Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261002
30.11.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от
съдия Илиев въззивно гражданско дело №1007/2017г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.251 от ГПК.
Постъпила
е писмена молба от ищеца Г. П. Ч.,
с която иска от съда
да тълкува постановеното
по делото и влязло в сила
Решение №713 от
08.06.2017г., като отговори
на въпроса „нарушава
ли ответникът съдебното решение, като паркира
на места, непредназначени за
паркиране, но не пречи за
ползването на паркоместата в
имота?“.
Насрещната
страна по молбата- ответникът
Г. А. Ч., чрез
пълномощника си по
делото адв. Д. С.,
в писмен отговор
оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
Съдът, след
като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Молбата е процесуално
допустима, тъй като
изпълнението на постановеното
решение не е приключило. Не се
налага насрочването на
делото за разглеждане в
открито заседание съгласно
чл.251, ал.4 от ГПК, тъй
като искането на
ищеца и становището на ответника
са ясно изразени в писмените
им молби. Разгледана
по същество, молбата за тълкуване е неоснователна.
С
постановеното по делото
решение, чието тълкуване
се иска, съдът се
е произнесъл като въззивна инстанция
по иск с правно основание чл.109 от ЗС,
като е осъдил ответника Г. А. Ч.,***,
ЕГН **********, да
преустанови действията си, с
които пречи на Г. П. Ч. ***, ЕГН **********, да
упражнява правото си на собственост
върху притежаваните от него
7/27 идеални части
от поземлен имот с
идентификатор 56784.520.546 по кадастралната
карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив,
като преустанови паркирането
на моторни превозни
средства върху частите
от поземления имот,
които не са
предназначени за паркиране,
както и върху
разпределените с договор от
19.03.2014г. за реално
ползване на Г. П. Ч.
паркоместа №9 и
№10 съгласно схема,
неразделна част от
договора.
Съобразно
приетото в правната
доктрина и съдебната практика тълкуване
на съдебното решение
се налага, когато изявената
от съда воля в
диспозитива на същото е неясна
или той съдържа противоречие
или двусмисленост, което
го прави неизпълним.
Според настоящия състав
на съда тези
предпоставки в случая не са налице,
тъй като постановеното
от съда в диспозитива
на решението е
ясно и не се
нуждае от тълкуване, включително и
по въпроса, посочен в молбата. Ето защо
искането за тълкуване
на решението следва
да се остави без уважение.
С отговора
на молбата за тълкуване
ответната страна по нея
Г. А. Ч. е
поискал присъждане на направените
по делото разноски. Това искане е
неоснователно. Съгласно формираната съдебна практика в производството по тълкуване на съдебно
решение разноски не се дължат,
тъй като тълкуването
обвързва всички страни по
делото /в този смисъл- Определение
№200 от 09.05.2014г.
на ВКС по
т.д.№508/2012г., І т.о.;
Определение №1314 от
17.10.2011г. на ВКС
по гр.д.№1097/2011г., ІV
гр.о.; Решение №120
от 12.11.2020г. на ВКС
по гр.д.№1149/2020г., І г.о./. Предвид
горното искането за присъждане
на разноски следва
да се остави
без уважение.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.
№284042/28.10.2021г., подадена от Г. П. Ч., с която се
иска тълкуване на
постановеното по делото
Решение №713 от
08.06.2017г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответника Г. А.Ч. за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в
едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.