресъдено нещо, но и
самото вземане не е доказано от кредитора със сила на пресъдено нещо, за
сметка на това е събрано принудително, преди Окръжен съд-Пловдив да
постанови определението си. От съдържанието на чл. 245, ал.3 от ГПК следва
извод, че целта на законодателя е да възстанови имущественото състояние на
длъжника във вид преди предприемане на действия по принудително
изпълнение по силата на изпълнителния лист, чието основание за издаване е
отпаднало - в случая той е обезсилен. Това води до извод, че на
3
възстановяване от страна на взискателя подлежат всички суми и вещи,
излезли от патримониума на длъжника като пряка и непосредствена
последица на предприетото принудително изпълнение, т.е в случая сумата,
включваща освен главница и лихви, и платените от взискателя по
изпълнителното дело разноски за платената такса и разноски към ЗЧСИ, тъй
като тези разноски и такси не биха били направени от взискателя, а и нямаше
да бъдат събрани от длъжника, ако не бе образувано изпълнителното дело.
Чл. 245, ал.3 от ГПК въвежда един основен правен принцип, състоящ се в
следното: при каквото и да било предварително изпълнение отмяната на акта,
а в случая неговото обезсилване, въз основа на който е допуснато
предварителното изпълнение, води до неоснователно обогатяване поради
получаване на нещо без правно основание. Във всички подобни случаи се
предвижда специален ред за възстановяване на първоначалното положение не
чрез водене на отделно исково производство, а чрез издаване на обратен
изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 245, ал.3 от ГПК се намира в част
втора ГПК /Общ исков процес /, но тъй като въвежда правен принцип, следва
да се прилага не само в основния исков процес, но и във всички сходни
случаи - и при особените искови производства /Част четвърта ГПК/ и
изпълнителното производство /Част пета/. По силата на чл. 422, ал.3 от ГПК,
разположен в Част пета -изпълнителното производство, ако искът бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага
чл. 245, ал.3 от ГПК, тоест издава се обратен изпълнителен лист.
Разпоредбата следва да се тълкува разширително, тъй като без съмнение тя
включва и хипотезата, при която не е предявен установителен иск в
едномесечен срок от съобщението - и в двата случая липсва правно основание
за получаване от страна на взискателя на присъдените с изпълнителния лист
суми.
Въззивната инстанция намира, че възраженията на
жалбоподателката следва да се оставят без уважение. Районният съд правилно
е посочил, че в ГПК са регламентирани само две хипотези, при които е
процесуално допустимо издаването на обратен изпълнителен лист, а именно -
при неоснователно допуснато предварително изпълнение, след което искът е
бил отхвърлен и при отхвърлен установителен иск за вземането, за което са
били издадени заповед за незабавно плащане и изпълнителен лист по чл.417
от ГПК. При наличието на тези императивно разрешени и изчерпателно
4
уредени случаи от страна на законодателя, без уважение следва да се остави
искането на молителката за разширително тълкуване и прилагане евентуално
по аналогия на разпоредбата на чл. 245 ал. 3 от ГПК. Действително, получило
се е така, че след като е прието Възражението на длъжника по чл.423 от ГПК,
делото е било върнато на РС- Пловдив, изпълнени са указанията за даване на
възможност на заявителя да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, но
кредиторът не е предявил изобщо иск и се достигнало до обезсилване на
заповедта, издадена по чл.410 от ГПК с Разпореждане № 264624/26.04.2022г.
и съответно е прекратено производството по ч.гр.д.№ 10384/2017г. Този
влязъл в сила съдебен акт, обаче не попада в обхвата на горните две подробно
описани хипотези и не може да послужи като основание за издаване на
обратен изпълнителен лист с цел за евентуално спестена процесуална
икономия откъм време и разноски за длъжника, който ще трябва, за да
възвърне обратно горните суми, удържани след запор по изп.д.№ 67/2018г. по
описа на ЧСИ Иво Кралев, рег.№ 907, да предяви иск по чл.55 от ЗЗД, каквото
и уместно разяснение е записал Районният съд в атакувания акт по повод на
повдигнатите правни въпроси.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 266194/10.06.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 10384/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5