О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 496 25.07.2022г.
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
пети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р. Т. административно дело № 429 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по писмена молба на Н.С.Т. ***, подадена чрез пълномощника й по делото адв. В.Ц. ***,
с която е направено искане на основание чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144,
да бъде изменено Определение
№ 400/ 10.06.2022г., постановено по адм. дело № 429/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, в частта, в която Н.Т. е задължена да внесе
по сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 290 лева –
възнаграждение за изготвеното и представено по делото заключение по допуснатата
и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. С.Я. и
в частта, в която Н.Т. *** сумата от 950 лева – разноски за един адвокат.
Поддържа, че доколкото назначената по делото експертиза не е била изслушана в
съдебно заседание, респ. заключението по експертизата не е прието, не следва Н.Т.
да бъде задължавана да заплаща възнаграждение за вещо лице, надхвърлящо размера
на внесения за изпълнение на експертизата депозит. Счита, че разпоредбата на
чл.143, ал.3 от АПК не предвижда при прекратяването на производството в тежест
на жалбоподателя да бъдат възлагани разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което оспорва наличието на основание за присъждане в полза на ответника
на такива разноски. Излага доводи, че дори и ако в хипотезата на чл.143, ал.3
от АПК жалбоподателят да дължи заплащането на разноски, в които се включва и
възнаграждението за осъщественото в полза на ответната страна процесуално
представителство от адвокат, то в случая не е доказано претендираното
адвокатско възнаграждение да е реално договорено и заплатено от ответника –
Общински съвет Стара Загора.
Искането
на Н.С.Т. за изменение на определението в частта му за разноските, като
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице - страна по делото, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
Производството
по административно дело № 429/ 2021 година по описа на Административен съд –
Стара Загора е образувано по жалба на Н.С.Т. ***, с искане за
обявяване нищожността на Решение
№ 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински
съвет-Стара Загора, с
което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на
гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му за
квартал/парк „Бедечка” при граници: юг-ул. „Христина Морфова”, север-алеята към
предприятие „Труд”, запад-ул. „Иван Вазов”, изток-ул. „Хан Тервел”, в частта му
относно територията, в която попадат поземлен имот - УПИ V-102 в кв.805 по ПУП
по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Бедечка“, одобрен с Решение №283 от 28.06.2012г.
на ОбС – Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6791 по КККР на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г.
на Началник на CГКК – Стара Загора и поземлен имот - УПИ VI-102 в кв.805 по ПУП
по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Бедечка“, одобрен с Решение №283 от 28.06.2012г.
на ОбС - Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6792 по КККР на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г. на Началник на CГКК.
С Определение № 400/ 10.06.2022г.,
на основание чл.159, т.1 от АПК, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото. Със същото определение Н.С.Т. *** сумата от 950 лева, представляваща направените от ответника
разноски по делото и в нейна тежест е възложено и заплащането на възнаграждение за изготвеното и
представено по делото заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа
експертиза, като Н.Т. е задължена да внесе по набирателна сметка на
Административен съд – Стара Загора сума в размер на 290 лева, представляваща
разликата между определеното от съда възнаграждение за вещо лице и внесения от
жалбоподателката депозит.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за
присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното
от Н.С. искане за изменение на Определение № 400/ 10.06.2022г. в частта за
разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, в който
случай основателността на искането за преразглеждане на въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът
намира, че с оглед изложените в искането за изменение на определението в частта
за разноските доводи, по същество се оспорва правилността на правния извод на
съда и на обуславящите го мотиви, относно възлагането в тежест на жалбоподателката
на определеното възнаграждение за изготвеното и представено по делото заключение по допуснатата и назначена
съдебно-техническа експертиза, както и относно присъждането в полза на ответника
на разноски за адвокатско възнаграждение и размера на присъденото адвокатско
възнаграждение. В Определение № 400/ 10.06.2022г. е посочено и обосновано както
основанието за определяне на възнаграждение на изпълнилото СТЕ вещо лице за
изготвянето на заключение по тази експертиза, независимо, че делото се прекратява
преди изслушването й /чл. 19 и чл.31, ал.2 от
Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица/, така и начина на определяне на неговия размер /за действително
отработените часове, посочени в представената със заключението справка –
декларация, изключая посоченото възнаграждение за явяване в съдебно заседание/.
Неоснователно е и твърдяното в молбата, че в хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК
при прекратяването на производството по делото, разноските, които ответникът
има право да му бъдат присъдени, не включват такива за адвокатско
възнаграждение. Сочените в молбата обстоятелства - че договорът за правна помощ
не е сключен и съотв. подписан от страна на ответника – Общински съвет - Стара
Загора, а от Община Стара Загора и че в издаденото от името на Община Стара
Загора платежно нареждане липсва обвързване на плащането с направен разход за
защита на Общински съвет – Стара Загора по настоящото дело, не могат да
обосноват промяна на формирания от съда извод за дължимостта на направените и
доказани по основание и своевременно поискани от ответника разноски и възлагането им в тежест на жалбоподателката
на основание чл. 143, ал.3 от АПК. Общинският съвет е орган на местното
самоуправление, който няма статут на юридическо лице и съответно не притежава
самостоятелна гражданска правосубектност, различна от тази на съответната
община. Липсата на такава правосубектност означава, че общинският съвет не може
самостоятелно да встъпва в граждански правоотношения чрез своя председател в
т.ч не може да бъде страна по граждански договори, какъвто по своята правна
същност е договорът за правна защита и съдействие. Общинският съвет не
разполага със самостоятелен бюджет, чието разходване да определя, съотв. не е
предвиден като разпоредител с бюджетни кредити в Закона за общинските бюджети, което
е обусловило и издаването на бюджетното нареждане за плащане от бюджета на
Община Стара Загора и респ. извършване на плащането за сметка на общинския
бюджет. От съдържанието на преводното нареждане по несъмнен начин се
установява, че плащането е за адвокатска услуга по адм. дело № 429/ 2021г. по
описа на АС – Стара Загора. Липсва и основание за промяна размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия при разглеждането
му, е прието, че не са налице основания за присъждане на пълния размер на
възнаграждението /1 700лв./, като жалбоподателката е осъдена да заплати сумата от
950 лева за разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение т.е в
размер, близък до минимално определения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела по ЗУТ и ЗКИР съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /900 лева/.
Доколкото
произнасянето по въпроса за разноските и тяхното възлагане в тежест на жалбоподателката,
не се основава на грешки в обуславящите го фактически и правни основания, не е
налице основание за преразглеждане на въпроса за разпределението на
отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски и за техния
размер. С оглед на което искането за изменение на определението в частта му за
разноските, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Н.С.Т. ***, за изменение на Определение
№ 400/ 10.06.2022г., постановено по адм. дело № 429/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: