№ 6
гр. гр. Р., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200341 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Перник е наложил на жалбоподателя АЛБ. Н. В. административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Р., редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
1
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН, серия GA № . г. е отразено от фактическа страна, че на 15.08.2021 г. в 16,33
ч. в с. К., общ. Р., на улица без име, жалбоподателят АЛБ. Н. В. е управлявал лек автомобил
„О.А.“, с рег. № ., като пред къщата на П.Т.С., връщайки на заден ход, блъска гаражна врата,
като нанася материални щети без пострадали лица. Водачът отказва да бъде изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0050 за
установяване употреба на алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за изследване №
075817 до ФЦСМП, гр. Радомир.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . от
20.09.2021 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Н.Й. и свидетелят по акта К.Г., от
показанията на които се установява, че след получен сигнал за ПТП в с. К., полицейски
служители от РУ – Радомир са посетили местопроизшествието, като към момента на
пристигането им жалбоподателят се е намирал в питейно заведение, след което е бил
поканен да бъде тестван за употреба на алкохол, но същият е отказал. Според свидетеля Г.
процесното ПТП е настъпило около 16,33 ч. на 15.08.2021 г., което обстоятелство
свидетелят е установил, след като около 17,30 ч. е прегледал запис от охранителна камера,
монтирана в имота му.
По делото е разпитан и свидетелят В.В. според когото на процесната дата с
жалбоподателя и още няколко човека са празнували в заведение в с. К., но тъй като
свидетелят си тръгнал по-рано, разбрал едва на следващия ден, че на място са идвали
полицейски служители.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. по обвинение за
извършени две административни нарушения: по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на хипотезите на правните норми, описващи съставите на
посочените административни нарушения, субект на всяко от трите нарушения е това
административнонаказателно отговорно лице, което притежава и допълнителното качество
„водач на моторно превозно средство“. Последното представлява правна квалификация,
2
която се прави въз основа на проявлението на определени факти в обективната
действителност и намира своята легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Водач е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата“. По делото по категоричен начин се доказа
жалбоподателят В. да е управлявал лек автомобил „О.А.“, с рег. № . преди пристигането на
свидетеля Й., който го поканил да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. Към момента на тези действия от страна на полицейския служител,
обаче, жалбоподателят вече не е управлявал МПС, а се е намирал в питейно заведение в с.
К.. В тази връзка основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството
дали жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС към момента на отказа му от
проверка с техническо средство. Разпоредбата на Закона за движението по пътищата е ясна
и посочва, че за да притежава лицето качеството „водач“, то трябва към момента, към който
се прави преценката, това лице да управлява МПС (така: решение № 174/04.11.2021 г. по к. а.
н. д. № 169/2021 г. по описа на Административен съд – Перник). Следователно, това, че
лицето е управлявало моторно превозно средство в един предходен момент, не е достатъчно,
за да се приеме, че то е водач по смисъла на закона. От момента на преустановяване на
дейността по управление на превозното средство, то лицето ще загуби качеството си на
водач, поради което и за него отпадат задълженията, субект на които е именно водачът на
МПС. Беше посочено, че по делото е установено жалбоподателят да е управлявал МПС на
датата на извършване на нарушенията, но същевременно доказа се и че към момента на
проверката от страна на свидетеля Й. той вече е бил преустановил тази си дейност, намирал
се е извън автомобила си и вътре в питейното заведението, където е консумирал напитка,
закупена от същото заведение. При тези факти съдът намира, че отказът на жалбоподателя
да бъде изпробван с техническо средство, отчитащо концентрацията на алкохол чрез
измерването му в издишания въздух, е бил правомерен. Няма забрана за гражданите да
употребяват алкохолни напитки в определените за това места и щом с поведението си не
нарушават обществения ред. Към момента, когато е поканен за проверка, жалбоподателят е
употребявал напитка с алкохолно съдържание в процесното заведение, поради което е било
ясно, че проверката ще отчете наличие на алкохол в кръвта му, вероятно над допустимата
граница, установена за водачи на МПС. Само по себе си, обаче, чрез резултатите от тази
проверка не би могло да се установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя към момента на управлението на процесното МПС, тъй като е несъмнено
доказано, че той е употребявал алкохол, след като е преустановил управлението на
автомобила си. Следователно проверката е била абсолютно ненужна, като лишена от
доказателствена стойност спрямо интересуващия делото момент – управлението на МПС от
В.. За да бъде едно деяние съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо деецът да
притежава качеството водач на МПС към момента на отказа. Тъй като жалбоподателят не е
имал такова качество при своя отказ, то следователно той не е годен субект на нарушението
по т. 1 от НП, а деянието му не осъществява състава на административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
3
Все по тези съображения наказателното постановление се явява неправилно и в
частта си по т. 2, поради което следва да бъде отменено и в тази му част. По отношение на
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП следва да се добави и че на жалбоподателя е вменено,
че като водач на МПС, при извършване на маневра (движение назад), не се е убедил, че
пътят зад него е свободен, вследствие на което причинил ПТП. Съдът приема, че така
очертаните обстоятелства на нарушението не изпълват фактическия състав на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП. Тази разпоредба задължава водача на ППС, преди да започне движение назад да се
убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
Видно е, че установените по делото фактически обстоятелства не са относими към
състава на сочената административнонаказателна норма, тъй като липсват данни при
възникването на ПТП да е имало друг участник в движението (в смисъла на това понятие,
вложен в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП), за когото да е можел със своето поведение В. да създаде
опасност или затруднения. Вероятно именно по тази причина фактическият състав на
вмененото нарушение е описан непълно, без да се посочи текстово и цифрово нито едно от
двете предложения в ал. 1 на чл. 40, тъй като нито едно от тях не е било относимо към
конкретната пътна ситуация.
В действителност, установените в казуса факти е следвало да бъдат подведени под
нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Поради
изложеното, съдебният състав приема, че изложените факти не изпълват състава на
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и незаконосъобразно деянието на В. е квалифицирано
по този текст.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното
НП № . г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 400,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на АНО е
направено възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над
минималните размери.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
4
които административното наказание е „глоба“ или „имуществена санкция“,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300,00 лева. С обжалваното НП е наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 2020,00 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 371,40 лева.
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да
обоснове претендирания размер на адвокатско възнаграждение, а именно 400,00 лева, за да
бъде присъдено същото, с оглед предмета на делото и развитието на производството, поради
което на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер, а именно
371,40 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР, с което на АЛБ. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул.
„М.б.” № ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на АЛБ. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „М.б.” № .
сумата от 371,40 (триста седемдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5