Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 542 27.04.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на осемнадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 401 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 ЗМВР вр.чл.145 и
сл. АПК и е образувано по жалба на В.М.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. П., против Заповед № 129/28.02.2022 г., издадена от началника на Затвора -
Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“
за срок от 1 месец на осн. чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1, т.1 ЗМВР,
чл.198, ал.2 ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се неизпълнение на разпореждане от 14.12.2021 г. на прекия
му ръководител.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради допуснато
съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, както и
поради несъответствието й с целта на закона. Твърди се, че в случая дисциплинарното
наказание е наложено на база данните от дисциплинарната проверка, но без да е
образувано дисциплинарно производство, както изисква чл. 205, ал.1 ЗМВР. Оспорва
се квалифицираното деяние на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение, като се
сочи, че не е налице неизпълнение на разпореждане по смисъла на т.5.1 от „Правилата
за организацията по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането, обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД „ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните
им служби/звена към министъра на правосъдието“. Твърди се, че в противоречие
със закона, за съответното дисциплинарно нарушение е неправилно определено и
съответното наказание, което не е мъмрене, а „порицание“ съгласно чл.200, ал.1,
т.11 ЗМВР. Сочи се, че в заповедта не е посочено кое е мястото на нарушението;
не са взети предвид формата на вината, тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, което е грубо нарушение на чл.206, ал.2 ЗМВР. Сочи се, че са
били нарушени конституционни права на жалбоподателя от страна на наказващия
орган, което е затруднило защитата му. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява
от адв. П., който поддържа жалбата, не сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник на затвора в
гр.Бургас, се представлява в с.з. от ю.к. Георгиев, който оспорва същата,
ангажира доказателства и моли жалбата да се отхвърли, като му се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.
149, ал.1 АПК вр.чл.211 ЗМВР и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
По делото е безспорно и това се установява от
представената от ответника кадрова справка от 29.03.2022 г. /л.64/, че към
датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят младши инспектор В.М.М.
е заемал длъжността „надзирател I-ва
степен“ в Затвора в гр.Бургас – І-ва категория, считано от 10.06.2016 г.
Със Заповед № 676/16.12.2022 г. на
началника на Затвора Бургас I-ва категория, е
назначена комисия, която да извърши проверка във връзка с постъпили данни,
отразени в докладна записка с peг. № 7594/14.12.2021 г. от инспектор Тодор Вълчев
С. — главен надзирател II-ра степен в Затвора
Бургас I-ва категория, и докладна записка с peг. № 7593/14.12.2021 г. от
Димитър Василев Иванов - главен надзирател II-ра
степен в Затвора Бургас, относно самоволно напускане на проведения на
14.12.2021г. инструктаж от страна на младши инспектор В.М.М. – надзирател I-ва степен /л.15-л.17/.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 20.12.2021г. (л.15 от делото), като собственоръчно е записал, че
желае копие от същата. Твърди, че такова не е получил до края на
дисциплинарното производство, но видно от отбелязването, безспорно е, че е
узнал съдържанието на заповедта, тъй като е вписал, че е запознат със същата на
20.12.2021 г. в 15,40 часа. На същата дата жалбоподателят е депозирал заявление
пред началника на затвора – Бургас, в което е посочил, че желае да участва в
образуваната срещу него проверка чрез адвокат и отново е записал, че желае да
му бъде предоставено копие от заповедта за възлагане на проверка, за да
организира защитата си /л.34/. Върху заявлението е поставена резолюция на
началника на затвора до инспектор „Човешки ресурси“ за разясняване на
нормативната база, регламентираща дисциплинарните практики в ГД „ИН“. По делото
не са представени доказателства по преписката, от които да се установява, че жалбоподателят
е искал, но е бил лишен от възможността да ползва адвокат по време на
дисциплинарната процедура. Напротив, установява се, че същият е бил подпомаган
в защитата си от друг служител на МВР, посочен от него – мл.инспектор Х. Г. Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.3 ЗМВР държавният служител, срещу когото
се води дисциплинарно производство, може да участва в производството
самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него
служител на МВР или от адвокат. Т.е. привлеченото към дисциплинарно
производство лице не може да бъде едновременно защитавано от подпомагаща страна
и от адвокат. Като е упражнил правото си на избор на защитник по реда на чл.
205, ал.3 ЗМВР, жалбоподателят сам се е лишил от възможността да ползва
адвокат, поради което са неоснователни възраженията му, че е било нарушено
негово конституционно право на защита.
Установява се също, че в хода на
проверката назначената комисия е изискала и получила писмени обяснения от
всички служители, присъствали на проведения на 14.12.2021г. инструктаж (л.35-56
от делото). От тези обяснения става ясно, че на 14.12.2021 г. между 07.45 ч. и
08.00 ч. е бил проведен инструктаж от инсп. С. на застъпващите служители в
наряд, при който, след запознаване на наряда с обстановката от изминалото
денонощие и след приключване на инструктажа и липса на въпроси от страна на
служителите, инсп. С. и мл. инсп. М. са влезли в личен спор, некасаещ
служебните им задължения, повишили са си тон и жалбоподателят е поискал да
напусне, при което инсп. С. го е предупредил, че инструктажът не е приключил и
че служителите нямат право да напускат стаята за инструктаж, без да ги е освободил,
и че ще подаде рапорт срещу него, но въпреки това жалбоподателят демонстративно
е напуснал. Няма ангажирани по делото доказателства, които да сочат, че след
напускането на стаята за инструктаж от страна на жалбоподателя, инструктажът е
продължил, но е безспорно, че мястото е било напуснато от М., без същият да е
бил освободен от инсп. С..
Въз основа на събраните
доказателства комисията е приела за установено, че на 14.12.2021г. инспектор С.
провеждал инструктаж на застъпващите служители в наряд. След като ги е запознал
с оперативната обстановка, поставил е конкретни задачи на всяко длъжностно лице
от наряда, определил е реда за тяхното изпълнение и непосредствено преди да
освободи служителите, инспектор С. е започнал разговор с младши инспектор М. по
тема, която е била извън изпълнението на служебните им дейности и нямаща
отношение по провеждания инструктаж. По време на разговора, младши инспектор М.
демонстративно е станал от мястото си, като се е отправил към вратата на залата,
където се провежда инструктажът. Последвало е разпореждане от страна на
инспектор С. да се върне на мястото си, тъй като инструктажът още не е
завършил, както и предупреждение, че ще напише рапорт по случая, но въпреки
това младши инспектор М. самоволно е напуснал помещението, изричайки думите „Пиши,
това си е твоя работа, ако мислиш, че ще ме изплашиш“, и не е изпълнил
издаденото му разпореждане да се върне на мястото си. Комисията е приела, че напускайки
демонстративно и самоволно помещението, където се провежда инструктажът на
служителите, застъпващи в наряд, жалбоподателят младши инспектор В.М. не е
изпълнил разпореждане на прекия си ръководител инспектор Тодор С. - главен
надзирател, с което е нарушил разпоредбата на чл. 293, т. 6 от ППЗИНЗС, изискващи
„стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите“
във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР) — „неизпълнение на заповеди и
разпореждания на преките ръководители“. Комисията е квалифицирала нарушението като
маловажно и е предложила да бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за
срок от три месеца на жалбоподателя на основание чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
във вр. с чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Констатациите и изводите на комисията, извършила проверката, са
обективирани в справка с рег.№ 7920/29.12.2021г. (л.18-24), неразделна част от
която са докладните записки, по повод на които е разпоредена проверката, и
писмените обясненията на служителите от Затвора в гр.Бургас. Жалбоподателят се
е подписал, че е запознал със справката и приложенията към нея на 18.02.2022 г. в 17.00 часа.
На същата дата –
18.02.2022 г. и в същия час - 17,00 часа /петък/, на В.М. е връчена и покана с
рег. № 1068/18.02.2022г., с която той е уведомен за извършената проверка, за
констатациите и изводите на комисията, за констатираното нарушение – с описание
на извършеното деяние и на нарушените законови разпоредби, и му е указана
възможността да представи в срок от 24 часа писмени обяснения по случая, като
отговори на три въпроса, касаещи фактическите установявания на комисията /л.25-26
от делото/, а именно: каква е била
причината да напусне помещението, където се провежда инструктажът, без той да е
приключил и без да бъдат освободени всички участващи в инструктажа служители от
дежурния главен надзирател; имало ли е издадено устно разпореждане от страна на
инсп. С. към жалбоподателя да седне на стола и да не напуска стаята за
инструктаж, когато той не е завършил; ако е имало разпореждане да остане в
стаята за инструктаж, защо не го е изпълнил, а е напуснал помещението.
Жалбоподателят е
бил изслушан устно от началника на Затвора в гр.Бургас на 18.02.2022г. в 17.00
часа, в присъствието на посочения като негов защитник младши инспектор Х. Г.–
надзирател I–ва
степен в Затвора в гр.Бургас, в качеството му на подпомагащ защитата му съгласно
чл. 205, ал.3 ЗМВР, за което е съставен Протокол № 1069/18.02.2022г. (л.27-28
от делото). В същия е записано само, че при изслушването си М. е оспорил
извършеното нарушение.
На 21.02.2022г. /понеделник/,
първият работен ден след изслушването му, В.М. е подал заявление до началника
на Затвора в гр.Бургас, входирано с рег.№ 1088/21.02.2022г., в което е посочил,
че е затруднен да даде писмени обяснения, както и причините за това - кратък
срок от 24 часа и почивни дни, през които деловодството на затвора не работи (л.29-30
от делото). Посочил е също, че не става ясно дали обясненията му следва да
касаят двете докладни записки, тъй като заповед за образуване на дисциплинарно
производство не му е връчвана, и не са му връчвани други материали, вкл. двете
докладни, с които да се запознае, още повече че в самата покана за даване на
обяснения е записано, ч непосредствено преди да освободи служителите, инсп. С.
е започнал разговор с жалбоподателя по тема, която е била извън изпълнението на
служебните му дейности и е нямала отношение към провеждания инструктаж. В тази
връзка, за М. е останало неясно какво точно разпореждане, свързано с изпълнение
на функционалните му задължения или със заповед на горестоящ началник не е
изпълнил, като е цитирал и текста на т.5.1 от Правилата за организация по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в ГДИН и ГД „Охрана“ и териториалните им служби/звена
към министъра на правосъдието. Изразил е готовност да даде исканите обяснения,
след като му бъдат връчени копия от материалите, вкл. докладните. По преписката
не се твърди от ответника и не се доказва това да е било направено.
Началникът на затвора в Бургас е
приел за доказани фактическите констатации в изготвената справка за извършеното
дисциплинарно нарушение и посочените от комисията основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. От фактическа страна е приел,
видно от изложените мотиви в заповедта, че самоволното напускане на М. е станало,
след като инсп. С. е запознал застъпващите служители в наряд с оперативната
обстановка, поставил им е конкретни задачи, определил е реда за тяхното
изпълнение, т.е. непосредствено преди да бъдат освободени служителите. В
заключение, в заповедта началникът на затвора е записал, че след като събрал и
оценил събраните доказателства, тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици /без да са посочени конкретни мотиви относно тежестта на нарушението
и настъпили последици/, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина
и цялостното поведение на В.М. по време
на службата, налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок
от 1 месец на осн. чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1, т.1 ЗМВР, чл.198, ал.2 ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се неизпълнение на разпореждане от 14.12.2021 г. на прекия му ръководител.
Посочено е също, че дисциплинарното наказание „мъмрене“ се налага за това, че
се касае за маловажно дисциплинарно нарушение по чл. 198, ал.2 ЗМВР, т.е. за
нарушение, при което отклонението от изискванията е незначително. Със заповедта
наказанието е наложено за минимално предвидения срок в закона за този вид
наказание срок от 1 месец.
Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 28.02.2022г., жалбата е подадена в съда на
10.03.2022 г.
При така установените факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен орган – началникът на Затвора в гр.Бургас, оправомощен
с нормата на чл.15, ал.1, т.3 ЗИНЗС, съгласно която началникът на затвора организира,
ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава
отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по
чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи и
по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, сред които е и процесното.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, като е
мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за
нейното издаване. Възражението на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено
мястото на извършване на нарушението, се опровергава от описанието му в мотивите
на заповедта, от което става ясно, че то е извършено в залата, където се провежда
инструктажът на служителите, застъпващи в наряд в Затвора в гр.Бургас.
Заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че му е било наложено дисциплинарно наказание въз основа на
проверка, без да е образувано дисциплинарно производство. Изискването, установено
в чл.207, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното производство да бъде образувано с издаване на нарочна писмена заповед, както и
разпоредбата на чл.207, ал.8 от ЗМВР, на които се позовава жалбоподателят, се
отнасят само за случаите, в които са налице данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, т.е за тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение“,
каквито не са били налице в случая. Ето защо, дисциплинарното производство е
започнало с издаване на заповед по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР за разпореждане на
проверка за изясняване на данни, изложени в докладна записка с peг. №
7594/14.12.2021 г. от инспектор Т. В. С. — главен надзирател II-ра степен в
Затвора Бургас I-ва категория, и докладна записка с peг. № 7593/14.12.2021 г.
от Д. В. И. - главен надзирател II-ра
степен в Затвора Бургас, относно самоволно напускане на проведения на
14.12.2021г. инструктаж от страна на младши инспектор В.М.М. – надзирател I -ва степен.
Дисциплинарното производство е протекло в рамките на
законоустановения срок, установен
в чл. 195, ал.1 ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да
се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Съгласно
чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен
да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя.
Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В
случая това е станало на 17.02.2022 г., когато справката, обективираща резултатите от
проверката, е получена от дисциплинарно-наказващия орган - началник на Затвора в гр.Бургас, и той се е запознал със съдържанието й. Заповедта за налагане
на дисциплинарното производство е издадена на 28.02.2022г., т.е в срока по
чл.195, ал.1 от ЗМВР /л.18 от делото/.
Жалбоподателят е запознат
със съдържанието на заповедта за разпореждането на проверка срещу подпис на
20.12.2021г. (л.15 от делото), но в същата се цитират постъпили данни в 2 бр. докладни
записки, които няма доказателства да са му били връчени до приключване на
дисциплинарното производство срещу него. Не се установява да са му били връчени
и останалите материали по преписката – справката, изготвена от назначената
комисия, както и писмените обяснения на служителите, присъствали на
инструктажа, а заповедта е базирана на фактите, съдържащи се в тези писмени
документи. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.4 ЗМВР, подпомагащите лица по ал. 3 със съгласието и в присъствието
на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство,
могат: 1. да се
запознаят със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с
обобщената справка с резултатите от разследването и с всички материали по
производството; запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис
и дата; 2. да правят
необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията
на чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс; 3. да представят доказателства; 4. да правят искания, бележки и възражения. На още по-голямо
основание, подобни справки има право да прави и привлеченото под отговорност
лице, като същото има безспорно право да прави и копия от материалите по
дисциплинарната преписка. Съгласно чл. 207, ал.8 ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има
право: 1. да се
запознава със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка и материалите по ал. 7;
запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис и дата; 2. да участва в производството
самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител
на МВР или от адвокат; 3. да прави необходимите извлечения и копия от материалите по
производството, при условията на чл. 34 от Административнопроцесуалния
кодекс; 4. да представя доказателства; 5. да прави искания, бележки и
възражения; 6. да дава
или да откаже да дава обяснения. Отказът на държавния служител да се запознае с
материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама
служители на МВР /чл.207, ал.9 ЗМВР/. В срок 24 часа
след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде
допълнителни обяснения или възражения – чл. 207, ал.10 ЗМВР.
Съдът приема, че
жалбоподателят не е бил запознат с всички материали по дисциплинарната
преписка, което е възпрепятствало правото му на защита, което става ясно и от
писмените молби, които преди и след изслушването си е отправил до началника на
затвора. По тази причина, жалбоподателят не е била напълно наясно и срещу какви
факти следва да се защитава, вследствие нарушаване на правото му по чл. 207,
ал.8 ЗМВР.
На следващо място, съдът
намира, че в изпълнение
на изискването, установено в чл.206, ал.1 от ЗМВР, жалбоподателят
е бил изслушан само формално от
дисциплинарно-наказващия орган и формално му е била предоставена
възможност да даде писмени обяснения относно установеното нарушение в срок от
24 часа, считано от връчване на поканата. Както беше отбелязано по-горе,
невъзможността на жалбоподателя да се запознае в детайли с фактите е ограничила
правото му на защита и правото му да даде адекватни обяснения по реда на чл.
206, ал.1 ЗМВР. На жалбоподателя е бил определен и срок от 24 часа съгласно чл.
206 ЗМВР за депозиране на писмени обяснения, който
срок му е даден в края на последния работен ден от седмицата. В първия работен ден М. е депозирал заявление до началника
на затвора в гр.Бургас, в което е изтъкнал няколко причини, поради които е
затруднен да даде писмени обяснения (л.29-30 от делото), които не са обсъдени и не са били взети предвид от дисциплинарно-наказващия орган. Ето защо, било е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е
разполагал с копия от докладните записки, станали повод за разпореждане на
проверката, както и с останалите материали по преписката, и не е могъл адекватно да упражни правото
си да даде обяснения по случая.
Оспорената
заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.
От проведеното дисциплинарно производство и събраните в хода му
материали не може да бъде направен извод за
извършено от страна на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, каквото е описано в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. От събраните по надлежния ред писмени обяснения от всички служители, присъствали на проведения на
14.12.2021г. инструктаж (л.35-56 от делото), вкл. от възприетата от
самия наказващ орган фактическа обстановка, става ясно, че самоволното
напускане на стаята за инструктаж от страна на М. е извършено след
приключването на инструктажа. Не се доказва по делото след напускането на М. да
са давани на служителите други инструкции във връзка със службата, нито се
доказва заповедта на инсп. С. до М. да не напуска залата да е била във връзка с
необходимостта от даване на някакви служебни указания и задачи. Установено е
безспорно, че след приключване на инструктажа, между жалбоподателя и дежурния
главен надзирател Тодор Вълчев С. са възникнали пререкания
по друга тема, която е нямала отношение към инструктажа. Безспорно е също, че главният
надзирател Тодор С. е дал устно разпореждане на
жалбоподателя да седне обратно на мястото си и че в противен случай ще пусне
рапорт срещу него, но въпреки това В.М. е напуснал стаята демонстративно, без
да бъде освободен. Това е видно и от писмените обясненията, дадени от самия М.
пред комисията. В тях той заявява, че е приел, че инструктажът е приключил, тъй
като казаното от Стайков нямало никакво отношение към служебната дейност и тъй
като работното му време било започнало, поради което се отправил към работното
си място.
В разпоредбата на чл.293, т.6 от ППЗИНЗС е установено
задължение за стриктно изпълнение на разпорежданията на ръководителите с цел
успешно изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав.
Съгласно легалната дефиниция в т.5.1 от Правила
за организацията по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработка на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и Главна Дирекция „Охрана“ и териториалните им служби/звена към
министъра на правосъдието, утвърдени със Заповед № ЛС-04-374 от 27.07.2021г. на
Министъра на правосъдието, разпореждането е устно или писмено указание чрез
резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е
свързано с изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на
горестоящия началник. Според т.5 от правилата, заповед е всяко писмено или
устно назовано действие, което трябва да се изпълни, издадено от началник на
подчинените му държавни служители в съответствие с неговите правомощия или със
заповед на горестоящ началник.
Съгласно т.5.2 от цитираните правила, заповедта
и разпореждането се издават само във връзка със службата. С тях не може да се
уронва честта и да се накърнява достойнството на подчинените. Тази разпоредба е
предвидена като гаранция срещу злоупотреба с власт от страна на горестоящи
държавни служители спрямо техни подчинени.
С оглед
установената по делото фактическа обстановка и липсата на доказателства, които
да обосноват необходимостта от издаването от страна на инсп. С. на заповедта М.
да не напуска залата за инструктаж, докато не бъде изрично освободен, както и
предвид обстоятелствата, при които е била издадена тази заповед /възникнал
личностен спор между двамата и очевидното засягане на М. от думите на прекия му
ръководител/, съдът намира, че е основателно възражението на жалбоподателя, че даденото
от инсп. С. разпореждане не е било свързано със службата и с изпълнението на
функционалните му задължения, а е било провокирано от желание да се продължи
започнатия разговор по тема извън изпълнението на служебните им дейности и
нямаща отношение към провеждания инструктаж. Издаденото от инсп. С.
разпореждане не може да се квалифицира като такова по смисъла на т.5.1 от правилата,
тъй като не е издадено във връзка със служебни задължения, както изисква т.5.2
от правилата. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя неправилно е
било квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на чл.293,
т.6 от ППЗИНЗС.
Отделно от това, съдът счита, че
дисциплинарно-наказващият орган е нарушил и разпоредбата на чл. 206, ал.2 ЗМВР,
съгласно която при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата.
Видно от издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, този текст
на закона само е преписан, като не са изложени конкретни мотиви относно настъпилите
вредни последици /не е ясно какви са те и има ли такива изобщо/, както и не е
обсъдено цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Видно
от представената по делото кадрова справка, М. няма предходни дисциплинарни
наказания, като със Заповед № 71/27.01.2016 г. на началника на Затвора – Бургас
е награден с „писмена похвала“.
По изложените съображения, Заповед № 129/28.02.2022
г., издадена от началника на Затвора – Бургас, се явява незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на административно-производствените
правила, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на осн.чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на направените от него разноски в размер на 510 лева, от
които 10 лв. – заплатена държавна такса по жалбата, и 500 лв. – заплатен
адвокатски хонорар, която сума следва ответникът да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 129/28.02.2022 г., издадена от началника на
Затвора - Бургас, с която на В.М.М. с ЕГН ********** *** е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
да заплати на В.М.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
в размер на 510 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 211 ЗМВР.
СЪДИЯ: