Решение по дело №3389/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1344

 

гр.Бургас, 11.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Златка Калоянова, като разгледа НАХД № 3389 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Д.Р.Г. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 18-0769-001480/ 21.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения- липсвала индивидуализация и точно описание на нарушенията.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.8, НП е било връчено на 15.06.2018 г., а жалбата е депозирана на 20.06.2018 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт (сбъркана е датата на постановлението, но не остава никакво съменение от съдържанието на жалбата, че именно това е обжалваният акт), поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.03.2018 г., около 16.50 часа, жалбоподателят Д.Р.Г. управлявал л.а. „***” с рег. № *** в гр. Бургас, по бул. „* *” в посока гр. Средец. По това време на същия път, до Върли бряг, била провеждана специализирана полицейска операция, в която участвали и актосъставителя И.Г.Т. и св. К.Т.М.- и двамата заемащи длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр. Бургас към същата дата. И.Т. забелязал, че при движението си, жалбоподателят е застъпил пътна маркировка М15, като същевременно изпреварвал друг автомобил. Т. подал сигнал за спиране към автомобила на жалбоподателя, като забелязал, че Д.Г. не е поставил обезопасителен колан, с който неговият автомобил бил оборудван.

За констатираното св. Т. съставил АУАН с бл. № 027924 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 1. Актът бил връчен на нарушителя, които записал, че ще подаде възражения в законовия срок.

Въз основа на АУАН на 21.05.2018г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лева. В НП п отношение на второто нарушение било записано, че водачът „при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка”.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че по отношение на вмененото нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДВП не е съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми. В конкретния случай в АУАН е описано като нарушение извършване на маневра изпреварване в нарушение на пътна маркировка М-15, което деяние е квалифицирано по чл.6, т.1 от . В НП също е посочено, че водачът на МПС е нарушил пътна маркировка М-15 при предприета маневра изпреварване. Поради това съдът приема, че както актосъставителят така и административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.6, т.1 от в хипотезата на предложение четвърто от нея.

Разпоредбата на чл.6 от предвижда общи правила за поведение, които водачите следва да спазват. Извършеното нарушение в случая обаче следва да се квалифицира като се вземат предвид специалните разпоредби на ППЗДвП, регламентиращи правилата за изпреварване, съобразно разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗДвП. Нормата на чл. 90 от ППЗДвП въвежда хипотези, при които е забранено извършване на маневра изпреварване, които хипотези са различни  от случаите на изрична забрана за извършване на маневрата. Сочените изрични забрани са въведени с правилата на чл. 47 от ППЗДвП, уреждащ пътните знаци за въвеждане на забрана, а така също и с чл. 65, т. 6, уреждаща предписанията на друг вид пътна маркировка, и в частност тази на „коси успоредни линии”. Несъобразяване на поведението на участник в движението с пътната маркировка и предписанието на пътните знаци при извършване на маневрата изпреварване, дори и да са спазени всички останали изисквания на ЗДвП за правилното й осъществяване, води до неправилност на маневрата и позволява тя да се квалифицира като неправилно изпреварване. Именно за неправилно изпреварване, а не за извършване маневра изпреварване в нарушение на пътна маркировка или знак е следвало да бъде наложена на жалбоподателя санкцията, предвидена в чл.183, ал.3, т.6 от . От изложеното е видно, че административно наказващият орган не е квалифицирал правилно извършеното от жалбоподателя нарушение и е налице несъответствие между правната квалификация на нарушението и словесното описание на същото, както и противоречие в словесното описание, доколкото жалбоподателят е лишен от възможността да разбере дали е нарушил пътна маркировка или не е съобразил поведението си с пътна маркировка при извършване маневра изпреварване. Още повече, както бе посочено, разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е обща и в случай на допуснато нейно нарушаване (както изрично е посочено в НП), се прилага санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 20 лв.

Поради изложеното, НП следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно.

По отношение на второто вменено във вина на жалбоподателят нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП- че не е носил обезопасителен колан, съдът намира същото за доказано. Съдът кредитира изложеното от св. Т. по отношение на това нарушение, тъй като показанията му са последователни и непротиворечиви. Свидетелят заявява, че е било достатъчно светло, за да възприеме, че жалбоподателят се е движил без обезопасителен колан, което се потвърждава от посочения в АУАН час на съставяне- около 16.50 часа на 30.03.2018 г. Неговите показания не се разколебават от показанията на другия свидетел, който само заявява, че не си спомня за друго нарушение, освен за нарушаването на пътната маркировка. Св. М. обаче не заявява с категоричност, че не е имало друго нарушение, което да е било констатирано в този момент.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на същата разпоредбата за определени категории лица законодателят е предвидил изключение от задължението по ал. 1. От данните по делото се установява, че жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП категории лица и следователно за него съществува задължение да използва обезопасителен колан при управление на МПС.

За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП твърд размер за предвиденото наказание "глоба" от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева.

Поради изложеното, НП следва да бъде потвърдено в тази част като законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-001480/ 21.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Д.Р.Г. с ЕГН: **********, на основание чл.183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-001480/ 21.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Д.Р.Г. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала:З.К.