Решение по дело №2082/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2577

 

гр. Пловдив, 22 декември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 2082 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на М.И.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-1030-001384 от 19.06.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а, б. Б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка– “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.”

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира разноски.

Ответният административен орган – Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, в писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна, като оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 21-1030-001384 от 19.06.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН серия GA № 445722 /19.06.2021 г.,като при проверка в гр.Пловдив, ул.“Тодор Александров“№ 25, около 21,37 часа на 19,06,20201 г. е установено, че М.И.И. управлява личния си лек автомобил Опел Астра, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества или техните аналози- Тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test 3000 с LotARPA -0021, годен до 2022 -07. Издаден е талон за медицинско изследване № 122176. Иззети са СУМПС № ********* и контролен талон № 70785.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001384/ 19.06.2021 г., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена на М.И.И. принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а от ЗДвП  – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, конкретно в слу­чая 6 месеца ,при възприемане и въз­произвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка  като е прието, че И. управлява ППС след употреба на наркотици или техните аналози-нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издадена от компетентен орган. Налична по делото е и Заповед № 8121К-6152/07.05.2020 г.на министъра на МВР за преназначаване на ст.инспектор Матей Матов  на длъжността началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП – жалбоподателя е собственик на МПС, което е управлявано на 19.06.2021 г. от него след употреба на наркотични вещества. Т. е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, съгласно който, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Доколкото нормата на чл. 171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на задължителна администрация и задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Оспорената заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които дават ясна представа за извършеното административно нарушение, представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка. Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя, поради което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви за така определения срок на мярката. Направените в този смисъл възражения от жалбоподателя са напълно неоснователни и недоказани.

Противно на застъпеното от жалбоподателите становище, принудителната административна мярка е съобразена с принципа на чл. 6 АПК, защото административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, самата заповед не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя освен правото му на ползване на притежавания от него автомобил за определен срок, за да бъде постига целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения на ЗДвП със същия автомобил.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№21-1030-001384 от 19.06.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: