№ 260075 / 23.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 23 февруари......…….……....………………………….
през две хиляди двадесет и първа година…........…....………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова............………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………...…................АН дело 62 по описа
за 2021г…………….……………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000047/ 31.12.2020г. на Началник ОО”АА”-Монтана, Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН на S.M.-роден на xxxг, Гърция със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал S.M. /С. А. М./, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. Представя писмени бележки към жалбата. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя S.M. /С. А. М./ е съставен АУАН, респективно издадено НП, за това, че на 30.12.2020 г. около 16.45 ч. на главен път Е 79 при разклон за с. Трифоново посока към гр.Монтана, управлява влекач Волво FX42T от категория N3, с peг. № XXXX и полуремарке Шмитц от категория 04, с рег.№ XXXX , собственост на Е. Ф. О., с който водачът извършва обществен международен превоз на товари от Р.Гърция - Р.Чехия, видно от CMR / 29.12.2020 г. със заверено копие на лиценз на ЕО №**********/16.08.2018г, със следното нарушение: 1. Водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят не направил конкретни възражения. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е български гражданин му е предоставена декларация – арг.л.28, с която същият отказал правото да му бъде назначен преводач. Актосъставителят и свидетелят по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН разговаряли с жалбоподателя по време на проверката чрез гугъл преводач и с диспечер на фирмата /диспонент/, който комуникирал на гръцки и на български език с жалбоподателя, затова и той разбрал какви нарушения е извършил и затова отказал преводач.
Въз основа на констатираното нарушение и при спазване на разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН на 31.12.2020г. било издадено наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на И.Й. и Л.К., като обективни и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Административно наказаният в жалбата си и приложените по делото писмени бележки прави възражения, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в неправилно посочена санкционна норма. Твърди, че наложеното наказание не е следвало да бъде по ЗАвтП, а по ЗДвП.
Съдът намира възраженията за неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Действително жалбоподателят е чужд гражданин и не владее добре български език, но при извършената проверка е ползвал превод от служител на фирмата, в която работи. Нещо повече, жалбоподателят е разбрал за какво нарушение му се съставя акт и е отказал осигуряването /назначаването/ на преводач в нарочна декларация /л.28 от делото/ изготвена на гръцки език. В тази насока се и показанията на свидетелите К. и Й., които съдът изцяло кредитира, като обективни и компетентно дадени.
Правилно е определена както нарушената, така и санкционната разпоредба. Жалбоподателят е управлявал ППС без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В конкретният случай намира приложение ЗАвтП, а не ЗДвП, тъй като първият е специален и именно като такъв урежда тези обществени отношения. Член 1 т.1 от ЗАвтП визира, че „Този закон урежда условията и реда за: 1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;....”
Същността на вмененото на водача и жалбоподател административно нарушение е, че е управлявал на посочена дата и място МПС, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Правилно е определена и нарушената разпоредба. Водачът, жалбоподател в настоящето производство е гръцки гражданин, но е назначен в българска фирма притежаваща български лиценз за международен превоз на товари и управлява МПС с български регистрационен номер, затова е длъжен да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Този факт е описан както в АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, поради което съдът намира, че от страна на административнонаказващия орган законосъобразно е приложен посочения административнонаказателен състав, предвиждащ налагане на административно наказание, по вид глоба в абсолютен законов размер за лице, което не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Правилно е определена и нарушената разпоредба.
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, както от материално правна, а така също от процесуално правна страна, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000047/ 31.12.2020г. на Началник ОО”АА”-Монтана, Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на S.M.-роден на xxxг, Гърция със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.93 ал.1т.1 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: