№256
21.09.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното гр.
д. №
240 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С депозираната искова молба В.П.П. и Б.Ч.П. предявяват в
условията на евентуалност искове по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал.2 ЗЗД против
ответника „Сантандер Консюмер Банк“ АД, фирмен № *********, с адрес на
управление: Страндвейн 18, 1366 Лисакер, Норвегия, представлявано от
управителя/административен директор М.В., като твърдят, че процесният лек
автомобил, предмет на ревандикация, е във владение на ответника.
На 7.08.18г. в съда е постъпил писмен отговор от ответника „Сантандер Консюмер Банк“ АД, в който прави
възражение за компетентност на българския съд, тъй като процесният лек автомобил се намира в
Норвегия и правоотношението следва да се регулира от закона за
местонахождението на вещта, респективно спорът да се разгледа от съответният
компетентен съд в Норвегия- съдът в
Осло.
Съдът, съобразявайки депозираната искова молба, ведно с приложените
доказателства, отговора на ответника, както и Конвенцията от Лугано, във вр. с чл. 3 КМЧП, прие
за установено следното:
Възражението за компетентност на настоящия съд, направено от ответника, е
основателно, тъй като ответното дружество е юридическо лице, регистрирано и със
седалище в Норвегия. Следва да се има предвид, че правилата за определяне на
юрисдикцията в Европейската общност са
приложими и между държавите - членки на Европейския
съюз /ЕС/ и някои държави извън ЕС, каквато е Норвегия. През 1988г.
държавите-членки на ЕС и няколко други държави - Швейцария, Норвегия, Исландия
и Полша, подписват Конвенцията от Лугано относно юрисдикцията и изпълнението на
съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, която
конвенция разширява правилата за определяне на юрисдикцията в държавите-членки,
заложени в Брюкселската конвенция от 1968г. относно юрисдикцията и изпълнението
на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право извън
границите на Европейския съюз.
На 30.10.2007г. е подписана и нова Луганска конвенция относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Съгласно нея, приложима в настоящия случай, когато в
международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в
Швейцария, Исландия и Норвегия, фактор за определяне на юрисдикцията е местоживеенето
на ответника /чл.2 от конвенцията/, а относно юридическите лица - за същите се
приема, че това е седалището им според
устройствения акт /чл.60 от същата/. В случая седалището на ответника е в
Лисакер, Норвегия, видно от Държавния регистър на Норвегия /стр.60 от делото/.
Разпоредбата на чл. 26 от същата конвенция повелява, че когато срещу
ответник с местоживеене в една държава, обвързана по настоящата конвенция, е
предявен иск в съд на друга държава, обвързана по настоящата конвенция, и той
не се яви в своя защита, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен
ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящата конвенция.
Депозираният писмен отговор от ответното дружество не може да бъде приет като
действие в защита на ответника по см. на тази разпоредба, нито като явяване на
ответника пред настоящия съд, тъй като чл. 24 изрично пояснява, че не се приема
за явяване на ответника, когато той се явява, за да оспори подсъдността на съда.
Липсва и основание да се приеме че
компетентността на настоящия съд произтича от нормите на конвенцията, разписани
в раздели от 2 до 7 от дял втори, каквото изключение от местоживеенето на
ответника предвижда чл 3.
Ето защо, съдът следва служебно да прогласи, че не е компетентен да
разгледа настоящия спор и да прекрати производството по делото.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че не е компетентен да разгледа предявените в условията на
евентуалност искове по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал.2 ЗЗД от В.П.П. и Б.Ч.П. против
„Сантандер Консюмер Банк“ АД, фирмен № *********, с адрес на управление:
Страндвейн 18, 1366 Лисакер, Норвегия, представлявано от
управителя/административен директор Михаел Видстен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 240/18г. по описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВнАС в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищците. Да се счита съобщено на ответника съгл. чл. 33, ал.3
КМЧП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: