Р Е Ш
Е Н И
Е № 119
гр.
Пловдив, 05.04. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски
състав, в открито заседание на шести март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 638/2018 год. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 145 от 24.07.2018 година, постановено по т.
дело № 4/2018 година по описа на Окръжен съд – К., е отхвърлен предявения от „А.Б.Б.“ АД, ЕИК
***, против А.Б.И. ***, ЕГН **********,
В.А.И. със същия адрес, ЕГН **********, и Г.А.А. с адрес ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
установяване съществуването на вземането
на „А.Б.Б.“ АД от А.Б.И., В.А.И. и
Г.А.А., за сумата в размер общо на 158 948 лева, от която: главница в размер на
88 261.32 лева по договор за универсален ипотечен кредит № ***г., просрочени
лихви в размер на 10 422.49 лева, за периода от 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г.
вкл., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 22 239.62 лева, за
периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. вкл., неустойки в размер на 29 051.53
лева, за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. вкл., 8 973.46 лева –
просрочени преструктурирани лихви за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г.
вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
11.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед
№ *******г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. 1086/2017 г. по
описа на Районен съд – К., като неоснователен. Осъдено е „А.Б.Б.“ АД да заплати на А.Б.И., В.А.И. и Г.А.А.
направените по делото разноски в размер на 4 700 лева.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „А.Б.Б.“ АД изцяло. Оплакванията във
въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения и постановяване на решението в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че изводът на съда за
необявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит е
неправилен и необоснован, несъобразен с клаузите на сключения договор между
страните, както и със събраните доказателства. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се
уважат предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя направените
разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответниците А.И., В.И.
и Г.А. чрез процесуалния им представител адвокат В.Р.. В него се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
Пред въззивната инстанция са
допуснати и приети първоначална и допълнителна съдебно икономически експертизи
по инициатива на съда, необходими за установяване размера на падежиралите вноски
по процесния договор за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, както и към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция, в случай, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, на която се позовава Б.– ищец. Събирането на тези доказателства е във
връзка с образуваното тълкувателно
дело № 8/2017 година на ОСГТК на ВКС и
поставените въпроси по него. Към момента на постановяване на съдебния акт по
настоящото дело ОСГТК на ВКС се е произнесло с тълкувателно решение № 8/2017
година от 02.04.2019 година по тълкувателно дело № 8/2017 година, което съдът се съобрази
при постановяване на съдебното си решение.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че
въззивната жалба е процесуално
допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а
именно от ищеца в първоинстанционното производство
срещу решението, с което са отхвърлени
предявените искове. При подаване на въззивната
жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението за
изготвеното решение е връчено на жалбоподателя
на 30.07.2018 година, а
въззивната жалба е с вх. № 99/13.08.2018
година.
По същество, съобразявайки
становищата на страните и конкретните оплакванията във въззивната жалба, както и събраните доказателства, съдът намира
следното:
Пред Окръжен съд – К. по т. дело
№ 4/2018 година е предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването
на вземането на „А.Б.Б.“ АД от А.Б.И., В.А.И. и Г.А.А. по договор за
универсален ипотечен кредит № *** година
и анекси към него, както и договор за поръчителство от *** година и анекси към
него. В исковата молба се твърди, че ответниците А.Б.И. и В.А.И. са
кредитополучатели по договора за кредит, а ответницата Г.А.А. е поръчител по
него и се е задължила да отговаря за изпълнението на задълженията към
Б.солидарно с кредитополучателите. Твърди се, че кредитополучателите са усвоили
целия размер на отпуснатия кредит от 100 000 лева за текущи нужди, както и
че са преустановили плащането на задълженията си по договора на *** година,
когато е направена последната погасителна вноска, като още от 25.04.2015 година
кредитополучателите изпаднали в забава за заплащането на дължимите вноски. Към 10.07.2017 година просрочието било от 807
дни, неплатените падежирали вноски с
падеж 25-то число на месеца били общо 27 броя. Непогасените вноски от
25.04.2015 година до крайния срок на договора за кредит били общо 159 броя.
Б.обявила кредита за предсрочно изискуем, уведомила длъжниците за това и им
дала срок за доброволно изпълнение на задължението. След това тя подала
заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК и се
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч.гр. дело № 1086/2017 година по описа на Районен съд – К.. Заповедта за
изпълнение на парично задължение била солидарно срещу тримата длъжници за
следните суми: сумата от общо 158 948 лева, включваща главница в размер на 88 261.32 лева,
просрочени лихви в размер на 10 422.49 лева
за периода от 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. вкл., наказателна лихва за
просрочена главница в размер на 22 239.62 лева
за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. вкл., неустойки в размер на 29
051.53 лева за периода 25.04.2015 г. до
10.07.2017 г. вкл., 8 973.46 лева – просрочени преструктурирани лихви за
периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. вкл., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски в размер на 3178,97 лева държавна такса и 3497,10
лева – адвокатско възнаграждение. След
подадено възражение по чл. 414 от ГПК Б.предявява установителен иск срещу
ответниците с искане да се приеме за
установено, че те й дължат солидарно сумите по заповедта по чл. 417 от ГПК, като претендира и
присъждане на направените разноски.
Ответниците оспорват предявения
иск по чл. 422 от ГПК по основание и размер. Доводите им са свързани с
недействителност на договора за
универсален ипотечен кредит и анексите към него като противоречащи на закона
поради липса на общи условия и погасителни планове. Твърди се, че поръчителят
не отговаря, тъй като е изтекъл срока за ангажиране на отговорността му.
Липсвала яснота за начина, по който са
формирани размерите на заявените претенции. Направено е възражение за нищожност
на част от разпоредбите на договора за кредит – чл. 5.1, 5.3, 5.4, 6, 7.1 и 8,
които се поддържат и пред въззивната инстанция с отговора на въззивната жалба,
като се твърди, че не става дума за индивидуално уговорени клаузи. Освен това ответниците оспорват настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, като твърдят, че изявлението на Б.за нейното
обявяване не е достигнало до тях.
Страните сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си.
От събраните по делото доказателства
е установена следната фактическа обстановка:
На 25.04.2008 г. между ищеца и
ответниците А.Б.И. и В.А.И. -
кредитополучатели, е сключен
договор за универсален ипотечен кредит № *** г. за сумата от 100 000 лева /чл. 1/. В представения като доказателство
договор се съдържат клаузи, уреждащи
срока и начина на погасяване на задълженията
по договора /раздел четвърти/, договорната лихва / чл. 5.1./,
наказателната лихви за просрочие / чл.
5.3./, неустойка върху начислената и неплатена в срок лихва /чл. 5.4./, такси и
комисионни / чл. 7.1./. С договора е уговорено и учредяване на ипотека върху
описания в чл. 21 недвижим имот като обезпечение на задълженията на
кредитополучателите.
Клаузите на така сключения
договор за кредит са променяни с поредица от анекси.
Първият от тях е подписан на ***
г. и с него е договорен шестмесечен
гратисен период за плащане на вноските по главницата, считано от
25.03.2010 г., като остатъкът по главница при подписване на анекса е в размер
на 93 954.83 лева.
С анекса от *** г. е формирана главница в размер на 91
758.10 лева, включваща редовна главница
в размер на 90 443.47 лева и 1 314.63 лева – просрочена главница. Създаден е безлихвен компонент *** за сума в размер на
3825.82 лева, включваща неустойки в размер на 737.89 лева и пророчена годишна
лихва в размер на 3087.93лв. / за 4месеца – от 04.2011г. до 07.2011 г./. Договорен е и е подписан между страните погасителен план за просрочените задължения на
36 месечни равни от по 106.27 лева.
На 24.07.2012 г. е подписан анекс
№ 3, с който е договорен нов погасителен план. Остатъкът по главница при
подписване на анекса е в размер на 90 273.35 лева. Към безлихвен компонент ***
се прибавят нови просрочени задължения в размер на 1 654.08 лева, включващи
неустойки в размер на 51.27 лева, неплатена 1 вноска по С.в размер на 106.27
лева, лихва върху просрочена главница в размер на 3.70 лева, пророчена годишна
лихва в размер на 1 492.84 лева /за 2 месеца – 06.2012 г. и 07.2012 г./.
Задължението по сметката, отчитаща просрочени задължения от неустойки и лихви
става в размер на 5 373.83 лева, от които към този момент са погасени 1 168.97
лева и за остатъка в размер на 4 204.86 лева е договорено да се погасява на 24
месечни равни вноски от по 175.19 лева.
На 25.03.2013 г. е подписан анекс
№ 4. С него е преструктурирана
главницата, като са включени редовната и просрочената главница по кредита до
25.03.2013 година и е одобрен нов погасителен план за издължаване на
преструктурираната главница. Просрочените
задължения за неустойка и
просрочена годишна лихва са прибавени
към размера на създадената безлихвена
компонента, одобрен е нов погасителен план
и схема за плащане – по 100 лева за първите десет месеца и плащане на
равни погасителни вноски за останалите месеци / чл. 2.2. от анекса/. В чл. 3 от анекса е уговорен и нов лихвен
процент. С анекс № 4 изрично е уговорено допълнително обезпечение –
поръчителство от трето платежоспособно лице с условие, че ако такова не бъде
учредено, ще се възстанови първоначално договорения лихвен процент / чл. 4/.
С последващите анекси № 5 от
26.08.2013 година и № 6 от
**********година отново са
преструктурирани задълженията за главница с включване към редовната главница и
на просрочената такава, както и задълженията за просрочени неустойка и
годишна лихва, включени в
безлихвена компонента, като са уговаряни периоди на облекчено погасяване на
просрочените задължения / чл. 2.2. от
анекс № 5 и чл. 2.1. от анекс № 6/ и гратисен период за задължението за
главница / чл. 3 от анекс № 5/ и нови погасителни планове.
Последният анекс, подписан между
страните, е № 6 от **********година. Той е уреждал отношенията между страните
към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 11.08.2017 година и
е съобразен от вещото лице Й. при изготвяне на приетото пред въззивната
инстанция заключение, което ще бъде обсъдено от съда по-долу.
На ***година е сключен договор за
поръчителство към процесния договор за универсален ипотечен кредит. Сключени са
и два анекса към него - от 26.08.2013 г.
и **********г. С тях третата ответница
Г.А.А. се е задължила в качеството си на поръчител да отговаря пред
Б.солидарно с двамата кредитополучатели за изпълнение на задълженията им по
договора за кредит.
Първият въпрос, по който следва
да се произнесе съдът, е за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит и за
тяхното отражение върху размера на
задълженията по договора, за да може да се направи извод за това налице ли е
неизпълнение на тези задължения, към кой момент и в какъв размер.
Доводите за нищожност на договора
и анексите към него поради липса на общи условия към тях са неоснователни.
Отношенията между страните са подробно уреждани с клаузите на подписваните от
тях договори и анекси, в които няма препращане към общи условия, наложени от
банката. По делото не се твърди и не се установява със събраните доказателства
да са прилагани такива общи условия в отношенията между страните, поради което
непредоставянето им на ответниците и непредставянето им като доказателство по
делото не се отразява на валидността на договора. Що се отнася до твърденията,
че липсват погасителни планове към договора и анексите, те се опровергават от
представените доказателства и от приетите по делото съдебно-икономически
експертизи, при изготвянето на които са използвани тези погасителни планове.
В настоящото производство съдът е
длъжен да разгледа и да се произнесе по въпроса за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит.
В императивната разпоредба на чл.
143 от Закона за защита на потребителите е посочено, че неравноправна е всяка неиндивидуално уговорена клауза, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от ЗЗП са
посочени отделни хипотези на неравноправни клаузи, сред които и правото на
търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя
сключения договор, при което значително се накърнява еквивалентността на
насрещните престации или се ограничават способите за защита на потребителя.
Начинът, по който са формулирани
отделни клаузи от процесния договор действително дава основание да се приеме с
оглед на гореизложеното, че са неравноправни.
Става дума за клаузите на чл.
5.1. и чл. 6 от договора, в които е предвидената възможност Б.едностранно да
променя базовия лихвен процент за кредитите в лева, както и Тарифата си за лихвите, таксите и
комисионните / чл. 8/, което води и до промяна
в размера на наказателната лихва / чл. 5.3. от договора/, без да са
посочени ясни условия, при които може да стане такава промяна. Общото посочване
в договора е, че промяната на лихвите, таксите и комисионните става, ако
преобладаващите пазарни условия налагат това. Тази формулировка не съдържа
никакви конкретни данни и обстоятелства, при които може да се стигне до
едностранна промяна на договорните условия от страна на банката. Поради това
посочените клаузи от договора за кредит сами по себе си са неравноправни.
Неравноправна са клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора и в частта, с която е
предвидено, че едностранната промяна на условията става автоматично
задължителна за кредитополучателите и те се считат за уведомени за нея с
поставянето на уведомление за измененията в салоните на банката. Б.не е установила, че в случая
става дума за индивидуално уговорени клаузи, а
не за общи такива, приложими в отношенията й със страните по сключваните от нея договори
за кредит, въпреки че тежестта за това е нейна, в каквато насока е и
непротиворечивата съдебна практика / Решение № 98/25.07.2017 година по т. дело
№ 535/2016 година на ВКС, І т.о./. В
този смисъл посочените клаузи са неравноправни.
По отношение на клаузите на чл.
5.4 от договора и чл. 7.1. от договора липсва основание да се приеме, че са
неравноправни, респ. нищожни. Това са клаузи, установяващи конкретни
фиксирани размери на такси и комисионни, както и на неустойка,
свързана със забавено заплащане на начислени, но неплатени в срок лихви, към
момента на сключване на договора, с
които страните са се съгласили.
Макар и да е налице основание да
се приеме, че изброените по-горе клаузи от договора за кредит / без тези по чл.
5.4 и чл. 7.1./ са неравноправни, това
обстоятелство само по себе си не се отразява на отношенията между страните по
делото. Нищожността на отделни клаузи от договора, свързани с възможността на
едностранна промяна на лихвените проценти и на таксите не влече нищожност на
целия договор. Тази нищожност следва да
бъде взета предвид в случай, че Б.едностранно е променила лихвените проценти и
таксите през периода на действие на
процесния договор. В такава хипотеза следва да се преценява доколко тази
едностранна промяна е влошила положението на кредитополучателите - чрез повишаване размера на задълженията по
кредита, чрез създаване на по-неблагоприятни условия за тяхното погасяване или по друг начин.
В случая от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че Б.се е възползвала от
неравноправните клаузи по договора във вреда на кредитополучателите. Напротив, от
подробно анализираните по-горе анекси към договора за кредит и от
допълнителната съдебно-икономическата експертиза, приета пред въззивната
инстанция е видно, че при вариант по първоначалните кредитни условия / с
уговорения в договора лихвен процент/, без съобразяване на последващите промени
в клаузите на договора, внасяни с обсъдените по-горе анекси, задължението на
кредитополучателите би било много по-голямо от претендираното от Б.както към
момента, в който Б.е обявила кредита за предсрочно изискуемо, така и във всички
по-късни моменти. Вещото лице е посочило, че размерите на задълженията на
кредитополучателите са намалени със своевременното предоговаряне на условията в
случаи на забава, като са използвани различни механизми за това – периоди на
облекчено обслужване, намаляване на лихвения процент, създаване на безлихвен
компонент с просрочени суми и други. Видно е от заключението, че задълженията
към Б.при съобразяване на първоначално уговорените с договора условия към
датата 22.07.2016 година, когато Б.е приела настъпването на предсрочната
изискуемост, биха били 163636,10 лева, включващи само падежирала и непадежирала
главница и начислени договорни лихви, без каквито и да е наказателни плащания и
начисления. Посочено е от вещото лице, че закъсненията в плащанията по договора
започват още от 2010 година и че без допълнителните уговорки между страните
задълженията за наказателни лихви и неустойки биха били поне двойно по-високи
от претендираните от банката.
За наличието на едностранна
промяна на базовия лихвен процент от страна на Б.данни се съдържат в приетата
пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза. От нея е видно, че през
периода от сключването на договора за кредит на 25.04.2008 година, с който в
чл. 5.1. е прието, че договорната лихва, включваща БЛП плюс надбавка от 1,25
пункта, е 9,35% , до първия анекс на ***година Б.действително е повишила
базовия лихвен процент, като до 15.10.2008 година той е бил 9,35%, до
25.02.2009 година – 9,85%, а след това – до подписването на първия анекс –
10,15%. След този момент лихвените проценти са съобразявани с индивидуално
уговорените в анексите. За периода от 15.10.2008 година до 25.02.2009 година Б.е начислявала едностранно
определен от нея лихвен процент, който е с 0,5 % над уговорения с договора.
През периода от 25.02.2009 година до
***година начислявания лихвен процент е 0,8 пункта над договорения. В съдебно
заседание при изслушването си пред въззивната инстанция вещото лице Д.Й. е
обяснило, че разминаването между уговорения и начисляван лихвен процент в
посочените размери и за посочения кратък период в началото на договорните
отношения между страните не е довело до съществена промяна в размера на
задълженията на кредитополучателите и че при използваните с последващите анекси
механизми за облекчаване на положението на кредитополучателите е невъзможно
преизчисляването на размерите на задълженията към посочените от съда моменти.
При този отговор на вещото лице за
невъзможност да се преизчисли размера на задълженията, като се избегне извършената
от Б.едностранна промяна на БЛП в началото на действието на договора за кредит
и като се има предвид, че според данните по делото спирането на плащанията от
страна на кредитополучателите е едва след сключването на последния анекс от
**********година, съдът намира, че при произнасянето по предявения иск следва да бъдат съобразени клаузите на сключения договор
и размерите на дължимите суми и на
лихвите, уговорени с този анекс.
Следващият въпрос, на който
следва да бъде даден отговор, е дали е настъпила предсрочната изискуемост на всички
задължения по договора за кредит.
С т.18 от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014
година по т.д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че изискуемостта на вземането, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски настъпва, след като Б.е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
неговата предсрочна изискуемост, т.е.
отправила е до длъжника едностранно изявление, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
В чл. 19.1. от договора са
посочени условията, при които Б.има право да обяви предсрочната изискуемост на
кредита. Сред тях е и просрочване с над 30 дни на една погасителна вноска или
лихва / б. „е“/.
От съдебно-икономическите
експертизи, приети по делото както пред първата, така и пред въззивната
инстанция е видно, че тази обективна предпоставка за обявяване на предсрочната
изискуемост е налице. Б.е обявила пред
себе си кредита за предсрочно изискуем на 22.07.2016 година. От първото
заключение на вещото лице Д.Й. е видно, че просрочията по договора започват да
се натрупват от 25.04.2015 година / при
действието на анекс № 6/. Към 22.07.2016 има неплатени петнадесет месечни
вноски по погасителния план, включващи дължими суми за главница и договорна
лихва / за периода от 25.04.2015 година до 25.06.2016 година в размерите,
посочени на стр. 5 от заключението на вещото лице Й. от 22.01.2019 година.
Просрочени са и дължимите вноски за погасяване на просрочените задължения,
включени в безлихвения компонент по анекс № 6. Те са в размер на по 56,79 лева
месечно и към 22.07.2016 година неплатените
вноски са общо 14 / за периода от 25.05.2015 година до 25.06.2016 година/. От
заключението е видно, че към 22.07.2016 година има неплатени наказателни лихви,
дължими съгласно чл. 5.3 от договора при просрочие при изплащането на
главницата, върху просрочената сума. Дължимите и неплатени наказателни лихви са
за 14 месеца за периода от 25.05.2015 година до 25.06.2016 година в
размерите,посочени на стр. 7 и 8 от заключението от 22.01.2019 година. За същия
период вещото лице е изчислило и дължимите съгласно чл. 5.4. от договора
неустойки върху начислената, но неплатена лихва. До датата на предсрочната
изискуемост, определена от Б.– 22.07.2016 година, те са 14 месечни вноски в
размерите, посочени на стр. 9 от заключението.
Макар и да е установена първата предпоставка
за предсрочната изискуемост, която е обективна и е свързана със забава с повече от 30 дни от
страна на кредитополучателите при
погасяване на вноските по кредита,
според настоящия съдебен състав в случая
предсрочната изискуемост не е
настъпила. Тя настъпва в момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжниците, което изрично е прието от
ВКС с цитираната т. 18 от ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. В чл. 20 от договора за кредит също е предвидено, че когато обяви кредита за
предсрочно изискуем, Б.изпраща до кредитополучателя писмено известие, с което
му дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по
договора. По делото липсват
доказателства волеизявлението на Б.за
упражняване на правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжниците – кредитополучатели.
В чл. 24 от договора страните са
се споразумели, че валидният адрес за
приемане на съобщенията по договора за кредитополучателите е град К., ул. „***“ № **. С анекс № 2 от ***година и всички последващи анекси,
сключвани между страните, е посочено, че адресът на кредитополучателите е ул.
„***“ № **, но не в град К., а в село Р., община К.. По този начин, макар и не
изрично, е уточнен адреса на кредитополучателите. По делото е безспорно
обстоятелството, че това е адресът, на който те пребивават. На този адрес са им
връчвани и книжата в хода на първоинстанционното производство, както и
призовките за първото съдебно заседание, насрочено за 04.06.2018 година и са
получавани от тях.
По отношение на поръчителя по
договора Г.А.А., в хода на исковото производство тя е призовавана на адрес град
К., бул. „Х.Б.“ № *** и е получавала
призовките и съобщенията на този адрес. В обсъдения по-горе договор за поръчителство от ***година
, в чл. 9 е посочено, че адресът за
връчване на книжа на поръчителя е село П., ул. „Е.“ № **. Това е адресът,
посочен и в анекс № 1 към договора за поръчителство. В анекс №
2 към договора за поръчителство от **********година, в чл. 13 изрично е
отразен нов адрес за връчване на съобщенията по договора на поръчителя, а
именно адреса в град К., бул. „Х.Б.“ № **********.
От представените по делото
доказателства не може да бъде направен извод, че до кредитополучателите и поръчителя е
достигнало изявлението на Б.за обявяване на предсрочната изискуемост, изпратено
на изрично уговорените адреси – за кредитополучателите в село Р., а за
поръчителя – в град К.. По делото не се твърди и не е установено ответниците да
са заявили пред банката, че желаят да получават съобщенията си на други адреси,
различни от посочените в договорите и анексите.
Съобщенията на Б.за предсрочната
изискуемост на кредита са изпратени до кредитополучателите на адреса в село Р.
и до поръчителя на адреса в град К. по пощата с обратни разписки. Данни за това
се съдържат в приложеното като доказателство по настоящото дело заповедно
производство – гр. дело № 1086/2017 година по описа на Районен съд – К..
Единственото отбелязване върху съобщенията и на тримата ответници е, че пратката не е
потърсена от получателя. Не са посочени имената на длъжностните лица, на които е възложено
връчването на пощенските пратки. Липсва отразяване кога и по какъв начин
получателите са уведомени за наличието на адресирана до тях пратка, уведомени
ли са къде точно се намира тази пратка и кога могат да я получат, какъв срок им
е даден да се явят да я получат. При липса на такива данни не може да се
приеме, че Б.е положила усилия
изявлението й за обявяване на предсрочната изискуемост да достигне до
длъжниците и че невръчването се дължи
само и единствено на поведението на длъжниците.
Отбелязването „непотърсен“ върху
разписките за връчване на пощенската
пратка не е достатъчно, за да се приеме
фингирано връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжниците. Необходимо е това обстоятелство да е удостоверено. Такова
удостоверяване липсва. Отбелязването срещу „непотърсен“ в разписката без
наличие на каквито и да било други данни не може да бъде приравнено на
удостоверяване.
В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставяне на пощенските пратки се определят с общи правила, изготвени от КРС.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от приложимите общи
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети
с Решение № 581/27.05.2010 година на КРС, препоръчаните пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис. Според чл. 5 ал. 3 от Общите правила, когато
при посещение на адреса поради отсъствие на получателя пощенската пратка не
може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие
с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в
срок, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване на
пратката в пощенската служба. Изрично е предвидено в Общите условия, че броят
на служебните известия за уведомяване на получателя е не по-малък от две. След
изтичане на сроковете, посочени в чл. 5 ал. 3 от ОП препоръчаната пощенска
пратка се явява непотърсена от получателя.
При обсъдените подробно правила
във връзка с връчване на пощенска пратка и необходимите предпоставки, за да се
приеме, че са налице условия за връщането й
като непотърсена, е необходимо да
бъде удостоверено по съответния ред спазването на всички тези изисквания,
свързани с посещенията на адреса, с извършените опити за връчване и с
оставените известия. В случая такова удостоверяване липсва, поради което не
може да се приеме фингирано връчване на изявлението на Б.до длъжниците за
предсрочна изискуемост на кредита.
Следващият въпрос е дали съдът в
производството по чл. 422 от ГПК следва да присъди падежиралите вноски по
договора за кредит при ненастъпила предсрочна изискуемост, какъвто е настоящия
случай и кои точно падежирали вноски – тези до заявлението по чл. 417 от ГПК
или до приключване на исковото производство пред първата или пред въззивната
инстанция.
Разрешението на този въпрос е
дадено с ТР № 8/2017 от 02.04.2019
година на ОСГКТ на ВКС по т.д. № 8/2017
година.
Според него е допустимо предявеният
по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Съобразявайки разрешението,
дадено с цитираното тълкувателно решение, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено частично и следва да се постанови ново решение
по съществото на спора, с което предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК
се уважи до размера на дължимите суми по договора за кредит с настъпил падеж
към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, т.е.
към 06.03.2019 година. Съдът съобразява и обстоятелството, че е сезиран с иск
по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е фаза на заповедното производство, инициирано
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото със заявлението, което се основава
на банково извлечение, е претендиран
пълния размер на дължимата главница по договора – както падежиралите, така и
непадежиралите вноски, няма пречка съдът да се произнесе за всички падежирали
до приключването на устните състезания вноски за главницата. Тук важи общия принцип, че при поискано
присъждане на сума в по-голям размер от дължимата, съдът може да уважи частично
иска до доказания размер на вземането. Що се отнася обаче до останалите
претенции, касаещи претендирани лихви и неустойки, които са конкретизирани
както по размер, така и по период, съдът не може да присъди такива извън
заявения от ищеца в заповедното
производство период и размер.
Според заключението на вещото
лице дължимата главница по договора за кредит и анексите към 06.03.2019 година е 24434,96 лева. лева. Тя включва 47 падежирали вноски през
периода от 25.04.2015 година до 25.02.2019 година включително / при уговорена с
договора падежна дата 25-то число на месеца/. В заключението на вещото лице е
посочен общ размер на дължимата главница от 25004,84 лева, но в този размер е
включена и падежиралата на 25.03.2019 година главница от 569,88 лева, която не
следва да бъде присъждана, тъй като е извън периода, за който съдът дължи
произнасяне, а именно датата на приключване на устните състезания, към която
дата се формира и силата на пресъдено нещо.
Дължимите договорни лихви към
25.02.2019 година според вещото лице са в размер на 29595,45 лева, включващи
падежиралите вноски през периода от 25.04.2014 година до 25.02.2019 година
включително. Следва да се отбележи, че
претенцията на Б.за възнаградителни лихви,
е в размер на 10422,49 лева, включваща дължимите падежирали лихви за
периода от 25.04.2015 година до 10.07.2017 година. Вещото лице е установило, че
размерът на падежиралите възнаградителни лихви към 10.07.2017 година е по-
висок – 17785,90 лева. Доколкото обаче предметът на делото по иска по чл. 422
ал. 1 от ГПК е вземането по представен документ по чл. 417 т. 2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги, в който съгласно изричното изискване на чл.
60 ал. 2 от ЗКИ / изм. ДВ бр. 59/2016 година/ се посочват вноските, които не са
издължени на договорните дати за плащане, както и общият размер на просрочената
сума, вземането за възнаградителни лихви следва да се признае за съществуващо до
посочения в извлечението размер и за
претендирания период . Т.е. следва да се приеме за установено съществуването на
вземането на банката, включващо падежирали вноски за възнаградителна лихва през
периода от 25.04.2015 година до 10.07.2017 година в размер на 10422,49 лева,
които суми са в рамките на посочените в
заявлението размери и периоди.
Тези съображения важат и за
дължимите наказателни лихви и неустойки, които не могат да бъдат присъдени за
периода след 10.07.2017 година, посочен в банковото извлечение и над
претендираните от Б.размери.
Наказателните лихви по заключението на вещото лице, дължими за
периода от 25.04.2015 година до 11.08.2017 година са в размер на 3442,72
лева, а към 10.07.2017 година те са 3007,88
лева / според таблицата на стр. 8 от заключението от 22.01.2019 година/.
Дължимата неустойка по договора за периода от 25.04.2015 година
до 11.08.2017 година според изчисленията на вещото лице е 38088,81 лева, а до
10.07.2017 година - 36522,93 лева /
таблицата на стр. 10 от заключението/. Искът по чл. 422 от ГПК обаче следва да
бъде уважен до претендирания размер с
банковото извлечение, както и със заявлението по чл. 417 от ГПК и с предявения
иск по чл. 422 от ГПК, а именно 29051,53 лева.
Просрочените преструктурирани
лихви за периода от 25.04.2015 година до 11.08.2017 година според вещото лице
са в размер на 1533,33 лева, а до 10.07.2017 година – 1476,51 лева / таблицата
на стр. 6 от заключението/.
Имайки предвид изложените до тук
съображения, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е
основателен за следните суми: сумата от 24434,96 лева, включваща падежирали
вноски за главницата през периода от 25.04.2015 година до 25.02.2019
година / 47 вноски/; 10422,49 лева договорни лихви с настъпил падеж през периода
от 25.04.2015 година до 10.07.2017 година; 3007,88 лева –наказателни лихви
върху просрочени главници, дължими за периода от 25.04.2015 година до
10.07.2017 година; 29051,53 лева
неустойки по чл. 5.4. от договора върху начислените, но неплатени лихви
за периода от 25.04.2015 година до 10.07.2017 година и 1476,51 лева – дължими
преструктурирани лихви за периода от 25.04.2017 година до 10.07.2017 година.
Или общият размер, до който са основателни исковите претенции, е 68393,37
лева. Първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК за тези суми следва да бъде
отменено и следва да се постанови ново по същество, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, които носят солидарна отговорност,
съществуването на вземането на Б.за посочените суми.В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът
следва да разпредели и отговорността за направените от страните разноски.
Разноските на жалбоподателя,
направени пред въззивната инстанция, видно от списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за реалното им заплащане, са в размер на 6654,35 лева.
Ответниците са направили разноски в размер общо на 5650 лева, от които 5400
лева адвокатско възнаграждение и 250
лева за експертиза. Съобразно изхода на спора жалбоподателят следва да заплати
на ответниците 3218,88 лева разноски за
въззивната инстанция, а ответниците да заплатят на жалбоподателя 2863,28 лева разноски за въззивната инстанция.
Пред първата инстанция разноските
на ищеца „А.Б.Б.“ АД са в общ размер на 9229,73 лева, от които 5650,76 лева е
адвокатското възнаграждение с ДДС. Ответниците са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение е неоснователно.
Според чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при обща цена на иска от 158948,42 лева минималното
възнаграждение е 4708,96 лева без ДДС, или 5650,76 лева с ДДС – толкова,
колкото са заплатени. С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца
разноски за първата инстанция в размер на 3971,43 лева, които следва да му
бъдат присъдени. Разноските на
ответниците пред първата инстанция са общо 4700 лева. От тях
ищецът им дължи съобразно отхвърлената част от иска разноски в размер на 2677,65 лева. Решението в частта, с която на ответниците са присъдени
разноски в размера над 2677,65 лева
до 4700 лева за
първоинстанционното производството следва да бъде отменено.
На ищеца следва да се присъдят и
част от разноските за заповедното производство. Те са в общ размер на 6676,07
лева, като с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 2872,62
лева.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 145 от 24.07.2018 година, постановено по
т. дело № 4/2018 година по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
- е
отхвърлен предявения от „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, против А.Б.И. , ЕГН
**********, В.А.И., ЕГН ********** и
Г.А.А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземането на „А.Б.Б.“ АД солидарно от А.Б.И., В.А.И. и Г.А.А., за
сумата в размер общо на 68393,37 лева,
включваща главница в размер на
24434,96 лева, дължима по договор за
универсален ипотечен кредит № ***г. и анекси към него, падежирала в периода от
25.04.2015 година до 25.02.2019
година; просрочени лихви в
размер на 10 422.49 лева за периода
от 25.04.2015 год. до 10.07.2017
год. включително; наказателни лихви върху просрочените
главници в размер на 3007,88 лева
за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. включително,
неустойки по чл. 5.4. от
договора върху начислените, но неплатени в срок лихви, в размер на 29 051.53
лева за периода 25.04.2015 г. до
10.07.2017 г. включително и 1476,51 лева – просрочени преструктурирани лихви за
периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. включително, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена заповед № *******г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. 1086/2017 г. по описа на Районен
съд – К.;
- е осъдено „А.Б.Б.“ АД, ЕИК *** да заплати на А.Б.И., В.А.И. и Г.А.А.
направените по делото разноски пред
първата инстанция в размера над 2677,65
лева до 4 700 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
По иска
на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, против А.Б.И. ***,
ЕГН **********, В.А.И. със същия
адрес, ЕГН **********, и Г.А.А. с адрес
***, ЕГН **********, с правно основание
чл.422 от ГПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответниците солидарно съществуването на вземането
на „А.Б.Б.“ АД за сумата в размера общо на 68393,37
лева, включваща главница в размер на 24434,96 лева,
дължима по договор за универсален
ипотечен кредит № ***г. и анекси към него, падежирала в периода от 25.04.2015
година до 25.02.2019 година; просрочени
лихви в размер на 10 422.49 лева за
периода от 25.04.2015 год. до 10.07.2017
год. включително; наказателни лихви върху просрочените
главници в размер на 3007,88 лева
за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. включително,
неустойки по чл. 5.4. от договора
върху начислените, но неплатени в срок лихви, в размер на 29 051.53 лева за периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г.
включително и 1476,51 лева – просрочени преструктурирани лихви за
периода 25.04.2015 г. до 10.07.2017 г. включително, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед № *******г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. 1086/2017 г. по описа на Районен
съд – К..
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 145 от 24.07.2018 година, постановено по т. дело № 4/2018 година по
описа на Окръжен съд – К. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.Б.И.
***, ЕГН **********, В.А.И. със същия адрес, ЕГН **********, и Г.А.А. с адрес ***, ЕГН ********** да заплатят на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ***
следните разноски, дължими съобразно уважената част от иска: сумата от 2872,62 лева - разноски за заповедното производство / ч.гр.
дело № 1086/2017 година по описа на Районен съд – К./; сумата от 3971,43
лева - разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 2863,28 лева - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“
АД, ЕИК *** да заплати на А.Б.И. ***,
ЕГН **********, В.А.И. със същия
адрес, ЕГН **********, и Г.А.А. с адрес
***, ЕГН **********, сумата от
3218,88 лева – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.