№ 3043
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110215689 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Ц.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.В.Ц., чрез адв. П. М. Б. – АК - Враца, срещу наказателно
постановление № СО-ОД-Ю-24-25ОК-617/08.10.2024 г. издадено от И.З.П. -
заместник-кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 154б, ал. 2 от Наредба за организацията на движението на територията на
Столична община (Наредбата), е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 лева за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган. Навежда се, че
административнонаказващият орган в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не е
извършил надлежна проверка относно законосъобразността и обосноваността
на акта за установяване на административно нарушение и не извършил
разследване на спорните обстоятелства. Поддържа се, че както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление не е посочена датата, на която нарушението е извършено.
Излага се, че в наказателното постановление липсва и надлежно посочено
място на извършване на нарушението. Твърди се, че в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление са посочени
1
различни извършители на нарушението. В тази връзка се посочва, че в акта за
установяване на административно нарушение е записано, че юридическото
лице Д.В.Ц. транспортира земни маси, а както наказателното постановление
така и акта за установяване на административно нарушение са издадени на
„Ц.С.“ ЕООД. Навежда се, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление липсва детайлно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено.
Поддържа се, че субект на административното нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 6
от Наредбата може да бъде единствено физическо, но не и юридическо лице.
Излага се, че в обжалваното наказателно постановление не е посочено дали е
бил извършван транспорт на строителни отпадъци или на земни маси. Твърди
се, че в наказателното постановление не са посочени мотиви защо наложената
на жалбоподателя имуществена санкция е в размер над минималния, което
според жалбоподателя представлява непоправим порок на наказателното
постановление. Въз основа на тези възражения жалбоподателят отправя
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Прави се и
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Б.,
който поддържа, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
тъй като то е издадено от некомпетентен орган. В допълнение адвокат Б.
излага, че фактическата обстановка е некоректно описана, тъй като са
твърдени две нарушения на ул. „Прилеп“ № 25 и ул. „Траян Танев“ и на ул.
„Малобучински път“ посока АМ „Струма“ и село Мало Бучино. Посочва
също, че в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не са посочени датата и часа на извършеното
нарушение. Твърди също, че мястото, на което е било извършено
нарушението, не е описано ясно. Поддържа, че нарушението не е установено
по безспорен начин, тъй като не е била извършена проверка дали има издадено
направление на жалбоподателя. Адвокат Б. излага и аргументи за това, че
транспортирането на строителни отпадъци и земни маси не би могло да бъде
извършвано от юридическо лице. При условията на евентуалност моли за
изменение на атакуваното наказателно постановление, като бъде намален
размерът на имуществената санкция. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява
от адвокат С. П., която излага, че актът за установяване на административното
нарушение е бил съставен на дружеството „Ц.С.“, представлявано от Д.В.Ц.. В
тази връзка адвокат П. посочва, че актът за установяване на
административното нарушение е бил съставен по реда на ЗАНН, като не са
били допуснати процесуални нарушения. Процесуалният представител на
наказващия орган поддържа, че атакуваното наказателно постановление е
било издадено от компетентен орган. В пледоарията си по същество адвокат
П. иска от съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното
постановление като доказано от обективна и субективна страна. Прави и
възражение срещу претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
2
Жалбоподателят „Ц.С.“ ЕООД с ЕИК *********, е търговско дружество
със седалище и адрес на управление ********, представлявано от Д.В.Ц., ЕГН
**********, на длъжност „управител“.
На 31.03.2024г., около 18:10 часа, служители на Столичен инспекторат,
включително свидетелите Л. Д. Л. и С. З. П., извършили проверка в гр. София,
район „Овча купел“, във връзка с контрол върху нерегламентираното
изхвърляне на земни маси и строителни отпадъци. В хода на извършената
проверка те констатирали моторно превозно средство с ДК № *********,
което превозвало земни маси в кв. „Суходол“, ул. „Прилеп“ № 25 и ул. „Троян
Танев“. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № КП-
24-0003977 от 31.03.2024 г. За доказване на констатациите от проверката бил
изготвен и снимков материал.
Въз основа на съставения констативен протокол и на издадения снимков
материал била извършена проверка по регистрационния номер на превозното
средство, като било установено, че моторното превозно средство с ДК №
********* било собственост на търговското дружество „Ц.С.“ ЕООД. В тази
връзка до дружеството-жалбоподател била изпратена Покана рег. № ССИ24-
КП71-803, с която било поканено да се яви в сградата на Столичен
инспекторат, находяща се в гр. София, ул. „Париж“ №5, ет. 1, за съставяне на
АУАН за извършено нарушение на чл.29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община.
На 11.06.2024 г. свидетелят Л. Д. Л. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 24-25ОК-617/11.06.2024г., с който срещу
„Ц.С.“ ЕООД било повдигнато административно-наказателно обвинение за
това, че на 31.03.2024 г., в гр. София, район „Овча купел“, кв. „Суходол“, ул.
„Прилеп“ и ул. „Траян Танев“ с моторно превозно средство с ДК № *********
са транспортирани земни маси, без издадено направление по реда на
Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата
на територията на Столична община. Фактическата обстановка
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил
предявен и връчен на Димитър Цеков – управител на дружеството-
жалбоподател „Ц.С.“ ЕООД, който при явяването си не представил
направление, издадено по реда на Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, а в
акта като обяснения посочил, че е съгласен с извършеното нарушение и че
желае да сключи споразумение.
На основание така съставения акт за установяване на административно
нарушение, било издадено наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25ОК-
617/08.10.2024 г. от И.З.П. - заместник-кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на „Ц.С.“ ЕООД, на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания и чл. 154б, ал. 2 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община, била наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 лева за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6
от Наредбата.
Изложените фактически обстоятелства съдът установява на база
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
3
показанията на свидетелките Л. Д. Л. и С. З. П.; писмени – покана за
съставяне на АУАН, констативен протокол № КП-24-0003977, отчет по
месечен план – график за работа при сумирано изчисляване на работното
време за месец март 2024 г., допълнително споразумение към трудов договор
№ ССИ23-РД15-130/14.08.2023 г., длъжностна характеристика за длъжност
„началник на сектор“, заповед № ССИ22-РД56-222/17.11.2022 г., трудов
договор № РД-15СИ-1988/02.12.2011 г., приложение към заповед № ССИ22-
РД56-222/17.11.2022 г., Заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г.,
присъствена книга; веществени – снимков материал.
Съдебният състав на настоящата инстанция преценява показанията на
свидетелите Л. Д. Л. и С. З. П. за обективни и логични, като свидетелките
съобщават за обстоятелствата, непосредствено възприети от тях при
извършената проверка, като заявеното кореспондира със събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал. От съобщеното от
свидетелите съдът извлича информация относно това, че след извършена
проверка било констатирано, че моторното превозно средство, което
превозвало земните маси, било собственост на дружеството „Ц.С.“ ЕООД. От
показанията на свидетеля Л. Д. Л. се установява, че представителят на
търговското дружество не е представил направление. С оглед на
гореизложеното съдът се довери на показанията на свидетелките и ги ползва
при формирането на фактическите си изводи.
Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния
процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали,
изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за
проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги
ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.
За изграждането на фактическата обстановка, така както е възприета от
настоящия съдебен състав, допринасят и приложените веществени
доказателства- фотоснимки изготвени по време на извършената проверка.
Въпреки това, че представените фотоснимки не са цветни, те позволяват да се
добие представа за вида и регистрационния номер на превозното средство,
транспортирало земните маси.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали
позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи,
поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр.
2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният
състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното
наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
4
От гледна точка на процесуалния закон.
Административно-наказателното производство е образувано и срещу
дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
който е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 137, ал. 1 от Наредбата
актовете за установяване на нарушенията на Наредбата се съставят от
служителите на Столичен инспекторат, СДВР - сектор „Общинска полиция“ и
дирекция „Аварийна помощ и превенция“, съобразно тяхната компетентност.
В процесния случай, АУАН № 24-25ОК-617/11.06.2024 г. е съставен от
свидетеля Л. Д. Л., която се явява компетентно лице, тъй като, видно от
събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, към
момента на съставянето на акта е заемала длъжност „главен инспектор“ в
Столичен инспекторат към Столична община. На база така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното
наказателно постановление, което също се явява издадено от материално
компетентен орган. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Илиян Павлов,
заместник-кмет на СО, направление „Транспорт и транспортни комуникации“,
упълномощен от кмета на СО със заповед № СОА24-РД092149/20.02.2024 г. на
кмета на СО, да изпълнява функциите на административно-наказващ орган по
преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община. Като
аргумент за липсата на компетентност на заместник-кмета на СО от
жалбоподателя и неговия процесуален представител се посочва разпоредбата
на чл. 137, ал. 2 НОДТСО (предишна ал. 1), която в частта „или определени от
него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“ е отменена с решение №
12473/23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г. Във връзка с това,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че цитираното
решение касае възможността за упълномощаване като наказващ орган на
неопределен кръг лица - кметовете на райони. С разпоредбата на чл. 22, ал. 5
ЗМСМА са изброени лицата, които могат да налагат наказания за нарушения
на наредбите, тоест на които законодателят възлага административно-
наказващи функции: „наказателните постановления се издават от кмета на
общината или от негов заместник“. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН, със
специалния закон са дадени правомощия и на заместник-кметовете на
общините, при уредена компетентност на кмета на общината по чл. 47, ал. 1 б.
„а“ ЗАНН. Въз основа на гореизложените съображения, съдът счита, че
заместник-кмета на СО, оправомощен от кмета на СО, предвид чл. 22, ал. 5
ЗМСМА и чл. 47, ал. 2 ЗАНН разполага с материална и териториална
компетентност за издаване на наказателни постановления за нарушения на
Наредба за организацията на движението на територията на Столична
община.
На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34,
5
ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в
рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В процесния случай
административно-наказателното производство е образувано със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от
ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от
извършване на твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното
наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от
съставянето на АУАН. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, са
описани по достатъчно ясен начин датата и мястото на нарушението,
признаците от състава му, обстоятелствата по извършването му и е посочена
нарушената законова разпоредба, с което са изпълнени изискванията на чл. 42
ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН, както и на чл. 57 т. 5 и т. 6 ЗАНН. Наведените от
въззивника възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при описание на обстоятелствата на нарушението
съдът намери за неоснователни.
Съдебният състав не споделя и възраженията, че е била нарушена
нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на
административно нарушение, представителят на дружеството-жалбоподател
се е съгласил с констатираното нарушение и е поискал да бъде сключено
споразумение, което предложение е било отклонено, поради което съдът
счита, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа
обстановка, въз основа на безспорен доказателствен материал, при което не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
Не биват споделени от съда и изложените в депозираната жалба доводи,
че в издаденото наказателно постановление наказващият орган не е
аргументирал защо наложената на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция е в максимален размер. Видно от наказателното постановление, при
определянето на размер на имуществената санкция наказващият орган е
съобразил липсата на смекчаващи обстоятелства, наличието на отегчаващи
обстоятелства, мястото на установяване на нарушението, вида на превозвания
товар и целите на Наредбата. За постигане пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че
непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от
наказващия орган в наказателното постановление, по начало не може да бъде
определено като съществено процесуално нарушение, тъй като то по никакъв
начин не би препятствало на жалбоподателя да разбере за извършването на
какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Още повече, че направената
от административно-наказващия орган преценка по отношение
индивидуализация на наказанието подлежи и на съдебен контрол и в случай,
че прецени, че наложеното наказание е несъответно на обществената опасност
на нарушението, съдът разполага с възможността да го намали. С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
6
нарушения.
От гледна точка на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е доказано от
обективна страна. Съгласно чл. 58 ал. 1 от НУОПОЧТСО строителните
отпадъци и земни маси се транспортират от лица, имащи право на това по
реда на Закона за управление на отпадъците и издадено направление с
определен маршрут за транспортиране. Същевременно нормата на чл. 29а, ал.
1, т. 6 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община забранява транспортиране на строителни отпадъци и земни маси без
издадено направление по реда на НУОПОЧТСО. От събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал се установява, че
дружеството-жалбоподател „Ц.С.“ ЕООД е осъществило нарушението, за
което е санкционирано. Действително не се установява самоличността на
лицето, което на посочените в наказателното постановление дата и място, е
управлявало моторното превозно средство с рег. № *********, но
същевременно в акта за установяване на административно нарушение Д.В.Ц. –
управител дружеството-жалбоподател, в графата „обясненията или
възраженията на нарушителя при съставянето на акта“ е отбелязал, че е
съгласен с извършеното нарушение, то настоящият съдебен състав счита, че
авторството на извършеното деяние е несъмнено установено. В тази връзка
следва да бъде посочено, че доколкото за извършеното нарушение в Наредбата
нормотворецът е предвидил възможност за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на физическо или на юридическо лице, то на
наказващия орган е предоставена възможност за преценка чия
административно-наказателна отговорност да ангажира. В процесния случай
от събрания доказателствен материал несъмнено се доказва, че на 31.03.2024 г.
моторно превозно средство с рег. № *********, собственост на
санкционираното дружество, е транспортирало земни маси в гр. София, район
„Овча купел“, кв. „Суходол“, ул. „Прилеп“ и ул. „Траян Танев“. От
показанията на свидетеля Л. Л. се установява, че дружеството-жалбоподател
не е разполагало с издадено направление по реда на НУОПОЧТСО, като за
противното не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
дружеството-жалбоподател е осъществило обективната страна на
нарушението по чл. 29а, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за
нарушения на чл. 29а, т. 6 от Наредбата на едноличен търговец или на
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 лева до 50
000 лева. По отношение на размера на наложената на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция съдът намира, че наказващият орган
неправилно е наложил имуществена санкция в максимален размер.
Изложените в наказателното постановление от административно-наказващия
орган мотиви в тази насока според настоящият съдебен състав са общи и
могат да бъдат отнесени към всяко нарушение от същия вид. Същевременно
пред съда не са представени доказателства за други нарушения от този вид,
извършени от дружеството-жалбоподател и санкционирани с влязъл в сила
7
акт. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
случая съответно на конкретната степен на обществената опасност на
административното нарушение се явява имуществена санкция, определена в
минимален размер от 1000 лева, в който смисъл процесното наказателно
постановление следва да бъде изменено в съответствие с правомощията на
съда по чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН „за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“.
Съгласно дадената в параграф 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН дефиниция
„маловажен случай“ е „този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид“. Настоящият съдебен състав, след като съобрази
гореизложеното, прие за неприложим към конкретния случай института на
маловажност, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид.
По разноските:
На жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски независимо,
че с настоящия съдебен акт обжалваното наказателно постановление бива
изменено досежно размера на имуществената санкция. По същество се
установява, че нарушението е извършено, като единствено размерът на
имуществената санкция е неправилно определен от
административнонаказващия орган. Предвид законосъобразното ангажиране
на административно-наказателна отговорност дружеството-жалбоподател
няма право на разноски.
При този изход на делото въззиваемата страна би имала право на
разноски, но такива се дължат само, ако са реално извършени и своевременно
претендирани. В процесния случай разноски не са претендирани от
въззиваемата страна, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25ОК-
617/08.10.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на „Ц.С.“ ЕООД, на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 154б, ал. 2 от Наредба за организацията
8
на движението на територията на Столична община, за нарушение на чл. 29а,
ал. 1, т. 6 от Наредбата е наложена имуществена санкция в размер на 50 000
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1
000 (хиляда) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9