№ 176 / 3.4.2018 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Монтана 03.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на
06.03.2018 г. в състав:
Председател:
Евгения П.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 3847 по описа за 2017 г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът- "М.” ЕАД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на
управление град С. 1. р. И. у. № 1, представлявано от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин заедно, чрез пълномощника си- Адв. дружество „Г. и П.”,
представлявано от адв. В.Г./съдебен адрес/ е
предявил иск против К.С.К.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за
положително установяване задължение на ответника за сумите: 29,70
лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, 74,25
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, 8,52 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена xxxx г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство по ч.гр.д.№ 3296/ 2017 г. на РС- Монтана. В заповедта за изпълнение е прието посоченото в
заявлението относно обстоятелствата, от които произтича вземането: ” Неизпълнение по Договор за далекосъобщителни услуги № М3005569 от 20.12.2011
година по посочени в заявлението
данъчни фактури”.
Претендира се присъждане на
разноските в заповедното и исковото производства.
Ищецът се позовава на заявените от него
обстоятелства по ч.гр.д.№ 3296/2017г. на МРС и на издадената срещу лицето-
длъжник/ответник по настоящото дело/ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Счита, че има правен интерес да предяви
установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като
длъжникът е подал Възражение по чл.415 ГПК против Заповедта за изпълнение. Приема извършеното в процеса на
гледане на делото плащане от ответника като признание на иска, с оглед на което
да му бъдат възложени сторените разноски по заповедното и исковото производства
по представен списък по чл.80 ГПК.
От
ответника- К.С.К.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx не е получен писмен отговор в рамките на указания
едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Във Възражението му по
чл.414 ГПК е записано, че „...срока по давност е 3 години”. Явява се лично в
първо открито съдебно заседание и представя фискален бон/21.12.2017г. , издаден
от „М.”ЕАД, офис Монтана, за платена от него сума в размер на 103.95лв.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Ищецът подал заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано приложеното ч.гр.д.№ 3296 по описа за 2017 г. на РС- гр. Монтана с
длъжник К.С.К. / ответника/. По същото дело е издадена исканата заповед за
изпълнение, с която е разпоредено: К.С.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на кредитора “М.”
ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление град С. 1. р.
И. у. № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски,
македонски гражданин заедно сумата 29,70 лева – главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, 74,25 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 8,52 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК писмено възражение
от длъжника в заповедното производство и на осн. чл.415 ГПК, предявява по исков път претенция на осн. чл.422 ГПК да бъде признато за установено по отношение на същия като
ответник съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.дело, за сумите по същата.
Позовава на издадени от него данъчни фактури, подробно
изредени и описани в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по настоящето
дело относно претендираното към ответника
вземане. Претендира за присъждане и на законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на
вземането, както и за
присъждане на разноските по настоящето дело.
Безспорно е между страните и от
доказателствата по делото е установено, че
между ищеца и
ответника е съществувал и валидно
действал сключен Договор № М3005569 от
20.12.2011 година за предоставяне на GSM услуги, анексиран от 31.01.2014г.,
съгл. който на ответника е предоставяна услуга „пренос на данни” по тарифен
план Mtel Мобилен интернет М, за срок 24 месеца. Ищецът "М.” ЕАД извършил изпълнение на договора по отношение на ответника К.С.К.. За предоставените му услуги
били издадени съответни данъчни фактури, подробно изредени и описани в исковата
молба по настоящето дело и в заявлението по чл.410 ГПК по приложеното
ч.гр.дело. Паричното вземане на ищеца е възникнало по този договор и фактури.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребените договорни
услуги, което е обусловило правото на последния да прекрати едностранно
сключените с абоната-отв. К.С.К. договори за далекосъобщителни услуги и да начисли
неустойка предсрочно прекратяване на
договора.
В
случая по настоящето дело ищецът претендира сумата 112.47 лв като сбор от сумата 29.7лв- главница за незаплатена далекосъобщителна
услуга и сумата 74.25 лв- неустойка
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и сумата
8.52 лв- мораторна лихва. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните.
С
оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в
разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе
с решение. Събраните и неоспорени от ответника доказателства по делото сочат, че към
момента на постъпване на Заявлението по чл.410 ГПК в РС-Монтана 03.10.2017 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени погасителни вноски по сключения със Заявителя /ищец в
настоящето/ договор за предоставяне на GSM услуги, както
са посочени по-горе и изредени в исковата молба и заявлението по приложеното
ч.гр.дело. В случая не е спорно наличието на
облигационно правоотношение между страните и наличието на съответни задължения,
произтичащи от същото. Абонатът- ответник е потребил мобилни услуги, за които
са му издадени процесните фактури с приложени към тях подробни разпечатки за
потреблението и начислените услуги за всеки един от мобилните номера. За това претенцията на ищеца за
съществуване на вземането му, за което е
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/ в заповедното производство е
основателна. Към онзи момент ответникът е
бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени
погасителни вноски по договора и неустойка се подкрепят
от доказателствения материал в настоящето производство. Страните са подписали договорите,
които съгл. чл.20а от ЗЗД имат силата на закон за тези, които са ги сключили
т.е подлежат на точно изпълнение и отговорност при виновно неизпълнение.
В
случая независимо от горното на осн. чл.235, ал.2 от ГПК следва да се вземе
предвид факта на извършеното в процеса на гледане на делото плащане от
ответника на исковата сума /без разноските/, за което в първо открито съдебно
заседание представя фискален
бон/21.12.2017г. , издаден от „М.”ЕАД, офис Монтана, за платена от него сума в
размер на 103.95лв. Ищецът приема извършеното в процеса на гледане на делото
плащане от ответника като признание на иска, с оглед на което следва да бъде отхвърлен предявения
иск относно признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за
изпълнение по приложеното ч.гр.д. на МРС.
При очертания изход на
спора, съобр. ТР № 4/2013г. на ВКС и на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в
производството по общия исков ред -25,00 лв- платена държавна такса и 180 лв- адвокатско възнаграждение
, както и сторените разноски по
заповедното производство-25,00
лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца "М.” ЕАД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С. 1.
р. И. у. № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски,
македонски гражданин- заедно, чрез пълномощника си- Адв. дружество „Г. и
П.”, представлявано от адв. В.Г./съдебен адрес/ иск против К.С.К.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за положително установяване
задължение на ответника за сумите: 29,70 лева – главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, 74,25 лева– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 8,52 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена xxxx г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство по ч.гр.д.№ 3296/ 2017 г. по описа
на Районен съд-гр. Монтана, поради извършено плащане от
ответника в процеса по водене на делото.
Осъжда К.С.К. / адрес и ЕГН
по-горе/ да заплати на " "М.” ЕАД, ЕИК xxxx , 25.00 лева държавна такса и сумата от 180.00
лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото в заповедното производство, както и сумите 25.00 лева държавна такса и 180.00
лева адвокатски хонорар - разноски в исковото производствопо настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :