РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 522/25.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър Митрев
при
секретаря Р.А. и с участието на прокурор М.Христев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 115
/ 2020г., взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
чл.63 ал.1 ЗАНН.
ТД на НАП - Пловдив с процесуален
представител ст.юрисконсулт Я.А. обжалва Решение № 2215 от 02.12.2019г.,
постановено по АНД № 5946/2019г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 449476-F489511/18.07.2019г.
на Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, за наложена глоба
на А.Б.Т.,***, ЕГН : ********** – в размер на 500лв., за нарушение на чл.97а
ал.4 вр. с ал.1 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.178 с.з.
Касаторът
счита, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона и е явно
несправедливо – чл.348 ал.1 т.1 и т.3 НПК,
като неправилно съдът е приел, че извършеното деяние представлява маловажен
случай по чл.28 ЗАНН. Поддържа се, че целта на закона е да дисциплинира
задължените субекти, като извършеното деяние и предвидената за него санкция се
преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели
законодателя. Значимостта на обществените отношения произтича и от високия
размер на предвидената санкция за нарушаване на съответните норми и в случая е
налице неотразяване на приходи. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А.Б.Т. оспорва жалбата и
моли решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. – 1, т.1.2,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка/,
а АУАН № F489511/30.05.2019г.
е съставен от ст.инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на
Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ********** от 01.04.2019г.
Според обстоятелствената част на НП,
идентично описваща фактическата установеност с АУАН : А. Б. Т. – в качеството
си на задължено лице, установено на територията на страната, което получава
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 ЗДДС, не е подало в ТД
на НАП-Пловдив заявление за регистрация на основание чл.97а ал.1 ЗДДС, в законоустановения срок – не по-късно от 7 дни преди датата,
на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно
събитие/. При проверка във вр. със заявление вх.№
163911900705383/20.03.2019г., извършена в периода от 20.03.2019г. до
01.04.2019г., било установено, че А.Т. е получила фактура № 2345234 от
02.07.2017г. за резервации /услуги за настаняване/ с издател Booking.Com B.V. с посочен ИН по
ЗДДС – регистрирана в Нидерландия компания, с изплатена сума на 03.07.2017г. на
стойност 77,41лв. на доставчика – по банкова сметка ***. Заявление за
регистрация по ЗДДС е подадено на 20.03.2019г. – извън 7 дн.срок : не по-късно
от 25.06.2017г. /дата на данъчното събитие – 02.07.2017г./. Нарушението е
извършено на 26.06.2017г. и констатирано при проверка на документи за
установяване наличие на основания за регистрация по ЗДДС – ПИП от 01.04.2019г.
В НП е отразено, че нарушението е за
първи път. Описаните факти са квалифицирани от правна страна за административно
нарушение на чл.97а ал.4 вр. с ал.1 ЗДДС и е наложена
глоба в размер на 500лв., на основание чл.178 ЗДДС : „Данъчно задължено по този
закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление
за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.”.
Според чл.97а ал.4 вр. с ал.1 ЗДДС : „На регистрация по този закон подлежи
всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.;
За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за
регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът
за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като
данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.”.
2. В ход по същество по делото,
процесуалният представител на административно-наказващия орган е предоставил на
съда преценка за основания относно прилагане на чл.28 ЗАНН. Становището на
ответника съответства на изтъкнатите факти в жалбата против НП – заявлението за
регистрация по ЗДДС в случая предхожда по време дата на съставяне на АУАН, въз
основа на който е издадено НП и регистрацията по ЗДДС не е наложена след
проверка на НАП, което представлява смекчаващо вината обстоятелство, като
нарушението е за първи път.
Спор по фактите не е имало, поради
което правилно РС - Пловдив приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка се установява без съмнение от събраните по делото доказателства,
вкл. ПИП № **********/01.04.2019г. В съответствие с фактическата установеност
ПРС се е позовал на чл. 82 ал.2 т.3
ЗДДС : „ Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е
установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на
територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по
доставката при: т.3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно
задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.”, тъй
като отдаването под наем на недвижим имот представлява независима икономическа
дейност по см. на чл.3 ал.2 ЗДДС и съгл. чл.3 ал.1 ЗДДС – физическите лица,
които отдават недвижим имот под наем, са данъчно задължени лица за целите на
ЗДДС, предвид което е било налице задължението, произтичащо от нормата на
чл.97а ал.4 вр. с ал.1 ЗДДС, което не е било
изпълнено в законоустановения срок от страна на А.Т..
3. Решението е законосъобразно с прилагане
на чл.28 ЗАНН, поради наличие на предпоставките за това, правилно преценени от
ПРС : макар след предвидения срок, Т. сама е инициирала производство за
регистрация по ЗДДС; административното нарушение е отстранено преди съставяне
на АУАН – посредством подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Посочените
две обстоятелства са достатъчни за квалифициране на случая като маловажен по
критериите за прилагане на чл.28 ЗАНН. Освен това, ПРС с основание се е позовал
и на факта – извършено за първи път административно нарушение, изрично
отбелязано в НП, както и на отсъствие в преписката на данни за други нарушения
на фискалната дисциплина, извършени от Т..
Действително, факт на извършено първо
нарушение не е предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на
посоченото самостоятелно основание и следва да се съобразяват същността и
целите на административнонаказателното производство,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК
и НПК. В случая са съпоставени всички установени смекчаващи отговорността
обстоятелства, обосновали правилен извод за по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В
тази вр., АС – Пловдив възприема извода на ПРС за
това, че в конкретния случай дори и санкцията в минимален размер от 500лв., се
явява несъразмерна спрямо степента на обществената опасност на дееца и
деянието, предвид Т.Р. № 1/2007г. на ОСНК, ВКС.
Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27,
28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. При конкретните факти, би могло успешно да се
въздейства чрез предупреждение, че при друг подобен случай ще бъде ангажирана
отговорността на лицето, тъй като не е изключена възможност за прилагане на
чл.28 ЗАНН – нормата не е разграничила административните нарушения на формални
и резултатни.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив
XXIII състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 2215 от
02.12.2019г., постановено по АНД № 5946 / 2019г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :