№ 7044
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110128188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД от И. К. Д. срещу „В..БГ“ ЕООД за прогласяване нищожност на клауза,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за
паричен заем №**********/19.08.2019 г.; и за заплащане на сумата 256,49 лева,
представляваща платени без основание суми за такса за експресно/бързо
разглеждане и такса за удължаване срока на кредита по Договор за паричен заем
№**********/19.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени
фактически твърдения, че страните по спора са сключили Договор за паричен
заем №**********/19.08.2019 г., по който е усвоена и върната заемната сума, в
т.ч. сумата по осъдителния иск. Твърди се, че всичко платено по договора, освен
главница и договорна лихва, е недължимо по съображения за нищожност и
неравноправност на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
143, т.19 от ЗЗП; вкл. на целия договор за кредит, на осн. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.
10 от ЗПК, поради което платеното над дължимата главница и договорна лихва
подлежи на връщане. Пояснява се, че са платени общо 1849,89 лв., като с анекс
от 19.08.2019 г. е усвоена допълнителна сума 800 лв., а на 17.09.2019 г.е удължен
срока на договора до 18.10.2019 г.
Ответникът оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Сочи, че
ищецът е бил клиент на „В..БГ“ и счита, че в специалните условия, при които
предоставя кредитиране се посочва действителния размер на разходите; всички
условия по заема са изначално известни на потребителя, а по отношение на
максималния размер на ГПР е спазен чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който може да се
уговаря свободно до размер 50 % от главницата. Поддържа, че такса за експресно
разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, поради което не следва
да се включва в ГПР, и поначало такси се начисляват за допълнително заявени
от потребителя услуги.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, че между страните по спора И. К. Д., като кредитополучател,
и „В..БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4ф“), като кредитор, е сключен
Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г., заемните средства са
усвоени и че при договарянето е начислена такса за експресно разглеждане от
109,60 лв. на 19.08.2019 г. и 146,89 лв. на 19.09.2019 г. От т. 4.2. от общите
условия на ответника, служебно на съда известни от други дела между страните,
вкл. по описа на 50 с-в, вж. гр. дело №40514/23 г.СРС, се установява, че
кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично
бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е обявена за допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до петнадесет минути от
изпращането му. Съгласно т. 4.2, когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден или на официален
празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените петнадесет
минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена
процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен
ден. Видно от т. 4.4. от общите условия, за заявката на услугата за бързо
(експресно) разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса
за бързо разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните
условия на договора за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на
началната страница.
Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът е договарял в
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Съдът приема, че не е приложима
разпоредбата чл.4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, съгласно която разпоредбите на закона не
се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три
месеца и при които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в
конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът на
договора да е по-малко от месец. Съдът счита, че по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 6 от
ЗПК незначителен разход по кредита е преди всичко общият разход по креда по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава
основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер
несъществен, твърде нисък. В случая разходите по кредита за договорна лихва и
такса за бързо разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий
съдът приема за релевантен. Икономическият модел на ответника се изразява в
отпускане на заем за малка сума за кратък период, но с извличане на печалба не
само от лихвите, но и от нелихвения разход кредита, каквото правно и
икономическо естество има коментираната такса. Следва да се отчита дали за
услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените разходи,
може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в рамките
на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за които е
задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се
явяват явно непропорционални спрямо заетата сума. Комисиона, покриваща
възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или
обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са
присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем
или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти,
произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя
2
насрещна престация. Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни
за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това обаче са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставянето на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
Поради това кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 и 2 от
ЗПК.
В конкретния случай съдът приема, че договорът само формално покрива
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида
на лихвения процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства не
съответства на заявеното от кредитора, и така за годишния процент на
разходите. Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си
пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при
сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не
предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и
обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя
волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на
договора. Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е
съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава,
както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени
предварително, изрично и изчерпателно в договора. Систематичното,
граматическо и смислово тълкуване на клаузите, предвиждащи такса за
експресно разглеждане, дава основание на съда да приеме, че в договора за
кредит не е посочен действителния размер на възнаградителната лихва, а поради
това и действителния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Таксата за експресно разглеждане има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства, поради което следва да бъдат
обявени и включени изначално при формирането стойността на лихвения
процент по договора и ГПР. Този допълнителен компонент, който се прибавя
към месечното задължение е наименован „такса“. Тя обаче не се начислява за
неизпълнение в темпорално отношение на длъжника, поради което не покрива
по своята правна същност уговорка за мораторна неустойка. Според словесното
им описание договора, таксата се начислява пряко за усвояване на кредита.
Поради това по своята правна и икономическа същност е допълнително
заплащане за ползването на паричния ресурс, което определение покрива
понятието за възнаградителна лихва. Съдът приема, че клаузата не е
индивидуално уговорена, доколкото е вписана в съдържанието на
предварително съставен типов договор, за които обективно потребителят не е
имал време да влияе и предоговаря. Освен това, правото на парично вземане на
кредитора е уговорено по начин – с друго наименование и в отделна клауза,
който заблуждава потребителя-длъжник относно редовната лихва, която трябва
да плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в разумни граници
съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си към уговорката от
договора, в която изрично е разписано задължението му за тази лихва.
Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК е продиктувано от принципа за
добросъвестност при сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на
3
защита на икономически по-слабата страна – потребителя, от нелоялни и
подвеждащи практики на кредитните и финансови институции. Както се
отбелязва в решение на Съда на ЕС по дело C-377/14 и предвид съображения 6,
7, 9, 19 и 31 от Директива 2008/48/ЕО, законодателството в сферата на
потребителските договори има за цел „да бъде развит по-прозрачен и ефективен
кредитен пазар в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да бъде постигната пълнa
хармонизация в областта на потребителските кредити, която да гарантира на
всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно ниво на защита
на техните интереси, да се гарантира, че договорите за кредит съдържат цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да се даде възможност на
потребителите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и да са
наясно с правата и задълженията, произтичащи от договор за потребителски
кредит. Съдът счита, че ответникът е предоставил на потребителя заемните
средства при договор, сключен при условия на заблуждаваща търговска
практика, която противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, и съдържа невярна информация. Тази
информация, доколкото касае основна престация по договора, е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе
информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този
кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума,
дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и
съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и
комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната
услуга за предоставяне на заемни средства. Таксите за действия, свързани с
управление на кредита са част от дейността на кредитодателя по предоставяне
на кредита. Оспорената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото се
касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея се заобикаля
императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Така, с
тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.
Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че
кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна
основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви. По арг. § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги,
а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при
които е сключен договора за кредит. Според Решение от 21.03.2024 г. по д. №
C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на
4
обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при
сключването на този договор; а да се вземе предвид всички разпоредби на
договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези
допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този начин да се
заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски
кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство -
включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се
счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност
и връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на
основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния случай съдът
приема, че макар таксата да е обявена като незадължителна за сключване на
договора, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. чл. 3, б. ж от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, доколкото представлява уговорка, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. Клаузата за т.нар. експресно
разглеждане на кредита е неразривно свързана с посочения договор, и не може
да възникне правото на парично вземане по за нея самостоятелно без този
договор. Дейността, за която е начислена таксата не е допълнителна услуга, а
изцяло за ползването на заемните средства, поради което като разход по кредита
следва да се обяви като част от ГПР. Констатира се заобикаляне на закона, а
именно изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като таксата е в размер
необосновано висок и нетипичен за подобен вид услуги, ако се приеме, че
поначало няма правна пречка да се уговарят такива. Уговорената в договора
престация на поребителя, чието основание е с цел да получил или да продължи
да ползва заемните средства, следва да се приеме, че наречена „такса“, касае
плащане на възнаграждение на кредитора за времето, през което е лишен от
паричния си ресурс. Обстоятелството, че в договора не е посочен действителния
лихвен процент и ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1. т. 9 и т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен
заем, на осн. чл.22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане от Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г.
се явява основателен.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД се касае до престиране при начална
липса на основание. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55,
ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/ тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание /не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай, че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
5
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК,
по която вещото лице изяснява, че в изпълнение на договора за кредит ищецът е
заплатил на ответника сумата общо 1849,89 лв., от които 256,49 лв. са отнесени
именно за погасяване на оспорената клауза, съгласно която е начислена такса за
експресно разглеждане. Предвид установената нищожност на процесната клауза,
платената от ищеца сума 256,49 лв. се явява получена от ответника при начална
липса на основание, поради което исковата претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД подлежи на уважение по основание и размер. Законна последица от
основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да се присъди и поисканата
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.05.2023 г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски - сумата 400 лв.за
платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Процесуалният
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Определянето на
размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва
да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи
пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу
възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на
техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да
изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС
(втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид
това съдът не е обвързан от същата НМРАВ, тъй като има право да определя
размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в
т.ч. чл.38 от ЗАдв). Съобразно защитавания материален интерес, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по
делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в
съдебно заседание, в конкретния случай съдът приема, че необходима и разумна
разноска за адвокат е сумата 480,00 лв. с ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. К. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, срещу „В..БГ“ ЕООД, с ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: ************, иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1
от ЗЗД, на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно (бързо)
разглеждане от Договор за кредит №**********/19.08.2019 г.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
6
*********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 256,49 лeва –
главница, платена при начална липса на основание – нищожна клауза,
предвиждаща плащане на такса за експресно (бързо) разглеждане от Договор за
кредит №**********/19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на Е.а.д. „Д. М.“, Булстат: *********,
адрес:************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1,
т. 2 от ЗА, сумата 480,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7