Р
Е Ш Е Н И Е
№ 327 09.04.2015г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 03 февруари
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Е.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3376, по описа за 2014
година.
Производството
е по предявен иск с правно осн.чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.Е.,
твърди в исковата си молба, че ответницата М.К.Й. е негова бивша съпруга, като
бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.дело № 7121/2012 год. на
Старозагорския Районен съд. По време на брака му с ответницата бил закупен от
дядото на ищеца - Еньо И. Желязков, апартамент в гр.Стара Загора,
бул."Патриарх Евтимий" № 156 вх.0 ет.7 ап.19, който имот бил закупен
в полза на ответницата /с цел дарение./. Ищецът твърди, че за осъществената
покупко – продажба е съставен нот.акт № 124 том 1, рег.№ 972 дело № -93 от
20.03.2000 год. на Нотариус Искра Тотева с рег.№ 086 на Нот.камара, с район на
действие- РС-Стара Загора. Твърди също, че през
Според ищеца, общата стойност на извършените
подобрения възлиза на 25 780 лева. Макар и извършени с пари на ищеца, тези
подобрения били извършени по време на брака му с ответницата, поради което
счита, че същата се е обогатила с 1/ 2 от стойността на извършените от него разходи
за тези подобрения, или 12 890 лева, като с тази стойност за ищеца е настъпило
обедняване.
Моли съдът да се произнесе с решение с което,
да осъди ответницата М.Й. да му заплати
исковата сума от 12890 лева, представляваща 1/2 от вложените средства за
подобрения на гореописания апартамент, с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва считано от датата
на завеждане на иска в съда.Претендира и за разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
упълномощен представител, който поддържа предявения иск.
Ответницата по делото М.К.Й. в депозирания
писмен отговор на исковата молба оспорва основателността на претенцията. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършвал козметични ремонти и
подобрения в собствения й апартамент. Твърди, че за извършения през 2000г.
ремонт, тя сама осигурила средства, като пак с нейни средства бил извършван
ремонт и през 2005г.Посочва подробно осъществените ремонтни дейности. Ответницата
счита, че не е налице неоснователно разместване на блага,тъй като дори и да се
приеме, че ищецът е извършил посочените от него подобрения, то той ги е
извършил не без основание, а в изпълнение на съпружеските си задължения -
осигуряване на нормална среда за живот. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
На осн. чл. 214 от ГПК съдът е допуснал
изменение в размера на предявената претенция по чл. 59 от ЗЗД, като е приел, че
ищецът претендира сумата от 10 206.61 лв. за направените подобрения.
С молба вх. № 23232/22.10.2014г. ищецът
по делото уточнява, че поради допусната техническа грешка погрешно в исковата
молба е посочил като година за извършения ремонт на процесния апартамент
2009г., вместо 2005г. Страните по делото
не спорят относно годината на извършен ремонт по процесния апартамент – 2005г.,
поради което съдът приема именно тази година за годината, по отношение на която
е предявена претенцията по чл. 59 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение издадено по гр.д.
№ 7121/2012г. по описа на СтРС, страните по делото са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 16.07.1994г., който е прекратен с влязло в законна сила на
18.01.2013г. решение, постановено по гр.д. №
7121/2012г. по описа на СтРС.
По
време на брака между съпрузите, дядото на ищеца Еньо Желязков, купил в полза на
ответницата по делото М.Й. /Е.а/-
недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в
гр. Стара Загора, ул.”Патр. Евтимий” № 156, вх.0, ет.7 с площ от 91.93 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова и сервизни помещения, ведно с
прилежащото таванско помещение № 15 с площ от 6.64 кв.м. и избено помещение № 4
с площ от 8.43 кв.м., с 2.363 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото. – видно от представения нот. акт № 124, том І, рег.№
972, дело № 93/2000г. на нотариус Искра Тотева с район на действие СтРС
относно договор за покупко – продажба на
недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД. В нот. акт е вписан като
трето лице бенефициер М.Й. /Енева/ която
е заявила, че е съгласна и приема прехвърлянето на имота в нейна полза, с цел
дарение.
Съгласно схема № 15 – 273867/06.08.2014г. от
СГКК – Стара Загора посочения по- горе недвижим имот представлява имот с
идентификатор 68850.513.480.1.210 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.480, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 68850.513.480.1.20; под обекта –
68850.513.480.1.18, 68850.513.480.1.17; над обекта- 68850.513.480.1.24.
По
делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от
заключението стойността на подобренията към 2005г. в процесния апартамент
възлиза на 16 564 лв. В тази сума
първоначално вещото лице не е включило стойността на извършените СМР на ел.
инсталация и ВиК инсталация. С допълнително заключение вещото лице посочва, че
стойността на ремонта на ел. инсталацията е 1716 лв., на ВиК работите е 318 лв.
и на топлоизолация на детската стая – 438.58 лв. С оглед направено от страните
искане, вещото лице е констатирало, че ремонта на тоалетната е осъществен с по-
скъпи материали, поради което стойността на ремонта е в размер на 1829.66 лв.
По
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Пеньо Славов
и Светослав Мавродиев се установява, че при закупуването на апартамента, същият
е бил стар, но е бил годен за обитаване. Първоначално през 2000г. «му направиха»
козметичен ремонт, като през
От изслушания свидетел Иван Карапетков
става ясно, че същият свидетел при основния ремонт на апартамента е извършил
подмяна на цялостната ел.инсталация.
Свидетелите
Ирина Енева /дъщеря на страните/ и Илиана Й. /сестра на ответницата/ също потвърждават, че процесният апартамент е претърпял два ремонта
– през 2000г. и през 2005г. Основният ремонт на жилището е бил през 2005г.,
когато е отремонтирана тоалетната, подменена е ел. инсталацията, сменен е
паркета, подменени са всички прозорци и врати, вкл. и входната врата.
Показанията на двете свидетелки се разминават относно извършения ремонт на
банята – според св. Енева ремонт на банята през 2005г. не е правен, а според
св. Й. точно през тази година е извършен ремонт на банята, когато лично
свидетелката е участвала при избора на материали. От показанията на свидетелите
се установява, че ищецът през сочения период на извършения ремонт не е
получавал доходи, поради което не е участвал при закупуването на материали и
заплащането на ремонта.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, като тези на св. Енева и Й. са преценени, съобр. разп. на чл. 172
от ГПК. Показанията на всички свидетели са последователни и в резултат на преки впечатления.
Ищецът, в подкрепа на твърдението си, че през
периода на извършвания ремонт е разполагал с доходи, представя 18 бр. договори
за покупко – продажба, съотв. за замяна на МПС, сключвани между ищеца Е.Е. ,
действащ като пълномощник за продавач на МПС, и отделни лица. Към част от
договорите са приложени и съответните пълномощни, както и фактури по
извършените продажби на МПС.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване
трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата. При това,
трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т, е.
обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването
и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие.
Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от
един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква, само когато
обеднелият няма друг иск, с който да се защити, съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД.
Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение
на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити
нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск.
Предявения
в настоящото производство иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим. Безспорно в случая
се установява, че процесния недвижим имот е собственост на ответницата, който
имот е придобит по силата на сключения договор за покупко – продажба в полза на
трето лице от 20.03.2000г. На същата дата ответницата, в качеството на
бенефициер, е придобила правото на собственост върху апартамента, тъй като в
самия нот. акт е заявила, че ще се ползва от уговорката в нейна полза. При
подписването на договора, Е. Желев е имал дарствено намерение придобитият
недвижим имот да остане собственост само на М.Й.. Щом като недвижимия имот,
върху който са извършени подобренията е лична собственост на ответницата, то ищеца няма основание да търси
вложените средства за подобрение на имота с друг иск. /в този смисъл и решение
№1291/17.04.1981 г. по гр.д. 793/81 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че искът е погасен по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от такъв момент, към който е съществувала
обективна възможност за ищеца да предяви претенция за защита на своите права.
По делото е установено, че всички подобрения са извършени по време на брака,
който е прекратен с решение на СтРС, влязло в сила на 18.01.2013г. Тъй като не
е предвидена специална давност, искът по чл. 59 от ЗЗД се погасява след
изтичане на общата петгодишна давност. С оглед разпоредбата на чл.115, ал. 1,
б."в" от ГПК, предвиждаща, че давност между съпрузи не тече, съдът
приема, че началният момент, от който в случая е започнала да тече, е влизането
на решението за прекратяване на брака в сила. Искът по настоящото дело е
предявен на 31.07.2014г., т.е. преди изтичането на петгодишния период, считано
от 18.01.2013г.
Предявеният иск е основателен.
Не
е спорно, че по време на брака между страните процесният апартамент № 19,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Патр. Евтимий” № 156, вх.0, ет.7, който е
лична собственост на ответницата, и който е бил «семейно жилище» по см. на СК, е
бил основно отремонтиран. За извършения ремонт са вложени средства. Изслушаните по делото свидетели за ищеца
твърдят, че последният е плащал на работници и майстори за ремонтните дейности,
а свидетелите за ответницата заявяват, че през периода на извършвания ремонт
ищецът не е разполагал с доходи, с които да плаща ремонта. От представените от
ищеца писмени доказателства – договори за покупко – продажба на МПС, договори
за замяна на МПС, пълномощни и фактури, не може да се извлече, че по повод
осъществявани сделки ищецът е бил възмездяван за осъществяваните от него
действия по разпореждане с посочените МПС. Тъй като жилището е изключителна
собственост на ответницата, то всички подобрения по силата на приращението,
съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали нейна изключителна собственост. За ищеца
е налице правото да потърси от ответницата тази сума, с която тя се е обогатила
за сметка на неговото обедняване.
Общата стойност на извършените
подобрения през 2005г., според експертното заключение, е 19 842.18 лв. В
посочената сума е включена посочената в първоначалното заключение на вещото
лице стойност на извършените СМР към 2005г., без стойността за ремонта в тоалетната.
По отношение на ремонта в тоалетната е взето в предвид изчислението на вещото
лице в допълнителното заключение – 1829.66 лв. Към общата сума е включена и
стойността на ремонта на ел. инсталация
от 1716 лв. и стойността на ремонта на ВиК работите – 318 лв., както и
топлоизолацията на детска стая - 438.58 лв.
Въз основа на така описаната
фактическа обстановка, съдът приема, че ищецът няма право на увеличената
стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС
добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на
собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се
е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Ищецът не е бил
владелец на апартамента – той е бил съпруг на собственицата и като такъв, е
извършвал действия по перманентно подобряване на имота, и в собствен интерес.
Следователно отношенията им след прекратяване на брака трябва да се уредят по
правилата на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Приложение намира общият институт на
неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес /на ответницата/, която като собственик
би дължала да му върне необходимите и полезни разноски. Но, доколкото
управителят /ищецът/ е действал и в свой интерес – да осигури и на себе си,
като съпруг на заинтересованата собственица, удобства и комфорт, то последната отговаря само до
размера на обогатяването си. Тъй като
собственикът на недвижимия имот е единият от съпрузите, а не трето лице, то отговорността му – на собственика /в случая
ответницата/ спрямо ищеца е в размер на 1/2 част от прекратената СИО за
стойността на направените разходи, т.е. 9 921.09 лв.
До посочения размер претенцията се явява основателна и доказана. За разликата
до претендираните 10 206.61 лв., претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Върху размера на главницата следва да се присъди и законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. В случая видно от приложения договор за
правна защита между ищеца и упълномощения му представител е посочено, че
адвокатския хонорар от 910 лв. е платим до края на първа инстанция. Тъй като по
делото липсват доказателства за реално заплатена сума, то същият хонорар не
следва да се вземе в предвид при определяне размера на разноските за ищеца. /ТР
№ 6/2012г. на ВКС/. Ето защо, съдът изчислява дължимите на ищеца разноски /за
внесена ДТ от 515.60 лв., за внесено възнаграждение за вещо лице в общ размер
от 220 лв. и 5 лв. – държавна такса за издаване на удостоверение/ в размер на 719.88
лв.
На
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът също
дължи заплащане на направените от ответницата разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. По делото няма данни ответницата да е поискала
присъждане на такива разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, М.К.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.И.ЕНЕВ ЕГН
********** ***, сумата от 9 921.09
лв. /девет хиляди деветстотин двадесет и един лева и 09 стотинки/, с която сума
М.Й. неоснователно се е обогатила за извършени през 2005г. подобрения на
апартамент № 19, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Патр. Евтимий” № 156, вх.0,
ет.7, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 719.88 лв. /седемстотин и деветнадесет лева и 88 стотинки/ за
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 59 от ЗЗД в останалата част
за сумата над 9 921.09 лв. до претендираните 10 206.61 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СтОС в двуседмичен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: