Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шести февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№15383 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Р.В.А., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Г.Н., срещу „З.д.Е.“ АД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 10 лева, частичен иск
от общо 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня и преден десен фар за
мъгла на собствения на ищеца автомобил „БМВ ..." с ДК № В .. НР, вследствие на
реализирано на 12.08.2019г. ПТП в гр.
Варна, на ул. Р.Д. до бл.19, по вина на водача на товарен
автомобил „Ф.Т.“ с рег. № В 01 64 ВН, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-27.09.2019г., до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че при извършване на маневра за излизане от реда на паркираните
автомобили, водачът на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. №
В 01 64 ВН Станко Тодоров Петров не пропуснал и блъснал управлявания от ищцата
автомобил, поради което е виновен за ПТП. Сочи се,
че за товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № В 01 64 ВН е
налице застраховка „Гражднска отговорност“ при ответното дружество съгласно
полица №07119000943661 със срок на действие 22.04.2019г. до 21.04.2020г. Щетата
била заявена при ответника, който заплатил обезщетение в общ размер от
209.96лв., което ищецът счита за недостатъчно за отстраняване на щетите. Моли
се за уважаване на предявения иск по тези съображения. В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Заявява, че е извършен ремонт на автомобила. Стойността на ремонта е 440лв.,
като ищецът не разполага с документ за извършения ремонт. Твърди, че
поставената част е нова. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
сторените по делото разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който не
оспорва факта на ПТП и че то е причинено от застрахован при ответника водач. Не
оспорва и описаните в исковата молба вреди, както и че е заплатил обезщетение
от 209.96лв. Излага, че спорен е единствено размерът на разходите, необходими
за поправка на вещта. Признава, че обезщетението следва да се коригира и
признава основателността на заявеното частично вземане. В открито съдебно
заседание ответникът с писмена молба поддържа отговора на исковата молба.
Възразява за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
На основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните: че ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня и преден десен фар за мъгла на автомобил
„БМВ ..." с ДК № В .. НР, вследствие на
реализирано на 12.08.2019г. ПТП в гр.
Варна, на ул. Р.Д. до бл.19, по вина на водача на товарен
автомобил „Ф.Т.“ с рег. № В 01 64 ВН, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, като застрахователят е изплатил
обезщетение в размер от 209.96лв.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебна- автотехническа експертиза
/л.27-31/, общата стойност на необходимите разходи за възстановяване на
увредените детайли при ремонт в сервизи, които притежават сертификат за
качество ISO 9001:2008 и с използване на оригинални
резервни части, е 811.62лв., от които оригинален фар 310.66лв. и труд и
материали 500.96лв. В сервизи, които притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и с използване на резервни части от алтернативен
производител, стойността е 631.53лв., от които фар 130.57лв. и труд и материали
500.96лв. Общата стойност на необходимите разходи за възстановяване на
увредените детайли при ремонт в сервизи, които
не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и с използване на оригинални резервни части, е
593.12лв., от които оригинален фар 310.66лв. и труд и материали 282.46лв. В
сервизи, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и с използване на резервни части от алтернативен
производител, стойността е 413.03лв., от които фар 130.57лв. и труд и материали
282.46лв. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че старият халоген
е бил оригинален с щампа на производителя на марката на автомобила БМВ, а
производството е на „Валео“. Новият халоген външно се вижда, че е марка
„Валео“, маркировките не могат да се видят без разглобяване, при което не може
да се определи дали е оригинален. Частта е нова. Вещото лице пояснява, че
оригиналната част се произвежда от „Валео“и минава през БМВ, а неоригиналната
също се произвежда от „Валео“, но не минава през БМВ.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“
с рег. № В 01 64 ВН / при твърдяния в исковата молба механизъм на
ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди /включително твърдението за извършено плащане/.
Безспорно е по
делото, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня и преден десен фар
за мъгла на автомобил „БМВ ..." с ДК № В .. НР, вследствие на
реализирано на 12.08.2019г. ПТП в гр.
Варна, на ул. Р.Д. до бл.19, по вина на водача на товарен
автомобил „Ф.Т.“ с рег. № В 01 64 ВН, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, като застрахователят е изплатил
обезщетение в размер от 209.96лв.
По отношение
размера на претенцията, съдът съобразява практиката на ВКС, съобразно която при
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие –
чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год.,
ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др./.
Съдът изцяло
кредитира неоспореното заключение на вещото лице като обективно и компетентно
дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания, като намира,
че за обезщетяване на вредата следва да вземе предвид средната стойност за труд
и материали между сервизите, които притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и тези,
които не притежават такъв, тъй като по този начин се достига именно до средна
пазарна стойност. Или, средната стойност за труд и материали съобразно дадените
стойности от вещото лице за двата вида сервизи, е 391.71лв. По отношение
стойността на резервната част – фар за мъгла, доколкото липсват данни при
ремонта на автомобила да е поставена оригинална резервна част, съдът съобразява
дадената от вещото лице стойност от алтернативен производител – 130.57лв. Или
общата възстановителна стойност на щетата възлиза на 522.28лв. Доколкото обаче
ищецът заявява да е извършил ремонт на стойност 440лв., респективно да е
възстановил автомобила ползвайки сервизни услуги на тази стойност, поставяйки
нова част, то имуществената вреда за ищеца е била в този размер, респективно за
възстановителна в настоящото производство следва да се приеме стойността от
440лв. След приспадане на заплатената сума от 209.96лв.,
застрахователят дължи в полза на ищеца сумата от 230.04лв.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 10лв., който е и изрично признат от
ответника, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 27.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението доколкото
към датата на завеждане на делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил
изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 500лв., от които 50лв. заплатена държавна такса, 300лв.
адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за проведена експертиза. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение срещу
размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е
в еднократен минимален размер по Наредба 1/2004г. съобразно размера на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.В.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, частичен иск от общо 200 лв. /двеста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня и
преден десен фар за мъгла на
собствения на ищеца автомобил „БМВ ..." с ДК № В .. НР, вследствие на
реализирано на 12.08.2019г. ПТП в гр.
Варна, на ул. Р.Д. до бл.19, по вина на водача на товарен
автомобил „Ф.Т.“ с рег. № В 01 64 ВН, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-27.09.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
„З.д.Е.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.В.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: