Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Враца, 04.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря В. Витньова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№623/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.Т.И.,***/2020
г., издадено от началник отдел МРР Дунавска, Главна дирекция митническо
разузнаване и разследване в ЦМУ, Агенция Митници, с което на основание чл.109,
ал.1, вр. чл.60, ал.2 ЗАДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000
лв., а на основание чл. 124, ал.3 ЗАДС е отнет в полза на държавата послужилия
за извършване на нарушението дестилатор за изваряване на етилов алкохол с
вместимост 120 литра, състоящ е от казан с медни лула и капак, охладител и
серпентина, с пазарна цена по чл.4, т.29 ЗАДС от 366,70 лв.
В жалбата се твърди, че не е
извършено описаното в НП нарушение и че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения. При това се моли за отмяна на
санкционния акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М. Г., която поддържа жалбата и моли за
отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. Александрова, която поддържа теза за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд
се събраха нови доказателства – разпитан е св. И. Димитров, Д. Дамянов и М. П..
Врачански районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 02.12.2019 г., около
10:30 часа, св. М. П. – старши инспектор в АМ в ЦМУ, отдел МРР – Дунавска,
сектор ОК Звено Лом, извършил проверка на частен имот, находящ се в с. *************** собственост на жалбоподателя И.. В хода на
проверката установил, че в бетонна постройка е изградено съоръжение –
дестилатор за изваряване на етилов алкохол, който е в режим на работа и от него
изтича прозрачна течност с мирис на етилов алкохол. Установил, че общото
количество на течността е 2 литра. Били иззети 4 броя проби за лабораторна
експертиза и бил съставен протокол за проверка №19BGВ69950А057363, като били иззети дестилатора
за изваряване на етилов алкохол и установената течност от 2 литра. От
извършените лабораторни експертизи се установило, че течността представлява
етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80%.
С оглед установеното, след
отправена покана до жалбоподателя, на 04.02.2020 г. св. М. П. съставил в
отсъствие на жалбоподателя на основание чл.40, ал.2 ЗАНН АУАН №296, в който
посочил, че като е извършвал производство на алкохолни напитки (ракия) без да бъде регистриран като специализиран
обект за дестилиране, е нарушил чл.109, ал.1, вр. чл.60, ал.2 ЗАДС. АУАН е
връчен на жалбоподателя на 26.02.2020 г., като същият го е подписал без
възражения.
На 09.06.2020 г., при
идентично словестно описание на извършеното нарушение, е издадено НП №845, с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв., а на основание
чл.124, ал.3 ЗАДС е отнет в полза на държавата послужилия за извършване на
нарушението дестилатор за изваряване на етилов алкохол с вместимост 120 литра,
състоящ е от казан с медни лула и капак, охладител и серпентина, с пазарна цена
по чл.4, т.29 ЗАДС от 366,70 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на св. И. Димитров, Д. Дамянов и М. П.,
от протокол за проверка №19BG9950D057363/02.12.2019 г. и опис на иззетите акцизни
стоки, от протокол за вземане на проба №574 от същата дата, от протокол за
оставени на съхранение веществени доказателства отново от 02.12.2019 г., от МЛЕ
от 12.12.2019 г., покана за съставяне на АУАН и разписка за получаването й,
както и от другите събрани в хода на производството доказателства. Св. И.
Димитров и Д. Дамянов разказват, че жалбоподателят живее в къщата, в чието
дворно място е изградено съоръжението за варене на етилов алкохол, както и
разказват, че в деня на проверката човек от с. Чирен е организирал да му
закарат пращината на казана, за да вари ракия. Разказват също, че са разбрали,
че е извършена проверка, но не знаят какво е установено в хода на проверката.
Св. М. П. пък заявява, че лично е извършил проверката и е установил, че в
бетонна постройка в имота на жалбоподателя е изградено съоръжение – дестилатор
за изваряване на етилов алкохол, който е бил в режимна работа и от него е
изтичала прозрачна течност с мирис на етилов алкохол, която се установило, че е
ракия. Разказва също, че при дестилатора по време на работата му и по време на
проверката е бил жалбоподателя, а по-късно са пристигнали и мъж и жена.
Установява и обстоятелствата около изземането на пробите и около съставянето на
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите като счита същите за логични,
последователни и несъдържащи противоречия по отношение на релевантните за
доказване факти.
В унисон с кредитираната
гласна доказателствена съвкупност са и писмените материали по делото – протокол
за проверка №19BG9950D057363/02.12.2019 г. и опис на иззетите акцизни
стоки, протокол за вземане на проба №574 от същата дата, протокол за оставени
на съхранение веществени доказателства от 02.12.2019 г., МЛЕ от 12.12.2019 г.,
покана за съставяне на АУАН и разписка за получаването й, както и останалите
доказателства. Съдът ги кредитира в цялост. Но тъй като доказателствената съвкупност
е непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата
инстанция намира по-подробното поотделно и съвкупно анализиране на същата за
ненужно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу
наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по
същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН е съставен изцяло съгласно изискванията на чл.42 ЗАНН, като
е спазена предвидената в закона процедура по съставянето му. Наказателното
постановление от своя страна е издадено в предвидената от закона писмена форма
и съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
Съдът намира, че НП е правилно и
от материалноправна гледна точка. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗАДС
„Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в
регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.“ В случая се
установява, че жалбоподателят е произвеждал ракия в обект, които не е
регистриран като обект за дестилиране, с което е нарушил разпоредбата на
закона. Именно и такова обвинение му е повдигнато, като съдът не споделя
изложените в писмената защита от процесуалния представител на жалбоподателя
доводи, че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение по чл.91 ЗАДС.
Сочената норма забранява производството на акцизните стоки по чл.2, т.1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен
когато законът не предвижда друго. В нормата на чл.60, ал.2 ЗАДС е предвидено
именно нещо различно – че могат да се произвеждат и в специализирани малки
обекти за дестилиране, но поставя изискването тези обекти да са регистрирани,
каквато регистрация обектът в имота на жалбоподателя не притежава. Установява
се също, че произведения етилов алкохол не е бил за личните нужди на жалбоподателя,
а за друго лице от с. Чирен, в която насока са показанията на св. Д. Дамянов и
И. Димитров. Затова съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят е
извършил именно нарушение по чл.60, ал.2 ЗАДС.
Нарушението е и субективно
съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че изградения в обекта му дестилатор за
изваряване на етилов алкохол не е регистриран, както и че етиловия алкохол,
който е произвеждал, не е за негови лични нужди. Съзнавал е също, че с
действията си нарушава обществените отношения, регулирани в ЗАДС, но въпреки
това е извършил нарушението.
Атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и в
санкционната му част. В разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗАДС законодателят е
предвидил, че физическо лице, което наруши разпоредбата на чл.60, се наказва с глоба в размер от 1000 до
3000 лв. В случая жалбоподателя е санкциониран с глоба в минимално предвидения
размер, като наложената му санкция се явява съразмерна и адекватна на
извършеното. Законосъобразно и правилно с оглед предвиденото в чл.124, ал.1 ЗАДС е и извършеното с наказателното постановление отнемане на послужилия за
нарушението дестилатор за изваряване на етилов алкохол с вместимост 120 литра,
състоящ е от казан с медни лула и капак, охладител и серпентина, с пазарна цена
по чл.4, т.29 ЗАДС от 366,70 лв.
По изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата
като неоснователна трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление НП №845/2020 г., издадено от началник отдел МРР Дунавска, главна
дирекция митническо разузнаване и разследване в ЦМУ, Агенция Митници, с което
за нарушение по чл.109, ал.1, вр. чл.60, ал.2 ЗАДС, на Ц.Т.И.,***, е наложена
глоба в размер на 1000 лв., а на основание чл.124, ал.3 ЗАДС е отнет в полза на
държавата послужилия за извършване на нарушението дестилатор за изваряване на
етилов алкохол с вместимост 120 литра, състоящ е от казан с медни лула и капак,
охладител и серпентина.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: